Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Хирон

Участници
  • Общо Съдържание

    13
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

7 Следващи

За Хирон

  • Рожден Ден 12/15/1960

Метод за Връзка

  • AIM
    djedjev60

Профил Информация

  • Пол
    Мъж
  • Местоположение
    Варна
  1. Напълно съм съгласен с Моника13, Езикът на Учителя е музика, в който като махнеш или поставиш един тон се разваля хармонията в цялото произведение. Това редакторите много добре го знаят. Тяхната задача е когато тази музика е нарушена от недодешифрирана стенограма (стенографите добре знаят, че възстановяването на казаното не е възможно винаги 100% поради изпуснати думи, неразчетен почерк и т.н.) да я възстановят, доколкото това им е възможно. А иначе "специалисти" по Словото няма - всички сме аматьори, някои от нас - повече...
  2. Здравейте, Мисля, че винаги трябва да имаме предвид целта на дейността ни по сверяването на текстовете. А тя е - от една страна да имаме текстовете на първите издания, но от друга - да облекчим работата на редакторите по подготовката на новите издания. Като основно правило при сверяването на текстовете, които имаме с ПДФ-а, е да се стремим да се придържаме към първоначалния текст и по принцип да връщаме промените към оригинала на първото издание. Трансформирането на тези текстове към ново издание е работа на редакторите, а не на тези, които сверяват текстовете. Разбира се, в малка степен, те имат свобода да осъвременяват текста, като напр. "черта", вм. "чърта"; "присъства" вм. "присътствува" и т.п. Но тази свобода не би следвало да касае промяната на цели думи, както е с примера за "турям". Има наистина доста думи, които с развитието на езика са изменили първоначалното си значение, или сега им е придадено съвсем друго значение, и ако ги употребим по начина, по който Учителя го е направил преди 80 г. примерно, рискуваме да "изопачим" (както е популярно да се казва сред привържениците на т.нар. "автентично" Слово) и да не предадем смисъла, вложен от Учителя в тях. Но това става по преценка на редактора. Разбира се, че всяка дума си има точно определена вибрация, но аз съм сигурен, че ако говореше сега, Учителя би го направил по малко по-различен начин. И както знаем, е давал задача "да се ушият нови дрешки" на някои свои първи книги. А колкото до това, че Словото ще бъде съкровищница за запазване и изучаване на българския език в бъдеще, това е извън съмнение.
  3. Ако представя е заместена с представлява и твоя езиков усет ти подсказва, че това е уместна промяна - остави я. Но ако се съмняваш - върни я към оригинала. Така или иначе тези текстове ще се преглеждат от редактори, които понякога ги променят, понякога - оставят. Да не говорим, че при стенографията представя и представлява се пишат по един и същи начин. Е, поне аз ги пиша така.
  4. Здравей Моника13, Лесен начин за работа с програмата за нашите цели е като се копира текста от wiki и се пейстне в прозореца на SpeakTest. Там няма контекстно меню и трябва да се използва клавишната комбинация Ctrl-V. Може да не се получи единствено, ако текста е много голям. Но досега рядко ми се е случвало да не прочете цяла беседа. Не използвай функцията за четене от файл, по-трудна е. Трябва да запишеш файла в TXT или RTF. Не се поддържа формата на Word - DOC. Успехи!
  5. Здравейте, уикиработници! Благодарение на вашата безкористна работа по текстовете от Словото, вече имаме почти всичко от класовете в електронен вид! Сега акцентът ще падне на сверяването на текстовете. Сверяването е рутинна задача, при която трябва да се гарантира, че това, което имаме в електронен вид, съвпада с текстовете на първото издание на Словото. Текстовете, с които разполагаме до момента имат най-различен произход - някои от тях са набирани на ръка, други са разпознати от сканиран текст, трети са от изданията на различни издателства през годините. Така или иначе всички те се нуждаят от сверяване с оригинала. Този процес започна на планината през 2003 г. Тогава го правехме по двойки като единият четеше разпечатката на електронния текст, а другият сверяваше с оригинала. За оригинал се приемаше възможно най-първото издание, с което разполагахме. След това нанасяхме корекциите в разпечатката, а след това - и в електронния текст. Общо взето - дълъг процес, в който можеха да участват сравнително малко хора. Сега при положение, че може да използваме wiki средата за работа, ефективността и бързината на процесът може значително да се ускори. Какво е важно да се наблюдава при сверяването на текстове? Най-вече изпускане на думи, букви или цели изрази. Пунктуацията, препинателните знаци, не са важно нещо в този етап на работата. Така или иначе те не се произнасят от Учителя, а се слагат впоследствие при трансформирането на говорното слово в писмено. Също така при сверяването могат да се правят или да се запазват допустими корекции, като напр. "сърце" вм. "сърдце", "къде", вм. "де" и т.н. За справка вижте правилата за корекция. Досега от нашия опит най-ефективен се е оказал методът за сверяване с използването на електронен четец за български текстове (можете да свалите програмата от този адрес . Текстът за сверяване се копира от wiki, вмъква се в прозореца на програмата, и се стартира четенето. Като през това време се следи отворения оригинал (PDF). При констатиране на несъвпадение или при нужда от корекция на текста, четенето се прекъсва, корекцията се нанася, и след това се продължава с четенето. За повече информация пишете на Хирон. Тук може да се обсъждат всички въпроси, свързани със сверяването на текстовете.
