Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Desy_V

Участници
  • Общо Съдържание

    34
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    1

Репутация Активност

  1. Like
    Desy_V reacted to д-р Тодор Първанов in Объркан съм   
    Здравей!
    Петнадесет години години работих, като началник на психологическо отделение в армията. Като такъв, ще ти кажа, че във всяка армия има специални отделение за водене на психологическа война / моето не беше такова/. Една от основните дейности на тези отделения е анализ на получената информация – да се, прецени, тя истинска ли е или целенасочена дезинформация от  страна на врага.
    Как се преценява истинността на дадена информация?
    Правилото е следното / аз го спазвам винаги/ - всяка информация   се преценява и анализира на базата на два критерия.
    Първата е ,,надеждност ,, на източника.
    Надеждност означава, да  се прецени, източника, който я предоставя компетентен ли е областта на това, за което пише или донася .
    Например, аз съм лекар, психиатър и психотерапевт.Ако, прочетеш моя статия, за някакво психично заболяване, ти търсейки сведение за мен, може да намериш достатъчно информация, че аз  над тридесет години, работя в тази област и най-вероятно съм достатъчно надежден източник за сведения в тази област.Но, представи си , че прочетеш статия от мен, написана за лечението на артрит  на раменната  става. В първият момент, може да решиш, че понеже аз съм лекар и като такъв, разбирам от този вид лечение, но ако сериозно се замислиш, ще стигнеш до правилият извод - след като 30 години съм работи в областта на психичното здраве, то няма как да имам достатъчно добри и актуални знания, как се лекува раменна става.Тоест, аз съм ненадежден източник, за това лечение и ти би трябвало да ме игнорираш напълно.
    Вторият критерий е ,,достоверност,,.
     Достоверност означава,  дали източника, който вече е преценен като компетентен и надежден и иска да предаде тази информация точно и достоверно  или има някакви мотиви, да я изопачи или  непредаде непълно.
    Ще дам пример – по време на различни симпозиуми и конференции на лекарите, има лектори, които изнасят репрезентации за нови лекарства. Обикновено за тези презентации се избират едни от добрите специалисти в дадената специалност – те напълно отговарят на критерият ,,надеждност,,. Но, дали отговарят на критерият ,,достоверност, след като се знае, че съответната фирма им плаща за съответната презентация?
    Друг пример е в рекламите – дават възрастна жена, заобиколена от внуците си, да ,,споделя,, как прането с даденият прах е ,,най – бялото пране, което е прала през живота си . Надежден източник ли е тази жена? Разбира се, че е надежден, за нейната възраст тя пускала поне 1000 перални и ползвала различни прахове, но дали е достоверен, след като и се заплаща от съответният производител на конкретният прах?
     
