Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Desy_V

Участници
  • Общо Съдържание

    29
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Всичко добавено от Desy_V

  1. Здравейте, наистина човек, който е минал през ПР и ПА, заживял е с този ресурс и го е превърнал в гориво за живота си, не се връща и забравя за преживяванията си. Обяснявам си го като раждането, нито родения, нито майката помнят момента и болката. Та да минеш и продължиш през ПР е като да се родиш отново. Болезнен и гигантско енергиен процес, но след това... След като се родиш вече си осъзнат с търпение, любов и живот. Та, гарантирам има, минали през ПР и продължили след него в по-плътен фон на живота. Аз съм по този път! Вярвам че всеки може! Трябва вяра и търпение, несъпротивление, защото живота и вселената знаят кое, кога и как е най-добро за всеки от нас. Винаги сме там, където трябва, с когото трябва и с преживелищата, които са ни необходими да станем човеци. Поздрави,
  2. Здравейте, и аз да се "тагна" в темата. Носител съм на тревожност от 41 години, но същата се генерализира от миналото лято. Всичко започна, когато излязох в отпуск, отпочинах си, видях се с приятели, пътувах. И тогава ме "удари" мощната ударна вълна на силна и унищожителна ПА, с цялата палитра от симптоми. И хайде в спешното. Няма да описвам цикъла от прегледи, изследвания и т.н., който минах. Всичко е ок и слава на Бог?! Но в мен се гнезди недоверието, че това не е съвсем така. Все се питам как е възможно мисълта ми да накара сърцето ми така да бие и стойностите на апарата за кръвно налягане да скачат?! Но уви възможно Е?! Та от миналото лято съжителствам и съм в "любовни и партниорски взаимоотношения" с моята тревожност и ПА. Нека да опиша себе си с няколко думи - странна птица съм, хм, жена на 41 години, със син на 17 години, отгледала съм го сама. Аз самата съм само дете, отгледана от родители, които не забелязах да се обичат, в постоянно противоборство. Работа на корпоративна позиция, но това не е това, което искам или обичам да правя, аз отвътре съм творец, писател, сценарист. Но се лави, както казват французите, такъв е Живота?! През целия си Живот съм била много отговорен човек, както казва майка ми родила съм се мъдра. Каквито и грешки на растежа да съм правила, са били в границите на разум и обмислена тънка червена линия. Не помня някой да е слагал граници за мен, аз сама съм си ги поставала?! Нямам обяснения защо? Притежавам убийствена съвест и морал, не мога да наранявам нито емоционално, нито духовно някого. Страхувам се даже да изпитам "лоша" мисъл към някого/нещо. Имам доста татуировки по тялото, повечето са надписи, цитати - синът ми казва по този повод, че съм комплексирана снобарка. Той ме определя най-добре! Объркан човек съм, вегетарианка съм от 5 години и не знам защо, може би отново да навирам на хората в очите, че съм по-добра от тях. От как се помня на тази земя съм била вълк-единак, трудно е да намериш съмишленици и група, интересите ми са разнородни от квантовата физика до "Кой съм аз? Защо съм дошъл? Каква е мисията ми?" през будизъм, анархизъм, испанско кино, брит музика, сюреализъм в рисуването и архитектурата, Фройд, повече Юнг та чак до абсолютната физика и математика...Имам високо IQ, няма да казвам колко. Винаги съм страдала от едно вътрешно самочувствие, което е поставяло граница между мен и хората. Винаги съм слагала маската на силния самоуверен човек. Да, знам че не съм, но тази роля някак най ми прилегна и останах в нея. Знам че съм ригиден характер, но от друга страна съм много контактен и екстровертен човек, или по-скоро интровертен човек с екстроверно поведение?! Не знам дали истински съм обичала, себе си, едва ли...друг човек, не знам. Имала съм две силни връзки с мъже, от едната имам син, и двете провалени и невъзможни. Аз плаша мъжете?! Оцелявала съм финансово и устойчиво много пъти в Живота си, построих си сама къща, отгледах сама дете, посадих и дърво. Научих и видях много неща?! И сега постоянно си задавам тежкия Въпрос: "А сега накъде?"...Този въпрос стой като неонова реклама в главата ми! И много мисля за Смъртта, изпитвам ужас от нея, от Прехода, от Неизвестното, от това, че ще липсвам, че няма да ме има?! Чета много на тези тема и някак ми убягва вярата и доверието в Живота и Смъртта?! Затова и не живея. В момента просто съществувам! И така ПА и тревожността станаха мой постоянни спътници и аз се свих на кълбо и живея...Пиша книга за преживяването ПА, за мислите, чувствата и усещането, когато си във връзка с ПА. Знам и усещам, че това състояние в следствие и посока, но е трудно. Медитирам и о, бога ми, тогава се чувствам идеално, опитвам се да запомня нирваната, която медитацията ми носи. Спортувам всеки ден. Дишам по схеми, 4-7-8. От известно време като ми махне главата мощна ПА, не се панирам, а я изчаквам и тя минава през и после ме оставя упостошена и безсилна. Не се притеснявам, 1е имам ПА и ПР, сина ми знае, майка ми знае, приятели и колеги знаят. Не ми пика кой какво мисли. Даже имам самочувствието на специална и избрана?! Но съм уморена и съсипана, това състояние ме изсмука, отне ми някак радостта от пътуването, от вълнението, от емоциите. Все си казвам, че даже и от положителна емоция мога да получа ПА и се отказвам. А пътувах много... Ходила съм на терапевт, правих и хипноза, посъвзех се, но някак терапевта беше "слаб и млад" за цялата ми палитра...Иначе живея, работя, но искам Повече и Всичко, егоцентричка ли съм, цинична ли съм...Защо съм такава??? Кой съм аз? Кажете!!!