  6. Отварящите кавички са ALT+0132, затварящите – ALT+0147. Не е задължително да се слагат правилните кавички. Може навсякъде да се слагат "прави" кавички. Това може да стане и на по-късен етап. Това е техническа подробност.
  7. Не, няма проблем с качването на GIF. Би следвало картинката да се изрязва с означението под нея, напр. "Фиг. 1". След това да се слага в отделен абзац, за да не нарушава хода на текста. Този абзац може да се вмъкне между две нормални изречения, в първото от които за първи път се говори за чертежа.
  8. Картинките се слагат там само ориентировъчно. Моят начин за получаването им: отварям PDF-а. Отивам на картинката. Копирам екрана (PrtScr), отварям InrfanView -> Ctrl-V (Paste) -> очертавам рамка с мишката около картинката и я нагласявам докато ми хареса. -> Ctrl-Y (crop) -> S (save) обикновено като GIF.
  9. Идеята за "кодификация" ми допада много. Не само за удобството от цитирането при издания с извадки, но дори и за това, че приемането на единна, общоприета система за кодиране, с която би следвало да се съобразяваме всички, ще е стъпка напред към едининомислието и побратимяването. Съгласен съм с това, че тя ще е улеснение предимно за печатните издания. Както и с предложената от Васко система КГГНН. Все пак, колкото и уместно и удобно да е класифицирането на беседите по течения, тук също може да настане някакво объркване. Напр., в доста каталози, включително и издания, беседите, държани на планината са класифицирани като рилски, съборни, ООК, МОК и т.н. Как ви се струва сутринта беседата да бъде обявена за утринно слово, на обяд за съборна или в сряда - за лекция на ООК, в петък - на МОК, или на 19 август за съборна, а на 21 - за рилска и т.н. Като се има предвид, че аудиторията в планинската Школа е една и съща. Това беше причината, поради която издаваме планински и съборни беседи като Съборно Слово. Друг въпрос, който си задавам е, къде ще бъде публикувана тази кодификация и дали всяко издание, което я използва, ще трябва да я публикува цялата. Ако вземем някакво общо решение и постигнем общо съгласие относно кодировката, не виждам никакви пречки Издателство "Бяло Братство" да я използва в изданията си. Особено когато става дума за обемиста библиография, която има напр. в "Окултни упражнения" (последното издание ще влезе в печатница всеки момент). Мисля, че за целите на издаването, една референция към беседа е напълно достатъчна. Който има по-дълбок интерес може да прочете цялата беседа. Считам за по-удачно кодировката да е изцяло цифрова. Или ако е буквена - да е двубуквена и буквите да стоят накрая. Изчисляването на поредния номер на беседата не ми се вижда много практично и информативно. По-скоро за такова мисля да е датата, последвана от класа (категорията) и то във формат ГГММДДКК. Може би само съборните беседи правят изключение от правилото, че в един ден е държана само една беседа от даден клас. Но тогава, вместо КК, може да се означи поредността на беседата за деня с една цифра или пък след КК да се отдели с точка поредността, ако има такава (напр. втората за деня съборна беседа).
  10. Мисля, че от всичко дотук казано, изборът се предопределя, везните се накланят към Друпал. Имаме двама, а и в бъдеще вероятно повече хора с опит в системата, възможности за натрупване на данни и лесното им преформиране при нужда. Ако узрее идеята за общ братски сайт (съгласен съм с Васко, че "официален" е само административно понятие), съществуващата система на Друпал може да се разшири. Издателството има намерение да издава компактдискове в бъдеще, но всичко зависи от успеха на общата ни работа в момента. В заключение мисля, че една мултифункционална платформа като Друпал ще ни върши много добра работа не само за момента, но и в бъдеще. И тя ще се развива като нас. Свръхспециализираните софтуери могат да почакат, както и мултимедийния каталог. А и нищо не ни пречи след като имаме материал да работим и по тоя проект.
  11. Аз не съм специалист по системите с отворен код, имам малък опит с Joomla. С нея създадохме и поддържаме сайта на Издателството повече от година. Но бих могъл да се специализирам да работя и с всяка друга. Особено тези, които програмистите харесват. За Drupal съм чувал от Огнян и Васко. Но ви предлагам да изберем система, която освен публикуването и обслужването на електронния каталог, да има възможности и за създаване на един официален братски сайт, от какъвто отдавна имаме нужда. Опитвал съм се да намеря хубави компоненти на Joomla за работа с библиотеки, но безуспешно.
  12. Тиретата биват четири вида: 1. Малко тире - обикновено за отделяне на сложни думи или сравнителни степени: по-, най-, насам-натам и т.н. Около него няма интервали. 2. Преносно (меко) тире - появява се, когато има нужда от него. Това е невидим символ, който става видим когато напр. думата е в края на реда и трябва да се пренесе. Вмъква се като специален символ с различни клавишни комбинации. 3. Средно тире (– n-тире) - задължително се отделя с интервали, при поясняване на понятия и отделяне на различни части на изречението. Клавишната комбинация е ALT-0150 (от цифровия блок). 4. Голямо тире (m тире) - обикновено тире за пряка реч в началото на изречението. Клавишната комбинация е ALT-0151 (от цифровия блок). Обикновено след него има интервал. Голямото тире може да се заменя със средно в повечето случаи (зависи от използвания шрифт). На въпроса на Станимир - големите тирета обикновено се заменят със средни с интервали около тях. И в зависимост от вида му.
  13. Кои сме ние