    Много важно е и да знаеш, склонност да спорят за нещо имат обикновено некомпетентните в дадената област.
    Това е обусловено от една мисловна грешка наречена
    Ефектът на Дънинг
    /копирам  - Костадин Зашев, 20.10.2017/
    В психологията ефектът на Дънинг-Крюгер представлява когнитивна склонност, при която некомпетентни в дадена област индивиди страдат от илюзорно превъзходство и погрешно оценяват познанията си като много по-високи от действителното им ниво. Тази склонност се обяснява с неспособността на некомпетентния и неподготвен човек да разпознава и признава грешките си . Той е напълно уверен в своята въображаема компетентност и на практика не знае какво не знае .
    Обикновено хората, жертва на тази когнитивна заблуда, не само че взимат лоши решения или достигат до погрешни изводи, но и не разбират, че това се дължи на липсата на достатъчно познания и осведоменост. Джъстин Крюгер и Дейвид Дънинг установяват, че по-често именно „невежеството поражда увереност, отколкото знанието“.Тъй като невежеството стои в основата на некомпетентността, според Крюгер и Дънинг некомпетентните хора по-скоро
    1) ще надценят способностите си,
     2) ще са неспособни да разпознават истинските способности у другите
     3) ще са неспособни да видят екстремността на своята некомпeтентност.
    С прости думи ефектът на Дънинг-Крюгер показва как някои хора са прекалено некомпетентни, за да разберат колко са некомпетентни. В сила е обаче и обратният ефект: компетентните хора често подценяват своите способности, когато се сравняват с другите. Тук става дума за т.нар. „синдром на самозванеца“ — неспособността на успелите хора да осъзнаят и оценят като такива собствените си успехи.
    / край на цитата/
    Действителната компетентност при успелите хора може да не е достатъчна да запази и повиши самочувствието им, защото допускат, че и другите хора знаят колкото тях. Относно този синдром Дънинг и Крюгер правят следния извод -
    Погрешната оценка на некомпетентните хора тръгва оттам, че грешат по отношение на самите себе си, докато погрешната оценка на високо компетентните хора се дължи на това, че грешат по отношение на другите.
    В съответствие с този извод в живота често може да чуем добре подготвен и „вещ“ човек да казва: „Научих достатъчно за ….., за да знам, че имам още много да уча за него“. Обратно, самонадеяните и самоубедили се по даден въпрос хора стават жертва на Дънинг-Крюгер ефектът именно защото нямат никакви или достатъчно познания по дадената тема. Те губят представа колко много има да учат и силно надценяват нивото си на познание.
    Ефектът на Дънинг-Крюгер показва защо „малкото знания са опасни“ и колко лесно подвеждат човек да мисли себе си за експерт. Или както казва Стивън Хокинг — главният враг на знанията не е невежеството, а илюзията за знания.
    Дънинг обяснява:
    "Това, което е любопитно е, че в много случаи, некомпетентността не прави хората дезориентирани, объркани или предпазливи. Вместо това, некомпетентните често са благословени с неуместна самоувереност, предизвикана от нещо, което те усещат като знание."
    И още една интересна страна на ефекта:
    "Един невеж ум не е абсолютно празен съд, а е пълнен с каша от неподходяща или подвеждаща житейска опитност, теории, факти, интуиции, стратегии, алгоритми, евристики, метафори и предчувствия, но за съжаление, на него му изглеждат полезни и точни знания." - казва Дънинг.
    Стивън Новела (Steven Novella), професор по психология в колежа по медицина в Йейл, в публикацията "Уроците на Дънинг-Крюгер" отново се връща към този любопитен ефект:
    "Когато се опитваме да придадем смисъл на света, работим с нашите съществуващи знания и парадигми, формулираме идеи и след това системно търсим информация, която потвърждава тези идеи. Ние отхвърляме противоречащата им информация като изключения. И така пресявайки своята опитност, в края на краищата си създаваме едно фалшиво познание."
    Ефектът на Дънинг-Крюгер обяснява склонността ни високо да ценим това наше фалшиво познание. И колкото е по-ниска нашата компетентност, толкова по-упорито и самоуверено браним ненаучните или недоказаните си вярвания.
    Искам да се извиня за дългите обяснения, но те бяха необходими за да може сам да вземеш правилното решение, на базата на максимално обективна  информация по въпроса ти.
    Предполагам се питаш, аз самият, доколко ,,надежден,, и ,,достоверен,, източник на информация мога да ти бъда?
    Ами, не съм надежден.Психиатър съм, а не имунолог или вирусолог, за да имам компетентни знания за ваксините.За това, ще ти изкажа моите разсъждения по въпроса, които ми се сториха, лично на мен, основателни за да направя моя избор да се ваксинирам.
    1.    Като всеки медик зная, че средната продължителност на живота към 1900 –ната година е била около 42 години.Днес тя е почти 80 г. и това се дължи основно на двете най-големи открития на медицината – ваксините и антибиотиците.
    2.    На девет – десет годишна възраст, майка ми се разболяла от дифтерия и едва оживяла, но сърцето и остава увредено за цял живот и всъщност от това и почина/  тогава е нямало ваксина, днес това не би се случило/ .
    3.    Миналата година брат ми се разболя от онкологично заболяване.Налагаше се, често да посещавам болницата и се срещам с различни колеги.Всички бяха уплашени и притеснени от това което става. Говорих с лекар / работещ в интензивно ковит отделение/ когото познавам като весел и склонен към майтапи човек.Общо взето го смятах за човек, на който не му пука от нищо.Но познатия с който говорих, нямаше нищо общо с миналото, бе притеснен, унил и уплашен, пропушил на над шейсет годишна възраст, за да успокоява нервите си.Друг, мой най – добър приятел, психиатър, се бе заразил от съпругата си, която работеше инфекциозно отделение.Бе прекарал много тежко заболяването  през ноември месец и още  на края на януари се ваксинира, за да  не попадне пак в същата ситуация.
    4.    От началото на пандемията шестима колеги, работещи с ковит болни потърсиха психологична помощ от мен, във връзка със стреса от това, което виждат и преживяват. Единия, който работи в голяма частна болница в  Плевен ми каза ,, В нашата болница рядко е умирал човек,а  сега има дни в които изнасят по няколко черни чувала с хора починали от ковит, това е ужасно,,. Друг, студент пети курс, който доброволно работи през седмица в ковит отделение на голяма софийска болница ми звънна късно в неделя, да поговорим и се успокои малко, преди да влезе за седмица в отделението.Това което ме впечатли от разговора му бе ,, Най-много ме е яд, че още има глупаци които не вярват, колко сериозно е заболяването,,. Попитах го, кого визира и той ми отговори ,, Собствената ми майка една е от тях.Ти знаеш, тя работи в администрацията на болницата и знае какво става и въпреки това не вярва в ковита,,.
    5.    Преди години преживях тежка катастрофа.Бях седмица в реанимация, бях интубиран два пъти, с постоянен катетър две седмици. Повярвай ми, не е най-приятното нещо, което съм изживявал и не исках пак да го правя влизайки в болница в ковит.
    6.    Когато започна ваксинирането, аз говорих с приятелите си лекари. Някъде през март беше.Всичките или се бяха ваксинирали или щяха да го направят.
     
    Сондирах мнения и реших да го направя с рнк ваксина и понеже в Плевен за такива се чакаше, качих колата и отидох от Плевен до София, за да го направя в един от дните на свободните коридори.В момента всички пет човека от моето семейство сме ваксинирани.
    Това е от мен, дано съм ти бил полезен.
  2. Like
    Desy_V reacted to Донка in Голям грях - депресия   
    А може би това е била Божията воля? Може би това е шансът ни да се научим да овладяваме съденето и да го трансформираме в Любов. А то става възможно само като се пренесем на мястото на човека, когото съдим... И разберем, че сме съдили поради невежеството си преди... Има само един начин да се спрем да съдим другите - като се научим да не съдим себе си, а това значи да се откажем от критериите си за добро и зло. 
    И да - благодаря на д-р Първанов - когато се научим да уповаваме на Господ, да се опитваме поне да проявяваме частичка от неговата Любов и всеопрощение... 
  3. Like
    Desy_V reacted to д-р Тодор Първанов in Голям грях - депресия   
    Уповавай  се на Господ, той  е Любов и всеопрощение. Никой от нас не е съвършен и той го знае, за това и ни обича и подкрепя в трудните моменти.  Той е все опрощаващ.
    Вярвай  в него,..... умолявам  те!
     
