Nina Nikolova

@АлександърТ.А. Ви е задал чудесен въпрос: Консултирахте ли се с психотерапевт?
Извинявам се за излизането извън темата за хомеопатия, но това е непренебрежимо важно.
 
Хомеопатията вероятно няма да промени коренно тази ситуация (да, чудесна е, но заедно със съзнателната, волева промяна на начина на мислене, начина на живот) - синът Ви е под напрежение и това има своето обяснение - потърсете го, подкрепете го. В момента изглежда сякаш давате послание: "Това е лошо и трябва да се премахне! Не го искам като част от теб!", което вероятно напряга сина Ви допълнително, кара го да се чувства неприет.
Това е своеобразен бунт от негова страна, той влиза в пубертета и много неща се променят за него - вероятно сякаш целия свят и това го кара да се чувства объркан. Поговорете тактично с него, потърсете Вие психотерапевт, с който да поговорите - без сина си.
След това, по преценка на терапевта, и АКО синът Ви се съгласи, можете да отидете заедно, после той сам и т.н.
Детето има нужда от Вас, обичта Ви, Вашите разбиране и подкрепа. Сигурна съм, че и за Вас тази ситуация е трудна, но все пак Вие сте родителя, а той - детето. Всеки поема отговорност спрямо своята ролята - а такава има и от двете страни, разбира се. Нека той знае, че отношението му към другите, поражда и определен резултат, и чепостъпките му, са изцяло негова отговорност. 
 
Ако желаете пишете в тази част на форума, за да получите съвети от психотерапевтите, които пишат във форума. 
 
Успех! 
 

Мултивитамините могат да предизвикат свръхстимулация на имунната система, да не говорим за отлагания по органи. Детето е с постоянни хреми, тоест вече има свръхстимулация на определено ниво. Следващата стъпка често се явява алергията.  Не бих рискувала с витамини, освен при тяхната истинска необходимост - тежко боледуване и антибиотично лечение.

Запозната съм донякъде с текущите теории от PubMed, Lancet и прочие. Теории, които с годините се опровергават и отхвърлят една друга ми прави впечатление. Определени хранителни добавки/витамини/ осъществяват своя ефект, ползвайки същите метаболитни пътища като някои стимуланти, например кофеин и това влияе върху НС с последващи резултати - безсъние, нервност, раздразнителност например. Ефектът е непряк, но витамините благоприятстват производството на неврохимични афектори, тоест засягат ПНЕИ оста (психо-невро-ендокрино-имунологична ос). В6 например често се съдържа в по-високи от необходимите терапевтични дози и може да повиши секрецията на енергизиращи невротрансмитери като допамин, норепинефрин и серотонин и да доведе до превъзбуда и тревожност. Отделен е въпросът за небалансираното количествено отношение в добавките. Кой може да каже колко е необходимата доза за едно дете, без оглед на неговото тегло, възраст, хранене, генетична обусловеност, функцията на ПНЕИ оста, тоест имунитетът е видимо как е свързан с целия организъм. Или защо например дозата пулмикорт при две деца с еднаква диагноза и тегло влияе по различен начин? Аз знам защо, надявам се и вие. Защото човек е индивидуалност, със собствена реактивност, генетичен материал и биография (опитност, често зависеща от епигенетични фактори)
Лично аз нямам нужда от доказателства. Когато нещо ми е необходимо, сядам и чета - учебници, статии, доклади. Намирам се в тема за хомеопатия, която няма нищо общо в подхода си с масло от кимион, витамини, прополис, тоест временни, палиативни мерки, които имат своите приложения, но предписани след обстоен преглед, индивидуален подход към личността, какъвто е хомеопатичният. Това, което ми прави впечатление е предписването на хранителни добавки на непрегледан обстойно човек само по думите "ПОЧТИ не яде", а и императивът за диета на така и така злоядо дете. Звучи ми несериозно. Работя с достатъчно лекари, за да зная, че предписания по форуми не се дават от нито един уважаващ себе си лекар или лечител.
Иначе по темата, която е за хомеопатия: Фокусът трябва да бъде в причините за липсата на апетит към полезни храни, в психоемоционалното състояние на детето. Човекът не е бутилка, която да пълним от време на време с изкуствени добавки, без да търсим и отстраним причината за разстроената хомеостаза, тоест неадекватната адаптация към житейските условия.

