Magnolia_777

Благодаря за отговора.От такъв отговор имах нужда- кратко и ясно какво става с мен психически и физически, много позитивен и изпълнен с вяра.Накарахте ме да се почувствам изпълнена с надежда, че всичко ще бъде наред. Наистина искрено Ви БЛАГОДАРЯ.

Благодаря Ви!

Здравейте, относно желанието ми за секс- възможно е да възприемам приятеля ми като баща.Защото от него получавам закрила,сигурност,подкрепа,разбиране,вяра,запълва доста от празнотата,която съм чувствала от баща ми.А и той е пълната му противоположност.Точно това, което съм искала да е баща ми , а той не е бил.Но това му поведение много ме успокоява и въобще мисля , че ми действа само много положително . Това , че го възприемам по този начин добре или зле е за мен, според вас? И това, че сега нямам желание за секс към него,понеже го възприемам като баща означава ли , че ще си остане така или мога да го променя по някакав начин, така че желанието да се върне?Все пак аз искам да си остана с този човек и всичко да е наред! И по темата нещо , което не споменах.Имам някакъв необясним страх , че мога да бъда изнасилена или насилена по някакъв начин, не мога точно да обясня.Страха се появи просто така преди години,без да имам някаква конкретна или въобще друга причина или случка, която да го е провокирала. Както и не обичам да комуникирам с по-възрастни мъже,без конкретна причина отново,чувството е между страх и погнуса, а като ме гледат се чувствам като омърсена и унижена.Неприятно ми е да са близо до мен или да се ръкувам с тях,не искам да ме докосват.Страх ме е безпричинно от тях,не от всеки, но от повечето,пазя дистанция.

Здравейте, Какво се случва в мен според мен,ще се опитам да обясня,надявам се максимално разбираемо - аз мисля ,че в мен се води една борба аз срещу себе си, и двете казват че съм аз , но едното е по-доминиращо и за съжаление е това, което аз не харесвам и не мисля че съм наистина.Борба между това ,което съм сега ,което всъщност не мисля,че съм, и това , което знам,че наистина съм, но все още не съм. Боря се с нещо вътре в себе си , което въобще не харесвам,чувства,мисли,емоции,които понякога даже все едно не са мои,все едно това не съм аз,а някой друг в мен,нещо което противоречи на всичко ,което съм наистина . Всичко това ме кара да не се харесвам , такава каквато съм в момента, нито вътрешно нито външно,дори и ме кара да не се разбирам аз самата.Така написано всичко звучи може би отчаяно, но от друга страна аз мисля, че съм човек с качества и хубави черти на характера,обичам се по мой си начин,старая се да не съм прекалено строга със себе си,опитвам се да прогонвам лошите мисли,търся положителното в ситуациите,мечтая и мисля,че съм достойна като всеки друг да живея живота ,който искам ,да съм обичана и обичаща.Това ми желание ме концентрира толкова силно в самата себе си (постоянно и ежедневно),че имам чувството че живея само за себе си и проблемите си като егоист и не мога да се раздавам за другите и да им помагам ,да отделям от времето си,така както бих искала. Този подтик за живот ,за свобода,желанието да се видя такава каквато си се представям (защото сега не се чувствам свободна , а в клетка) това ме амбицира да се преборя с тези вътрешни спънки,защото аз вярвам в себе си и способностите си. Имам нужда от любов,в разните и форми,да усещам любовта на хората към мен и да я виждам помежду им,имам нувда от разбирателство,имам нужда да споделям с хората,да се събирам с тях,да им помагам ,да чувствам взаимност и сплотеност,да ги чувствам близки,искам да съм заобиколена от хора които да усещам като семейство, където ми е уютно.Всичко това ме кара да съм много спокойна и ми носи лекота и мир и тогава се чувствам много сигурна във света въобще. И веднага идва противоречието,аз искам и се стремя към това,знам че то ми носи това от което се нувдая,но на практика се получава друго,напълно противоположното.