     
  4. Like
    Desy_V reacted to royalrife in За смисъла на живота и защо да живея?   
    " Всички хора минават през три фази в живота си, според което аз ги разделям на три категории: едни, които страдат; втори, които се изпитват, и трети, които се учат. Тези,които страдат са оглашени. Тези, които се изпитват, са верующи. Тези, които се учат, са ученици. Щом кажеш: „Големи са страданията ми!“ – оглашен си. „Големи изпитания имам!“ – верующ си. „Трябва да уча, имам много да уча!“ – ученик си. Някой казва: „От толкоз време се уча и нищо не съм научил.“ – Не, ти не си учил, ти си чукал сол, а да чукаш сол, това не е учение. Учението не се занимава с материални работи. Страданията се занимават с материални работи. Изпитанията се занимават с духовни работи, а учението се занимава с чисто Божествения живот. Туй трябва да знаете всички!" Успоредните линии
  5. Like
    Desy_V reacted to dian2n in Основни форми на страх. Как да го лекуваме?   
    Не желая възраждане на тази тема, но доста пъти се е случвало да изчитам цели теми по даден проблем и в момента в който те завършват, остават доста неизяснени ситуации.
    Препрочетох моите писанки от далечната 2007 година (
    и минавам да съобще все пак какво е развитието при мен
    Може би съм го споделил някъде в някой друг форум, а сега ще го има и тук.
    Освен това, че и представа си нямах как да се справя с моя страх , все пак си давах сметка , че в един момент ще се наложи да се започне борба с него.
    И малко странно , но след гледането на един филм, нещата за мен вече не бяха същите. Не знам по какъв начин съзнанието ми успя да се убеди в тази идея, но беше като някакво превключване. Явно е трябвало да видя жив пример. Да, знам , че филмите са изкуствено създадени истории, но когато тези истории се върприемат като реално случващи се, за съзнанието това е равносилно на реално събитие. Във филма се разказваше точно за това че ако се страхуваш ще умреш, а ако не те е страх - ще оцелееш. Това предизвика съзнанието ми да преосмисли нещата не от страна на борба със страха (защото докато има борба , има и противник . Това го разбрах доста по-късно и е тема за друг път). Нещо като поглед на ситуацията не от страната на догонващ и никога не успяващ да настигне своята цел, а от страната на вече достигнал я.
    То и по тази причина всички мании , фобии, и общо взето психически създадените проблемни ситуации, са много трудно решими от страна на битка с тях, понеже при битката , винаги се наблюдава противника, а докато противника е там , проблемът си остава.
    Хубаво са го казали йогите, че в момента в който се запиташ и започнеш да преценяваш своят прогрес, губиш всичко постигнато. Защото да можеш не е да си на различно ниво от преди , а е просто да го можеш. По същият начин, да преценяваш до каква степен си се справил с проблемите си , като ги преценяваш , означава да ги забелязваш непрекъснато , а с това да им даваш и енергия да съществуват.
    Още по един начин ще го кажа : да си представим човек който отказва цигарите и е съгласен да ги откаже. Той просто не трябва да мисли за това , как ще е хубаво да не пуши, защото хората които не пушат, никога не мислят така. И колкото повече продължава да мисли от страната на пушачите , толкова и ще продължава неговата борба. Ако просто започне да мисли като непушач - веднага става победител в своята битка.
    И вече след като този филм обърна моето мислене, всичко останало беше въпрос на хитроумни психологически трикове с които изчистих и останалите дребни недостатъци.
    Известно време си правих затвърждаващи техники за натрупване на положителен опит , след което самото освобождаване на целият ресурс поддържащ тези страхове предизвика възможност за включването му в други дейности и лека полека всички тези неща останаха на заден план , въобще без да ме интересуват.  После възникнаха и редицата въпроси относно по-фини дейности на мисленето , които грабнаха моето съзнание и в настоящия момент интересът ми към отговора на тях  е доминиращ .
     
