plamenayon

Благодаря Ви за отговора.Какво да направя,от къде да тръгна,аз съм объркана.Не искам да пия лекарства

Привет от мен!Ще бъда колкото се може по-кратка. 2008 г.родих, след което започнах да получавам панически атаки,мисля,че организма ми не се справи с болката която изпитах и с тази голяма отговорност която ме очаква.Винаги съм мислила че не мога да се грижа за друг човек.Посещавала съм 3ма психиатри,като в момента пия золофт и съм с диагноза ОКР..И до ден днешен,когато ме заболи нещо,дори и болката да е минимална,аз ставам раздразнителна, веднага започвам да мисля,че ще умра и търся лекарска помощ.С бащата на детето ми се разделихме когато тя беше на 2 години. В края на 2015 се омъжих и мъжа до мен е много спокоен и разбиращ. Забременях отново края на 2016 г., но се наложи да махнат плода поради това,че няма сърдечна дейност.Никога не съм си мислила,че ще забременея отново,защото не исках да изпитвам същия ад,който изпитвах години наред след раждането.Бях се стабилизирала и последните 2 3 години мн рядко се сещах да приемам антидепресант.Плаках много когато разбрах ,че съм бременна,но някак си го приех.Беше ме страх да не ме заболи нещо,да не се разболея от нещо,страха от напълняване...През годините от този мой страх от болести, получих колит и псориазис,в много тежки форми,постоянно се самосъжалявах,че съм най-болния човек на света.Не мислих,че ако умра какво ще прави детето ми без майчина ласка, а какво ще правя аз ,ако се разболея и умра. След като разбрах че трябва да се направи аборт бях в шок,смеех се и плачех едновременно,хем не исках да съм бременна,хем плачех,че губя нещо от себе си.Когато това се случи почти не приемах антидепресанти,но от този ден нататък всичко ,което ми се случи преди години се върна.Посетих психиатър и от януари месец съм на золофт.Не се усмихвам,нищо не ме трогва,нямам никаква емоция,не мога да се зарадвам на нищо,постоянно си измислям болести и когато не мога да отида на лекар на мига ставам агресивна,не мога да чакам,припряна съм.Имам лоши сънища,потъвам в дупки.Беше ми предписан и клонарекс,който приемах 4,5 път и спрях,защото не искам да се тровя. Така си карах криво ляво до преди 2 месеца. Точно преди цикъл и по време на цикъл,както и два ,,три дни след това аз започвах да получвам паник атаки и силна тревожност,кожата ми настръхваше,втрисаше ме и постоянни позиви за повръщане.Това отмина.Този месец всичко от начало,по време на цикъл се започна едно втриса през нощта,потъване,потене,задух,много силен шум в ушите и сякаш имам каска на главата.Цикъла свърши но това не.Вече 5 дни съм като болна.Направих всички кръвни изследвания.Всичко е в норма,но ме изплашиха завишените стойности на б 12 в кръвта.Веднага потърсих информация за това и прочетох-възможна причина на рак.Още повече се притесних ,шума в ушите се засили,замайването също,гадене непрестанно,дори диария от време на време,кожата ми настръхва,главата ми бучи.Пробвах да се успокоя с дишане ,но не знам какво ми се случва,това паник атака ли са или реални симптоми на болест. Искам да вметна,че по принцип заеквам,което ме съсипва психически. Най-много се засилва преди и по време на цикъл или при голямо напрежение.Постоянно си търся комплекси и мисля,че не обичам себе си. Изглеждам добре,но нямам самочувствие,нямам стимул ,искам да се радвам на малките неща а не мога. В момента съм социален терапевт и се занимават с деца изведени от домове в център за настаняване от семеен тип. Предстои ми да започна нова работа като възпитател в начално училище,толкова много исках тази работа, а съм на път да се откажа.Не знам какво се случва с мен и защо изведнъж това започва да ми се случва от начало. На 32 години съм и искам да съм щастлива,да се радвам на слънцето сутрин и да заспивам със сладка умора вечер.Да се забавлявам с детето си и то да знае,че има опора. Как да преодолея тези физически симптоми породени от окр без да посягам към аналога на ривотрила или други вредни успокояващи препарати. Извинявам се за хаотично написания пост,но искам да намеря някакъв път и логика -защо това отново ми се случи? Благодаря !