  3. Здравейте, на какво доучват??? При мен направо ме учат за първи път... Научиха ме на търпение, постоянно търпение към всеки и всичко. Преди тях бях капризна, неуверена, нетърпелива. Сега - о, всяка изнервяща ситуация, всеки момент или човек, нищо не може да ме разколебае. Достигнах ново на търпение и приемане, е, може и още, но със сегашното си търпение, живея по-леко, по-спокойно, по-добре. Научиха ме, че нищо не зависи от мен. НИЩО. Аз съм една малка прашинка за Вселената, колкото обича дървото в двора ми, толкова и мен. Научиха ме, че собствената ми създадена от мен самата значимост, е смешна. Сега...сега се смея на пиедестала, на който съм стояла толкова години. Научих /тук все още мога да постигна успехи/ на приемане на самата мен, на уникалността ми и на отказа към другите, когато трябва да отстоя себе си. Все още трудно и директно не мога да кажа не, не мога да откажа....но, не мисля че така ще остане... Всичко тези уроци ги взех за времето на поне 4 семестъра, хахахаха... Вече може да се каже, че съм студентка 3-ти курс в училището на ПА.... Уча, по-уверена съм, не се плаша, снишавам се, отпускам се и вярвам! Поздрави,
  4. Здравейте, г-н Баев, нямам партньор в момента. Преди година, когато изпитах емоционални пориви, се запитах доста неща. И знаете ли за първи път си дадох трезва самооценка, че преди напълно да приема и заобичам себе си, няма да мога пълноценно да се насладя, на което и да е партньорство. И не настоях нещо да ми се случи, отдръпнах се и не изпитах за първи път онази тъга от несличващото се. Просто приех. За мен това е голям успех над себе си. Приех Живота и Решенията му. Нямах онази въпиеща нужда да контролирам и да настъпвам Живота да ми случи нещо. Сега съм сама. И смятам, че преди да заобичам и приема друг човек, трябва да го направя напълно към себе си. И ако стане да срещна някого, супер, но ако не, отново приемам напълно. Просто тека като река... Какво смятате? Узрявам ли? Раста ли? Мъдрея ли? Смятам - да. Харесвам тази своя черта на преимане, която добих. А тя признавам дойде от ПА и ПР, те ми донесоха този Мир, Хармония, Вяра, те продължават да ми ги носят. и Да вярно е, че са благословия. Казвам го в първо лице!!! Поздрави,
  5. Здравейте, минавам само да споделя накъде се движа, ей, така, ако мога да съм посока за някого. Минаха почти 3 години откак ПА и тревожността влезе трайно в живота ми. Е, живеем си, хей така двечките, добре сме си! В събота имах щедро посещение от нея и само набързо да ви разкажа: Относно тревожните ми състояния, тук са…Вплитат се едно в друго, ту съм ок, ту ме люшка… Най-странното е, че центъра ми е точен и балансиран, просто тялото ми се увлича в една тънка фонова тревожност, която на моменти е мега неприятна, но аз я нося на гърба си и в гърлото. Точно като товар, който ту ми е удобен, ту става непоносимо тежък. Стяга ми гърлото, сковава челюстта ми, главата ми е в менгеме, стомаха ми вибрира, ръце и крака ми са неконтролируеми или поне така се чувстват, цялото ми тяло носи един непосилен товар… И след малко я ескалира до нетърпимост с усещания за налягане навсякъде по тялото, ту изчезва до една мека нирвана… и така до безкрай?!! Какво е това състояние?! Просто адреналин ли е? Тревога? Заболяване?! Все се питам. И после си казвам, хей, нали и вчера имаше тревога, умря ли, не си, я живей и... Та в събота имах мощна паник атака като изригване на атомна бомба. Не бях имала такава отдавна, да кажа месеци. Но се справих безумно чудесно, направо се гордея със себе с! Такъв дух запазих, или поне така го чувствам, но се гордея със себе си, със силата на справянето си с тези състояния… Та както си лежах на дивана в един прекрасен съботен следобед и гледах клипчета в тубата, изведнъж във вътрешностите ми се надигна една мощна вълна от цунами, сърцето ми заподскача лудо, станах и си казах, ох, паник атака, едно такова уморено и досадно… Станах и тръгнах да пия вода, състоянието явно беше решило да набере мощна скорост и да достигне собственото си кресчендо и го стори. Приближих до мивката да си сипя чаша вода, под тениската ми подскачаше толкова мощно силно от ударите си сърцето ми, че щеше даже да я разкъса. Пих вода, водата започна да се стича драматично по лицето и гърлото ми, защото не можех точно да си улуча устата с чашата от треперещите ми ръце. Обля ме гигантско количество енергия, започнах да дърпам да изхлузя суитчъра си, вървях бавно из стаята и дишах мощно. Едва си свалих суитчъра. Останах по мокра около гърлото тениска. Показах се на терасата, духаше, от вятъра ми стана по-добре. Взех и две таблетки мента и валериан. Само това съм вземала винаги. Най-вече заради жеста да изпия някакъв