  6. Like
    Desy_V reacted to borqna_bs in Справих се с ОКР ( Натраплива невроза)   
    Здравейте! Казвам се Боряна Василева и успешно се справих с овладяването на това състояние на психиката наречено Обсесивно-компулсивно разстройство или Натраплива невроза. Благодарение на д-р Тодор Първанов чрез терапията, която проведохме и личните ми усилия и упоритост успях да излезна от капана на моите натрапливи мисли. Пиша това съобщение, за да вдъхна кураж и увереност към хората, които към този момент се борят с ОКР. Всеки може да излезне от тази дупка и да се справи с подходящата терапия , търпение и постоянство. Моите натрапливости бяха свързани с детето ми и се задълбочаваха , когато се опитвах да избягам от тях, това не е правилния път. Нужно е не само да приемеш страха, но и да започнеш да го обичаш, да го искаш , да му се радваш. Когато човек започне да спазва стриктно, упорито и с инат насоките на своя терапевт без да се отказва , резултатите са на лице. Вярвайте в себе си, спорт, медитация и положителна нагласа са от основно значение за справяне с ОКР.
    Благодаря Ви д-р Първанов! След преминаването ми през натрапливата невроза , аз станах един коренно различен човек, а именно много по-обичащ себе си, уверен и целеустремен. Имам чувството,че вече нищо не може да ме спре да извървя пътя наречен Живот с щастие и високо вдигната глава!  
  7. Like
    Desy_V reacted to Никоя in Безсъние   
    Благодаря ви !
    Живея в чужбина както писах имам окр и това седене вкъщи и мерките за корона вирус ,седенето  на едно и също място ме подтиска даже избухвам от нерви понякога за което после съжалявам много...
    Имам и съвет от Майка ми , радвай се на дъщеричката си и не обръщай внимание на проблемите ,то било на вън или вътре защото с времето когато дойдеш на мойте години ще съжаляваш за това време , че си  го изгубила с нерви  и тревоги  ,намеретее си двете занимание в игри и шеги ... 
    Но, Знам едно където и точка на земята да си ,родината ти е дом от чужбина дом не става . Предпочитам да работя за 300,400 лв , но да бъда обградена с мой народ не съм Българка , но аз съм родена там и милея за България и родните си , приятели , Българския Език, , горите , планините , въздуха даже .....
  8. Like
    Desy_V reacted to АлександърТ.А. in Безсъние   
    При заспиване , човек автоматично изключва мисленето . Под стрес , под напрежение се нарушава процеса . Става съвсем неусетно дори без да мислиш за момента на заспиването .
    Един начин за изключване на мислите  е визуализиране на неутрална картина--образ . Такава която  те успокоява . Да те отпуска в прегръдката на приятните усещания .Ако не си го правила , за десетина  дена ще свикнеш .Но не влагай сила . Бъди спокойно-уверена с нежна-- упоритост , както мравка , влачеща намереното зърно .Навика ще те връща към тревогите , ала ти им казвай че имаш задача , належаща , да се потопиш в своята картина . Няма начин да не отстъпят .
    Това е учене ! Когато картината е нова ,  лесно  я наблюдаваш и усещаш без да разсъждаваш .
    пп    една моя картина  от детството на една книжка . Летящо в небето ято гъски , под строй летят около облаците . А като погледна на долу виждам заснежени върхове , чиято величественост ме изпълва с еуфория и преклонение . Сега мога да изброя много неща но когато заспивам не разсъждавам , потапям се в леките и спокойни приятни усещания .
  9. Like
    Desy_V reacted to Pramatarova in Дереализация и как да се справим с нея   
    Здравейте, мили хора! Четейки старите си публикации тук и съответно вашите отговори, през мен преминават много смесени чувства - хем ми е много забавно на това какво съм писала и това как сте се опитвали да "се справите" с човек, който не иска да поеме отговорност, хем ми става тъжно, че съм преминавала през такива неща, хем ми е и мило, че сте отделяли толкова внимание. От първата ми публикация са минали близо 5 години. Това е един период, в който аз успях да завърша психология, да запиша магистратура и да ОСЪЗНАЯ много неща. Посещавах психотерапевти, на които съм изключително благодарна и прочетох много книги, научих доста неща, дори споделих част от опита си на хора с подобни проблеми. Първата цел с която пиша е да благодаря (този път по-съзнателно от всички предишни пъти) за това, че през цялото време сте се опитвали да ме насочите към правилния път. Прочитайки сега всичко, което сме писали, аз осъзнавам колко забавно може да бъде това състояние, ако го погледнеш от другата страна - вече една по-осъзната и маалко по-смела гледна точка. Ако някой друг види тези публикации с подобни проблеми, нека знае, че това състояние е един дар, който животът ти дава, за да те накара да погледнеш по-надълбоко в себе си, да разрешиш конфликтите си, да станеш по-смел, да намериш себе си или да се изградиш, ако не можеш да се намериш и да те научи на смирение - нещо, което ти дава един по-обективен и мъдър поглед над събитията в животът ти. Относно страха - не се борете с него, защото какъв би бил смисъла, ако все пак някога го преборим? Как ще се пазим, как ще усещаме онова усещане за ЖИВОТ, който кипи през нас, ако самият страх го няма? Да, тревожността наистина никога не изчечва в онзи смисъл, в който на уплашените хора им се иска, и трябва да сме благодарни, че това е така! 
    Искам да отправя благодарности към специалистите в този сайт - Вие ме научихте на много и аз ви се възхищавам. Връщайки се тук, винаги се чувствам в едно добро, мъдро и красиво пространство, макар и то да е виртуално. Бъдете здрави!
     
