feya

Харесват ми златните окови!


Бог не е отвлечено понятие. Любовта към Бог се изразява чрез любовта към ближният, към себе си, към всяко едно творение.
И Любов и благодарност към Създателя за великото чудо на Живота.

Всеки има различен критерий за богатство.Зависи в кое измерение живееш.
Едни, смятат че са богати, когато имат къща, вила и кола. Други, когато имат много деца. Трети, когато масата е пълна с много алкохол и храна. Четвърти, когато си е поставил силикон на бюста и още 4-5 пластики по тялото и т.н.
За мен богатството е да преминеш през материята, без да се привързваш към нея , защото тя е временна и илюзорна. Да не позволиш духът ти, да стане слуга на нея.

Така е. И много боли, когато човек не си издържи изпита и не оправдае доверието. Знам от опит. Не можах да се справя с голяма отговорност, която ми бе възложена. Аз самата не вярвах, че мога. Чувствах се малка, неподготвена и уплашена. Смятах, че не мога да успея сама. Мислех, че имам нужда от помощ, а не съумях да я получа. Душата ми беше свита и не можах да я отворя. Предполагам, че не съм била права. Или съм попаднала не на мястото си? А може би провалът в очите на хората е част от изпит, понеже се старах добросъвестно според силите си? Може би не всичко е зависело от мене и отговорността не е изцяло моя? Все някога ще разбера.
Може да са ни поверени чуждо богатство или някакви отговорности, задачи, от които зависят благоденствието и успехът на други хора. Моето или чуждото богатство би трябвало да са идващи от Бога и за Бога, благословени от Бога. По-добре да съм бедна и отхвърлена, но с чиста съвест. Нямам нужда от неправедно богатство. И брашно с непочтени хора не можах да меля. Може би са ми липсвали смирение и мъдрост в общуването, и е трябвало все пак да намеря сили в себе си за това в името на една по-висока цел? Нито аз съм светица, нито те са съвсем грешни, та да ги презирам. Май не трябваше да заставам срещу силните на деня? Това е един от уроците, които трябваше да науча. И друго - когато ми е възложена някаква задача, имаща значение и за други хора, да мога да владея себе си, да забравя за всичко друго, да се концентрирам и да насоча нужната енергия за решаването й. Понякога личните проблеми са като черни дупки, поглъщащи много енергия, която иначе може да се използва градивно и позитивно. Ако човек съумее да си върне тази енергия, ще може да управлява голямо богатство, което дотогава е било неизползваемо. Колкото и да е трудно, човек трябва да успее да излезе от капаните на личната болка, на страданието, на отчаянието, на тъгата, на всички отрицателни емоции, които обезсилват. Тогава може да бъде богат и силен човек, който може да раздава. Значение имат и моралните качества, разбира се.

Благодаря ти Орлине за отговора, хубави неща казваш и верни, но хората и животът навън диктуват съвсем друго. Слабите и неприспособимите трябва да са извън борда, това е животинският импулс в болшинството хора навън да се наложат и наранят по-слабия. Срещу това не мога да се преборя, защото в мене си е закодирано биологически и характерологично да бъда слабият, аутсайдерът, губещият. Това е нормалното разпределение на индивидите в природата, едни са победители и можещи, други - не. Не се стремя да изнасям вината за нещата изцяло вън от мен, но е и страхотно трудно да се правиш, че не забелязваш реакциите на околните към теб, техните реакции ме затварят херметически, защото предварително знам с какво око ще ме гледат и как ще ме възприемат. Те нямат никакви познания в психологията, за голяма част от тях животът е по първа сигнална система, потребностите им се ограничават до задоволяване на физиологичните нужди.
Според мен трябва да сменя средата коренно и съм го опитвал, отивайки в чужбина, но там попадам на още по-големи трудности. Ясно е, че това ще го нося със себе си, където и да ида, но ако остана тук, това ще бъде едно доживотно зацикляне, аз не искам да умра като самотно куче тук дълбоко в провинцията, проблемът е не само психически, но и житейски. Трябва да се смени коренно физическата среда, за да се освободи психиката от МОДЕЛА, който ако щеш се произвежда от нея.
Пределно ясно ми е също, че по химически път с медикаменти не може да се противодейства на промененото съзнание, на променената психика, но чрез подпомагане на отделянето на ендорфините, искам да бъде заглушена моята свръхчувствителност към случващото се наоколо, което ме държи постоянно на тръни и ми носи дори и физически дискомфорт.
Майка ми няколко години след брака не е могла да забременее и е била лекувана медикаментозно с Кломифен цитрат. Почти съм сигурен, че физиологичните деформации у мен са следствие от това, и не мога да си го обясня по друг начин, даже смятам, че това е именно основата и причината за последвалите ми психични отклонения. По-лесно щеше да ми бъде ако бях с умствена изостаналост, но с този съхранен интелект само осъзнавам и се измъчвам от случващото се и случилото се с мен.

