Силвия СД

А аз друго казвам там... друго... съвсем друго... Друго.

А дали знаете, че главният мозък на човека съдържа приблизително 100 милиарда нервни клетки при възрастен индивид - невроните са толкова, колкото са и звездите в нашата галактика. Човешкият мозък все още не е напълно изучен. Например, за бялото вещество се знае твърде малко. Центровете са изградени от сиво вещество, разположено в бялото. Известно е, че логическото мислене е свързано с лявата хемисфера, а чувствата, интуицията, артистичните дейности - с дясната. Известни са и центровете на важните дейности - в продълговатия мозък - на дишането и сърдечната дейност, на слюноотделянето, кашлянето, гълтането, сукането, кихането, в средния мозък - центровете на рефлексите, свързани със слуха и зрението, както и ядра, които регулират движенията на тялото, мускулния тонус и съкращенията на мускулите, в хипоталамуса - на телесната температура, на глада, на жаждата, центрове, свързани с хомеостазата, в кортекса - центрове на кората - двигателния център /там е и центърът на речта - в лявата хемисфера при десняци и в дясната при леваците/, слуховия център в горната слепоочна гънка, зрителния център - в тилния дял. Малкият мозък е отговорен за координацията на движенията. Канадски и английски учени от Монреал и от Нюкасъл, с помощта на магнитно-резонансна томография са открили структура на мозъка, от която зависи музикалния слух на човека - бяло вещество във фронталната мозъчна извивка в дясното полукълбо на главния мозък. Тепърва ще се откриват още много функции на бялото вещество, така мисля. Но център на мисълта и на паметта няма. И макар че, толкова много процеси, протичащи в човешкия мозък, са ясни, все още и все още мисленето и съзнанието остават енигма за науката... Чели ли сте Дао на физиката от Фритьоф Капра - един от авторитетите в съвременната физика има преживяване, което на практика превръща научно-теоретичните му познания в едно вдъхновяващо космическо преживяване на Единната Същност на всичко съществуващо във вселената. Ето малко от нея: Един късен следобед седях на брега на океана, гледайки вълните и усещайки ритъма на дишането си, когато внезапно осъзнах света около мен като част от един гигантски космически танц. Като физик аз знаех, че пясъкът, скалите, водата и въздухът около мен се състоят от вибриращи молекули и атоми, че те от своя страна са съставени от частици, реагиращи една с друга чрез разрушаване и създаване на други частици. Аз знаех също, че земната атмосфера непрекъснато се бомбардира от душ от "космически лъчи" - частици с голяма енергия, претърпяващи множество сблъсъци при проникването им във въздушните слоеве на атмосферата. Всичко това ми беше известно от изследванията ми в областта на физиката на високите енергии, но до този момент го знаех само от графиките, диаграмите и математичните теории. Така както си седях на брега, предишното ми знание изведнъж доби живот, аз "видях" атомите на елементите и тези на собственото ми тяло да участват в този космически танц на енергии, аз усетих неговия ритъм и "чух" неговото звучене и в този момент знаех, че това е танцът на Шива, бога на танцьорите, почитан от индуистите. Имам богат опит в теоретичната физика и няколко години съм се занимавал с научни изследвания. По същото време се заинтересувах от източния мистицизъм и започнах да виждам паралелите му със съвременната физика. Особено много бях привлечен от заплетените аспекти на дзен, които ми напомняха на парадоксите в квантовата теория. Ето едно интервю с него. Същото ни казват и древните писания: Свръхдушата е първоначалният източник на всички сетива, но Тя е без сетива. Тя е непривързана, въпреки че поддържа всички живи същества. Тя е над гуните на природата, но в същото време е господар на всички гуни на материлната природа. Върховната Истина съществува отвън и вътре във всички движещите се и недвижещи се живи същества. Понеже е неосезаема, Тя не може да бъде видяна или разбрана с материалните сетива. Въпреки, че е много далеч, Тя е и много близо до всичко. Въпреки че Свръхдушата изглежда разделена между всички същества, Тя е неделима и установена като едно цяло. Той /Божествената Личност/ е източникът на светлината на всички сияещи обекти. Той е отвъд мрака на материятя и е непроявен. Той е знанието, Той е обектът на познанието, Той е целта на знанието. Той се намира в сърцето на всеки. Бхагавадгита

Когато за пръв път чух тази песен на Исихия, замрях. Вятърът ме грабна на крилете си и ме понесе над Тракия, над България, после още и още по-високо, над самата Земя и още, още, още... толкова високо... Този кавал! И този глас! Винаги, когато живея в тази песен, летя и плача. Плача за нещо, което не мога да обясня какво е. Копнеж по онова, което не мога да нарека с думи. Тъга по нещо много скъпо, нещо толкова родно... Вятър, който пристан не намира... и е обречен да се скита... И винаги, когато я слушам, си спомням "И Светият Дух се носеше над водите...". И сега, колкото и пъти да я слушам, усещането е същото. За Другост. За Дух.