лек, едва ли заради друго. Дишах, едва, но дишах, опитвах се по схемата 4-7-8 да нормализирам сърдечния си ритъм и да контролирам дишането. Донякъде успявах, донякъде не… И изведнъж всичко, както дойде, така и спря и изчезна, почти изведнъж. Всичко да е продължило 5-7 минути, но както винаги ми се стори епохи. И се успокой! Стана ми студено, както винаги след тези емоции. Но признавам, през цялото време бях на ръба да се отдам на страстта на страха, но ми беше банално вече, един балансиран и нов център в мен ме държеше спокойна и лека, вярвах че каквото и да се случва с мен, е правилно. Въпреки бягащите въпроси – това ли беше, свършвам ли, така ли ще умра, инфаркт ли е, може би инсулт, припадам, аз ли съм??? …аз бях един верен и държащ ме в кондиция център на търпение и спокойствие. Вярвах! Вярвах в правилното решение за мен от Вселената! Да споделя. че вече почти две години не спирам редовно да се натоварвам ежедневно със някакъв спорт, тичане, бързо ходене, по 5-6 км, всеки ден, 5 дни в седмицата. Медитирам почти всяка сутрин за по 10-15 минути или колкото мога. Ей, така сядам преди да стартира деня ми, се отпускам в нищомислене или ако не успея нищо да не мисля, седя и си наблюдавам мислите. Не знам какво точно правя, не мога да му слагам етикети, но често достигам до едно блажено състояние, което когато се взривя от емоциите си, ме носи според мен отново, една спокойна и центрирана среда, която е толкова постоянно, че ... И това правя, не изисква нищо, не ми струва нищо, просто ме кара да се чувствам добре в кожата си, да съм аз, да съм спокойна, когато имам безпокойство и да вярвам! Поздрави,
  6. Здравейте, искам да сверя часовника си с вас, пишещи, отговарящи, мислещи, молещи... Искам да споделя какво се случва с мен. Спортувам, това се оказва много важен и задължителен елемент от щастието на човека. Движението! Медитирам, по мой си начин, прави ме мирна. Живея, срещам се с хора, надсмивам се над себе си и мислите си, когато ги имам. Или по-точно имам ги и това е. Не ги оцветявавам. Постоят в главата ми и си тръгват. Имам ги често, рядко, понякога, различно е. Просто живея с тях без страх. Не бях имала паник атака или подобно състояние от месеци. Има моменти, в който съм в предпаническо състояние, но то не се разгръща. Но снощи имах паник атака, една добра и истинска добре позната паник атака, която описах като усещане. Ето: " Още през деня през мене премина едно фино цунами на енергия. Снощи се прибрах от работа и се заех веднага да направя някакви упражнения, че не съм спортувала от десет дни, имах силна настинка и не ставаше. Така че за около половин час натоварих мързеливото си и лениво тяло, поизпотих го така да се каже. После имах доста домашна работа за вършене и когато седнах към 21 часа да отпочина на дивана. Тя дойде. Първо я усетих като шум и плясък в ушите. После гърдите ми заподскачаха. Усетих пулса на сърцето си във всяка вена и клетка. Докоснах врата си и усетих пулса как движи целия ми врат. Седях спокойно. Даже предадено. Май е паник атака, си казах. Една част от мен, онази неубедената и вечно питащата, промълви ами ако е инсулт или инфаркт?! Аз седях и си отговарях, ами нека да е, съдба… От краката до врата ми се разля такъв мощен тласък на енергия, че едва не подскочих от дивана. Настани се на врата и главата ми, аз затворих очи, задишах дълбоко, спокойно седях и енергията ме носеше и завихряше като есенен вятър попадали листа. Но имаше и една топлина, една ласкава топлина на прием, усещане за дом, за любов, за примирие… И аз се оставих на тази добра енергия да ме полюлее и да ме обземе. Бях като в полусън, бях закотвена на дивана, намалих телевизора, защото слухът ми беше изострен и ми разваляше момента. Една част от мен ме накара да стана да отида да банята и да се погледна в огледалото. От там се гледах аз, поуморена, но аз. Върнах се на дивана и се отпуснах, завих се леко с одеялото, защото започна да ми става студено. Но енергията си беше вече отишла. След нея ми остана хлад, който се превърна в студ. Разтреперих се, стана ми много студено. Завих се добре, обгърнах тялото си с ръце. Така студа ме държа около 10 минути и после ме пусна. Чувствах се като изоставена от енергията с този студ, като обичана и после оставена на самотата! И накрая бях лека като перце. Просто се предадох в ръцете на Вселената! " Намирам се точно Тук след повече от две години бъдене в тази гама. Не оценявам и етикирам вече нещата. Днес не ме интересува как се нарича и какво е Това. Просто за инфо на всички. Поздрави,
