ViBi

Мога да се съглася с две ръце,с казаното ,но има и нещо друго -прекарах цял един месец в анализиране на вътрешното си състояние и жалвайки се,че това ще ми се случи втори път ...тъкмо ,когато съм най -щастлива. Каквото и да правех мислите ми бяха там ..."пак се почва ,че не ги искам ,че ще разбият живота ми ..." и в този ред неща. Ако можех да се върна назад -щях да си плесна един шамар и да се  взема в ръце ! Това да мисля,за състоянието си и за натрапчивите мисли-само по-себе си ,се превърна в натрапливост. Осъзнах го едва вчера ,когато изполвайки ,какви ли не доводи ,това "мислене ",се връщаше при мен ,а даже и на моменти не се усещам . Когато си наложа да не мисля за това,е толкова трудно като някаква "пиявица "залепила се за мен и не ме оставя на мира .Все пак имам и моменти ,към края на деня успявам да не мисля изобщо,но на следващия ден ,пак се почва "битка".
Забелязах и че немислейки за това ,че имам ОКР ,почти нямам натрапчиви мисли,появява се тук-там ,"накоя заблудена ".Не мога да си отговоря защо ми е толкова трудно да приема ,че имам натрапчиви мисли ,след като вече съм го изживяла и се справих сама успешно ,дори забравейки,че някога съм имала ОКР. Може би причината е ,че тогава всичките ми мисли ,не зависеха от мен . Докато сега не е така . Това дали да се самоубия или не ,зависи изцяло от мен ,а това плаши,защото,ако преди можех да си кажа "яяя се стегни,нищо не зависи от теб,нека се случи пък тогава се притеснявай.." ,сега ...."водя безмислени битки ,обяснявайки на себе си ,че не искам да се самоубивам изреждайки най-малко 10 неща ,заради ,които не бих го направила . Накрая просто си казах,че това е ненужно ,не съм длъжна да се убеждавам в нищо . Който иска да се самоубива -го прави ,той не води спор със себе си .
Мога да кажа,че този път ОКР е по-хитро от мен ,на моменти . Защото ме кара да се съмнявам във всичко ,дори в това ,че имам ОКР . Първият път ,когато ми се случи ,вярвах на всяка дума написана в книгата "обсебен мозък ",сега  не е така... вярвам и че това доста спъва напредъкът ми ,защото се връзвам все още на някои мисли  . Но си казах "виж какво ,човек може да мисли хиляди неща ,за всяка подобна ли ще се хващаш ,та ти ще умреш не от самоубийство ,а от инфаркт ! Цял живот ли ще живееш така ,в страхове ,свързани с неща,които никога няма да се случат ,просто защото ,те не са това,което искаш ."
В този ред от мисли,човек трябва да направи всичко сам ,който и терапевт да застане до него ,не може да вземе магическата пръчка и да ме излекува (а би ми се искало ) . Да,бях посъветвана да живея "тук и сега " ,но това съвсем не е лесна задача .
П.с доста се отплеснах в писане ,извинявам се за дългото "четиво " .