И на мен. Защото това не е познатата ни сензитивност. Дори не е никаква сензитивност като вид познавателна дейност. Напротив - тя е разбиваща всички стереотипи, създавани от човека. И го поставя на колене точно когато си въобрази, че ще съумее да я контролира и обясни с познатите си представи. Не объркваш ли леко интуиция с инстинкт?

Така е. Човешкият разум е точно вид сетиво, работещо чрез представи, понятия, съждения и умозаключения, стъпка по стъпка... Докато съществува и друг вид разум - всепронизващия, мигновения, интуитивния. Но именно тук /макар точно Кантовият дуализъм между субективното и обективното, сетивността и спонтанността, крайното и абсолютното познание да е обект на критики дори от самия Хегел/, точно тук е зародиша на свързващото звено между двата вида разум, двата вида логика, ако щете - формалната, обосноваваща се на ограничаващата човека стройна понятийна система и онази - другата, обективната, цялостната, съществуваща отвъд понятията, но обхващаща ги - мостът между тях е именно способността за допускането за ограничеността на човешкия разсъдък от самия него. Кант със своите трудове е ярък пример точно за това. И човекът на науката е онзи, който осъзнал добре това, дал си сметка именно за собствената ограниченост, е лишен от опасността да се самозабрави. Затова и намира и друго, освен себе си - нещо, което е извън него, но го съдържа, като по този начин се преоткрива.

Няма да коментирам нищо, докато не прочета книгите му. А тях със сигурност ще ги прочета. Колкото и да е непонятно на фанатичния ум, именно хората на науката са тези, които истински търсят и откриват бог зад материята, с която се занимават. И тяхното търсене се превръща рано или късно в реално намиране, именно защото е лишено от всякакви очаквания за сигурност и намиране. Когато тръгваш да търсиш нещо, трябва да си предварително склонен да приемеш и факта, че може и никога да не го откриеш. Истинският победител е приел предварително и вероятността за загуба. Дълбоко прониквайки в тази материя, с която ангажират съзнанието и живота си, хора като този човек откриват истински скритите съкровища, без предварителна вяра в тяхното съществуване. И това се нарича истинска вяра. А фанатикът се застопорява във вярата си в идоли, което в крайна сметка е спиране на движението му. Винаги напълно съм се доверявала на науката, защото тя не се доверява на нищо друго, освен на самата себе си. А това е висша форма на доверие към всичко останало. Браво на този човек! Дано повече такива!

Не, не съм усетила нищо, просто не ми се спи и се закачам. И к`во за парите на България казваш. Тук има много пари...

О, Любо! Are you talking to me? Замразени еврофондове, казваш... И, ако нямаше един еврофонд дори, щеше ли да я обичаш България или нямаше да има много за обичане.

А подобни "работливи" селяни, "майстори"-меракли и "истински" учени, които напущат страната като плъхове от потъвъщ кораб, ангажирайки съзнанието си и подчинявайки живота си единствено на възнаграждението, което им се полага, как да ги наречем - дребни търговци, вероятно... На България наистина й няма нищо. Какво й е? Всяко едно поле на дейност - било земя, било наука или друга материя, което се работи заради самата работа, дава рано или късно добър плод. Всяка една материя е като жената. Тя задоволява достатъчно само онзи, който добре я работи... А неспособните се оправдават пред себе си с многобройните си обвинения към нея.

А когато някой крие собствения си страх зад маската на премерената благосклонност, това се нарича рафинирана жестокост. По-добре никога да не се прелива такава заразена с подпушена благост кръв, която лишава още повече човека от доверието, което всеки един заслужава да му бъде гласувано. И пред подобна лицемерна предпазливост, с която разиграваме алъш-вериш с кръвта си, откровената жестокост е за предпочитане.