  7. "Имам един въпрос. Как човек преодолял паническо разстройство живее след това? Имам предвид, сеща ли се за това какво е преживял, как го е преживял, връщат ли се симптомите когато се сети, изпада ли отново в някакво такова състояние?" Здравей, FVT, ще ти отговоря на въпроса от първо лице. Като човек с паническо разстройство, не знам дали съм го надскочила и преодоляла, но не се плаша от симптомите ми. Изпращам ти откъс от преживяване с паника и паническа атака от преди година, когато съм била в разгара и преживяване, което съм имала наскоро с паника и реакцията ми относно двете събития. Нещо като ПРЕДИ и СЛЕД! ПРЕДИ /някъде краят на 2016 година/: "Усещания: - Изтръпване на ръце и крака; - Студени ръце; - Задух; - Стягане в главата; - Напрегнатост и болки в лявата страна на сърцето; - Скована лява ръка; - Гадене; - Нервен стомах; - Позиви за разстройство; - Деперсонализация; - Дереализация; - Напрежение в цялото тяло; - Страхът е винаги в ляво; - Невъзможност за дълбоко дишане; - Безнадеждност; - Примирение и очакване за ескалация на усещанията; - Изострено чувство за звук и светлина; Поседнах, изчаквам, бушува, трудно ми е да записвам. Ръката и лявата част на торса ми още са в желязна прегръдка с Мен. Да, прегръдка. Аз прегръщам себе си. Дали за да се нараня или за да си покажа, че се обичам?! Мощно е! Още ми се гади, а и тази глава. Ноктите ми са посинели от студ. Много студен студ. Не толкова студен, колкото знание за студ. Чак го помирисвам. Мирише ми на нещо химическо, изкуствено, не от природата. Очите ми?! Трудно им е да фокусират. В краищата им периферията изсветлява. Пия вода. Винаги пия вода. Търся я, успокоява ме, когото пия вода. Животоспасяваща ми е. И хем минава, и е хем е Тук. Част от него винаги остава Тук. Отивам да се видя в огледалото. От там ме гледа изморен и леко тъжен човек. Около мен никой не разбира какво се случва с мен?! Не ме притеснява да знаят. Не ме тревожат погледите им, втренчени в мен. Аз винаги съм била странна птица!!! Ръката ми е още в хватка! Меря кръвното си налягане по десетки пъти, 120/80, 113/78, пулс - 98, 84. 103... Инфаркт. Инсулт. Кое от двете е днес??? Или и двете? Аневризъм в мозъка? Ще се мъча ли? Страх ме е от болката? Страх ме! И пак меря - 144/85, пулс 110. Ето докъде се докарвам сама... Минаха 45 минути. А бяха все едно 5 минути. Свърши !" СЛЕД /април 2018 година/:: "Имам паник атака. Седя си на бюрото, усетих я още преди половин час, но бях с клиенти и нямах време за нея. Говоря им, обяснявам им, но усещам как ме стяга отзад врата, как музиката от радиото ми едва в повече, как ми става много горещо на лицето, на ушите, на тялото. Усещам как едно тънко напрежение започва да лази по цялото ми тяло, не се панирам, просто е много неприятно, така го усещам. Усещам че врата ме стяга, дали съм вдигнала кръвно, не го меря, не искам да знам. Дишането ми е плитко. Зрението ми е скъсено, тунелно, очите ми са бягащи от предмет на предмет. Едното ми слепоочие, дясното, пулсира. Звъни ми телефона, говоря с клиент, едва го чувам, напрегнато ми е. И сега ми е така, докато пиша. Не знам на какво се дължат тези усещания, страни са, едни тънки струи на напрежение текат във всяка моя клетка, вибрациите са високи, усещам тежестта върху тялото си. Стомахът ми е твърд, скован, имам позиви за ходене до тоалетна. Така съм стегнала раменете си, че не мога да ги отпусна. Раздвижвам се леко върху стола си. И пиша. Това ме спасява. И дишам. Като цяло съм спокойна, нямам усилващо напрежение. Ръцете и пръстите ми са студени. Бе, люшна си ме международна паник атака. И аз седя и чакам да мине. За мислите си няма да коментирам, как от време на време се прокрадва някоя брутална и мъчна мисъл за смърт, за инфаркт, за инсулт, тези мисли са убийствени и могат да те смажат от безсилие. От къде се появяват не знам! Аз знам, че не съм тези мисли! В стаята мирише на някакъв странен аромат, не ми харесва. Музиката, която звучи от радиото не ми харесва. Въобще обстановката не ми харесва.. Усещам, че съм на недобродетелно за мен място и у мен има чувството и усещането, че трябва да хукна да бягам, но аз седя и знам, че това минива. Усещам в момента как силата на атаката бушува върху тялото ми. Как се вре в клетките ми, как ме проверява за пробойно място дали ще поддам. И усещам как кръвта ми се покачва, как силата бушува, но аз седя и писането ме спасява. Мила, ми паник атако, усещам как се виеш около мен, как душиш, как ме миришеш, как си настървена и как искаш да се слеем в страстен танц и прегръдка, но аз просто, мила си седя. Виждала съм те, аз те познавам, знам уменията ти, методите ти, знам и че някъде във всичко ти го правиш от любов към мен. Но мила, аз съм обич и любов към себе си, откажи се, идвай, проверявай, но разбери никога няма да е същото като преди, мила. Остави