  10. Like
    Desy_V reacted to д-р Тодор Първанов in В търсене на отговори   
    Вярата на човека в себе си се формира през първите няколко години от живота му и се ,,прави ,, от родителите. Моите са ми казвали съм красив, умен и ако нещо не ми се получава, това не значи неуспех или провал, а че начина по който го правя не е най-удачният, както и че времето което му отделям трябва да е повече. Има родители, които не възпитават така децата си и ....те няма вяра в себе си и собствените си способности.
    Както се казва ,,Дали мислиш,че можеш или мислиш,че не можеш , все си прав,,.
  11. Like
    Desy_V reacted to д-р Тодор Първанов in В търсене на отговори   
    Да, светът свършва.От както човек има съзнание, има много хора, които са си го мислили.И, за тях той наистина свършва.После, за повечето пак започва, други не.Разбира се, светът не се интересува от нашето мнение и си тече в своето русло независимо ние какво мислим по въпроса.
    Съвета ми е- след като живота свършва за теб, защо не започнеш да изживяваш всеки един твой ден като последен.Кажи си ,, днес светът свършва, това е последният ми ден,, и прави само нещата, които наистина са важни и искаш да свърши в този,  последен  в живота  ти ден. Ако послушаш съвет ами, може да  си го казваш още стотина години поне.
  12. Like
    Desy_V reacted to АлександърТ.А. in 75. Път на мисълта - Извънредна беседа, 25 май 1921 г.   
    Хора , имаме нужда от често преглеждане на беседите . Те ни дават светлина за текущия живот .
    Говорим с един приятел и все хубави неща си казваме . Но като да направим нещо се оказва че не е точно така .Човека се подсмихва и вади желязна логика . Надявам се четейки беседите , да разбере че човешката , желязно непоклатима логика е песъчинка от Божествената .То е защото Бог обхваща всичко и нищо не остава в страни .
    ,,Който не уреди материалните си работи не може да уреди и духовните" Духовноста касае разбирането .
  13. Thanks
    Desy_V reacted to Василена Христова in В търсене на отговори   
    "...Ади мълчеше, потънала в някакви свои мисли, зареяла поглед в градината. Всъщност мислеше за райската градина – онази, Божията, и за човека, който я е обитавал, преди да съгреши... Преди да се възгордее и преди да извади от центъра на живота си Бог и да постави там себе си, а с това – и смъртта. Това разказваше Библията. - Какво мислиш за смъртта? – изведнъж попита тя и притеснено хвърли бегъл поглед към дядото. Той я погледна изненадано изпод гъстите си вежди – явно най-малко бе очаквал такъв въпрос. Отговори й шеговито: - Е, ти пък намери какво да питаш стария човек... Ади се притесни, дала си сметка, че мъжът до нея наистина е доста възрастен и не бе много тактично да му задава подобни въпроси. - Аз питам по принцип – смотолеви тя, опитвайки се да прикрие гафа си. - Шегувам се – усмихна се старецът и я потупа по ръката, като да я ободри и успокои. Останаха мълчаливи известно време. - Душата, която се страхува от смъртта, никога не се научава да живее - каза по някое време градинарят..." Из "Къде отиваш, пътнико?" от Ивинела Самуилова
  14. Like
    Desy_V reacted to mariag in В търсене на отговори   
    Уважаеми, 
    писала съм Ви преди и с доста подобни теми се запознах. Оставам очарована от ефекта, който имате върху хората, и то само чрез този форум. Благодарността и признателността към Вас винаги ще я имам. 
    Моето "настояще" започна преди броени дни, когато дядо ми почина. Връзката ни беше повече от специална за мен, и когато разбрахме за смъртта му - рухнахме. 
    (Този човек малко преди това стоеше с мен да ме успокоява след сериозно ПТП, в което участвах. А сега го няма...)
    Тази година не е лесна за много хора, които познавам, а и които не познавам. Чувам, виждам и ридая от това, което се случва. 
    Обзе ме чувство на паника, когато казаха, че е имал коронавирус, и че слагат и нас под карантина... в дом, който той обитава до последно.
    Затворена толкова време на това място не ми се отрази добре. И то меко казано. Изгубихме обонянието си малко след това и се започна.
    Паника.
    До сега, по време на цялата пандемия бях добре, обнадеждена и спокойна, че всичко ще приключи, и че всичко ще е наред.
    Болката по дядо, в комбинация със смразяващия страх, който започнах да изпитвам ме погубват.
    Може би беше грешка, че четох какви ли не неща за вируса - до какво води (че влияе на психиката), ваксините (че не трябва да си го причиняваме, защото всичко е конспирация) и т.н... останах без всякаква надежда за изход от ситуацията, но не се сдържах. Нямах обяснение и причина за случващото се.
    Защо? Защо се случва? Ще спре ли? Кога?
    Главата ми тежи от страшни мисли – че нямаме бъдеще, че света свършва, и други подобни.
    Страх ме е. Страх ме е от смъртта, страх ме е, че ще изгубя още близки хора, страх ме е, че няма да имам деца, а дори и да имам... какво ни чака?
    Едва издържам и не намирам успокоение. Мисълта за самоубийство дори ми минава от време на време през главата. И тя ме плаши, но и ме провокира.
    Параноята изведнъж стана част от ежедневието ми.
    Не намирам сили да се изкъпя дори...
    Как да се справя с това всичкото в главата си?!
    Как да знам, че има за какво още да живея?!
    Как да съм спокойна, че такова страшно нещо като тази година няма да се повтори?!
  15. Like
    Desy_V reacted to Димо in Основни форми на страх. Как да го лекуваме?   
    "Някога, кога не помня,
    мълния на мен удари,
    от тялото остана прах,
    но вратата се отвори.
    Кат безсмъртен дух летях
    всред вселенските простори.
    И вече от смъртта не ме е страх,
    защото смърт не съществува,
    към нови светове врата,
    от гъсеница към пеперуда."