Имам приятелки, викат ме да се събираме да излизаме,аз самата страня от тях, защото не се чувствам на нивото им , нямам това самочувстие сред тях,понякога просто ме натоварват с разговори,а аз имам толкова мои неща ,върху които да мисля,исками се да разговарям с тях за себе си , но ме е срам понеже не знам как ще приемат казаното от мен,чувството е все едно се крия.В повечето случаи съм си определила задачи , които съм решила ,че трябва точно днес да се свършат ,едва ли не по график и не разрешавам друг да ми сменя плановете и да ги обърква ,случи ли се това се изнервям много.Това да не контролирам аз ситуациите,а друг вместо мен ме кара да се паникосвам и ме напряга,развалями се настроението моментално .Това отблъсква дори самата мен ,а другите трудно ме разбират.Така ,ако някой ми се обади с примамливо предложение за нещо интересно за деня и на мен много ми се иска,а това означава ,че графика се обърква,променя започвам да се боря отново с това кое трябва и кое искам,В някои случаи отивам,но постоянно мисля за графика и не се наслъждавам.В другия не отивам и цял ден съжалявам и се изнервям на себе си. Много съм неуверена,а това ме прави колеблива и постоянно ми е нужно мнение, за да взема решение.Чувставам се все едно живея на патерици,а не самостоятелно.А на работа съм подтисната ,защото трудното концентриране и мислене ме кара да се напрягам цялата ,за да свърша нещо на пръв поглед лесно,проверявам го по няколко пъти,защото съм разсеяна,не съм чула,не съм разбрала,и се чувствам ,виновна и доста неудобно. Аз съм критична към себе си искам да съм коректна,работодателите ми ме оценят,доволни са,имам хубави предложения за работа, която мога да свърша, но не смея да се развивам,защото се чувствам все едно може всеки момент да се проваля,не се чувствам стабилна,не мисля че могат да разчитата на мен,пак и не мога да се отдам на работа, след като в момента здравето ми е най-важно и концентрирам цялата си енергия там. Приятеля ми има приятно семейство,майка му е много лъчезарен човек,сестра му ,племенницата му са много мили,отнасят се с с мен прекрасно,много са сплотени,много се подкрепят,грижат се един за друг.Аз им се възхищавам и винаги съм си мечтала за такова семейство,да бъда част от него.И ето пак,не разбирам тогава защо ме дразнят тези мили хора-постоянно идват да ни видят,звънят,разпитват ни за плановете ни,искат да правим неща заедно,искат постоянно от нас услуги и те да ни вършат такива.А аз се чувстват раздразнена ,чувствам ги като натрапници,взимащи ми от личното пространство,задушават ме,като ангажимент,който ми тежи.И това сигурно нормално поведение,на мен не ми е приятно и искам и тях да държа на разтояние.Племенницата му иска постоянно да е с мен, а аз го исбягвам детето и толкова ми е неудобно.Чувствам се лоша и неблагодарна. Всичко, което искам е около мен,това което ми трябва да съм щастлива,а аз сама сякаш си го забранявам,отбягвам , слагам си стени ,а толкова го искам.Сама не се разбирам и ме е яд. Сякаш има нещо в мен което не мога да разбера и приема, чувствам се малко объркана и понякога не знам какво да направя. Тези мои състояния ме дразнят,карат ме да не се харесвам аз сама за себе си,карат ме да мисля много постоянно,чувствам че ме бавят,като пречка по пътя ми ,понякога ми писва и се дразня , че другите хора сякаш през това време живеят , а аз се лутам в тези състояния и си пропилявам времето,което няма да се върне. В самата мен се появяват някакви стопери,сякаж сама се ограничавам и това ме дразни, не чувствам , че мога да разчитам на самата себе си.А като добавим и факта, че сега и желанието за секс е проблемно се притеснявам човека до мен да не се разочарова и да не го натоварвам и него. До къде стигам-все едно съм в най-тъмния и страшен период на нощта,точно преди изгрева.Искам всичко ,което до сега съм забивала в мен и съм подтискала да излезе ,да го разбера и приема и да се помиря с тази си част от мен и да си простя дори .Сама на себе си,защото понякога се виня , че съм допуснала тези неща да ми се случат и объркат .