Спрете туята. След като приемате толкова много алопатични медикаменти, не смесвайте с хомеопатично, особено че твърдението, че туя чисти ваксинози и вредни ефекти при всички хора, е напълно безпочвено.
Хомеопатията подхожда холистично към човека, тоест цялостно. Човекът е психосоматичен гещалт, интегрално цяло на високо ниво на организация. Той е продукт на своите гени, тоест наследственост, на епигенетични фактори, тоест вътрешни и външни фактори (стрес, чувства, мисли, взаимодействия и т.н.) и на трайни адаптационни механизми, тоест неговата конституция. Така че нито един хомеопат не може да каже какво ще се случи при евентуално ваше хомеопатично лечение, защото не ви познава.
Ако решите да се лекувате хомеопатично, трябва да знаете, че времето, което ще ви е необходимо да се излекувате, зависи  от индивидуалната ви реактивност. Дали ще са 30 дни или 5 месеца примерно, това зависи само от индивидуалните ви характеристики и кадърността на хомеопата ви. Първият и най-важен принцип в хомеопатията е Индивидуалния подход. Така че някой ако ви каже - елате, ще ви оправя за 2 месеца, да знаете, че не можете да му вярвате.
В хомеопатията има една единствена причина за появата на симптоми - това е разстроената хомеостаза, тоест свойството на живия организъм за САМОрегулация, казано с други думи  - разстройството на човешката жизнена сила, чието проявление са симптомите. Дали ще имате уреаплазма, микоплазма, глисти или каквото се сетите, едно и също е, НО това означава, че сте добър гостоприемник за свръхпопулация на болестотворни агенти, тоест имате проблем с хомеостазата. Уреаплазма носят голям процент жени, но не развиват патофизиологични проблеми. Възможно е да ги редуцирате до непатологично количество с помощта на антибиотици, но според хомеопатичната парадигма рискувате да изявите здравни проблеми на по-важни нива, органи и системи според принципа на Константин Херинг за посоката на излекуване.

При всички нас, включително и мен, проблемите имат дълбок корен. Както и всички ние носим страховете си и ги проявяваме по различен начин, но реално страхът и любовта движат този свят, всъщност по-точно са Танатос и Ерос импулсите, но страховете са в основата. Така че всъщност страхът е в основата на всичко. Опитвам се да ви кажа, че няма нищо страшно в това да имаме страхове, въпросът е когато те започнат да определят битието ни, постъпките ни. Тогава вече търсим помощ.

Здравейте. Тежък път сте минали...
Мога единствено да кажа, че не е етично да ви се дава съвет по кой път да поемете, няма кой да поеме тази отговорност вместо вас. Всеки един от избраните от вас методи на лечение може да има, а може и да няма успехи. Както и всеки практикуващ споменатите видове лечения би рекламирал неговото си, ако му липсва достатъчно професионална етика. (Дано ме разберете правилно).
Единственото, което аз бих могла да кажа от гледна точка на хомеопатията е, че вярната диагноза може да е от полза при стандартното алопатично лечение (съвременната медицина с химически лекарства и оперативни процедури), но при класическото хомеопатично лечение  наличието на лезия е достатъчно (а често и не се взема предвид, ако не е доказано медицински). Добрият хомеопат ще наблегне на начина ви на мислене, справяне със света, отношението ви към изминатите болки и препятствия, за него наличието или не на хеликобактер пилори няма да е особено определящо при предписание, защото тя не е причина за състоянието ви, а самият човек, който е допуснал развитието (тоест там има слабо конституционно място). Единственият факт в момента, спрямо написаното от вас е, че имате проблем в храносмилателна система, което показва лоша асимилация на околната среда (нещо не можете да приемете, преглътнете, "смелете")
Ирисовият диагностик ще работи по други методи, ще изиска информация, необходима му за неговият начин на работа и лечение. Ще има и свое обяснение на симптомите ви.
Юмейхо терапевтът ще изиска и каже трето. И т.н., и т.н.
 
Не на последно място: търсите най-добрите.... А, ми.... такива няма. Всеки има своите успехи и неуспехи. А за съжаление т.нар. медийни звезди: психолози, хомеопати, врачки, баячки и т.н. често повече се рекламират, отколкото реално да постигат резултати