Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Desy_V

Участници
  • Общо Съдържание

    25
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

The recent visitors block is disabled and is not being shown to other users.

  1. Здравейте, искам да сверя часовника си с вас, пишещи, отговарящи, мислещи, молещи... Искам да споделя какво се случва с мен. Спортувам, това се оказва много важен и задължителен елемент от щастието на човека. Движението! Медитирам, по мой си начин, прави ме мирна. Живея, срещам се с хора, надсмивам се над себе си и мислите си, когато ги имам. Или по-точно имам ги и това е. Не ги оцветявавам. Постоят в главата ми и си тръгват. Имам ги често, рядко, понякога, различно е. Просто живея с тях без страх. Не бях имала паник атака или подобно състояние от месеци. Има моменти, в който съм в предпаническо състояние, но то не се разгръща. Но снощи имах паник атака, една добра и истинска добре позната паник атака, която описах като усещане. Ето: " Още през деня през мене премина едно фино цунами на енергия. Снощи се прибрах от работа и се заех веднага да направя някакви упражнения, че не съм спортувала от десет дни, имах силна настинка и не ставаше. Така че за около половин час натоварих мързеливото си и лениво тяло, поизпотих го така да се каже. После имах доста домашна работа за вършене и когато седнах към 21 часа да отпочина на дивана. Тя дойде. Първо я усетих като шум и плясък в ушите. После гърдите ми заподскачаха. Усетих пулса на сърцето си във всяка вена и клетка. Докоснах врата си и усетих пулса как движи целия ми врат. Седях спокойно. Даже предадено. Май е паник атака, си казах. Една част от мен, онази неубедената и вечно питащата, промълви ами ако е инсулт или инфаркт?! Аз седях и си отговарях, ами нека да е, съдба… От краката до врата ми се разля такъв мощен тласък на енергия, че едва не подскочих от дивана. Настани се на врата и главата ми, аз затворих очи, задишах дълбоко, спокойно седях и енергията ме носеше и завихряше като есенен вятър попадали листа. Но имаше и една топлина, една ласкава топлина на прием, усещане за дом, за любов, за примирие… И аз се оставих на тази добра енергия да ме полюлее и да ме обземе. Бях като в полусън, бях закотвена на дивана, намалих телевизора, защото слухът ми беше изострен и ми разваляше момента. Една част от мен ме накара да стана да отида да банята и да се погледна в огледалото. От там се гледах аз, поуморена, но аз. Върнах се на дивана и се отпуснах, завих се леко с одеялото, защото започна да ми става студено. Но енергията си беше вече отишла. След нея ми остана хлад, който се превърна в студ. Разтреперих се, стана ми много студено. Завих се добре, обгърнах тялото си с ръце. Така студа ме държа около 10 минути и после ме пусна. Чувствах се като изоставена от енергията с този студ, като обичана и после оставена на самотата! И накрая бях лека като перце. Просто се предадох в ръцете на Вселената! " Намирам се точно Тук след повече от две години бъдене в тази гама. Не оценявам и етикирам вече нещата. Днес не ме интересува как се нарича и какво е Това. Просто за инфо на всички. Поздрави,
