Jump to content
Порталът към съзнателен живот

ViBi

Участници
  • Общо Съдържание

    9
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

The recent visitors block is disabled and is not being shown to other users.

  1. ViBi

    ОКР

    Привет ! Отново искам да изкажа благодарности ,за подкрепата и съветите на всички ви ! След сменени няколко психотерапевта-психолози и двама психиатри (единият от които си позволи да ме целуне,въпреки,че е на възрастта на пра-дядо ми !), вярата ми сериозно се разклати . Нагледах се на хора ,алчни за пари ,но нехаещи за здравето на пациентите си ! Тъжно ! Разбрах едно нещо със сигурност ,че човек сам трябва да си помогне -иначе ...дори и смейството ми ,което уж се предполага ,че трябва да ме разбира и подкрепя ми заяви " въобразяваш си ! Спри да се преструваш на толкова чувствителна ... спри да си ги мислиш тези работи ,нищо ти няма " и пр.Дори те ..а аз очаквам подкрепа от външни хора .... Измина 1 месец ,в който приемам антидепресант ,искаше ми се да не се стига чак до там ,но това ми се видя като спасение от дупката ,не ..кратера ,дори бих я нарекла бездната в която бях затънала . Към днешна дата ,АЗ се чувставам като " нормален човек"доколкото е възможно..не бих казала ,че дължа всичко това на АД ,паралелно със започването на приема им -изградих навици да тичам по 5-6 км всеки ден ,да насищам денят си с активности,да се веселя и разнообразявам ,да бъда спонтанна и се старая да променям мисленето си в желаната насока . Дадох си някои отговори ,разбрах ,че не ме е страх толкова от самоубийство ,а от тези мисли -страх , че нещо толкова ужасно разрушава вътрешния ми комфорт . Вече не се боря с тях .Прекарвам повече време сама,тъй като изпитвах и страх да остана сама със себе си ,.Опитвам се да се приема с тях ,да ги заобичам като част от мен .Започнах и да се уча да обичам себе си ,да поставям себе си преди всичко ,да се глезя и награждавам .Медитирам. Предвид всичко,което ми се случи се чувставам доста променена ,сякаш са сложили някой друг на моето място ...Доста съм объркана ,трудно ми е да дефинирам какво точно искам( макар че съм жена и би трябвало да ми е простено ) ,но предполагам ,че това лека полека ще се изчисти .Пропуснах да спомена ,че взимам успокоителни, бях посъветвана да ги спра и да пия само антидересантът ,така и направих ,спрях ги за 1 седмица по моя схема . но всяка сутрин се събуждах с умерено безпокойство и напрежение ,което ме влудява и затова ги почнах отново . Хомеопатията не ми помага ,за жалост .. Знам,че повечето тук сте против лекарствата , но все пак искам да попитам дали Золофт е подходящ медикамент за моето състояние ,не съм имала никакви странични ефекти ,освен може би апетит и леко главоболие ,но е в допустими граници. Казаха ми,че трябва да го пия 2 години на сегашната ми доза и през третата година да намалим дозата . Все пак ме успокоиха ,че има хора ,който го пият цял живот ... ПОЗДРАВИ
  2. ViBi

    ОКР

    Привет ! "Режимът" ми (ако така мога да го нарека )е едно и също всеки ден :ставам ,душ,работа,след работа пазар ,връщам се у дома ,душ,почивам (слушам музика ,чета книга или просто си лежа ) вечер излизам с приятеля ми . Работата ми ме натоварва психически ,защото е отговорна и ми изпива всички сили ,единственото,което искам след работен ден е легло и спокойствие. Рядко излизам с приятели ,рядко се веселя . Почти не се натоварвам с физически усилия ,през изминалите 6 месеца- изобщо даже .Понеже ,мисля така ,че щом фигурата ми е ок и изглеждам добре -мога да пропусна частта с физ.натоварване . Честно казано мислех ,че водя добър живот ,бях щастлива ,гореописаното ,макар и еднообразно ми харесваше ,не съм имала потребности за купони ,дискотеки и т.н ,въпреки че съм на 21 г . Не обичам промените ,не обичам изненадите,те ме карат да бъда в напрежение ,защото обичам да контролирам нещата .
  3. ViBi