ми да продължа напред, да обичам, да се обичам и да дишам свободно, мила. Никога няма да те забравя, но искам да порасна и да съм самостоятелна и да вървя напред в Живота си, до го градя. Обичам те, мила, прощавай, но пътищата ни вече са други, нови и различни. Довиждане! Пусни леко ръце от мен, пусни тази силна прегръдка, знам, че ме обичаш, ще ми липсваш, на аз ще те помня, мила! Тръгни си, леко с усмивка, мила, давай, бъди спокойна, аз съм нова, аз съм различна, давай! Ето! Виждаш ли!? Можеш, оттегляш се бавно, уверено, познаваш ме, трудно ми беше да се науча! Да, сега ме оставяш като парцал, но аз съм добре, ще се справя, не ме мисли, давай!!! Обичам те! Добре съм. Разтресе ме силно?! Но останах спокойна! Възхищавам се на себе си?! Само, който е имал подобни усещания, би ме разбрал, как се преодолява със спокойствие цялата криза. И сега съм лека, лежерна и мирна. Симптомите отминават. Още усещам по тялото си лекото си безсилие, безпомощност. Но се съвземам!" Аз все още съм същата, но реакциите ми са други, имам Вяра, имам Доверие, отдавам се на Живота, понякога смело, понякога по не, но вярвам, че това е Пътя. Защото го усещам по начина си на живот. + всичко това съм вкарала в деня си много спорт, медитиране, хранене, правя все по-често това което ми харесва, а не това, което се очаква; не съжалявам и не се товаря, ако нещо не се случва, просто съм по-мъдра. Оставила съм се да тека в синхрон с Живота. Отне ми 2 години упорит труд и усърдия в тази посока и сега продължава. Дано съм полезна някъде в твоя Път! С уважение,
  8. "Истинският последовател на Дао не се захваща нито за Буда, нито за превъзходните слави. Постигайки трансцендентална независимост и безусловна свобода, истинския последовател не се придържа към нищо. Дори ако вселената трябва да се срине, тяхната вярност няма да се поколебае. Ако всички буди от десетте небеса се явяват пред тях, няма да има и най-малък възторг. Нито пък те ще изпитват най-малкия страх, ако всички демони излязат. Как може човек да е спокоен?" Лин чи Пожелавам го на всички. Мир!
  9. Здравейте, г-н Баев, точно това имам впредвид и аз... Да течем като река едновременно с Живота... Без привързване, обвързване и нужди подлежащи на его-то. Така го разбирам и аз! Да намерим свой собствен вътрешен център на Мир, Равновесие и Баланс. Не е ли така?! Поздрави,
  10. Здравей, това ми е и идеята. В развитие да видим как се случват нещата... Четящият да проследи естеството на събитията в движение и ако има нещо полезно и за него, да си го грабне... И напълното те разбирам по отношение на храна, режим и цялата палитра от неща, които правим, за да подобрим усета си. Но идеята, според мен, не е да оцеляваме само с изградените патерици на медитацията, молитвата, храненето, ами и въпреки тях да сме в синхрон с Живота и Вселената, защото не винаги разполагаме с идеални условия на Живот. Нали?И при мен в момента, в който изляза от тази зона на комфорт, който съм създала, става като при теб... Да се учим на ведро приемане на ситуациите, местата, хората, случките, каквито и да са... Мир!
  11. Здравейте, г-н Баев! От написаното от Вас, усещам че съм на прав Път! Много мили и забавни думи, хахаха...Дано напомнят на някой четящ, че това не е изход! Аз никога не се доверих на хапчета, изключвам валидол при екстремна ситуация и някой е друг хап мента-глог-валериан... Така че съм против хаповете, безцелното мрънкане и никакво действие. Да кажа, че от 7 месеца спортувам усилено - тичам по 5 км на ден, няма такова удоволствие, но то дойде след 4 месец, отначало беше адски трудно, невъзможно... Медитирам, почти всеки ден, вече успявам да утихна за 10*15-20 минути и това след почти две годишна практика. Храня се доста по-осъзнато, всеки ден си приготвям храна у дома и я нося с мен в офиса, не си купувам боклуци, а хапвам собствено приготвена домашна храна. Сигурно, на някоя би му прозвучало трудоемко, храна, спорт, медитация. Но когато си изградиш навици и тялото и душата търсят тези удоволствия. Така че възможно! Но трябва Време, Воля и Желание! И Пътя се разкрива! Поздрави,
  12. Здравейте! Благодаря на д-р Първанов за комплимента! Г-н Балджиев, благодаря за коментара. Натам е Пътя! И надявам се не по перверзен начин. Опитвам се да се отпусна и да приемам преживяванията. Не винаги е лесно. Понякога е трудно. Понякога е с лекота. Но по-често е лекотата като присъствие. Надявам се, че лекотата ще ме преведе по Пътя на осъзнатото и ще ме разкрие като един обичащ Човек. Знам че трансформационната цел на паник атаките е именно такава. И ако се учим с малки крачки на това, ако правим опити в тази посока и дори грешим, това ще Е - Пътя! Успешен ден!