  2. "Имам един въпрос. Как човек преодолял паническо разстройство живее след това? Имам предвид, сеща ли се за това какво е преживял, как го е преживял, връщат ли се симптомите когато се сети, изпада ли отново в някакво такова състояние?" Здравей, FVT, ще ти отговоря на въпроса от първо лице. Като човек с паническо разстройство, не знам дали съм го надскочила и преодоляла, но не се плаша от симптомите ми. Изпращам ти откъс от преживяване с паника и паническа атака от преди година, когато съм била в разгара и преживяване, което съм имала наскоро с паника и реакцията ми относно двете събития. Нещо като ПРЕДИ и СЛЕД! ПРЕДИ /някъде краят на 2016 година/: "Усещания: - Изтръпване на ръце и крака; - Студени ръце; - Задух; - Стягане в главата; - Напрегнатост и болки в лявата страна на сърцето; - Скована лява ръка; - Гадене; - Нервен стомах; - Позиви за разстройство; - Деперсонализация; - Дереализация; - Напрежение в цялото тяло; - Страхът е винаги в ляво; - Невъзможност за дълбоко дишане; - Безнадеждност; - Примирение и очакване за ескалация на усещанията; - Изострено чувство за звук и светлина; Поседнах, изчаквам, бушува, трудно ми е да записвам. Ръката и лявата част на торса ми още са в желязна прегръдка с Мен. Да, прегръдка. Аз прегръщам себе си. Дали за да се нараня или за да си покажа, че се обичам?! Мощно е! Още ми се гади, а и тази глава. Ноктите ми са посинели от студ. Много студен студ. Не толкова студен, колкото знание за студ. Чак го помирисвам. Мирише ми на нещо химическо, изкуствено, не от природата. Очите ми?! Трудно им е да фокусират. В краищата им периферията изсветлява. Пия вода. Винаги пия вода. Търся я, успокоява ме, когото пия вода. Животоспасяваща ми е. И хем минава, и е хем е Тук. Част от него винаги остава Тук. Отивам да се видя в огледалото. От там ме гледа изморен и леко тъжен човек. Около мен никой не разбира какво се случва с мен?! Не ме притеснява да знаят. Не ме тревожат погледите им, втренчени в мен. Аз винаги съм била странна птица!!! Ръката ми е още в хватка! Меря кръвното си налягане по десетки пъти, 120/80, 113/78, пулс - 98, 84. 103... Инфаркт. Инсулт. Кое от двете е днес??? Или и двете? Аневризъм в мозъка? Ще се мъча ли? Страх ме е от болката? Страх ме! И пак меря - 144/85, пулс 110. Ето докъде се докарвам сама... Минаха 45 минути. А бяха все едно 5 минути. Свърши !" СЛЕД /април 2018 година/:: "Имам паник атака. Седя си на бюрото, усетих я още преди половин час, но бях с клиенти и нямах време за нея. Говоря им, обяснявам им, но усещам как ме стяга отзад врата, как музиката от радиото ми едва в повече, как ми става много горещо на лицето, на ушите, на тялото. Усещам как едно тънко напрежение започва да лази по цялото ми тяло, не се панирам, просто е много неприятно, така го усещам. Усещам че врата ме стяга, дали съм вдигнала кръвно, не го меря, не искам да знам. Дишането ми е плитко. Зрението ми е скъсено, тунелно, очите ми са бягащи от предмет на предмет. Едното ми слепоочие, дясното, пулсира. Звъни ми телефона, говоря с клиент, едва го чувам, напрегнато ми е. И сега ми е така, докато пиша. Не знам на какво се дължат тези усещания, страни са, едни тънки струи на напрежение текат във всяка моя клетка, вибрациите са високи, усещам тежестта върху тялото си. Стомахът ми е твърд, скован, имам позиви за ходене до тоалетна. Така съм стегнала раменете си, че не мога да ги отпусна. Раздвижвам се леко върху стола си. И пиша. Това ме спасява. И дишам. Като цяло съм спокойна, нямам усилващо напрежение. Ръцете и пръстите ми са студени. Бе, люшна си ме международна паник атака. И аз седя и чакам да мине. За мислите си няма да коментирам, как от време на време се прокрадва някоя брутална и мъчна мисъл за смърт, за инфаркт, за инсулт, тези мисли са убийствени и могат да те смажат от безсилие. От къде се появяват не знам! Аз знам, че не съм тези мисли! В стаята мирише на някакъв странен аромат, не ми харесва. Музиката, която звучи от радиото не ми харесва. Въобще обстановката не ми харесва.. Усещам, че съм на недобродетелно за мен място и у мен има чувството и усещането, че трябва да хукна да бягам, но аз седя и знам, че това минива. Усещам в момента как силата на атаката бушува върху тялото ми. Как се