  16. Like
    Desy_V reacted to Андрей Филипов in Сърцебиене   
    Здравейте! 
    Когато човек е под силен стрес е нормално пулсът да е учестен. Всеки трети е с такава симптоматика, когато е под карантина. Прекаленото самонаблюдение или хиперрефлексия също предизвиква промяна в пулса. Тъжните, тихите периоди са наше право, но е хубаво да ги осъзнаваме като такива – те са само периоди, паузи, малко тишина преди отново да натиснем play. При всички случаи не бива да се чувстваме неудобно в нито едно свое състояние – нито, когато сме щастливи (а другите не са), нито когато сме нещастни (но другите не разбират това). "Няма нужда да се срамуваме от сълзите, тъй като те са свидетелство за най-голямата човешка смелост - смелостта да страдаш", казва още Франкъл.Онзи, който има защо да живее, може да понесе почти всяко как.
  17. Like
    Desy_V reacted to д-р Тодор Първанов in Зависимост от фейсбук   
    Преди  много години, при мен дойде млада жена / на около тридесет годишна/ .Каза ми, че търси психотерапев за оседемдесет и две годишният си дядо, който живее в едно село на тридесет километра от мен.Попита ме, дали бих се съгласил да работя с него.Поисках да ме закара при дядо си  и предвид възрастта му, да преценя, мога ли да му помогна.Качи ме в колата си и отидохме при дядо и.Оказа се, че той е глух, но за него се грижи брат и и по неведоми пътища, той може да чува само честота на неговият глас.Тоес, аз трбваше да говоря, а брат и да повтаря думите ми, за да ги чува дядо и.Прецених,че човека  не е засегнат от атеросклероза и и се съгласих да работя с него. Връщайки се,  тя каза нещо което много ме изненада ,, От месец търся психотерапевт, който да работи с дядо ми и едва ви намерих,,. Направо не повярвах на ушите си и я попитах  ,, Боже, кой търси в България, психотерапевт за 82 годишният си дядо, от къде ви хрумна тази идея?,,  Тя ми отговори -,, Ние със съпруга ми живеем в Тел Авив.Във фирмата в която той работи, има осигурен безплатен такъв  и той го ползва.Но, когато влезна в болницата за лечение на бронхопневмония му назначиха псохотерапевт, който работи там, за да му помогне да преодолее, среса от заболяването и лечението му да е по-бързо. Така че, аз знам,че всеки човек в затруднено положение , независимо какво е то, се нуждае от психотерапевт.,,
    Нейният дядо, бе най-старият ми клиент, с кого съм работил, най - старта жена бе с ОКР, на оседемдесет годишна възраст.
    Вие, сама очаквате, психотерапията да промени възприятията ви, но когато възприятията се променят....твърде често се намират и решения на предварително обявени за непроменими ситуации.
  18. Like
    Desy_V reacted to д-р Тодор Първанов in ОКР или нещо друго   
    Габи, лъжите които може да ти пусне ОКР-то са безброй.То може да те лъже, че не може да правиш каквото и да е, например да гълташ, да дишаш, да чуваш, да говориш, да ходиш и каквото и да е.Това е неговото естество - един лъжец в собственият ти мозък. Може да те лъже и че може да направиш каквото и да е, че може да полудееш, да спреш да имаш чувства, да започнеш да харесваш жени, а не мъже и така до безброй варианти.
    За съжаление, лъжите му изглеждат като истина и ти им вярваш/ както и всеки с ОКР/.
    Основното правило е, да не се правят никакви проверки в истинността на тези лъжливи мисли.Просто всеки път когато имаш мисъл която ти създава дискомфорт и се повява няколко пъти в съзнанието ти трябва да си казваш ,,Това е една натраплива мисъл, тя е продукт на моето ОКР и е лъжа.,, След това никакво разсъждение по нея и търсене на логика - нея няма такава. Разбира се, мисълта няма да изчезне и пак ще се връща, но всеки път това трябва да е поведението ти.
    Много мощно средство е съгласяването, за него се иска доста смелост, но то е по-ефективното. Например, ОКР то те лъже,че не може да четеш.Ти му отговаряш всеки път -,, да така е,, и повече нищо не правиш.
     
     
     
  19. Like
    Desy_V reacted to АлександърТ.А. in Има ли наистина реално преодоляване на паническото разстройство?   
    Не си ли сънувал че бягаш от страх . И  колкото по бързо бягаш , толкова по близо усещаш страшното . Това е механизма . Бягането потдържа страха .Намери начин и по , малко , малко свикни да не бягаш .После търси и изучавай страшното . Всички минаваме по този път .
  20. Thanks
    Desy_V reacted to д-р Тодор Първанов in Има ли наистина реално преодоляване на паническото разстройство?   
    Добре де, защо не избереш да умреш? Защо не излезеш от къщи с ясното намерение този път да умреш? Направи го, може пък да се получи интересен резултат.
  21. Like
    Desy_V reacted to Ines Raycheva in Тъмно минало на човека до мен - как да продължа напред?   
    Здравей, 
    След всичко изписано, което получи, не личи да виждаш смисъл в това да смениш перспективата - вероятно е трудно за теб, разбирам. Особено когато преживяваш предателство, несправедливост... Трудно ли ти е да пуснеш тези усещания? 
    Очакваше да получиш потвърждение на написаното от теб ли? 
    Иска ти се да се съгласим, казвайки - да, тя се "чука като пропаднала кучка" и да сме част от твоя "съд"? 
    Трудно ти е да поемеш нова перспектива все още, може би, разочарованието е твърде силно?
    Насочих те към въпроси, на които, ако би обърнал внимание, би вентилирал гнева си много сериозно, би разбрал себе си. Твоят фокус продължава да е в нея - вместо да проследиш какво се опитва да ти каже Животът, какви послания ти дава. Погледът в чуждата паница няма да донесе никаква промяна в твоята. 
    Понякога, обаче, садизмът е много привлекателен - да продължим да наказваме другия/другите, което ни носи особена наслада, скрити печалби и временно справяне със собствените ни напрежения и вини, а най-вече има общо с ниската самооценка... 
     
