Shine

Благодаря за смислените отговори , имах нужда от тях , вярвам в смирението и любовта , без тях нищо няма смисъл . Всичко това ще кажа и на него , нека остане там , където е щастлив , не приемам живот в зависимост , на никаква цена .

Да , това положение не ме прави щастлива , не е редно и съм непълноцена така . Дълго живях с правилните ми принципи , морал и всички там глупотевини, на които ни учеха като деца , но не мога да ги приложа , днес те просто не работят . Отдадох се на дълга връзка преди години , с много любов и разбирателство , но тя завърши трагично , той се ожени за материално обезпечена жена , защото явно му беше тежко да е мъжът вкъщи . После и разочарования от приятели , които осмислят дните си с чуждите провали .И с тях приключих . От всичко дотук видях че хубавите неща , на които ни учеха като пораствахме просто не работят в реалността и това страшно ме обърква . Единствено сигурно е че в отношенията се учим на нови неща и ако все страним от тях , за да не се разочароваме оставаме без житейски опит .

Не разбирам как преценяме кога ни е висока самооценката ?Ето аз съм в подобна ситуация като Stoyanska .Не се подценявам , срещнах мъж ,който харесвам , той ме уважава , но този път излезе ,че там където той живее има друга връзка ( в нашия град работи ) . Няколко пъти го питам , той отрича ,твърди ,че са приятели , избрах да се доверя , защото предните пъти ,когато усетя , че някой злоупотребява с доверието ми просто повече не го търся . Реших да се държа различно този път , продължавам ежедневието си , работя , когато е тук си изкарваме страхотно заедно , но мисълта за двойнствния му живот не ме оставя на мира .От една страна стои въпросът да продължа ли тази връзка , в която се чуваствам добре или да я прекъсна , защото той ме пренебрегва заради другата , защото прекарва доста време с нея ,когато не е тук .Другото усложняващо е ,че той е доста по - голям от мен ,другата жена е на неговите години и това предполагам е водещо там , спасяват се един друг да не са самотни може би. Това моето също ли е ниска самооценка или не . Аз вечно отстоявам себе си , единственственото , което обаче постигам е да оставам сама накрая , независима и сама .Приятелките ми отдавна имат деца и семейства , те много обичат да дават съвети как да се отстояваме , а търпят ужасните си бракове , в които са нещастни и непълноценни жени .Те имат ли ниска самооценка , избирайки да са приети в социума , "закриляни " от маската на съпруги и майки и търпейки изневери , обиди .Кое е правилното , къде е здравата граница да се отстояваме и как е правилно да го правим , защо трябва да избирам между това дали да съм сама и уважаваща себе си или във връзка , която ми дава , но и ми взема много ?