Това, че аз имам проблем , виждам , че притеснява и хората около мен,а аз искам да съм позитивна и щастлива и така да карам да се чувстват и другите. Опитвам се всеки път щом помисля нещо негативно или изпитам страх и тревога, да си помисля за друго хубаво и весело,нещо което ме успокоява.Както писах вече пия чайове и ходя на йога и фитнес,не знам дали и медитация няма да е добре да почна?Старая се да пречупя контрола,макар че ми е доста трудно ,като оставям някои неща недовършени и се старая да преборя мисълта за паника,ако съм си направила план за деня сутрин не го следвам,или го разбърквам.Когато се разтревожа , че съм забравила нещо или то не е перфектно направено и почна да се вманиачавам просто го пускам и го оставям такова, каквото е независимо от всичко.А във взаимоотношенията с хората реших да приемам , а не да се противя и да съм срещу т.е . когато някой обърква плановете ми реших да приемам , че това е възможност да се опитам да пречупя контрола .Оставям моите си неща и тръгвам.Това го реших от скоро, не ми е лесно,заради мислите после,които ме преследват на безпокойство, но пък така не се самообвинявам после,разсейвам се,и си мисля че това ще помогне.Не знам какво още да направя,чета литература на Дънов, в който доста вярвам и мисля ,че и тя е полезна.Обичам природата и ходя често,както и животните, които доста ме разтоварват. И явно само желанието ми да работя върху се себе си не е достатъчно, както и смятам ,че проблемите ми не бих могла да ги реша сама ,нужни са ми насоки,съвети,професионален опит,чуждо мнение,затова и търся такова,за да мога да разбера това, което става с мен и да си помогна. Кажете ми как е най-добре в моя случай да протече лечението ми по дадените проблеми?Предполагам , че най-ефективна е живата психотерапия.Възможно ли е да дойда при вас или не, и ако да къде е това?Ако не мовете ли да ми препоръчате ваш колега?Или пък за начало е добре да поработя върху себе си от тук? Много въпроси, но никога не съм ходила на психотерапевт,не знам как се процедира ,за пръв път пиша тук,не знам какво се иска от мен,а желая да положа максимални усилия за да се получи. Благодаря Ви!

Здравейте, благодаря за бързия отговор. Ще поразсъждавам върху въпроса към мен и ще ви отговоря малко по-късно, възможно най-подробно. Бих искала да продължа с психотерапия за напред в лечението си и да разбера самите проблеми .И понеже по- горе сте ми написал , че е възможна и обратна връзка на живо,предполагам тя е по-добър вариант, бих ли могла да получа някакви координати за връзка. За мизофонията ,разбирам , че се лекува в съчетание от редовно работа по себе си с психотерапия и вид провокиране със звуци от youtube , кожните проблеми са следствие от проблемите с психиката, а концентрацията и желанието за секс? Те следствие ли са, или към тях се подхожда с отделен вид терапия и методи? Благодаря отново за отделеното време!

Здравейте, търся мнение и съвет за здравословното си състояние,което вече съм объркана какво е, към днешна дата.Ще се опитам да съм максимално конкретна и изчерпателна ,за да разполагате с цялата информация за проблема ми.Надявам се да не досъдя! От ранна детска възраст имам проблемни взаимоотношения с майка ми и най-вече баща ми,със сестра ми се карахме и биехме доста.Баща ми е доста груб ,много нервен,командващ човек,военен обичащ заповедите,а майка ми е кротка,послушна жена,свикнала да е без глас,изпълняваща нарежданията и исканията му.Никога не съм била съгласна с тяхно мнение в какъвто и да било план.Аз бях доста палаво,енергично и любознателно дете и не слушах “нареждания“,ето защо баща ми често ме биеше и наказваше с „методи „от казармата.Най-ранният ми спомен за наказание е от 5 год.възраст,когато ме наби понеже не исках да се кача в колата.Нямам спомен ,родителите ни да са ни прегръщали и целували,това бяха лиготии,и те не го правеха по между си,сцени с целуване дори по тв не се разрешаваха.