вре в клетките ми, как ме проверява за пробойно място дали ще поддам. И усещам как кръвта ми се покачва, как силата бушува, но аз седя и писането ме спасява. Мила, ми паник атако, усещам как се виеш около мен, как душиш, как ме миришеш, как си настървена и как искаш да се слеем в страстен танц и прегръдка, но аз просто, мила си седя. Виждала съм те, аз те познавам, знам уменията ти, методите ти, знам и че някъде във всичко ти го правиш от любов към мен. Но мила, аз съм обич и любов към себе си, откажи се, идвай, проверявай, но разбери никога няма да е същото като преди, мила. Остави ми да продължа напред, да обичам, да се обичам и да дишам свободно, мила. Никога няма да те забравя, но искам да порасна и да съм самостоятелна и да вървя напред в Живота си, до го градя. Обичам те, мила, прощавай, но пътищата ни вече са други, нови и различни. Довиждане! Пусни леко ръце от мен, пусни тази силна прегръдка, знам, че ме обичаш, ще ми липсваш, на аз ще те помня, мила! Тръгни си, леко с усмивка, мила, давай, бъди спокойна, аз съм нова, аз съм различна, давай! Ето! Виждаш ли!? Можеш, оттегляш се бавно, уверено, познаваш ме, трудно ми беше да се науча! Да, сега ме оставяш като парцал, но аз съм добре, ще се справя, не ме мисли, давай!!! Обичам те! Добре съм. Разтресе ме силно?! Но останах спокойна! Възхищавам се на себе си?! Само, който е имал подобни усещания, би ме разбрал, как се преодолява със спокойствие цялата криза. И сега съм лека, лежерна и мирна. Симптомите отминават. Още усещам по тялото си лекото си безсилие, безпомощност. Но се съвземам!" Аз все още съм същата, но реакциите ми са други, имам Вяра, имам Доверие, отдавам се на Живота, понякога смело, понякога по не, но вярвам, че това е Пътя. Защото го усещам по начина си на живот. + всичко това съм вкарала в деня си много спорт, медитиране, хранене, правя все по-често това което ми харесва, а не това, което се очаква; не съжалявам и не се товаря, ако нещо не се случва, просто съм по-мъдра. Оставила съм се да тека в синхрон с Живота. Отне ми 2 години упорит труд и усърдия в тази посока и сега продължава. Дано съм полезна някъде в твоя Път! С уважение,
  3. "Истинският последовател на Дао не се захваща нито за Буда, нито за превъзходните слави. Постигайки трансцендентална независимост и безусловна свобода, истинския последовател не се придържа към нищо. Дори ако вселената трябва да се срине, тяхната вярност няма да се поколебае. Ако всички буди от десетте небеса се явяват пред тях, няма да има и най-малък възторг. Нито пък те ще изпитват най-малкия страх, ако всички демони излязат. Как може човек да е спокоен?" Лин чи Пожелавам го на всички. Мир!
  4. Здравейте, г-н Баев, точно това имам впредвид и аз... Да течем като река едновременно с Живота... Без привързване, обвързване и нужди подлежащи на его-то. Така го разбирам и аз! Да намерим свой собствен вътрешен център на Мир, Равновесие и Баланс. Не е ли така?! Поздрави,
  5. Здравей, това ми е и идеята. В развитие да видим как се случват нещата... Четящият да проследи естеството на събитията в движение и ако има нещо полезно и за него, да си го грабне... И напълното те разбирам по отношение на храна, режим и цялата палитра от неща, които правим, за да подобрим усета си. Но идеята, според мен, не е да оцеляваме само с изградените патерици на медитацията, молитвата, храненето, ами и въпреки тях да сме в синхрон с Живота и Вселената, защото не винаги разполагаме с идеални условия на Живот. Нали?И при мен в момента, в който изляза от тази зона на комфорт, който съм създала, става като при теб... Да се учим на ведро приемане на ситуациите, местата, хората, случките, каквито и да са... Мир!
