Jump to content
Порталът към съзнателен живот

kalina12.345

Участници
  • Общо Съдържание

    1
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

The recent visitors block is disabled and is not being shown to other users.

  1. kalina12.345

    Калина

    Здравейте. Пиша Ви с надеждата да получа помощ, защото се чувствам много тъжна, потисната, разочарована най-вече от себе си и донякъде от някои мои близки хора. Ще започна от това, че имах тежък живот, който започна с бедност, оскъдица във всяко едно отношение, семейни проблеми, напрегната обстановка и аз-малка, беззащитна, уплашена и не знаеща какво се случва. Единственото, което знаех беше, че трябва да полагам много усилия, за да мога да съм полезна на близките ми и да ги радвам с отличен успех в училище и домакински труд вкъщи. Възпитаваха ме да бъда дисциплинирана и ангажирана с проблемите на семейството, че не бива да поставям себе си преди другите, че не бива да искам, защото това е проява на неблагодарност, дори каприз. Растях потисната и обременена, отчаяна от нападките на съучениците си и от положението, в което се намира семейството ми. Когато пораснах се посветих на това да помагам на близките ми хора. От както се помня до сега винаги съм живяла с чувството, че като правя всичко, което е по силите ми и повече, ще получавам обич и подкрепа. Оказа се, че не е точно така. Получавам обич от някои мои близки, а от други-тъкмо обратното. Не получавам подкрепата и защитата, от които така се нуждая. Не получавам и разбиране, когато се опитвам да споделя какво чувствам и защо. Много страдам от чувство на вина, имам чувството, че постоянно греша и се чувствам некачествен и недобър човек, въпреки че не съм направила нищо лошо. Сега имам всичко, което някога съм искала, но сякаш душата ми не е получила нищо и е останала в миналото. Чувствам се така, както се чувствах на 5, на 6 и т.н. години. Осъзнавам какво имам, а не знам как да бъда щастлива.
×