    ОКР

    Привет ! Благодаря на всички ви ,че отговаряте на въпросити ми ,оценявам го ! Състоянието ми се влоши дотолкова,че бях изпаднала в състояние на непрекъснат шок-нито можех да седя на едно място,нито да работя,нито да говоря,нито да слушам . Беше някакъв ужас ,всичко това примесено с плачене от безпомощност и страх . Никакво разбиране от страна на близките ми.Приятелят ми ме гледа със съжаление и недоумение,сякаш се глезя и съм лигла ,защо си позволявам да съм слаба толкова,че ако не се съвзема ще потъна и никой няма да може да ми помогне ... Реших ,че към този момент не съм трудоспособна ,защото натрапчивите мисли не ме оставяха "отиди и се самоубий ,отиди... ти го искаш ,трябва да се самоубиеш". В следствие посетих психиатър,който е и психолог ,и терапевт (първия сеанс мина с хипноза ),установихме ,че съм и в депресия и ми каза ,че аз никога не съм спирала да страдам от натрапливости.. ( т.е имала съм ги през целият си живот),изписа ми хапчета и мога да кажа ,че поне спокойствието ми се върна . Чувствам се "наполовина като нормален човек " . Мислите ,разбира се не са изчезнали ,в момента даже и не им се връзвам много . Сутрин когато се събуждам като за "добро утро " ме удря една последоватна серия от "ставайй да се самоубиваш " . Чувствам се сякаш наистина ще го напрявя ..когато съм щастлива и забравя за момент -ми минава мисъл "това ще ми липсва когато се самоубия" .Сякаш съзнанието ми не иска да приеме ,че това е от болестта ,че това не са мои мисли . Всичко това нормално ли е за моето състояние ?
  4. ViBi

    ОКР

    Искаше ми се да напиша до къде я докарах . Посещенията ми при психолог наброяват 6 пъти ,а аз все още сякаш нямам напредък дори малък ,но пък осъзнах доста неща :на първо място ,че аз изкуствено създадох проблем ,какъвто нямаше ,на второ ,започнах да връщам лентата и да си припомням момента ,в който започна всичко ,тъй като в момента каквото и нещо да си кажа да ме успокои -аз не се успокоявам ,въпреки разумните доводи . Установих,че проблема може би -не се корени в това дали ще се самоубия или не ,ами в това ,че имам натрапчиви мисли -това ме ужасява ,до толкова,че ме кара да плача от ужас . Кара ме да се чувствам сякаш нямам нормален живот ,да се питам защо на мен ....Да тъгувам за предишното "Аз" ,за спокойствието.Това спъва напредъка ми ,имам чувството ,че ще полудея . На моменти съм толкова объркана ,че не знам аз ли го мисля или не ,мислите се въртят постоянно "самоубий се ,трябва да се самоубиеш ,трябва,трябва ..." и се повтарят една след друга като" ехо ",нямам 5 мин спокойствие . А ,ако нямам мисли ,имам тревожност ,че имам натрапливи мисли . Някакъв ужас ! Колкото по-абсурдни стават ,толкова повече им се връзвам . Чувствам се като в задънена улица ,само мисълта за "самоубийство" ме кара да изтръпна от ужас . Имам моменти на "проблясъци " ,ставам силна и сякаш съм си пак "Аз" решена да не се поддавам на тия глупости ,но на следващия ден ,пак се почва като едно "напомняне ",че аз имам натрапчиви мисли ,свързани със самоубийство ,което не се маха каквото и да правя .Бих искала да го загърбя да кажа "е и какво като имаш ? Обърни им гръб не се поддавай ,живей си живота ,спри да се анализираш",но е ужасно,ужасно трудно .Трудно ми е да повярвам,че ми се случва . Чувствам се изгубена ,а така не съм се чувствала никога .
  5. ViBi