  6. Здравейте, г-н Баев! От написаното от Вас, усещам че съм на прав Път! Много мили и забавни думи, хахаха...Дано напомнят на някой четящ, че това не е изход! Аз никога не се доверих на хапчета, изключвам валидол при екстремна ситуация и някой е друг хап мента-глог-валериан... Така че съм против хаповете, безцелното мрънкане и никакво действие. Да кажа, че от 7 месеца спортувам усилено - тичам по 5 км на ден, няма такова удоволствие, но то дойде след 4 месец, отначало беше адски трудно, невъзможно... Медитирам, почти всеки ден, вече успявам да утихна за 10*15-20 минути и това след почти две годишна практика. Храня се доста по-осъзнато, всеки ден си приготвям храна у дома и я нося с мен в офиса, не си купувам боклуци, а хапвам собствено приготвена домашна храна. Сигурно, на някоя би му прозвучало трудоемко, храна, спорт, медитация. Но когато си изградиш навици и тялото и душата търсят тези удоволствия. Така че възможно! Но трябва Време, Воля и Желание! И Пътя се разкрива! Поздрави,
  7. Здравейте! Благодаря на д-р Първанов за комплимента! Г-н Балджиев, благодаря за коментара. Натам е Пътя! И надявам се не по перверзен начин. Опитвам се да се отпусна и да приемам преживяванията. Не винаги е лесно. Понякога е трудно. Понякога е с лекота. Но по-често е лекотата като присъствие. Надявам се, че лекотата ще ме преведе по Пътя на осъзнатото и ще ме разкрие като един обичащ Човек. Знам че трансформационната цел на паник атаките е именно такава. И ако се учим с малки крачки на това, ако правим опити в тази посока и дори грешим, това ще Е - Пътя! Успешен ден!
  8. Здравейте, да споделя как посрещнах и приех едно преживяване на паника и как я разредих. Просто за инфо и да споделя къде се "намирам' в преживяванията си. Кажете какво мислите! Случи ми се преди час и го записах: "Сега усещам как едно леко и тънко напрежение се провлече в тялото ми, тръгна от ходилата ми, влачи се по посока на стомаха ми. Той се сковава в лека твърдост. Придвижи се в слънчевия ми сплит и се изля с лека мощ. Аз си седях и само следях движението на енергията. Усещам как стомаха ми предава енергията към сърдечната ми област, усещам как остатъци от избухналата енергия сковава врата и главата ми. Ръцете ми се движат по клавиатурата в лек тремор. Аз си седя и дишам и разреждам тази енергия с приемане и лекота. Просто я оставям да се движи в и през тялото ми. Преди този прилив на енергия, както си седях навън и пушех цигара в главата ми запрепускаха недобри мисли, мисли в посока на лоши неща, смърт и подобни. Замених ги с мисли в посока Любов, Обич, Прегръдка и те спаднаха и се разтопиха. Но породиха енергията и я задвижиха в тялото ми. Представях се как сърцето ми ще забие и забуксува лудо, ще ме обземе паник атаката и ще ме смели. Но ето, не се случва. Тя само приижда до мен, целува ме и се отправя в неизвестността. Просто за поздрав! Хей, така! Милата ми! Спокойно, ти си в мен и чрез мен живееш. Бъди спокойна, с теб съм! И ето няма и десетина минути и енергията се е разляла в мен и се е сляла с мен самата, вече сме в синхрон. Когато не позволявам страха да ме гепи за тялото и ума, всичко просто протича през мен и се изпарява в мен. Просто се асимилираме и вибрираме на обща честота. Това е отговора, просто да приемеш, да се довериш и повярваш, че всичко е добро и да се отпуснеш в лапите на Живота да те носи!...А сега ми остава да се науча да ми е приятно! Да чакам с нетърпение това ми се случва отново и отново, и отново..." Хайде, специалисти, какво ще кажете? Да помогнем на още хора да повярват, че е възможно да се изживее и даже да се насладим на паник атаките! Поздрави,
  9. " Само да не е сластната прегръдка между двете ви хистерична, че дефиницията при нея е искам, но не ми стиска и симулирам липсващата ми възбуда сексуална, житейска и смислова през невротично симптомообразуване, къде фантомно, къде приличащо на поп фок п.а. или друго... " Хубаво сега?! Възможно ли е до там да се стигне??? И как да не се стига??? Изгубено ли е всичко??? Или да си купувам къща на село и да живея без часовник, аскетски, самотно, за да позная повече себе си и да се заобичам??? Че горното звучи заплашително??? Или да се запиша при вас??? Терапия, това ли е възможния изход??? Моля, съвет!
