[Споделяне на опит ?]

Много ти благодаря!

Ти си права !

Зная , че във всеки има добра и лоша страна, но както ти каза аз работя само върху първата. 

За чакрите въобще не се бях замисляла. 

С това, което написа ми отговори и на други въпроси

А как да се поляризирам?  И нужно ли е това? Това ще наруши ли духовното ми развитие или е част от него. ? 

 

[Някъде бъркам, моля ви помогнете!]

В 22.07.2017 г. at 18:01, katerina_84 каза:

Здравейте отново, няма да отварям нова тема, ще продължавам да си питам в тази...След като изчетох мислите по теми от форума, сега чета "Изворът на доброто", но...

Вие открихте ли (или тя откри ли ви?!) Божествената любов и ако "да" къде и как?! Може да ви се стори глупав въпрос, но втори ден си блъскам главата...Опитах да си "насадя" едно блажено чувство, но не ми се получава насила.

 

Сещам се за едни думи на Слава Севрюкова: " Не вие търсите него, той вас ви търси"

И други на Христос: " Ето ме , стоя на вратата и хлопам, ако някой чуе гласа ми отвори , ще вляза в живота му" 

Не зная дали важи за всички, но аз ще ти кажа как аз го усещам. 

Стопля ме, отвътре ме стопля. В момента в който се сетя  и изпитвам една истинска радост.

Може да се прояви с усмивка, умиление, със насълзени от радост очи. Без причина, просто така. Той изключва всяка лоша мисъл, чертае  в душата ти един светъл път, където ти дава такава подкрепа ,  вече не се притесняваш, не се страхуваш ... Живееш за да работиш върху себе си ( казвам върху себе си , защото трябва първо много добре да познаваш себе си и плюсовете и минусите за да можеш да минаваш през изпитите, да знаеш кое от къде идва) , да помагаш, да се молиш, да разказваш .... Просто всеки път , когато си тъжна или си на кръстопът помисли за Него и виж какво ще усетиш. 

Помисли когато си радостна и ще усетиш два пъти по - голяма радост.

:))) 

 

 

[Споделяне на опит ?]

Донка, съгласна съм с теб, знам че има много неща , които имам да уча и да развивам. 

Точно че приемам всеки такъв , какъвто е .  Наясно съм че промяната няма как да се наложи , няма как да принудиш някой да се промени. Промяната е вътрешен процес, който само и единствено човека трябва да поиска, осъзнава и да работи върху себе си .

За приятеля, не мога да отговоря, защото не съм срещала такъв . Както споменах така се случва, че срещам свои противоположности ....

Но както споменах по - горе, това което чета ми помага да им помагам и на тях в трудна ситуация, когато не са ок емоционално или душевно  и това ме удовлетворява    

- Александър, здравей

Ами за мен любовта не слага окови, оковите са като гравитацията - все те държат на земята.... Любовта лети  като птица, тя е като душата, тя е част от душата.... Тя ти дарява свобода. Когато обичаш, според мен не трябва да обсебваш.

Твоят познат навярно, наистина е открил Бог и е повярвал в него. Но може би ще му трябва време да проумее, че както той ни е дал свобода във избора дали да тръгнем по лошия или добрия път и не се меша в нашата воля, така и ние правото нямаме да се мешаме в чуждата. Както той прощава , ние да прощаваме. И най - вече той не съди , че кои сме ние да съдим подобните си...

Разбира се, че не познавам изцяло мъжката природа, може и този образ , който описах наистина да е фантазия. 

Благодаря , че споделяте тези истории с мен :))))

 

 

 

 

 

 

[Споделяне на опит ?]

Благодаря ! 

И аз много се радвам, затова че съм сред вас

Визуално не мога да си го представя, по скоро душевно ще успея

Знам , че няма абсолютно добри и абсолютно лоши хора. В човека съществуват и живеят и двете. Но всеки има избор какъв да бъде и как да постъпва спрямо себе си и другите. Затова искам да е повече добър и по - малко лош, ако мога така да се изразя. 

Да е вярващ, да вярва и да търси своята душа. Ще поясня защо използвам и търся тези две неща. 

Добрия и вярващия човек, е този който по някаква причина е намерил пътя към истината. 

Той няма да те бутне и след това да се извинява. От него не можеш не можеш да чуеш лоша или обидна дума, в очите му няма да видиш злоба, желание за отмъщение, или завист. Няма да усещаш студ и самота, от него винаги ще духа топлина и уют. Тъкъв човек става добър родител. Детето ще изживее спокойно и щастливо детство, без крясъци, викове , побойща, скандали и т.н. ще има възможността да види природата , да я усети. Няма да бъде затворено в апартамент докато родителите му хвърлят салфетки по кръчмите и спят до обяд например.

Човек който няма да те изостави в труден момент и ако се срутят няколко стъпала, да не ти посочват вратата а заедно да съградят отново по - здрави стълби. 

Аз имам огромно чувтсво за жертвоготовност ,. Може би всиКо това гледам е през моите очи, навярно затова греша. 

Навярно тези неща са утопия, или няма как да съществува семейство което въпреки изпитите да се държат един за друг , а не да се изхвърлят като стара дреха. Защото няма вечнио да сме млади и красиви по външност, но по - душа можем да сме красиви, може да сме мъдри, може да сме будни. 

С две думи, човек който се е научил да обича ближния , като свой брат,  себе си  и Бога ( или такъв който поне има такова желание) 

Надявам се да съм успяла, да напиша всичко разбираемо и точно :))) 

 

[Споделяне на опит ?]

Здравейте !

Първо искам да се опиша:

От 12 годишна почнах да се интересувам от езотерика. 

Първо четях, за силата на мисълта. После от астрология, хиромантия, хирогномия, нумерология... В училище ме влечаха психологията и философията. 

Докато не станах на 19 и открих Беинса Дуно.

Книгите , които четях ги купувах от книжарницата на бялото братство. Те ми отговориха на много въпроси, но и задаваха двойно повече . Станаха ми интересни също Преподобна Стойна, Вера Кочовска, дядо Влайчо, баба Ванга, Петър Димков. И накрая прочетох и Библията. 

Всичко това ме изпълни със много любов, изпълни ме със светлина, със спокойствие.

Предпазва ме от грешни постъпки спрямо останалите хора. Научих много, дава ми шанс да помагам на другите , когато не са добре емоционално  и това ме прави щастлива.

Но аз съм на 25 години, имам хубава работа, красива съм  и някак си все привличам мъже пълна противоположни на мен. 

Без вяра, крайно материални , арогантни дори. А толкова много ми се иска да срещна някой , който би се интересувал, от това което и мен вълнува. Да говорим, да обсъждаме, да обикаляме дори безцелно природата, планините и да се наслаждаваме на всичко. Не те не виждат че в цветето , дървото или животното има една идея, има душа, има смисъл ... И нямат потребността да зададат поне един въпрос , за да може душата в тях да им даде отговор. 

Въпроса ми е следния - смятате ли , че това е изпитание, закон на привличане , карма или е просто съдба?

Да разясня, ако е изпитание , значи ако го издържа ще ми се даде , човека , който търся.

Ако е закон, значи да приема че два плюса и два минуса на едно място няма и нямам шанс.

Ако е карма, значи аз съм виновна в нещо и времето ще покаже във какво.

Ако е съдба, значи това е част от моята мисия.

Има ли хора, от вас , които са били като мен?

И след кофти връзки най - накрая са срещнали някой с душа близка на своята? 

Много се извинявам, за въпросите и благодаря на хората, които ще споделят опита и мисленето си с мен