  13. Здравейте, да споделя как посрещнах и приех едно преживяване на паника и как я разредих. Просто за инфо и да споделя къде се "намирам' в преживяванията си. Кажете какво мислите! Случи ми се преди час и го записах: "Сега усещам как едно леко и тънко напрежение се провлече в тялото ми, тръгна от ходилата ми, влачи се по посока на стомаха ми. Той се сковава в лека твърдост. Придвижи се в слънчевия ми сплит и се изля с лека мощ. Аз си седях и само следях движението на енергията. Усещам как стомаха ми предава енергията към сърдечната ми област, усещам как остатъци от избухналата енергия сковава врата и главата ми. Ръцете ми се движат по клавиатурата в лек тремор. Аз си седя и дишам и разреждам тази енергия с приемане и лекота. Просто я оставям да се движи в и през тялото ми. Преди този прилив на енергия, както си седях навън и пушех цигара в главата ми запрепускаха недобри мисли, мисли в посока на лоши неща, смърт и подобни. Замених ги с мисли в посока Любов, Обич, Прегръдка и те спаднаха и се разтопиха. Но породиха енергията и я задвижиха в тялото ми. Представях се как сърцето ми ще забие и забуксува лудо, ще ме обземе паник атаката и ще ме смели. Но ето, не се случва. Тя само приижда до мен, целува ме и се отправя в неизвестността. Просто за поздрав! Хей, така! Милата ми! Спокойно, ти си в мен и чрез мен живееш. Бъди спокойна, с теб съм! И ето няма и десетина минути и енергията се е разляла в мен и се е сляла с мен самата, вече сме в синхрон. Когато не позволявам страха да ме гепи за тялото и ума, всичко просто протича през мен и се изпарява в мен. Просто се асимилираме и вибрираме на обща честота. Това е отговора, просто да приемеш, да се довериш и повярваш, че всичко е добро и да се отпуснеш в лапите на Живота да те носи!...А сега ми остава да се науча да ми е приятно! Да чакам с нетърпение това ми се случва отново и отново, и отново..." Хайде, специалисти, какво ще кажете? Да помогнем на още хора да повярват, че е възможно да се изживее и даже да се насладим на паник атаките! Поздрави,
  14. " Само да не е сластната прегръдка между двете ви хистерична, че дефиницията при нея е искам, но не ми стиска и симулирам липсващата ми възбуда сексуална, житейска и смислова през невротично симптомообразуване, къде фантомно, къде приличащо на поп фок п.а. или друго... " Хубаво сега?! Възможно ли е до там да се стигне??? И как да не се стига??? Изгубено ли е всичко??? Или да си купувам къща на село и да живея без часовник, аскетски, самотно, за да позная повече себе си и да се заобичам??? Че горното звучи заплашително??? Или да се запиша при вас??? Терапия, това ли е възможния изход??? Моля, съвет!
  15. Баев, фен съм Ви!!! И словоблъсканицата и текста под нея, БРАВО! Ще се хвърляме в Любовта, пък да става какво то ще... Любов към себе си! Това е Ключът и аз го знам, но явно съм се пристрастила към паниката и си седя в шибаната зона на комфорт с нея... И не, не умрях до сега!? Как не ми писна да се държа затворена във вечна прегръдка с нея?! Има някаква странна симбиоза между нас, въпиюща страст... Като две жадни за сласт същества.. Но аз съм решена да си тръгна от тази нездрава и нелюбовна връзка, взех и дадох всичко в нея, изигра си житейската роля! Слагам раницата и шапката и тръгвам! Ако имам желание един ден, ще пиша накъде ме е отвела Любовта! Спорен Път на всички! Благодаря,
  16. Здравейте, на всички... и благодаря за интереса и отговорите... Знам, че са полезни за всички четящи във форума! Всичко, за което говорим на теория е целебно, но споделете на практика вие /всеки от вас/ достигнал ли е поне на малка крачка от тази душевна нирвана, това снизходително и божествено щастие на мир и спокойствие, въпреки бурите, себе си и света?! Ще е интересно да споделите, не лично, но с две изречения Там ли сте, за където ми говорите??? Аз не спирам да вървя по този Път... Надявам се един ден с усмивка да си дам сметка, че не съм усетила, кога това се е случило??? Много ви благодаря. Страхотни сте!
  17. Здравейте, г-н Балджиев, благодаря за уместното включване.Вярвате ли в квантовата физика, че вашите мисли стават реалност?! Или в будистките закони за случайността или липсата на такава, за синхроничността?! Аз вярвам! Случвало ми се, но за малки неща! Чакам да ми се случи за едно голямо мое Желание! Ще ви споделя, ако е така. И за срещите с правилните хора??? За 40 и няколко години отгоре не съм срещала точния Човек. Вярвате ли, че Вселената ни учи на нещо с това или вярвате, че ние сами си го правим??? Доста въпроси повдигнахте с малкото изречения! Дали не си докарваме тревожност от не случващи ни се неща, събития, хора. Дали ПР не е резултат от това, че възможностите ни не съвпадат с желанията?! И дали не твърди идеалисти не страдат именно от ПР?! И дали човек с Любов може да има ПР? Помислете?! Поздрави,
  18. Д-р Първанов, вие сте Гений, хахаха! Страхотни отговори, право в десетката. Много Ви благодаря! Зарадвахте ме! При срещата ми с такъв човек, ще споделя. Само да го срещна, дано не го подмина и дано да го разпозная. Ама, дали такъв човек би контактувал с "уникален" като мен?! Дай Боже! Изглежда ми трудно! Нали Животът събирал подобни или различните се привличат?! А, аз толкова мечтая да съм обикновена, естествена, трудно е. Забравила съм какво е! Но твърдо от опит мога да заявя, "необикновените" ги зачитат, уважават, поставят ги на пиедестал, но не ги обичат. А какво по-велико нещо от Любовта можем да споделим със Света?! Дали това не е ключът към окончателната ми промяна и "развода" ми с ПР?! Пак много съм Ви благодарна! Жив и здрав бъдете! С уважение,