Татко постоянно ни повтаряше , че нищо не можем да вършим,че не ставаме за нищо,никога не беше доволен,казваше , че може да ни обича само ,ако имаме 6-ци в училище.Когато по- малката ми сестра не слушаше ме насърчаваше да съм я биела.Не го разбирах, защосе дървеше такаи не ме обичаше ,не знаех какво да направя да е доволен и ме нараняваше поведението на майка ми,която постоянно вдигаше ръце за безпомощност , не можеше ,не знаеше.Накрая казваше само,какво да го правим ,ще си го търпим ,такъв е.Детството ми с всяка година ставаше все по самотно,затварях се в себе си,отбягвах децата, а и те мен . В гимназията нещата се промениха там попаднах сред момичета,които много харесвах и те мен,имах много приятелки,които ме предразположиха към себе си,приеха ме такава каквато съм и светът ми се промени,те ме прегръщаха и целуваха,споделях с тях , излизах,искаха компанията ми,имах гадже и се научих да обичам другите, да се отворя пред тях,да споделям,станах позитивен и много усмихнат човек.От този момент видях един нов свят и чаках възможността да завърша и да отида някъде далеч да уча и работя и семейството ми да не са близо до мен.Так и стана отидох максимално далече,естествено баща ми възроптя ,с тежки думи ме плашеше, че без него съм за никъде и ,че той вече не ми е баща,отказва се от мен.Така си изкарах студентството,работех,учех,справях се както мога и завърших.Родителите ми така и не ме посетиха,за да видят къде и с как живея ,звъняха ми рядко за по 2 думи и аз почти не се връщах, празници не се празнуваха,имаше само саркастични подмятания по мой адрес,и естествено никаква фин.помощ. През 2009 г. започнах да живея с гаджето си ,с което имах доста проблеми,караници, майка му се месеше постоянно,веднъж ме удари заради нея,това беше голям шок за мен,така минаха 3 години с доста голям психически тормоз, но тогава си мислех, че го обичам много и, че рано или късно нещата ще се променят.Не се,и не само това, но и последната година взех да имам доста здравословни проблеми,бъбречна криза,появиха ми се кожни проблеми, станах много нервна, взеха да ме дразнят звуци,,станах доста негативна,плачех доста,не можех въобще да спя, да ходя до тоалетна,пълнеех ,отслабвах,но най-вече психически се чувствах безпомощна, рухнала.Доста доктори лекуваха всеки здравословен проблем поотделно с хапчета,но мине единия и се появи нещо друго и така постоянно.Реших че в един момент ще полудея и потърсих психиатър, който ми каза да взимам хапчета за главата по специална схема,после друг ми каза , че имам разтройство на периферната нервна система,взимах предписаните медикаменти кратко, защото те ме правеха зависима ,без тях не бях на себе си и реших, че те не ме лекуват , а само поддържат състоянието ми , но до кога и какво е то! Така приключих през 2012 г. връзката с този човек,махнах се от работата, която ме напрягаше също,смених града и намерих доктор по холистична медицина, които ми откри високи нива на хистамин,пропускливи черва и глутенова непоносимост, той ми каза , че здр, ми проблеми идват от там.Започнах веднага лечение, процедури и съвсем различен начина на хранене,спорт и литература.Следващите 3г. отдадох само на здравето си,работех работа , така, че да се движа из страната,различни хора,беше ми интересно,открих начин на хранене , който ме кара да се чувствам добре,вегетарианство,открих спорта за мен и общо взето взех да чета доста литература по проблемите си ,спрях да пуша,спрях кафето ,започнах да търся себе си. На 4 г. реших да се прибера в родния си град и да се „ помиря и разбера „ със семейството си,тези наши отношения,които с всяка година все повече ми тежаха.Така извиках сестра ми да живеем заедно като за начало,чувствах се длъжна да и помогна да се махне от родителите ми, за да има шанс за по-добър живот,чувствах го като изкупление.В началото се карахме , спорехме, но постепенно нещата се промениха взехме да разговаряме , на моменти бях доста откровена с нея за неща които „не беше позволено „ да се казват преди ,някой път плачеше,но след няколко месеца връзката ни взе да се променя,станахме по вежливи една с друга,чувствахме се една друга като упора,защитавахме се пред нашите ,звъняхме си и се оказа ,че много сме си липсвали.