  10. Баев, фен съм Ви!!! И словоблъсканицата и текста под нея, БРАВО! Ще се хвърляме в Любовта, пък да става какво то ще... Любов към себе си! Това е Ключът и аз го знам, но явно съм се пристрастила към паниката и си седя в шибаната зона на комфорт с нея... И не, не умрях до сега!? Как не ми писна да се държа затворена във вечна прегръдка с нея?! Има някаква странна симбиоза между нас, въпиюща страст... Като две жадни за сласт същества.. Но аз съм решена да си тръгна от тази нездрава и нелюбовна връзка, взех и дадох всичко в нея, изигра си житейската роля! Слагам раницата и шапката и тръгвам! Ако имам желание един ден, ще пиша накъде ме е отвела Любовта! Спорен Път на всички! Благодаря,
  11. Здравейте, на всички... и благодаря за интереса и отговорите... Знам, че са полезни за всички четящи във форума! Всичко, за което говорим на теория е целебно, но споделете на практика вие /всеки от вас/ достигнал ли е поне на малка крачка от тази душевна нирвана, това снизходително и божествено щастие на мир и спокойствие, въпреки бурите, себе си и света?! Ще е интересно да споделите, не лично, но с две изречения Там ли сте, за където ми говорите??? Аз не спирам да вървя по този Път... Надявам се един ден с усмивка да си дам сметка, че не съм усетила, кога това се е случило??? Много ви благодаря. Страхотни сте!
  12. Здравейте, г-н Балджиев, благодаря за уместното включване.Вярвате ли в квантовата физика, че вашите мисли стават реалност?! Или в будистките закони за случайността или липсата на такава, за синхроничността?! Аз вярвам! Случвало ми се, но за малки неща! Чакам да ми се случи за едно голямо мое Желание! Ще ви споделя, ако е така. И за срещите с правилните хора??? За 40 и няколко години отгоре не съм срещала точния Човек. Вярвате ли, че Вселената ни учи на нещо с това или вярвате, че ние сами си го правим??? Доста въпроси повдигнахте с малкото изречения! Дали не си докарваме тревожност от не случващи ни се неща, събития, хора. Дали ПР не е резултат от това, че възможностите ни не съвпадат с желанията?! И дали не твърди идеалисти не страдат именно от ПР?! И дали човек с Любов може да има ПР? Помислете?! Поздрави,
  13. Д-р Първанов, вие сте Гений, хахаха! Страхотни отговори, право в десетката. Много Ви благодаря! Зарадвахте ме! При срещата ми с такъв човек, ще споделя. Само да го срещна, дано не го подмина и дано да го разпозная. Ама, дали такъв човек би контактувал с "уникален" като мен?! Дай Боже! Изглежда ми трудно! Нали Животът събирал подобни или различните се привличат?! А, аз толкова мечтая да съм обикновена, естествена, трудно е. Забравила съм какво е! Но твърдо от опит мога да заявя, "необикновените" ги зачитат, уважават, поставят ги на пиедестал, но не ги обичат. А какво по-велико нещо от Любовта можем да споделим със Света?! Дали това не е ключът към окончателната ми промяна и "развода" ми с ПР?! Пак много съм Ви благодарна! Жив и здрав бъдете! С уважение,
  14. Ехааа, д-р Първанов, добър сте!!! " Ще те разочаровам, не си различна, банална си." Усетихте слабостта му в желанието да съм уникална и различна, забележима и недостижима... Но моля за снизхождение, така ми идва от вътре, не го насилвам, естествено родено чувство?! Какво да правя??? Затова ли хората винаги ме държат на дистанция, затова ли аз не мога да съм в група, затова ли аз черна овца, затова ли не мога да се вписвам??? Затова ли съм сама??? Как се става обикновен, как да съм по естествен начин оригинално обикновена??? П.С. Признавам се аз се уважавам, харесвам, гордея се с себе си, но не се обичам!!! С уважение,
  15. Благодаря! Всичко, което казвате е прекрасно... И аз вярвам безрезервно в него! Влюбвала съм се и преди, знам. Но сега е друго, на средна възраст, с житейски опит и "сгодена" за паническото разстройство, хахаха!!! Различно е! А и човек с ПР, говоря от мое име, силно се надява да бъде разбран и приет с "различността" си. Въпреки че досега не ми се е случвало... Та, как да различиш приет ли си??? Как да разбереш??? И се оставям на Живота и Вселената, те знаят най-вярно кое правилно за мен!!! Нали??? С много уважение,
×