  19. Ехааа, д-р Първанов, добър сте!!! " Ще те разочаровам, не си различна, банална си." Усетихте слабостта му в желанието да съм уникална и различна, забележима и недостижима... Но моля за снизхождение, така ми идва от вътре, не го насилвам, естествено родено чувство?! Какво да правя??? Затова ли хората винаги ме държат на дистанция, затова ли аз не мога да съм в група, затова ли аз черна овца, затова ли не мога да се вписвам??? Затова ли съм сама??? Как се става обикновен, как да съм по естествен начин оригинално обикновена??? П.С. Признавам се аз се уважавам, харесвам, гордея се с себе си, но не се обичам!!! С уважение,
  20. Благодаря! Всичко, което казвате е прекрасно... И аз вярвам безрезервно в него! Влюбвала съм се и преди, знам. Но сега е друго, на средна възраст, с житейски опит и "сгодена" за паническото разстройство, хахаха!!! Различно е! А и човек с ПР, говоря от мое име, силно се надява да бъде разбран и приет с "различността" си. Въпреки че досега не ми се е случвало... Та, как да различиш приет ли си??? Как да разбереш??? И се оставям на Живота и Вселената, те знаят най-вярно кое правилно за мен!!! Нали??? С много уважение,
  21. Д-р Първанов, благодаря за отговора. Избирам да се влюбя, да живея, да имам каквито и да е симптоми, но да съм жива в този Живот. Относно симптоматиката, неприятно е, да си обзет от паника, главата ти да вибрира, стомахът да е на топка, ръцете и краката да са ледени, а за мислите, уау, там пък е непоносимо. Но си давам сметка, че е за кратко. Замислям се какво ли вижда и мисли отсрещната страна за "такъв човек"? Как мислите странно ли е? Поздрави,
  22. Здравейте, уважаеми специалисти на Светлината, искам да споделя Пътя си. Сега живея добре. Спортувам ежедневно, тичам по 4 км на ден и съм пристрастена към усещането от спорта върху себе си. Всяка сутрин деня ми започва с кратка медитация и понякога и молитва. Различно е. Благодаря за Живота, за близките си, за това, че мога да се движа, че мога да дишам, да виждам, да живея... Отдадох се на любими занимания - гледане на филми, фотография, книги... Е, винаги има и лоши моменти, но аз не се захващам за тях, приемам ги. Даже се смея, радвам, забавлявам, вярвам... И така в този ритъм се справям с паническото разстройство. То сякаш ме видя такава и си тръгна... Започнах междувременно да харесвам определен човек, да искам да случа нещо между нас, да мечтая за взаимност и споделена любов. И това много ме радва, защото от години не съм забелязвал никого, а сега се чувствам жива. Днес например изпратих съобщение до човека, но се развълнувах много. Та си докарах и паник атака. Не бях имала от месеци. Усетих как се вдига нивото на енергия в мен, усетих пулса си, усетих менгемето на главата си. Е, измерих си кръвното с апарат, беше скочило до 129/89 с пулс 119. Но не се стреснах. Казах си, е, паник атака, ще мине. Вътрешното ми аз беше непоколебимо. Все си го представям като малко дето, което е в средата на тълпата, хората бързат, тичат, но то е центрирано и спокойно. Та след това вълнение, чаша студена вода и около 10 мин. медтитация и успокояването ми, се питам дали вълнението от флиртуването, дори влюбването, биха могли да ми върнат тези усещания на паник атаката. Или просто симптомите са същите на влюбването? И дали тази симптоматика не би ме отблъснала от това да се влюбя, да искам да имам спокойствие и да бягам от вълненията около една любов? Моля, ви за съвет! С уважение,
  23. Здравейте, напълно съм съгласна с Вас! Явно напомняне трябва да има, за да не се отпускаме...Нещо като реле, което се включва при натягане... Опитвам се да пиша и пиша, даже съм си дала и време за напускане на работената от мен работа, която е в тотален разрез с мен самата..Може би след година, когато синът ми завърши. Искам да напиша книга и да направя филм за човек преживял паническото разстройство. Искам да е роман и игрален филм. Много съм ровила за такъв филм, но освен един с Матю Пери в който има повече ОКР, няма правен подобен. А Светът е пълен с такива като нас, те имат нужда да знаят, да могат, да са подкрепени...И ще го направя..Някой ден, ако е рекъл Бог!!! Много благодаря за подкрепата на всички ви, без вас нямаше да съм аз и тук!!! Благодаря!
  24. Здравейте и благодаря... Надявах се да ми дадете Лъч...Точно сега явно имах нужда от "Ти можеш!" и вие ми го дадохте! Благодаря Ви! Продължавам напред. Искам да споделя, че тези състояния ми донесоха и много добри и изгодни ползи, намалих драстично цигарите, алкохол почти не пия - чаша вино ми е тавана, медитирам, разорах хората около мен и останаха малко, започнах да се уча да казвам НЕ, движа се повече, искам повече, създадох по-верни и правилни преоритети ...Иначе щах доволно да си дрема на дивана! Така, че тенкс паник атаки! Това което осъзнавам, че ми липсва е Любов, от мен към мен и външна споделена...Но когато науча себе си да се обича, може и друг да се появи... Много благодаря, сега имам повече Вяра в себе си!