Ще ви разкажа пресен случай: Наркоман, който се лекува за няколко вида заболявания едновременно при нас. Силен като бик, беше взел страха на всички и никой не можеше нищо да му каже, ходеше си където си иска и когато си поиска. Аз гледах всичко това и мълчах. Една нощ, на мое дежурство, се беше дрогирал яко. Докато си пишех купищата с бумаги, чух викове и крясъци и излязох от кабинета. Цялото отделение се беше събрало пред стаята му, където той беше хванал едно слабичко момче с левкоза и вече секунди го деляха от убийство, нещо му се беше причуло, че момчето казало лоши думи за майка му, видях главата на момчето как отиваше с огромна сила към стената. Персоналът се изплаши и се изпари. В следващия миг бях между двамата, за стотни от секундата ми мина мисълта какво да правя, аз също съм много слабичка, как да го спра, физически не мога, още повече, че в делир стават едни биохим. реакции в мозъка на болните и те придобиват неземна сила. Погледнах в очите му, зениците му бяха като главичките на топлийки - толкова се беше свил в собствената си болка и в страха си. Не знаех какво да правя и се чух как изричам името му, след което ръцете ми сами го прегърнаха. Докато го държах така в прегръдката си, усещах как онова, което го беше сковало в жестока хватка, лека полека го изоставя и как тялото му постепенно се отпуща. Когато вече беше достътчно спокоен и дошъл на себе си, го пуснах. Каза ми: "Какво да направя за теб?" Ела! Позволи ми да те лекувам, много си болен. "Добре, но само на теб позволявам. Божичко, какво щях да направя, ако не беше ти?!.. какво щях да сторя, господи!" Една от сестрите ми каза ... после - направи голяма грешка, трябваше да извикаш полиция, нали знаеш ... и т.н. и т.н.. Нищо не отговорих. Но повече това не се повтори...

http://www.chudesa.net/?p=statia&statiaid=6447 Споко, вече много пъти се е смятало, че учените натискат спусъка на ...Края Например при първия ядрен взрив по проекта "Манхатън" в САЩ / юли 1945 г в Невада/ се е считало, че е твърде вероятно този взрив да причини верижна реакция и цялата планета да се взриви. Ма не успяха. И с водородния експеримент на руснаците - същото И за предишни ускорители /циклофазотрони/ се е пишело същото. ...е, все някога ще стане това със спусъка... О, не бъди толкова сигурен! Тук става въпрос за нещо доста сериозно и не може да се прави сравнение с ядрени взривчета. При анихилацията на материя с антиматерия се отделя невероятно количество енергия и се смята, че това е най-ефективния начин за добиване на енергия. Това американците отдавна го знаят и дори имат няколко проекта от 80-те години в програмата си "Звездни войни" за използването на този вид енергия като гориво за ракети и въоръжени космически платформи... Само че начините за добиване на антиматерия са икономически неефективни и затова тези проекти не са видели бял свят... засега... Всъщност, ако питаш мен, шоуто ще е страхотно интересно!

Най-мощният естествен имуностимулатор е гладът.

Всъщност, центърът на нашата галактика е Черната дупка - небезизвестният Sagittarius A (Стрелец А). И учените имат един такъв термин - обратен на черна дупка - т.нар. Бяла дупка. Тя се получава експериментално, като се обърне времето в черната дупка - time reversal - като при тази трансформация ускорението е инвариантно, тоест, не променя знака си - и двете дупки привличат материя, само че разликата е в хоризонта на събитията - докато хоризонтът на черната дупка "поглъща" материя, този на бялата "излъчва" материя, привличайки я. Или, с други думи, хоризонтът на събитията при бялата дупка се отдръпва от падащата към нея материя, което прилича на излъчване и се стига до един момент, когато хоризонтът й се свива до сингулярността, при което дупката изчезва. Тоест, там, където има материя, белите дупки не могат да съществуват, срещат се само в абстрактния математически свят при решението на уравнения, описващи т.нар. червейна дупка на Schwarzwschild или моста на Айнщайн - Розен във вакуум - черна дупка, свързана с бяла дупка чрез тунел през пространство-времето. Дали се срещат самостоятелно бели дупки учените не са наясно, понеже, ако ги има, това е в разрез с втория закон на термодинамиката. Но съществува една такава теория, при която, щом се роди някъде черна дупка във Вселената, вътре в нея става "голям взрив", при което се образува нова вселена и тази вселена се разширява извън нашите измерения и невидимо за нас, а материята, която е погълната от черната дупка, става материя, която изгражда новата вселена. А разширението на новата вселена отвъд черната дупка може да се разглежда като бяла дупка. Много е интересна тази теория, но за сега не може да бъде доказана.

