Anna2019

Аз съм малка, на 15. И имам ритуалите, тревожността, нуждата някой да ми каже че всичко е наред.Проверявам нещата за които се притеснявам по много пъти. Затова си лягам късно всеки ден, защото мразя тези предсънни ритуали врата котлон и тн. Ужасно е. Аз знам че това сигурно е ОКР , четох форуми и т.н. Не съм ходила още на психолог. Но добре, да кажем че го направя. Притеснявам се че баща ми пак ще съсипе всичко. Не мислете сега че е лош човек . просто ето каква е работата. Живеех нормално , но татко винаги е бил такъв, внасяше притеснение във всичко. " че от това щяло да ми стане нещо, от това се ослепявало и тн. " той изхвърляше душевния си боклук с други думи. И така е плашеше пт света, вече не знаех какво да мисля и питах наще ще ми стане ли нещо от това, ще ми стане ли нещо от онова, беше ме психирал от всичко. Неговото семейство са си странни. Баба е като него . Брат му, чичо ми разбрах горе долу на моя възраст е почнал с тези ритуали, сега е в депресия. И с мама си говорехме как с двама такива вредители в къщата си(баба и татко ) това се очаква. Бях съвсем нормална , нямах проблеми, докато татко не ме предпостави да развия страх от толкова неща. Почнах да се питам дали ще ми стане нещо и си давах сама отговор да или не ама на онче бонче, квото ми се падне. Толкова ме беше психирал. Това доведе до други по-неприятни работи , отдръпнах се от другите. Но преборих себе си спря с тва "ще ми стане ли нещо" и намерих приятели и щастие. Но той продължаваше , всеки ден с тези "атаки" всеки ден ми създаваше тревожност за това и онова. Накрая не издържах, и без това лягах късно заради учене, пък и с тоя и почнах да си създавам ритуали, отворена врата на гардероб, котлон, контакт , врата. Контакта е щото татко говореше нещо че не не тр да сме нлизо до контакт с наще коси. Какво значеше това забога? Развих го до страх че може ток да ми тече по косата. Той просто преиначава предпазливостта си, но аз приемам всичко насериозно и си създавам фобии. атова това е моят страх. Че дори и да се оправя татко ще прати всичко по дяволите , като прометей и орела (да знам тъпа асоциация). Той ме предпостави към фобии , аз ги доразвих до ОКР. Не знам какво да правя, не мога да го изтрия от живота си. Трябва той да спре за да мога спокойно да се преборя с ОКР, а не да влошава всичко. Страх ме е , не стига че трябва да се преборя със себе си а трябва да се бпря и с човек лато него. Той сам ми каза че " било по-добре да си луд, но жив". Той си е странничък , такава му е психиката, забавлява си се, пуши , живее. Но за хора не като него е отровен. Мама каза че и без това съм склонна да си правя страхове. Еми с човек като татко който спомага влошаването ми и не разбира и не мисли че е такъв проблем няма нищо чидно че се вкарах в това положение. Искам да знам как да се излекувам след като живея с човек като него. Създаващ тревожност и страх от толкова неща. Как да се справя? Помогнете ми. Не искам да вземам лекарства. Мисля че ако той се спре , ако спре да прехвърля "психозите си" на мен и ме остави да живея ще съм ок. Казвала съм му го, но той не го гледа като проблем, защото явно мисли че всички са като него . ами не той си е лудичък затова няма проблем да е такъв . но аз имам. Пиша това защото не намерих исторучия за някой който се е довел до всичко това щото близък вечно го психора от живота.