Nikito38

,,Просто се моля на БОГ и на себе си да се самоизлекувам скоро. ,,
Това е все едно, аз да му се моля на  Бог , да ми окапе перушината или  да ми се махнат рогата и копитата.Да, той е бог и може всичко, но как да ми помогне в случая като нямам нито крила нито рога и копита? Как?
Ти не си болен и по тази причина бог няма как да те излекува.Страхлив си, трябва да стане6 смел.Помоли го за това, но знай ,,Бог помага, но в кошара не вкарва.,,.

Не чети нищо и се фокусирай върху позитивното мислене. Увереност, че всичко ще се случи по най - добрия начин. Измисли си утвърдителни фрази, с които да се надъхваш, когато страха ти се обади. Това е просто страх идва, пробва се и когато го поставиш там където му е мястото в неговите здравословни граници, всичко е ок.

Не, не трябва. Антидепресантите са за хора, които имат депресия. Ти нямаш депресия, а тревожност. Високото ниво на тревожност е следствие на уплахата ти от първите реакции след приема на марихуана. Ако продължиш да гледаш на себе си като на човек, който му има нещо страшно, ще изпращаш на мозъка отново и отново сигнал "Опастност". В един момент този сигнал ще се припознае като истина и ще ти трябва повече време, за да преодолееш процеса.
Затова сега, както ти каза д-р Първанов, спортувай. Направи си дневен режим. Игнорирай мислите, които ти предизвикват страх и ги замени с мисли, които дават друга информация- това е временно състояние, добре съм, преминавам го и  продължавам.
Много важно е сега, кой мисловен модел ще поддържаш. Бъди настоятелен с налагането на положителната мисъл.

Заекването е свързано с тревожността, мила. Симптом на социалната тревожност, на страха какво ще кажат хората е. Изцяло психична е преработката му, плюс една две техники на говора (ти ги знаеш от логопеда), които също резонират с психичната работа по прегръщане на страха. Виж тези ми статии за заекването.Пиша за него, защото работата по него всъщност е работа със същата тревожност зад дереализацията и др. симптоми... Всичко в нас е навързано, холистично е... Донка те насочва прекрасно. На нас малко ни е писнало, малко сме станали сарастични понякога, попретръпнали и обръгнали сме към душевните страдания, както лекарите към телесните... Но не бива - любовта лекува. 

Глупаво звучиш, вярно е.И досаждаш.
Но за сметка на това си напълно психически здрава и в близките десетилетия няма да полудее6, кое не добре  за нас.Бая още ще ни досаждаш, докато ни повярваш.

Повярвай, губиш си времето. Твоите симптоми и тревожността, която имаш след няколко часа психотерапия вече не са нито страшни, нито тормозещи. В това състояние сама се луташ в субективността и пречупването на всичко през тревожността, просто такова е състоянието. Трябва ти водач. Тук много хора са писали, пробват с месеци, лутат се, страдат, сякаш да се отиде на психотерапия е най - страшното нещо на света. По - страшно от самия страх. Облекчават симптомите временно, някак, така и не стигат до причината за състоянието си. Освен всичко друго терапията е начина да се промени проблемноориентираното мислене, към мислене насочено към решения. Това е най - големия проблем на хората стигнали до тук. Всичко се пречупва през търсене на проблема, след това продължава през търсене на справяне с проблема, след това са едни борби и съпротиви с цел да се унищожи проблема. Всъщност..... проблем няма, просто няма. Ето това е важното осъзнаване, което човек, който се е фокусирал в ПРОБЛЕМА няма как да проумее сам.

А започна ли да се занимаваш с нещо конкретно - спорт, изкуство, техника или нещо друго? Започна ли да четеш подходяща литература и ако да - какво? По какъв начин промени начина си на живот? 

Здравейте, благодаря за отговорите и се извинявам, че не съм споменала за това. Първоначално се съмнявах, че може това да е причината, защото състояние ми се получи в последсъвие и постоянно се сменяха симптомите. А и доктора вчера ми поясни, затова сега го споменавам.Никога не съм целяла да прозвуча неуважително или да се почувствате така, но щом се е получило така, икрено се извинявам, никога не съм го искала. 

Ядосан съм.Логично би било, да започне6, с това, че си го получила под ефекта на амфетамини.Щяхме да ти поясним,че те са идентични по действие с адреналина и няма защо да се бои6.  Доста хора като теб са искали съвета ни във форума.
За мен, това е неуважение към труда ни и не мисля, че е редно повече да ти даваме съвети.
Пий си хапчетата и ще ти мине.

А ти готова ли си за психотерапия, в която разбираш, че стресът, който преживяваш и поражда симптоми, се дължи на криво мислене, чувстване, свето и себе възприятие? След като от девет години съществуване на тази рубрика пишем за нерелевантността на пиенето на хапчета, когато човек има една обикновена тревожност, за факта, че пиенето им не само, че не я решава, а я увековечава, ти питаш тук това... Питаш го след две страници, в които ти обясняваме как мислите и емоциите ти причиняват симптомите ти, на фона на стотици теми, подобни на твоята, в която обясняваме факта, че психотерапията е това, което помага. Помага обаче, когато терапевтът е отдаден, ефективен, а пациентът съзнателен, мотивиран, разбиращ, готов за активно участие в уроците, които има да учи. Ти питаш, сякаш тревожността, правеща симптомите ти, е навехнат глезен, който трябва механично да се поправи... 
Амфетамините са били силен тригер. Сега обаче си в тревожна въртележка - симптоми - страх от тях - отбягването им - още симптоми. Затова горното важи с пълна сила! 
 