Тези теми за сънищата ме вълнуват много и са ми страшно интересни защото аз постоянно сънувам и нямам отговори на много въпроси ,но смятам че тук ще науча доста неща и ще намеря доста отговори.

Осъзнати сънища?
Осъзнаваш че сънуваш!
Интересно ми е защо ги осъзнаваш в самия момент докато сънуваш?
До сега не съм се замислала върху това дори не съм знаела че се наричат така.
Да случвало ми се е винаги когато сънувам кошмари толкова реални и страшно мъчителни .Но в самия момент когато съм в безисходица от дадената ситуация или страдам аз неволно на сън си казвам "в момента сънувам това не се случва " и веднага се събуждам.
Съвсем скоро преди 1 седмица ми се случи да сънувам баща си болен и умиращ и аз не можех да направя нищо за да му помогна защото в съня си аз осъзнавах че е болен от неизлечима болест и аз не можех да му помогна.Разплаках се и в този момент осъзнах че сънувам.
Това е съня ми.
Истината и че аз в реалния живот действително съм притеснена за неговото здраве и имам усещането че скоро ще се случи нещо с него а моите предчувствия не ме подвеждат по-скоро ме предупреждават.
За това мисля, че сънят ми е в следсвие на страха и притесненията които преживявам на яве.
Не мога да кажа че ми се случва често да имам осъзнати сънища защото те се случват само в кошмарите ми които за щастие не са чести.

"....за да започне да "вижда",човек най-напред трябва да "спре света"...............с други думи ,човек трябва да научи напълно новото описание,с цел да го съпостави със старото и по този начин да скъса с догматичната си увереност ,която е залегнала във всички нас ,че валидността на нашите усещания или нашата реална представа за света ,не подлежи на съмнение".К.Кастанеда(по думите на дон Хуан)

А Учителя казва по памет "Виждам идват при мен хората убедени толкова много в това което говорят ,че чак започвам да се чудя ,от къде идва това дълбоко убеждение и от къде им идват тези неща на ум,говорят ,вярват си и убеждават другите"

Спирането на света и оглеждането на около става по много начини -светоусещането е много тънко усещане и много различно за отделното човешко същество.Ние човешките същества трябва повече да се оглеждаме и по малко да говорим ,защото нашата вътрешна убеденост за нещата в повечето случаи ,да не кажа почти винаги е доста повърхностно.Допирни точки има в почти всички учения ,но е трудно да се откриват с точни цитати.

"Спирането на света" беше наистина подходящо за довеждане до известни състояния на съзнанието,в които делничната реалност се променя ,защото потокът на възприятия,обикновенно протичащ без прекъсване,е бил спрян от комплекс обстоятелства,чужди на този поток."К.Кастанеда

практики за това мисля че всеки знае в различните учения са под различна форма но ефекта им е един.

Момиче, не се вайкай
това, което ти е написала Диди за душите и вселяването им в тела и според мене е така
Решила си да махнеш детето, така е трябвало да стане, най-вероятно това не е твое решение, а ти е продиктувано от висшите сили
На мене също ми хрумна, че ако решите да имате друго дете с този мъж, то душата, която е трябвало да дойде при вас
пак ще дойде,
Което е писано, ще стане

,,Чувствам вина за това, че съм убила едно същество, чувствам се виновна, че не събрах сила да го защитя и запазя.,,
В никакъв случай не изпитвай вина.Добре си постъпила.Преди време, един нещастен младеж ми каза-,, Докторе, народното събрание трябва да гласува закон, всеки който иска да стане родител да се явява на изпит, подготвен ли е за това.И ако не е, да не му се позволява да има деца, така ще се спестя мъките на много нещастници като мен,,, Не мога да отрека, че съм напълно съгласен с това момче.Средната възраст на хората, които идват при мен е около двадесет и пет години и едва ли някой от  тези младежи щеше да се нуждае от моят помощ, ако родителите си бяха свършили работата и го бяха направили със стабилна самооценка, вярващ в себе си и доброто.
Постави  се на мястото на това дете с което си била бременна.Мислиш ли, че то, като вижда колко сте незрели с баща му, би искало да се роди във вашето семейство. Разбира се, че то би се ужасило и би избрало  да не се ражда в при такива родители. Така че не изпитвай никаква вина,  едно нещастно дете по-малко на тази земя е нещо хубаво.
Съвет ами е, не правете ново дете, докато не поживеете заедно поне 3-4 години.Добийте първо съпружеска зрялост и тогава правете друго дете.