  25. Здравейте. мина повече от половин година, от както съм писала тук. Аз претърпях сериозна промяна. От повече от година медитирам, разхождам се ежедневно, гледам по позитивно на Живота. Започнах да не се плаша от паник атаките, познавам ги, изписах над 100 страници за преживяванията си по време и преди и след паник атака....Да споделя, че загубих междувременно баща си, понесох го, а толкова обичах този човек и бях безкрайно привързана към него. Преживях ситуацията със непозната за мен сила, просто се справих! От тогава минаха 4 месеца и не бях имала паник атака, Живота някак започна да се нарежда, тревожността изчезна, Денят започна да става и усмихнат и хубав, смеех се, излизах, някак Живота се върна! Е, имаше моменти на тревога, на приближаване на усещане за паник атака, но аз знаех, че е тя и не и обръщах много внимание. Просто вървях Напред! До преди два дни, когато тя ме връхлетя с мощна и пълна сила, просто така от нищото, както си седях и работех ме разклати, усетих сърцебиене, главата ми стегна, ама много мощно...Няма да описвам целия цикъл от симптоми, но беше цялата палитра. Но нямах тревога и страх, беше просто физическо усещане. Ето какво написах вчера и днес: "Усетих как се изпотявам. Хукнах към тоалетната, започнах да си мия лицето с ледено студена вода и да пия студена вода. Взех от чантата си един валидол и го засмучах. Започнах да се опитвам да дишам 4-7-8, но трудно ми се получаваше. Миех се, опитвах се да дишам, успокоявах се…Измерих отново, вече падаше, но не бързо…В момента още ми е зле. Става ми горещо! Тресна ме отново, ама многоооо многооооо силно?! Леле, как ме тресна два пъти!!! Не беше ми се случвало ма много отдавна….Едва дишах, едва виждах…Извиках на колегите, че ми е зле…Колегата ми стана, отидохма в стаята за почивка, донесе ми вода, пита ме дали да вика бърза помощ…Взех половинка хапче бизогама. Сега си помислих, че вярно получавам инфаркт или инсулт, следях всеки симптом, но не позволявах страха да ме завладее яростно, и това не го правех с умисъл, а съвсем инстинктивно. Излязох навън, дишах въздух, гледах слънцето, пиех вода. Колегата седеше до мен! Мълчеше. Усещах че се посъвземам отново. Какво става с мен? Не съм се нито тревожила, нито ядосвала, нито нещо лошо днес ми е минавало през главата. Просто така от нищото…Стана два пъти, с много яка сила. Ама с много яка…Измерихме отново кръвното, беше нормално, пулса беше леко завишен. Но всичко беше нормално. Май само аз не съм! Или съм си! Просто съм чувствителна! Прекалено! Но сега нямаше от какво?! След което усетих че се разтрепервам, стана ми студено…Както обикновено, а по тялото ми изби студена пот. Но се владеех, един вътрешен център в мен се владееше…Вярваше, че всичко е наред! Усещах го! Днес съм добре! Минаха 120 дни от смъртта на баща ми, 4 месеца, кога?! Тате, вчера много силно ме удари паник атаката, още ме държи усещането и вкуса от нея. Въпреки че сега съм добре, усещам лапите й по тялото си. Както вчера ме беше хванала в дълбока прегръдка, още стоят белезите от ръцете и ноктите по тялото ми?! Още усещам дъха й върху кожата си, още знам че вчера е била тук. И някак ми тръпно и страхливо. Да не се появи и днес?! А нали бях се научила да я познавам?! Но вчера се издъних, това е истината, вчера бях забравила симптомите й и тя ме връхлетя с адска сила. Все една е чакала да се поуспокоя и да позабравя за нея, и се втурна със неудържима мощ върху мене. Чакала ме е била да се отпусна и да съм разсеяна, да си мисля, че си тръгнала от мен и се върна по-силна и мощна от всякога. Може би 3-4 пъти е била с такава сила. Докара ме до безсилие и ме остави опостушена. Днес съм добре, всичко е наред, работя си, но знам за нея, знам че може да дойде когато си поиска да прави с мен каквото си поиска. И това е плашещо?! Нейният контрол върху мен е плашещ! И днес съм притихнала, в готовност, отдавна не бях усещала това чувство в себе си. Отдавна не бях идвала на работа притаена и в готовност. А си мислех че я познавам до болка, симптомите й, влиянието й върху мен, нищо не познавам, бях неподготвено за вчерашното й завръщане…И защо??? Този въпрос Защо не ми се маха от главата, защо тя се върна, какво каза вчера??? Защо се случи отново с такава сила??? Какво не съм разбрала от срещите си с нея, та тя така пожела да напомни за себе си??? Защо??? Днес мисля след работа да отида до кардиолог, отново ме хваща страх за живота ми, искам да се прегледам, да видя как е сърцето ми, всичко. Пак влизам в онзи цикъл на мисли в тази посока. А исках просто да се отпусна в Живота и да продължа научила уроците си от срещите си с нея! Но явно има още!!! За учене! За нея! За мен! Какво? Защо???" Та, уважаеми специалисти, какво се случи според вас? Защо се появява ремисия? Или е имало временно затишие? Как се справям и да продължавам ли в този дух??? Напред с Вяра, че и това ще мине, че няма да е все така, че учим, че трябва да приемаме Живота такъв и да вървим напред...Просто ми е любопитно какво мислите?!
×