Специално за дереализацията,ако се пуснеш по течението и и се наслаждаваш, вместо страхуваш може да си изкараш страхотно.Същото като при паник атаките е,дойде ли,уплашиш ли се става все по силно.В интерес на истината нито ще загубиш контрол,нито ще паднеш нито нищо.Имал съм случаи когато съм шофирал и дереализацията е идвала и съм имал чувството, че ще катастрофирам-е от поне 50 такива случая нито веднъж не се случи.Честно и искрено ти казвам, че избора е само и единствено в теб как ще реагираш.Отнема време,но ако си постоянна се получава, но имай предвид че няма да стане за ден,седмица месец.Трябва си време,постояннство,да вярваш,че ще успееш и да спортуваш задължително.Казва ти го като човек минал през паник атаки,дереализация и тревожности вследствие на употреба на марихуана.

Здравей, мило момиче! Ако прочетеш моята тема, ще се видиш в редовете, които аз съм изписала. Виж, все още съм жива, все още съм нормална и събирам сила да ти пиша, макар наистина да избягвам да чета темите тук. Преминах през абсолютно същото нещо - дереализацията, огромното притеснение от паметта, чувството, че дадени неща от днешния ден са се случили преди дни или седмици, страхът от полудяване и т.н. Искам да ти кажа, че всичко малко по малко се нормализира. Все още си имам моменти с дереализация, все още се притеснявам от факта, че забравям някои неща, но е хиляди пъти ПО-ДОБРЕ от преди и знам, че съм поела по правилния път. И аз днес бях на село да помагам на дядо ми и когато се прибвах вече ми се струваше, че не е било днес. Различното обаче е, че не се изплаших. Аз също бях като теб и все си мислех, че хората, с които общувам ще забележат, че се случва нещо в мен, но да ти кажа - абсолютно никой нищо не е забелязал. Успокой се. След толкова месеци прекарани в това състояние искам да те посъветвам нещо, което на мен определено ми помогна. Отпуснах се и се пуснах по "течението". Със сигурност не минава от днес за утре, но минава! Общувам с прекрасно момиче, което е преминало през същото състояние и много ми помогна! Надявам се и моите думи да ти вдъхнат кураж! Пишех всекидневно във форума и досаждах на терапевтите тук и всеки път, когато чуех "само стрес е, не можеш да се разболееш от шизофрения, или което и да е там психично заболяване" си казвах, че просто не ме разбират и не знаят какво се случва с мен.Все си мислех, че не им обяснявам достатъчно добре какво всъщност изпитвам. Но, повярвай ми, знаят! И знаят, че успокош ли се всичко малко по малко (и пак казвам не от днес за утре) ще си дойде на мястото. Ти ще си бъдеш ти, шкафчето със спомените ти ще се отвори, днешния ден ще ти се струва пак "днешен" и т.н. НЕ СИ БОЛНА! НЯМА И ДА БЪДЕШ! Просто ще станеш по-смела и силна! Пожелавам ти успех и търпение! 

На колко си години?
 
Желателно е, ако си непълнолетен, първо да споделиш за преживяванията си с родителите си и заедно търсите решение.

Започни  антидепресанта и търси и психолог за работа с него.

Режимът на битка, поддържан от теб по отношение на "лошите" мисли те е държал в тревожност --> Когато тревожността не бива решавана известно време, мозъкът вкарва човека в депресивен режим, с което тревожността до голяма степен се погасява, за сметка на появилите се тъга, безсмислие, празнота, безчувственост... Нереалното усещане и реакцията ти спрямо него е част от този процес на преминаване от тревожно в анхедонично (безчувствено) състояние. Дереализацията те учи на нещо важно - да губиш малкия невротичен контрол и се доверяваш. Да се доверяваш на тялото, Себе си, живота, Бога. Ти обаче се бориш, което поражда изтласкването на страховете, дисоциира ги, а в по-силна тази битка закономерно прераства в потиснатостта, в която сега си.
Един добър признак е, когато тревожността се върне. Защото тя е по-лекото състояние, с което се работи и което всъщност поражда и потъването, в което си. Вероятно и в Германия, освен в България, има вещи и холистично работещи терапевти, които могат за няколко сесии силно да повлияят състоянието ти. Да ти помогнат да си помогнеш качествено - с транс, умения за работа с дереализацията, с мислите. Важно е терапевтът ти да бъде умел, да знае и може, наистина да се справя. Проучи и виж кой е такъв. Друг вариант са нет консултациите през скайп или друга медия с терапевт от България. Но, също е много важно да е изключително вещ и да те води със здрава ръка,,а не просто да си говорите! 
От гледна точка на нас, терапевтите - нищо особено не преживяваш - работим със случаи като твоя ежедневно. Това, което виждам е, че е добре да поработиш обаче с добър колега! Умишлено го повтарям и се надявам да го чуеш и направиш! Успехи!

Чувството ще изчезне след известа работа по себе си, а по-сигурният начин е ако работиш с помощта на терапевт. Избора на психотерапевт е важен момент в живота ти, по-важен от избора на автомобил или смартфон, нямам предвид конкретно теб, но ми е направило впечатление, че хората отделят дни, седмици, за да си изберат колата, таблета, дивана дори, а за терапия, която би могла коренно да промени живота им - доверяват се на нещо написано от някакво виртуално присъствие. Това, че Пенка смята Самсунг за най-добрата марка, не означава, че е най-добра и за моите нужди...
Във форума препоръки и мнения на професионалисти има много, но желание, мотивация, инициативност - без тях няма как да стане, дори и най-успеваемият терапевт сам да ти почука на вратата... В подфорума Психотерапия онлайн има много материал за избор  на терапевт. Почети и сподели какво си решил, може да е полезно и за някой друг участник.
Дори и не споменаваш от кой град си, по този стил мога да гадая, че си от София, но все пак...