А аз си мисля, че ако говорим за Мъж и не виждаме Жената в него, както и да говорим за Жена, без да съзираме Мъжа в нея, има да си говорят... комплекси.

Всъщност, ние никога не сме излизали от Матриархата. Човечеството е създадено от жена и няма как да излезе от тази Матрица. Светът е създаден от Жена! Историята се прави от комплексирани мъже, така както модата от грозни жени. Историята се прави от мъже, които искат да докажат колко са велики ... пред Майка си. Историята се прави от мъже, които искат да излязат напред в стремежа си да заглушат огромното влияние на Майката върху себе си. Ние все още сме в Матриархат и никога не е било друго. Патриархат още няма, така мисля. И ако обвинявате мъжете за всичко, което виждате като резултат, търсете Жената зад тях и оня техен писък да отдели гърба си от нея, за да се обърне и да се слее с нея с лице. Французите са го казали с две думи само - цялата оная тревога под небето, се побира в тези две думи: Cherche la femme!. Дори думата за семейство идва от там - ла фам - фамилия. За какъв Патриархат говорим тогава?.. И за какво обвиняваме мъжете, а не погледнем себе си... И затова онзи, който е истински мъж, трудно намира място в този свят. Затова онзи, който е истински мъж, винаги ще е чужденец тук.

Ето всички сънгъли от албума: 01. That Was Just Your Life 02. The End of the Line 03. Broken, Beat & Scarred 04. The Day That Never Comes 05. All Nightmare Long 06. Cyanide 07. The Unforgiven III 08. The Judas Kiss 09. Suicide & Redemption 10. My Apocalypse Смъртта по странен начин винаги ме е привличала неудържимо - като дълбока и тъмна вода, като високи небеса, като черна магия, като преизподня. Смърт и любов е едно и също! Точно в този албум, точно с това име - DEATH MAGNETIC, точно в тази музика, точно такава, каквато е, аз се чувствам у дома си. И умът и сърцето, и волята ми са си точно на мястото тук! С този албум Металика окрадаха метъла с 1000 години напред! Неизразимо е това, което чувствам и затова спирам да говоря в темата.

Боже!!! Broken, Beat & Scarred - това парче наистина цепи мрака! Ами това?.. Аз ти предлагам да направиш нещо интересно - пусни ги заедно и ги слушай едновременно, получава се нещо неописуемо...

Опасявам се, че това се превръща в една от любимите ми песни на Металика. Колкото повече я слушам, толкова по-вътре съм! Бъдете снизходителни, моля - преводът е мой - така, както изживявам текста по своя начин: ЦИАНИД Спя и сънувам това: Целувка на Ангел на Смъртта донася последно блаженство. Не е за вярване! Отделени от мен са те. Смърт, искаш ли да остана? Отхвърлен от тях казвам: Смърт, искам да извикам твоето име! О, викам те! Самоубийство! Вече съм умрял. Това е просто краят, който съм чакал. Цианид! Изживяването на смъртта отвътре сломява тази празна черупка завинаги. Чакам, чакам търпеливо твоите смъртоносни, черни криле да разгърнат съня, да се разпрострат върху мен. Изпразнен от тях казвам: Смърт, искаш ли да остана? Изчистен от тях казвам: Смърт, чуй ме, викам твоето име! О, викам те! Кажи, дъжд ли е това или са техните сълзи, които дъмгосват това ти лице за години. Крещяща, вопиеща, кръвоизливна борба година след година, живот след живот. Един прясно разкрит тунел, прокаран на земята от един ангел точно там - долу на възела, ме изтегля и поглъща бързо. Мир накрая, о, най-накрая мир! Отдалечен от тях, казвам: Смърт, искаш ли да остана? Освободен от тях казвам: Смърт, чуй ме, викам твоето име! О, викам те! Самоубийство! Вече съм умрял. Това е просто краят, който съм чакал. Цианид! Изживяването на смъртта отвътре сломява тази празна черупка завинаги. Завинаги! Завинаги! Това е краят, който съм чакал.

