Naturalbycolour

Така е... д-р Първанов, прав сте тук. Цялата конфликтна ситуация възникна миналата година, когато баща ми не ме подкрепи, защото исках да кандидатствам в една компания за работа, а той беше против, и на много пъти имахме огромен скандал. Две седмици след последния скандал, ме заболя корема... а майка ми пък тогава ми каза, че се е разочаровала от мен, че съм "склонил глава пред баща ми'. Това много ме натъжи в този момент, дори плаках... Какво разковниче, да имам по отношение на тези хора? Та ние сме на нож постоянно. За това и не общувам с тях. Е, с майка ми си говоря. Но баща ми, не можем на моменти да се понасяме. Опитвам се да му покажа как да приеме нови гледни точки но той крещи: "Остави ме мен, няма какво да се променям!", и в същото време неговия свръхконтрол е ужасен - постоянно ме критикува къде оставям инструментите, дали съм си зачистил, в колко часа ставам за работа, постоянно гледа кога ям и дали не ям... ужасно е. Как да го призная като авторитет, след като неговите остарели виждания не съвпадат с моите? + вечно-агресивния му тон... Опитвам се като стратегия да го игнорирам, но и това не помага... а на него, сякаш хич не му пука. Накрещи се и му "мине" както казва той и не му пука особено как се чувствам аз

Да, точно така! Сега си спомних, че преди няколко седмици ходих при един терапевт занимаващ се с EMDR, защото ми стана интересно това, че спомените са "живи" и човек трябва да се освободи от тях. И първия ми спомен като започнахме с метода беше мноого ранен! И в него се гневях на баща си... Не знам до колко ми помогнаха тези сесии, но това не го споделих до сега, защото не го правя и често, но малко след EMDR сесиите открих някаква техника наречена преглед на живота или рекапитулация на някои си Кастанада. Идеята е да преглеждаш миналото си и да си връщаш енергията. Възприех го малко като EMDR, само че да го правя сам. Не знаех от къде да започна, за това направих преглед на деня който беше изминал - останах като гръмнат! Забелязах много противоречия и мисли които през деня не бях. След това заспах и то много спокойно, и някак си установявам, че на следващия ден се чувствах по добре?! Както и да е... какво предлагаш като промяна на навика? Някакво действие или мислене? Мразя мисленето по принцип.. Ако ще да е действие, то стават ли - лицеви упори? Или нещо подобно?... Благодаря ти много за изчерпателния отговор:)!

- др Първанов - за да зная какъв специалист да търся на кратко казано. Имам проблем с доверието. Ходил съм при терапевти, и примерно не ми харесва на някои подхода да си визуализирам някакви неща, или да заменям концепциите си с нови такива... искам да ги разбия, да ги няма. Не искам да правя нов вътрешен диалог. Не знам дали е възможно това, но например проблема с визуализациите, и това например да си представям как на отделен екран ставам голям, силен и се чувствам смел, не ми се струва решение на проблема, или да си представям как съм дърво, което разтваря клоните си в много посоки... ДилианаД - установявам ги, разбира се! Това са ми най ценните моменти, хаха. Но от долу, на един заден фон идва вниманието дето се прехвърля и започва да ме насочва към корема... без мисъл, просто "ме насочва".. и е дразнещо. Мислите идват на по късен етап. В такива моменти посядам, спирам да работя ако работя и се концентрирам в дишането. Онова чудо спира, и продъжлавам.. ама не...пак иде.