    ОКР

    Мога да се съглася с две ръце,с казаното ,но има и нещо друго -прекарах цял един месец в анализиране на вътрешното си състояние и жалвайки се,че това ще ми се случи втори път ...тъкмо ,когато съм най -щастлива. Каквото и да правех мислите ми бяха там ..."пак се почва ,че не ги искам ,че ще разбият живота ми ..." и в този ред неща. Ако можех да се върна назад -щях да си плесна един шамар и да се взема в ръце ! Това да мисля,за състоянието си и за натрапчивите мисли-само по-себе си ,се превърна в натрапливост. Осъзнах го едва вчера ,когато изполвайки ,какви ли не доводи ,това "мислене ",се връщаше при мен ,а даже и на моменти не се усещам . Когато си наложа да не мисля за това,е толкова трудно като някаква "пиявица "залепила се за мен и не ме оставя на мира .Все пак имам и моменти ,към края на деня успявам да не мисля изобщо,но на следващия ден ,пак се почва "битка". Забелязах и че немислейки за това ,че имам ОКР ,почти нямам натрапчиви мисли,появява се тук-там ,"накоя заблудена ".Не мога да си отговоря защо ми е толкова трудно да приема ,че имам натрапчиви мисли ,след като вече съм го изживяла и се справих сама успешно ,дори забравейки,че някога съм имала ОКР. Може би причината е ,че тогава всичките ми мисли ,не зависеха от мен . Докато сега не е така . Това дали да се самоубия или не ,зависи изцяло от мен ,а това плаши,защото,ако преди можех да си кажа "яяя се стегни,нищо не зависи от теб,нека се случи пък тогава се притеснявай.." ,сега ...."водя безмислени битки ,обяснявайки на себе си ,че не искам да се самоубивам изреждайки най-малко 10 неща ,заради ,които не бих го направила . Накрая просто си казах,че това е ненужно ,не съм длъжна да се убеждавам в нищо . Който иска да се самоубива -го прави ,той не води спор със себе си . Мога да кажа,че този път ОКР е по-хитро от мен ,на моменти . Защото ме кара да се съмнявам във всичко ,дори в това ,че имам ОКР . Първият път ,когато ми се случи ,вярвах на всяка дума написана в книгата "обсебен мозък ",сега не е така... вярвам и че това доста спъва напредъкът ми ,защото се връзвам все още на някои мисли . Но си казах "виж какво ,човек може да мисли хиляди неща ,за всяка подобна ли ще се хващаш ,та ти ще умреш не от самоубийство ,а от инфаркт ! Цял живот ли ще живееш така ,в страхове ,свързани с неща,които никога няма да се случат ,просто защото ,те не са това,което искаш ." В този ред от мисли,човек трябва да направи всичко сам ,който и терапевт да застане до него ,не може да вземе магическата пръчка и да ме излекува (а би ми се искало ) . Да,бях посъветвана да живея "тук и сега " ,но това съвсем не е лесна задача . П.с доста се отплеснах в писане ,извинявам се за дългото "четиво " .
  6. ViBi

    ОКР

    Привет ! Снощи посетих терапевта ,даде ми насоки като това да започна да се радвам на настоящето ,да вникна в това,което е около мен . Проблемът е ,че аз се чувствам като "потънала ". Днес возейки се в метрото ,изникна натрапчива мисъл "това реално ли е " и започна съмнение ,дали това е реално . Много се стреснах. После последва "ти реална ли си " ,"дали си болна от ОКР,май това са само твои мисли,така че трябва да се самоубиеш " ,"нищо не е реално ,само мислите ти за самоубийство ". Колкото по-абсурдно става ,толкова по-не мога да убедя себе си .Дълбоко в себе си знам ,че това е абсурдност ,както знаех ,че телефонът ми е в чантата ,че съм заключила вратата и т.н ,но това ме е "заляло " ,огромно съмнение ,което наистина ме кара да се съмнявам в реалното , не мога да изплувам .
  7. ViBi

    ОКР

    Сърдечно благодаря за отговора ! С техниките за разфокусиране и дишане ,бях посъветвана от психотерапевта,който посетих . Всъщност за 2 пъти само това полезно научих-как да дишам правилно,да избягвам цигари ,алкохол и т.н. Бяха ми дадени и тези методи ,които не бих казала,че ми помогнаха кой знае калко . Затова смених терапевта (така го почувствах ) с друг ,при когото още не съм ходила. Чувствам се много объркана . Сякаш нещо е "блокирало" и аз вече не мога да различа кое е реално и кое не. Различавам го,но много трудно . Като характер е по същия начин като с "проверяването " ,но този път е свързано с мислите ,а не с материалното . Преди малко един колега ,ме попита ,въпрос съвсем обикновен по себе си(дали съм правила някакви корекции по себе си) ,чийто отговор е категорично "не" . Давайки този отговор в мен изникна едно съмнение "ъъъ ти сигурна ли си,ами ако си си правила" ,при което на мен вече взе да ми става смешно . Защото осъзнавам абсурдността на всичко това .Започнах да се съмнявам в истиността на нещата . Накрая си "нахлупих шапката на която спря да ме вълнува за каквото и да е " . Това е да става каквото иска ,аз искам само спокойствие ! И това ли е нормално за моето състояние ?
  8. ViBi