    Здравейте и от мен, Иван, Искам първо да ме извините за ниската ми "форумна" култура. Това ми е първия пост в живота и се радвам, че той е в този форум. Ако това вече не ме представя достатъчно мога да продължа Привлечен съм, като всички вас, от Светлината на Словото. Нищо, свързано с него не ми е било чуждо. И то от времето, когато единствения начин да имаш една книга с беседи на Учителя е, като я препишеш на ръка. Правил съм го за няколко тома. Същото направих и с първия каталог на Словото на Елена Андреева, една от трите стенографки на Учителя, след като го взех лично от нея, заедно с материала "Как записвахме Словото на Учителя". Въпросите за издаването на Словото също ме вълнуват отдавна, доста преди да има братски издателства. Любимото ми занимание е да съдействам за издаването и разпространението му. Организирането не е от силните ми страни. Аз мисля, че съм добър работник и сътрудник. Въпреки, че Съдбата ми е поставяла и такива предизвикателства. Приемал съм ги като задачи, които са ми били поставяни, въпреки моето желание и амбиция. Вършил съм доста дейности - от просто набиране на текст, през сканиране, разпознаване, редакция, обработка, създаване на PDF-и (това ми е любимото), напоследък се наложи да се занимавам и със сайтове... Общо взето, интересите ми съвпадат с основните цели на този проект. И аз с голяма радост ще се включа в него, според силите и възможностите си. За протокола - отговорник съм на Комисията по представяне на Учението в интернет, както и член на Издателския съвет и член на Братския съвет. Както се казва - във връзка с всички официални институции. Не мисля, че структурите са важно нещо, важни са връзките на любовта, които ние можем да изградим помежду си в хода на общата работа и това, дали Учителя е на наша страна.
×