Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Namaskar

Участници
  • Общо Съдържание

    5
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Мъж

Последни Посещения

The recent visitors block is disabled and is not being shown to other users.

  1. Благодаря ви! Труден път ме чака, но искам след време да пиша тук, че съм успял да се справя с този проблем...
  2. Това означава ли, че сам ще трябва да извървя този път, без помощ от психотерапевт? Защото има много неща, които не съм споделил горе, които нямат нищо общо с въпросната жена, но само са отежнявали положението.
  3. Имате предвид да погледна себе си (страха си) в огледалото и да се взирам без значение колко изблици на гняв, любов, разочарование, надежда, безнадежност, огромно желание за секс, и отвращение ще срещна по пътя. Трябва ли да се противопоставям на тях или да ги преживявам?
  4. Всячески вътрешно отричам, да прекъсна връзката с нея. Не говоря за физическата, защото не сме заедно, а за тази в главата ми. Идват леки моменти на просветление от типа - щом до сега не е станало, няма и да стане.
  5. Здравейте всички, след дълго търсене открих и вас. Не зная от къде да започна. Моля ви, не приемайте това като поредната досадна любовна история, тя е само част от проблема ми, който се опитвам да осъзнавам. Мъж на 28 години съм. Преди 9 години започна цялата тази нереална история. Поради много обстоятелства, бях стигнал дъното, оставиха ме най близките ми хора. Преди това имах всичко (малко, но достатъчно да не руптая за още и да бъда добре). След това срещнах момиче, в което незнайно как преоткрих любовта, и даже видях буквално жената и майка на децата ми(После разбрах с четене, че съм преоткрил майчината ми любов и съм я прекроил за да пасва на нея). Срещане, раздели, обяснение, пак раздели, пак звънене след години. От толкова отрязване от нейна страна започнах да я искам все повече. Тя си имаше друг, после втори, сега и трета любов която остави в чужбина откакто се прибра в България. Изпитвам страх, СТРАХ, да не изчезне възможността да бъда с нея, дори и имагинерната такава. Изпитвам страх да не живея целия ми съзнантелен живот по този начин и да мисля, за нея и да не мога да продължа напред и да срещна друга. Това ме преследва всеки божи ден, като петно в съзнанието ми. По 20 пъти на ден стомаха ми се стяга, обземат ме натрапчиви мисли за нея, дали ще се срещна с нея, да ли тя не спи с друг. Сексулаността ми е доста изразена и това пак ме връща само към нея, не искам друг да и дава това което мога аз. Понякога мисля, че съм луд, но всички тези мисли обземат съзнанието ми почти по цял ден. Пречат ми на живота, пречат ми на комуникацията с любимите ми хора, които са много малко. Когато е най-зле не искам да си покажа носа навън, не искам да се порадвам дори на слънчевите лъчи. Единственото което исках е да се грижа за нея и да и давам. Тя ми каза, че я задушавам, което е истина, и я разбирам. И тя има вътрешни терзания, които не и дават покой. Но тук тя не е главния герой. Аз искам да помогна на себе си и да продължа напред без мисли за нея и за това да бъда с нея, и да правя секс с нея. Повярвате ми все едно съм обсебен от тези мисли и нямам контрол. Започват от нищо, засилват се, докато стане нетърпимо, стомаха ме заболява, получавам сърцебиене, свивам се като охлюв в черупка и искам да си затворя очите и да свърши всичко. Бях държавен служител 5 години, което още повече донясяше тотален стрес в ежедневието ми и тотално ми липсваше нейната подкрепа, дори и имагинерна. Уви успях да избягам от това нечувано зло и станах инженер. Тази промяна ми даде тласък, но за малко. Искам да мога да говоря отново пак със жени нормално и спокойно, без да виждам нея в тях. Повярйвате ми тя е най-красивата жена, която някога съм виждал. Моментите с нея са ми толкова скъпи и явно за това не ги пускам да си заминат. Но уви, още не е късно да срещна Жената и да създам семейство, за което да се грижа докато мога да дишам. Изпаднал съм в безвремие и омагьосан кръг, тъга и безразличие се редуват с неимоверно силно желание за секс с нея. И това е всеки ден. Живота ми е една каша. Постигнах повечето неща към които се бях засилил. но съм сам и нищо няма смисъл, не виждам смисъл да продължавам напред щом изпитвам това. Трябва да се преборя с това. Осъзнавам, че го искам и ми е необходимо, но от друга страна не желая да се разделям с МИСЪЛТА за нея. Страх ме е да се пусна от любовта ми и за момент да поставя себе си над любовта ми към човек, който не я иска. Знаете ли, стяава ми леко докато пиша, но знам, че след 2 часа пак ще мисля за нея и това ще доведе до всички негативни събития в главата ми. Сега вместо да мисля и да работя аз пиша, защото осъзнавам, че ми трябва помощ. Искам да престана да имам тези мисли и да живея пълноценно. Най-големия проблем е пак казвам, че осъзнавам проблема ми отлично, но не го контролирам и не мога да се справя с него, и някак не искам да се откажа от него от страх да не изгубя спомените ми. Надявам се да има някой, който може да ми даде насоки как да се справя с това отчайващо ежедневно положение. Благодаря предварително на отзовалите се. Поздрави. С.К.
×