    Между другото, описваш и друг голям човешки проблем - невъзможността да бъдем тук и сега, в настоящето. Тази потребност да се връщаме назад - 5, 10, 15, 20 години... И да оправдаваме преживяванията си с миналото. Когато всъщност онова, което можем да променим е как мислим тук и сега. 
    Разбираш ли - тази жена е СЪЩАТА, която обичаш и си обичал и преди да РАЗБЕРЕШ за миналото ѝ. Единственото, което се е променило сега е ТВОЯТ начин на МИСЛЕНЕ за нея. Нищо повече. Нейното минало и преди е било същото, само че ти си мислил за нея по различен начин.
    Така или иначе - пътят е твой.
    Според мен този път ти е поднесъл истинска благодат - и лотосът никне от калта... Така и от привидната "кал", която виждаш тук, би имало какво да поникне, ако, разбира се, успееш да го отгледаш...
  22. Thanks
    Desy_V reacted to Диляна Колева in Има ли наистина реално преодоляване на паническото разстройство?   
    Преди да сменяш каквото и да е, нека се върнем на въпроса - Какво е паническата атака?
    Преди всичко това е един от най- силните защитни механизми, които може да произведе мигновено нашия мозък, за да ни спаси. Подчертавам Защитен Механизъм.
    Физиологически е ясно как работи.
    Защо обаче, се е наложило мозъкът да го включи, за да ни защити по този първичен и в ситуацията доста неадекватен начин!?
    Кога постъпваме неадекватно? Когато не сме наясно какво се случва и нямаме никаква представа как да се справим. Т.е. или нямаме опитност или нямаме ресурс.
    Това е.
    Фокусирането върху телесната активност чудесно проектира нашата безпомощност, незрялост, или липса на ресурс върху наглед елементарен физически симптом, с който чудно как не можем да се справим. Защо ли?
    Защото не сме наясно от какво всъщност ни отклонява той.
    Може да не го научим и цял живот, как тогава мозъка да спре да ни "защитава" от онова, с което не можем да се справим!? Все пак той си върши работата по един първичен начин .
    Когато работя с този проблем, изобщо не ме интересуват симптомите ви, те са едни и същи при всички, така работи мозъка.
    Интересува ме, от какво бягате и сте го натикали толкова дълбоко в себе си, че сте излъгали собствения си мозък.
  23. Like
    Desy_V reacted to д-р Тодор Първанов in Натрапчиви мисли и Генерализирано Тревожно Разстройство   
    Eдин от най-характерните  симптоми при ОКР  е съмнението. То, ОКР-то, ще те кара да се съмняваш във всичко и всеки. Особено в човек или средство, което може да ти помогне да го преодолееш. Характерна черта на хората имащи натрапливости е и ригидното мислене и мисленето,че има само един правилен път да се направи нещо. Липсва им разбирането на преносния смисъл на изразите. Нещата, които ти си чела,  в повечето случаи не бива да се разбират буквално. А ти го правиш точно така и това те обърква.
    Ще ти дам пример-Много често, когато някой има чувство за вина по отношение на някой свой близък, който наскоро е починал, аз го съветвам, да напише едно писмо до починалия, да отиде на гроба му и да го остави там.Обикновено това води до облекчение и махане на вината. Всъщност, между цялото това действие и махането на вината няма нищо общо. Просто човека ми е повярвал и това работи. Със същият ефект би проработило и каквото и да  е друго, стига да е малко загадъчно  - например да го накарам  всяка вечер в продължение на една седмица, точно в осем часа, да си посипва главата с пепел и да не се къпе в разстояние на 2 часа.
    Така че, довери се на човека и работете, като ефект очаквай поне след два месеца.
  24. Like
    Desy_V reacted to nikivvvvv in Има ли наистина реално преодоляване на паническото разстройство?   
    Здравейте Диляна, 
    Така и не успях да отговоря на коментара Ви, а много исках.
    Аз смятам, че наистина знам в детайли какво точно е паническата атака.
    Осъзнавам, че това е остър стрес предизвикан от нещо. В много случаи той е продукт на мисловна дейност. 
    Първият път е неосъзнато, т.е човек е трупал, трупал, трупал стрес и в един момент той ескалира до паник атака. Тогава е неочаквано за човека, тъй като мозъкът му и усещанията му до този момент не познават такава остра проява на стрес, съответно се стресира още повече и започва да си мисли, че умира (в някои редки случаи, че полудява) и започва да търси помощ и да се съмнява в тялото и здравето си, което води до затворения кръг на константна тревожност и страх от следваща паник атака (което се води като паническо разстройство). 
    Та, след първата паник атака сякаш мозъкът се научава да "помни" тази "опасност" и вече някак си предразположен към това, колкото и реалистично и аналитично да си обясняваш случилото се, докато си в покой.
    Та двата типа мислене, които водят до паник атака вярвам са - в огромен процент, тревожна мисловна дейност и съмнения във физическото здраве, които водят до тази паник атака и един друг малък процент хора, при които се случва "out of the blue", т.е от нищото, което повечето психолози твърдят, че е свързана отново с подсъзнателна дейност на мозъка.
    Така или иначе, погледнато реалистично - да, паник атаката не е опасна, не може да те убие. Това е адреналин + кортизол, които се "произвеждат" от надбъбречната жлеза. Изпускайки този адреналин и кортизол (бойни хормони, всички знаем, че дори при огромни злополуки и катастрофи, адреналинът е нещото, което задържа човека жив и го обезболява, всички също знаем, че при подаване на спешна първа помощ, когато човек е в нестабилно състояние и сърцето му спира отново се инжектира адреналин) човек започва да изпитва физически симптоми, защото тези два хормона са бойни и всъщност в други условия ни помагат да се спасим от опасността. 
    Тези хормони водят до физически изживявания и симптоми - сърцебиене, тремор, изпотяване, виене на свят и безброй още всякакви симптоми. 
    Но друг е въпросът ми - и какво, ако човек знае всичко това и е 101% наясно с това? С какво помага това знание в случая?
    Когато все пак мозъкът в такъв момент успява да те излъже и отново да те накара да повярваш, че този път наистина може да фатален. 
    Ето пример - при мен проблемът и тоталният фокус е върху сърцето. Ето и мисловната ми дейност в такъв момент:
    Сърцето е жизненоважен орган (това не е просто пръст, нокат или косъм) много важен орган, за да останеш жив. 
    Та започва една паник атака (в това време ти се опитваш да водиш реалистичен разговор със себе си и да си кажеш "виж, това е стотната ти паник атака, просто паник атака е, изчакай и ще мине), но в същният момент започват и съмненията: "Това е сърцето ми, колко дълго може да бие със 175 удара в минута, в покой? Какво ако този път му се случи нещо и просто спре да пие, защото е изхабено от всички тези паник атаки? Какво ако има някакъв пропуск в прегледа от лекар на сърцето? Защото да, имаш ЕКГ, имаш ехо, имаш холтер - но това са неинванзивни тестове, които са точни по време на такъв пристъп. ЕКГ в покой, когато сърцето ти не бие със 175 удара в минута излиза нормално, но за да се потвърди дали това просто синусов ритъм или някакъв вид животозастрашаваща аритмия е нужно ЕКГ , докато пулсът е толкова висок. Какво ако е ширококомплексна камерна тахикардия? Та ти имаш минути преди да припаднеш и да изгубиш съзнание и сърцето ти да спре" и т.н и т.н (това, че кардиологията ми е страст и знам повече, отколкото трябва за сърцето не ми е в помощ, разбира се. 
    Та да, въпреки че знам, че това е просто паник атака, винаги се появяват съмненията за "какво ако". Съответно, мисълта, че сърцето ми може да забие толкова бързо и пулсът да не падне дълго време ме ограничава. Ограничава ме да отида с колелото на Витоша, защото "какво ако там ми се разбие? няма кой да ми помогне, няма болница наблизо". Същото е и с пътувания на отдалечени места, защото "какво ако се разбие". 
    И да, направих си exposure, не спирам да го правя 2 години. Въпреки това спортува, пътувам, летя, но винаги със страх и с "какво ако". Винаги обмислям къде отивам и къде е най-близката болница. 

