Здравейте,
Честно казано нямам представа от къде да започна. Не знам дали има смисъл да обяснявам подробно всичко, което ми се случва или просто да започна директно от проблема.
От 3-4 години насам в живота ми се случват предимно неприятни и доста болезнени неща. Неприятни меко казано. Времето някак си се размива, в някои моменти всичко се движи изключително бързо, а в други се влачи сякаш изживявам една и съща година непрекъснато отново и отново… През едно изречение правя дълга пауза за да се опитам да събера и подредя милиардите мисли, които хаотично се движат в главата ми. Трудно ми е да се фокусирам върху същественото, някак си се чувствам празна отвътре неспособна да се изразя…
Ще се опитам да синтезирам най-важното. Казвам се Виктория. На 26. Преди около три години и половина дядо ми почина от рак. Седем години се борехме заедно с него – майка ми, аз и баба. През тези седем години прекарах изключително много време по болници, видях неща, които ми се изкаше да не бях. Хората буквално умираха покрай нас. Много трудно приех загубата на дядо, все още след толкова много време не мога да повярвам, че няма да го видя повече... Въпреки всичко продължих напред, когато три месеца по-късно майка ми се разболя от рак. Злокачествен, кошмара се повтори. Химиотерапия, болници, лекари, операция. Държах се, заради нея. Навсякъде с нея, през най-трудните моменти, не се предадох, не показах слабост, сълзи, въпреки че ми беше толкова трудно. Сякаш не се случва на мен, всичко е сън и онова разтягане на времето за което споменах по-горе ме преследва от тогава до сега. В момента майка ми е добре, но всеки път когато наближат профилактичните и прегледи имам чувството, че ще полудея. Миналата година изгубихме още един много близък човек за нас, отново от рак. Това беше поредния неочакван шок за мен. Паралелно с всичко това от 4 години и няколко месеца съм във връзка с човек с който не съм щастлива.Продължавам да стоя и да правя компромис, вече и аз не знам защо. Когато ми се случваше всичко това, той ме оставяше да се справям сама. От началото само скандали, грозни обиди, страх, болка. Живота ми се свежда то този човек и нищо повече, забравих за себе си, забравих какво е да си щастлив и да обичаш истински. Вече не знам мога ли да обичам изобщо със сърцето си. Превърнах се в изолиран затворник на себе си, на мислите си и на него… Чувствам се празна. Имам нужда от вяра, надежда и любов, а всичко което изпитвам е катастрофално чувство за безсилие, ад от който няма излизане.
Естествено паник атаките не закъсняха.
Преди около 6 месеца за година и половина някъде, посещавах психотерапевт, бих казала разбиращ от професията си. Беше помогнал на един важен за мен човек да се откъсне от много сериозна завсимост преди вече доста години. В началото знаех, защо искам да го посещавам, имах план, правех всичко, което ми каже. В последствие обаче отскачахме от тема в тема и аз усещах само моментно душевно успокоение. Липсваше обеснение на състоянието ми, само се дълбаеше в душата ми, а аз се губех още повече. Реших, че няма прогрес и вместо да ми помага, ходенето там по-скоро ми вреди. Човека при който ходех не беше много щастлив от това, че искам да се откажа, увери ме че имам нужда от много дълга терапия и прекъсването ми е грешка, но въпреки това реших да се откажа. Не от страх, а от това, че вместо да разбера себе си, моделите ми на мислене и поведение, аз се изгубих. Всичко, което знам за себе си и състоянието си предимно е не от психотерапевта, а от търсене на безкрайно много информация. Едва последните няколко пъти аз разбрах, че имам генерализирано тревожно р-во, също паническо р-во, придружено от паник атаки. Единственото, което психотерапевта ми ме научи беше, че имам орално – садистичен характер, което нищо не ми говореше разбира се. Катастрофално мислене, ниска себеоценка, целия този букет плюс хипоходндрия. Изпитвам симтомите на всичко това, вече по-осезателно от около година. Като се върна назад се е случвало, но само в определен момент и за кратко. А в момента се редуват симптом, след симптом. Последно получих силна паник атака преди два месеца и въпреки, че знаех какво е беше толкова силен задуха в слънчевия ми сплит, че за първи път стигнах до спешното. От тогава имам само отделни симптоми, онова задушаване в слънчевия сплит си стоеше, а сега от една-две седмици ми се повдига, апетита ми намаля и непрекъснато ми се вие свят…
Живея в един непрекъснат страх от най-малките неща, които никога не са ми правили впечетление и не са ме плашели, до страха от това просто да не умра и всичко да приключи. Главата ми е каша непрекъснато имам мисли за смърт и болести. Лягам си с мисълта за смъртта и ставам с мисълта за същото. Мислите ми са черни, винаги най-лошия сценарий е в моята глава. Опитвам се да се справя сама, с дишане, когато мога правя физически упражнения, чета непрекъснато как бих могла да си помогна… В момента най-големия ми проблем е, че физическото ми здраве се е влошило, а страха от болести, лекари и игли е непреодолим. Имам физически симптоми на които трябва да обърна внимние, физически симптоми, които не са свързани с паническото ми р-во, а в момента в който ми се наложи да видя лекар паник атаката е на лице. Страх ме е и изпитвам ужас дори от апарата за кръвно. Трябва да отида на лекар, а ме е страх и отлагам. Проблема ми започва да става все по-голям и вече няма на къде с това не мога да се справя сама. Имам нужда от помощ. Страх ме е, че е нещо много сериозно. Страх ме е от всичко, толкова дълго бях силна и се пренебрегвах,а сега когато най-много и заради себе си трябва да съм силна, аз се страхувам. Сигурно има още толкова много неща, които не съм написала и са важни, но в момента всичко, което искам е да се преборя със страха ми. Част от паниката ми се дължи точно на това, толкова много ме е страх да се прегледам и да ми вземат кръв или нещо друго, че просто си стоя така без отговор. Мисля си, че е заради многото време, което прекарах по болници на тези години. Твърде рано всичко ми се случи и твърде рано силите ми са на предела.
Благодаря на всички, които ще си направят труда да прочетат и отговорят на написаното. За първи път от както ми се случи всичко пиша във форум и търся помощ. Дано да намеря това, което търся.