Здравейте.Виждам и чета че в тази страница има подкрепа от терапевти и реших да пиша тъй като в моя град няма такива.Аз ходя при психиатър и ми каза че имам натрапчиви мисли накратко казано.Все още 4 година. се боря и уча да ги преодолявам но наистина много изтощаващо,плашещо и никак лесно.От 2 месец съм без никакви антидепресанти до сега бях на ксетанор.Но много трудно изгарят те тези мисли и страхове дали си жив и са много упорити май.и докторката ми каза че нищо няма да стане само до там да ме тормозят.Наистина възможно ли е и до колко да се чувстваш нормален без лекарства.какво трябва да променя и да направя въобще за да се случват нещата.Тъй като съм и бременна и ми е малко по трудничко с това.Тези мисли и това чувство те кара да си поставяш граници затваряш се потиснат не си ти все едно не си отпуснат и весел стегнат и уплашен докато пишех лекарствата беше друго макар че това не е най доброто решение.