Междувременно отново разгневих баща ми като му взех„един от робите,„ и още повече след като видя, че можем без него.Това се оказа мисля повратна точка,защото той взе да „омеква “ и да ни търси ,и пита дали да ни помогне с нещо.Когато осъзна , че можем напълно без него взе да ни кани да гости, а някой път взе да пазари и да ни носи продукти просто така.Аз си говорех с него и с майка съвсем открито,казвах им какво мисля и така да се каже, полека лека се опитвах да се опълча на “режима“.За мое голямо очудване те ме случаха и не възроптаваха , а се съгласяваха.Стигнах до там , че им посочвах гласно някои от методите на възпитание, които не одобрявах преди и им давах съвети как да си гледат здравето.Един ден татко се разплака пред мен по време на разговор,през цялото време си мислех ,че ще го съжаля,не можах,стоях като камък.Повтори се и той ми каза , че му било жал за мен , затова плачел.Аз му отговорих ,че аз съм добре,живея живота, който аз си избрах и се справям, да не ме мисли.Не знам какво стана ,дали и аз пораснах,те остаряха, но той се промени - не ми говореше с силен заповеднически тон,звънеше ми да ме пита как съм, имам ли нуЖда от нещо,започнахме да празнуваме празници ,дори си подарявахме подаръци,ходихме си на гости,това за мен беше много.Дори веднъж татко ми сподели случки от живота си , които са го наранили,тогава за първи път изпитах съжаление и разбиране към него и поведението му.Сякъж нещо в мен го оправда.И така продължих да разнищвам себе си. Преди година срещнах човек,който ми вдъхна много сили,оптимизъм,и който всекидневно ме кара да разбирам части от себе си, които до сега не можех сама.Положих много сили да стана човек,какъвто искам да срещна и да заслужа такава личност, която исках да бъде до мен..И стана.Имах проблем с доверието,но той ми показа , че мога да му се доверя,че мога да разчитам на него и най-вече че ме прие такава каквато съм,а аз имах още проблеми -изпитвах силна ревност необяснима,но с него това го няма,с него се чувствам много сигурна и защитена и разбрана,чувствам се толкова обичана ,че го няма страха от това да не ме изостави,а от друга страна ме кара да си вярвам толкова в собствените качества ,че да шярвам , че мога и без него и пак ще съм си аз,по нчкакъв начин маха преградите и ограниченията ,а това ми носи чувство на свобода и лекота,Той е много спокоен човек и всеки път щом се ядосъм или изнервя ми обяснява колко безмислено е това поведение и как то не променя изхода на ситуацията,всеки ден виждам колко спокойно реагира на разл.ситуации и се старая да разсъждавам и аз така спокойно. В началото на връзката ни аз започнах нова работа,на която много се напрягах и изнервях и всички тези емоции започнаха да предизвикват странни болки в цялото ми тяло ,много силни,сякаш мускулите и костите ми гниеха,плачех от нервно напрежение и не можех да ходя по гол.нужда по 7 до 10 дни, изпитвах силен страх и напрежение на кризи ,отвътре ми идеше да крещя,не можех да спя,много бях уморена, не можех дори да се концентрирам да чета,забравях.Разбира се аз споделях с него и той намери един билколечител и човека ми каза , че според него имам страхова невроза и ми даде екстракти от билки за 3 месеца,които да кажем отстраниха ,поне аз така си мисля,проблема да кажем към 95%,за болките в тялото взех да си правя масажи с вендузи,които доста ми помогнаха,както и един екстракт болков за деб.черво, който на 20-тия ден ми отстрани проблема.Забелязах , че в момента в който проблемите ми с корема се оправиха псих. ми състояние взе да се нормализира,на мозъка ми сякаш му олекна, на нервите ми също. Сега спя нормално,нямам никакви болки в тялото,не съм ревлива,не изпитвам умора,имам отново настроение,ходя на йога, на фитнес.До тук добре , но концентрацията и проблемите с кожата,петна и пъпки не се премахнаха от тези лечения и минах през доста козметици , дерматолози,кръв.