Здравейте г-н Баев,Не знам дали тук трябва да публикувам, но и аз като всички хора в този форум бих искала да се допитам до вас като специалист. Ето я и моята история.Имам много силна връзка със семейството си.Когато бях на 9 години загубих един много важен човек за мен- моят вуйчо, с когото имах много силна връзка. Мисля че, това беше голям стрес за мен. От този момент все съм бях притеснена за семейството си, дали са добре. Родителите ми са разделени и аз живея със майка ми, баба ми и дядо ми. Винаги съм била много самостоятелна и енергична. Завърших гимназия и се преместих в дръг град, където да следвам висшето си образование. Няколко години ходих на студентски бригади. Последната година се запознах с едно момче, с което съм и сега. Преместих се в София при него, всичко беше страхотно, много бързо си намерих работа, която ми харесва и заживяхме заедно с него и майка му. Така една година. Но аз се чувствах доста подтисната от това, че не живеем самостоятелно , чувствах се на гости и така и не успях да се отпусна. Майка му ме харесва, но винаги съм усещала,че между нас е имало някаква бариера. Докато един ден седях на работа ми прилоша. Отидох до близката поликлиника да ми премерят кръвното и всичко беше наред. Така се случи няколко пъти. Направих си кръвни изследвания и там всичко беше наред. Но се появи едно треперене на цялото тяло, започнах да избягвам хората, ставаше ми лошо докато се возех в метрото. Дните ми на работа се оказаха мъчителни, доста често просто исках да избягам и да си тръгна. Постоянно бях в контакт с родителите си по телефона за да ме успокояват. Отидох на невролог- тревожност. Започнах да чета по форуми. Опитах се да слушам релаксираща музика на работа, но нищо. Реших да отиде да психотерапевт- изкарахме един сеанс- поплаках доста. И започнах да си водя дневник.Във всеки един момент как се чувствам и защо. Но повече не отидох при него. Заедно със това се появиха и натрапчиви мисли- че ще си причиня нещо. Страхувах се от балкони и от ножове. Имах постоянната подкрепа на семейството си и на приятеля ми. Отидох и при психолог, който ми каза , че единствено може да ми изпише хапчета. И така с приятеля ми предприехме стъпката да се изнесем само двамата на квартира. Чувствах се по спокойна. Посетих и друх психолог, в моят роден град. Тя ми каза, че имам по скоро панико подобна тревожност, и че не съм луда и нищо няма да си направя. Изписа ми леки антидепресанти, които пих в рамките на 6 месеца, също така започнах да спортувам активно. Натрапчивите мисли изчезнаха, някак се успокоих.Дойде момент , в който реших да ги спра, те бяха в много малки дози така чв това не беше проблем. Заместих ги с билкови хапчета. Но продължавам да се чувствам сякаш друга, променена. От няколко дни натрапчивите мисли се появиха отново, и тази подтиснатост и страх, че мога да си причиня нещо. И постоянно се чудя някога ще бъда ли същата енергична каквато бях преди. Наскоро се сгодих, ще планирам и сватба, но тези мисли много ме притесняват. Моля споделете вашето мнение и ме посъветвайте.Благодаря ви.