    Каква е опцията ми в този живот тогава? Какво мислите, Диляна? Как мозъкът се учи да забрави за всичко това? Не мисля, че е възможно. 
    Може би е възможно да създам нови мисловни канали и да се науча да живея с "какво ако" , а след него да следва "каквото и да е, приеми го". А като прилагаш този модел години наред и не работи, какво се прави тогава?
  25. Thanks
    Desy_V reacted to Ники_ in Депресия,тревожно разстройство,анорексия или   
    Любовта, засилената енергетика подбужда задремалите зверове в нас, респективно маниите ни, изблиците ни, страховете ни.

    Ето защо, за да може тялото по най-добър начин да поеме новите енергии, свързани с развитието на света, то трябва да се пречиства и заздравява.

    Много често се случва енергията да отвори* центровете, без тялото и психиката да са готови за това, за тази промяна, от към запознатост, от към нагласа и от към пречистеност.
    Енергията идва и пробужда, но и подбужда и човек започва да изживява явлението наречено в Християнството с името "Страшен Съд".
    Пак повтарям - преживяват се мании, изблици, например в гняв, агресия, ревност, разни мании и неудържими копнежи, разни страхове...

    Най-големите страхове се крият в недрата на психосоматиката, т.е. на дъното на нашето същество.
    Коремната кухина е това дъно и по-точно таза.
    Съветвам човек да се запознае с енергийната система, с ендокринните органи и с начини за пречистване. Днес има толкова много инфо и толкова много системи, религиозни и не чак толкова.

    Например таза, сърдечната област и т.н. корона в човека са неразривно свързани и ако дойде любовта в сърцето, при относително отваряне на короната*, то тази светлина ще огрее мазето ни (коремната кухина и тазовото дъно), а там... може да има змии и гущери и всякакви гадинки. :-)

    Ето защо се казва, че многото Светлина буди много Тъмнина (ако тя не е пречистена), а многото Тъмнина буди много Светлина (води до еволюция/пробуждане).

    При силни чувства и при силна любов, в човек се явяват и страхове, ако психиката му не е пречистена, ако ума му не е пречистен, ако са налични кармични семена.
    Ето защо учителят Беинса Дуно е препоръчвал партньорите да държат лека дистанция помежду си, да не се приближават прекомерно, защото... ще се отблъснат (поради появата на мании, изблици и страхове).
    Човек бива да е буден за всичко това, да има осъзнаване, да има разбиране.

    Пречистване на тялото, на сърцето и на ума.
×
×
  • Добави...