тестове,изследвания за щит.жлеза,ендокринолози,изследвания за нормите на витамини в тялото, акопунктури,акопресури,озонови процедури.Стигнах до хомеопатията,там сред преглед доктора ми каза ,че проблемите ми идват от психиката отново и когато изчистя проблемите от детството си ,свързани с контрола и вината, която изпитвам към родителите си ,проблемите като концентрация, трудно мислене,акне,кожни петна -ще изчезнат.И ми обясни , че ми дава хапчета,които да предизвикат психиката , тези подтиснати проблеми да излязат навън.Само ,че пробвах 3 месеца на лечение ,но не издържах,психиката ми беше на краен предел,изнервена,потях се,ставаше ми лошо,виене на свят,жажда,силна емоционалност,пристъпи на паника,отново не ходене до тоалетна,и започна едно силно дразнене от звуци - капки,мляскане,чистене на зъби,чоплене на слънчоглед,тиктакане,различни.Започнах да се чудя защо, веднъж отидохме на вечеря в нашите и тогава ме задразни татко ,как яде,сестра ми как си пили ноктите,в асансора как дъвчат дъвка,беше ужас.Много мислих защо се дразня толкова,отсях мляскането с дъвка като най- силен дразнител,който не мога да изтърпя и секунда,и други като чоплене,тиктакане като такива , които мога да слушам около 10 до 15 мин.без да ме дразнят и ,ако дразнителя се махне за мен няма последици.Все едно нищо не е било.После забелязах ,че другите хора ме дразнят повече от приятеля ми, защото тях съм принудена да търпя , а на него като му кажа,че ме дразни и той ми се извини , и да не спре с мляскането например, нивото на дразнимостта спада.Освен това това мляскане го свързвам, ако се замисля в детството си ,с майка си.Понеже думата ,с която мога да опиша звука от мляскането е погнуса и отвръщение,с това мога и да опиша реакцията или по скоро липсата на такива от нейна страна , когато татко ни тормозеше,наказваше,биеше,и това чувство и изражението и на безпомощност и ненамеса ме отвращават.И си я спомням ,как стои,цъка през зъби и понеже друго не предприема, изказ на мнение,че не е правилно,че не трябва да се държи така с децата си,да ни защити,нещо,Не !Тя се подпираше на плота и почваше да си чисти зъбите или да дъвче дъвка сякаш това беше най- правилното и адекватно действие и решение от нейна страна.Това ме побъркваше и звукът отекваше в главата ми, не можех да стоя в една стая с нея и това така безпроблемно и леко мляскане,сякаш нищо притеснително не е станало.След като престанах да живея с тях съм имала такива проблеми със звуци,когато се карах много с приятеля ми през 2009 г,,но когато се махнах от там проблемите със звука спряха.Явно наистина стари проблеми се провокираха да излязат чрез хомеопатията сега. Мисля, че виня майка си за това и поведение като родител,,което не разбирам и сега ,не и ли беше мъчно поне малко....!?Нея не мога да я разбера явно.Другото което излезе като проблем към днешна дата е , че все по рядко изпитвам желание за секс,Разбирам се повече от прекрасно с приятеля ми,казах му за проблема,той е в течение на всичко,не ме кара да се притеснявам.Освен това напуснах работа ,за да се поуспокоя.Чувствам го много близък, но не изпитвам почти никакво желание за секс.А когато рядко имам такова ,и се чувствам отпусната, и не мисля за друго,и не се притеснявам за нищо, пак не мога да свърша,нищо не чувствам.Забравих да кажа че не пия хомеопатия ,откакто получих тези проблеми.Нищо не взимам-силното напрежение,потенето ,виенето на свят,жаждата,пристъпите на паника,не ходенето до тоалетна спряха , но другите- дразненето от звуци, нежеланието за секс, трудното концентриране,контрола ,кожните проблеми по лицето,не са.Те все още са проблем и с тях не знам как да се преборя ,заради което и пиша тук и вярвам, че ще можете да ми дадете мнения и съвети ,и насоки за ситуацията ,в която съм.Вярвам ,че има вариант да премахна проблемите с ваша помощ, да разбера къде са корените им и как да се преборяс тях! Благодаря искрено на всеки!