    ОКР

    Привет, отново ! Благодаря за отговора. Състоянието ми се промени( в известна степен) в "положителна промяна" . Онова ужасно безпокойство,което беше стегнало цялото ми същество изчезна (с моя помощ ,за което страшно се гордея със себе си ). Натрапчивите мисли променят облика си ,но главно се въртят около "сомоубийство" ,то седи в центъра на всяка една от тях . Въпреки,че си казвам "това е просто ирационален страх ",това чувство продължава да ме гризе и да ме безпокои.2 г мислех ,че съм се излекувала успешно от ОКР,всъщност истината,че може и да се бях излекувала от натрапчивите мисли в известна степен ,но не и от компулсите постоянно да проверявав:изключена ютия,заключена врата ,портмонето дали ми е в чантата,взех ли си телефона...отново и отново сякаш не вярвам на очите си. През този период не си давах сметка ,че това се дължи на ОКР ,дори и не подозирах . След като го осъзнах веднага спрях да го правя . Бих казала успешно . Затруднявам се с натрапчивите мисли ,проблемът ми с тях ,е че мине ли ми някоя мисъл,която ме обезпокоява ,аз я "дъвча " цял ден . Не мога да различа дали аз го мисля или е обсесивна мисъл . Днес например ме тормозеше мисълта "дали не трябва да се самоубиеш " ,вкарвах какви ли не доводи ,убеждения ,че това е само мисъл ,фалшив боклук,ирационалност ...и в мен се прокрадва онова безпокойство и чувство ,същото ,което ме кара да проверявам отново и отново"амаа дали пък наистина не трябва щом си го мислиш ". Не мога да убедя себе си . Накрая се съгласих ,спрях да се боря и такъв товар ми падна ...че не мога да опиша .Тази мисъл пак идва ,но аз я приемам по-леко. Забелязах и че натрапчивите мисли от преди 2 г се завърнаха ,но не ме плашат ,просто си минават (дразнят ме до смърт,тях наистина ги приемам като боклук .) Още ми е трудно да приема,че това ми се случва и придавам голямо значение на случващото се ,което също ме дразни. Сякаш преди ,когато ме сполетя това,приемах нещата по-спокойно ,докато сега....е голяма драма .Ужасно е да не можеш да убедиш себе си . Има ли опасност наистина да се самоубия ,подтиквана от "компулсии",същите,коите ме карат "да проверявам отново и отново ? Има ли опасност ,толкова да ме "превземат тези мисли,че да не остане онази част от мен ,която знае,че всичко това е просто "фалшив боклук ,плод на моя страх "? Тренирам ,метода с разфокусиране ,дойде ли ми натрапчива мисъл ,започнах да пресмятам и да умножавам двуцифрени числа на ум и дори бих казала ,че след това не помня (или е много бегло) каква мисъл ми е минала . Това ли е правилния подход ? Поздрави
  9. ViBi

    ОКР

    Привет на всички!Видях,че има много теми писани,свързани с моя проблем ,но ми се иска да получа съвет .Писала съм в друг форум преди точно 2 г Имах проблеми с натрапчивите мисли след смъртта на мои близък . Някак си ги преодолях сама без терапевт и 2 г водих щастлив и нормален живот ,до преди две седмици със започването на шофьорски курс . В мен изникна съмнението "ще взема ли книжка или не " и този въпрос се явяваше като натрапчива мисъл и ме безпокоеше . 2 дни след това реших да потърся в интернет билкови хапчета за спокойствие и четейки листовките ,се натъкнат на изречение ,което се наби в главата ми ,свързано със самоубийство . Може би имаше грешка от моя страна,макар и да съм го изживявала преди ,аз така силно се стреснах от тази мисъл ,че ми се явява като натрапчива . Плаши ме това,че мога да стана съвсем безпомощна и наистина да го направя или пък в даден момент толкова да не видя изход ,че да го направя . Тези мисли ми се въртят и ме задушават . Чувствам се базпомощна,плаче ми се ,страхувам се... когато съм навън и с някото съм добре ,отида ли на работа и останали сама се почва едно силно безпокойство ,безпочвено,на моменти имам чувството,че ще полудея,дори не е провокирано от натрапчива мисъл . Дори мисля,че проблемът ми не са натрапчивите мисли ,а това безпокойство . Пия мента глог и валериан ,както и деанксит. Днес имах час за психотерапевт ,но не чух неща ,които не зная. Напълно съм наясно ,че това са фалшиви сигнали от мозъка,породени от ниското ниво на серотонин . Като остана сама се чувствам някак страно . Не ме притесняват толкова натрапчимите мисли,колкото едно неприятно чувство,че животът ми не е като преди ,че пак се почва с тези мисли...и това не ми дава мира . Сякаш не мога да се приема такава и това да бъде част от живота ми . В следствие от всичко изгубих апетит.Сякаш умът ми не ме слуша и продължава да се притеснява,въпреки успокоение от моя страна . На моменти ми изникват мисли като " ами ако всичко е лъжа ... ако тези психолози лъжат и нищо от това,което казват не е истина " Това състояние може ли да се излекува без хапчета ,моля ви дайде ми съвет ! Сърдечно благодаря !
×