Да, има нещо такова. Ето Цианид като готов студиен запис. Може да се види и текста на парчето, където се говори за... смърт, за самоубийство, за очаквано погребение, и за онези, празните, които чакат търпеливо своята лепкава, черна смърт, за дъжда от техните сълзи, за дъмгосаните им лица, за пролива и последния мир, който Ангела на Смъртта донася. Да живееш умрял вътрешно!... Счупете тази празна черупка завинаги! Завинаги! Завинаги! Какво бих могла да кажа в повече... Sleep and dream of this Death angel’s kiss Brings final bliss Don’t believe it! Empty are they Death, won’t you let me stay? Empty they say Death wants to call your name Ooh call your name! Suicide! I’ve already died! It’s just the funeral I’ve been waiting for Cyanide! Living dead inside Break this empty shell forevermore Wait, wait patiently Your death, black wings Unfolding sleep Spreading on me! Empty they say Death, won’t you let me stay? Empty they say Death, hear me call your name! Ooh, call your name! Suicide! I’ve already died! It’s just the funeral I’ve been waiting for Cyanide! Living dead inside! Break this empty shell forevermore Say is that rain or are they tears? That stained your concrete face for years Crying, weeping, shedding strife Year after year, life after life A narrow freshly broken ground A concrete angel there right down Upon the node that swallows fast It’s peace at last, oh peace at last! Empty they say Death, won’t you let me stay? Empty they say Death, hear me call your name! Ooh, call your name! Suicide! I’ve already died! It’s just the funeral I’ve been waiting for Cyanide! Living dead inside! Break this empty shell forevermore Forevermore! Forevermore! It’s the funeral I’ve been waiting for! А над всичко това стои ехографията с плода - новият живот, който чака появата си... Cyanide

Наистина е по-добре без коментар! Луда съм по Металика!!! Днес изживявам смъртта на приятел и те ме утешават цял ден. Няма да ми омръзне да ги слушам, докато умра. От всичките им парчета Неопростен I и II ми бъркат най-дълбоко! А мога ли да те зарадвам с текста на едно от новия им албум. И аз няма нищо да коментирам... Metallica - The Unforgiven III There's nowhere else I can run to Oh I will hide within her There's nowhere else I can run to She's wretched But she comforts me When the night Goes hellbound And the moon Does resurrect The night When the sun Goes hellbound And the moon Does resurrect The night How can I be lost If I've got Nowhere to go How can I blame you When it's me I can't forgive Няма никъде, накъдето да бягам, О! Аз ще я крия отвътре. Няма никъде, накъдето да бягам. Тя е окаяна, но тя ме успокоява. Когато нощта е пределно дълбока и луната наистина възкресява нощта. Когато слънцето е пределно дълбоко и луната наистина възкресява нощта. Как аз мога да бъда изгубен, ако нямам къде да отида. Как мога да ви обвинявам, когато аз не мога да простя!

Малее, какви феминистки страсти се развихрят в тази тема. А забелязвате ли, мили жени, че мъже малко пишат в нея... Дали да не им дадем правото на глас поне в тема, посветена на тях, а? Поста на Диди ми допада най-много. Мъжът - това е моята вътрешна същност в тялото ми на жена. Мъжът - това е моята душа в неговото мъжко тяло. Мъжът - това е другото ми Аз.

Незавършено посвещение Евтим Евтимов Жена на болката, една жена, жена, ах, колкото земя една. И не за спиране, и не за брод. Едно събиране, един живот. И не обятие на огън прост. Едно разпятие - един Христос. Жена - врата отвъд света. Жена-море. Маре... Мария... Първичните води

selsal, а къде съм писала, че това е Металика и защо трябва непременно да е Металика нещо, което се пуща в тази тема... Вярно, заглавието лъже, но само онзи, който се лъже... ))) Още в началото на клипа е изписано с големи букви, че това не е песен от новия албум на Металика. Благодаря ти за линковете! Хареса ми това изпълнение, затова го пущам, може и друг да го почувства, има го и с оригиналното му заглавие, но там звукът не е качествен... и за да не се получават подобни разминавания, ще придружавам вече линковете, които пускам с обяснителни бележки. Щеше ми се това парче да не е придружено от думи... Тази група ми е симпатична и стилът й ми допада много. Тя се нарича MANDITORY, песента, която ти определи като хубава ))) - Lend me your ear. А ти чу ли парчето?

И из пръстта, под буците скована кал и между подредените павета по паважа, съвсем нечакано и страшно нелогично надигнало глава ... едно кокиче.