Здравейте отново, и ви благодаря за отговорите, но не получих все пак отговор - това може ли да е вид ОКР - да е натрапливост? Питам ви защото, още от началото на паник-атаките преди години до сега, минах през много подобни моменти. През 2013, имах сърцебиене и го предизвиквах отново с мисъл, което се превърна в "прескачане на сърцето" и беше доста притеснително. Някак си съумях и го спрях... После, пък в един момент получих задух! И то страхотен задух, и само като се сетех за него и то беше като "мисля за дишането- концентрирам се в него- получавам задух" ... изключително кофти, разбирате ме за какво говоря... но въпреки всичко, продължих смело напред, въпреки страховете ми!... Да, зад тези неща стоят нерешени личностни проблеми и прочие. Но това с болката продължава прекалено много време. Явно проявявам нетърпимост ли де да знам.. Но все пак - какво и защо ме кара да се концентрирам с такава сила върху подобни неща?... Да от, медитацията например, свързана с Екхарт Толе който казва "усещайте тялото си", съм свикнал да се самонаблюдавам, но винаги е било с цел да се отпусна, ако съм напрегнал раменете си и т.н. ... Уж се старая да съм в настоящето, ама нещо не успявам, хаха. Лошото е, Диляна, че това "насочване на мисълтта" стана много кофти и постоянен навик да "гледам" има ли болка или няма и вече ме дразни... т.е. такъв навик, че понякога става абсолютно несъзнателно и не знам дори кога ме е заболяло или кога съм си сложил ръката върху корема без да има защо...

Здравейте на всички! Ще опиша на кратко за какво иде реч. Изпитах паник атаки преди години. За няколко месеца се справих сам, като почнах да чета най-различна литература, започнах йога, фитнес и медитация когато мога когато не мога. Та отиваме на миналата година, 2016 юни месец. Всичко вървеше супер. Учех за изпити, и ми предстоеше още един, последен за годината. Малко преди края на юни месец, започнах да уча здраво. Към 1-ви юли, някак си, както четях за изпити, изпитах огромен дискомфорт в корема, но не беше породен от мисли за изпити и т.н. Просто "болката дойде" ... Ясно го помня. След малко това се превърна в пареща болка, точно под лъжичката... Изплаших се, и болката стана още по-голяма. Получих такова притеснение, че отидох директно в тоалетната по голяма нужда. После болката... не спря. Не спря през целия ден, и втория, и третия... А аз не спрях да се притеснявам. Отидох по-късно на изследвания - кръвни проби за хеликобактер, ехограф на кроема, правих скенер, ходих при гастроентеролог - НИЩО. Нямах нищо, никакви болести... А корема ме късаше от болка. Болката, почна да се появява под лъжичката, после при стомаха, и на края - от дясно на стомаха. Meсеци по-късно, след като започнах да се отърсвам от мисълта за болката, тя спря; не се появи, до октомври 2016г. докато не реших да кандидатствам за работа в една компания... Т.е. болката пак се появи, но с по слаб интензитет. Най-вече се провокираше от това, че трябва да изляза да върша някаква работа и т.н. Мислех си, че е главно от притеснението... Но... Малко след това, забелязах,че като съм с приятели навън, като спортувам (понеже боксирам и т.н.) - болка няма. В момента в който "видя" и "установя" че няма болка - тя след няколко секунди... идва. Не толкова силна болка, но - болка. И това започна да става... постоянно, навик да се следя! И така и до днес. Ясно виждам, че болката идва - когато започна да усещам корема си, да го "пипам" дали не ме боли или ме боли, и "дебна" дали болката я има или я няма чрез самия "спомен за болката"... и дори знам всичките си мисли свързани с нея - записал съм си убежденията свързани с болката, и дори им се надсмивам, и на моменти болката рязко спира от това надсмиване над себе си. Има моменти в които осъзнавам, като се смея че възприемам нещата много насериозно и това ме мотивира да продължавам да се надсмивам. Но в същото време - ми е писнало - ту ме боли, ту спира, ту почва... един ужасен цикъл. Ако може да обясни някого - това какво представлява? Дали това е възможно да е форма на обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР). Знам, че по този начин няма да се успокоя, но искам да си изясня, и да питам повече специалисти за това. Покрай това осъзнах, че имам много нерешени проблеми. Сега започнах да ги "вадя" един по един. Но тази болка ме накара да се изолирам социално и да не искам да изляза, защото все си мисля, че "си губя времето с приятелите" - а не решавам проблема с болката. Което пак е смешно, хаха:)! И така... благодаря за прочитането на темата ми и ще се радвам да прочета вашите отговори Дами и Господа. Светла седмица Ви желая!