Ти няма да пишеш , но ще ти покажа един цитат от Дънов за съмнението и вярата :
 
 

Силвия СД
Станимир
Благодаря ви! Тези мигове на абсолютна безпомощност всъщност са много ценни, защото ни позволяват да осъзнаем, че нищо не зависи от нашите усилия. Всичко е благословия, всичко се дарява. Най-лесно можем да се вдигнем тогава, когато се оставим да бъдем напълно безпомощни, и се отпуснем, оставим развоя в ръцете на Висшата Сила. От почти 25 г. под една или друга форма се стремях към това поприще, и правих нещата по най-добрия начин, не съм се борил, всичко течеше леко, всички досегашни успехи дойдоха леко и без пречки, сякаш целият път беше постлан, всичко изглеждаше на мястото си и закономерно...до днес, когато картите се разбъркаха. Нищо не зависи от нашите усилия. Целият живот е просто една игра. И затова не трябва да се взема човек много насериозно и да си мисли, че всичко може да постигне. Имаше една отлична притча точно за това, но съжалявам забравих я.

Равновесие трябва да се постигне както във всяко едно от телата по отделно, така и общо между трите нисши тела.
Според мене от най-голямо значение е вътрешния покой. Това не е липса на активност, а по-скоро необвързаност. Основния проблем е личностното съзнание, което създава всички илюзорни връзки и зависимости, които водят до дисбаланс в човека. Хубаво упражнение е да наблюдаваме себе си, своите действия, мисли и чувства "отстрани". Това премества фокуса на съзнанието от личността към душата. Да намерим центъра на стабилност в себе си и оттам да контролираме живота си (не събитията, а нашите мисли, действия и чувства). За това са необходими разбиране и опит, както и известно разширение на съзнанието извън личността. Практикуването на вътрешно мълчание е в състояние изключително бързо да възстанови изгубеното равновесие в човека.

Този, което се намира в положението експлоатиран, той има съответните кармични дългове. Нищо не става случайно в живота на който и да е.
Щом те експлоатират, значи не умееш да служиш. Бива да се учиш да служиш, да служиш с Любов на ближния, на света. Безкористно, даже без отплата.

При който идват много пари, много мангизи, при него кармата е друга, уроците за усвояване - също други, капаните също са други, проверките, изпитанията.

Всъщност на човек не му е нужно да работи, но на човек. Който е далеч от човечността, при него работата е необходимост, начин за подсигуряване, а непрестанното желание за подсигуряване е поради страх - да не останеш гладен, жаден, гол, без подслон и пр.. Страхът пък е показател за безЛюбие.

Човекът няма нужда да работи за пари. Той винаги е сит, облечен, удовлетворен и богат, не чувства глад, студ, жажда дори. Човекът има всичко.
По Пътя към очовечването, Бог, природата те снабдява с всичко необходимо, за да оцелееш, пък и да не оцелееш, то на Пътя си бил, вървял си, подвизавал си!
Колко обаче са човеците?

Имах предвид страната на експлоатирания.
Дали за малко пари или за много, си е все експлоатация. Въпроса е принципен, тоя дето други хора работят за него, върши неправда. И ако ти си тоя, дето ходиш да му робуваш, дали за малко пари или за много...също си съпричастен на тази неправда. Нали четеш Учителя: частната собственост е най-голямото зло.

Да, такива неща...
За минимална ако работиш по 8 ч. и повече за друг някой - това е неправда, експлоатация. На изток казват, че всеки, който работи за някого, е роб. А ако вземаш нереално много пари /в сравнение с много други хора, повечето хора/ за някаква специализирана работа, това също за мен не е редно: за да може някой да взема по ...грубо казано 10 000 лв. заплата, друг трябва да е на минимална, 100-200 лв. - също нереално.

Исус също е работил занаята на баща си до едно време, но след това започва да проповядва и оставя дърводелството.
С това не искам да кажа да не се издържаш сам и да лежиш на гърба на някого, надявам се, че ме разбираш.

За Владимир Данаилов: евала на това момче, харесва ми .
Да, наистина не го интересуват нещата от "света", то си му личи, той е в света, но не е от него.
Нормално е да го считат за луд - кого не са считали за луд, та даже и Исус. И цитата от Ботев в онези коментари беше много на място: "свестните у нас считат за луди....."

Направи ми впечатление един коментар измежду другите, "...хората се трепят да изкарат университет, да свържат двата края, а той за библия ще ми говори"...да, прави са хората, но и той също е прав. Говорят, че не бил добре с главата, а той им отговаря:
- Ти щастлив ли си?
- Не!
- Ами тогава за какво?!...
Да, те не са щастливи със своята нормалност, с нещата, които правят и начина, по който мислят и живеят, тогава на какво основание смятат своето за правилно и нормално...?... а другото не?

И другия коментар, който ми хареса: "Той не е луд, луди са тези, които работят всеки ден по 8 часа за минимална заплата"...
Аз бих добавила: и за максимална.

Тези думи ги свързвам с разни други и най-вече с писаното за вярата. Когато вярата на човек не е укрепнала с пълната увереност тогава по-добре да не споделя с всички, защото има хора, които ще възрастат тази вяра в него има и които ще я съборрят. В този смисъл трябва да се постъпва мъдро и да се споделя с хора/дето влиянията са хармонични/, които ще те разберат и повдигнат, помогнат.


До колкото разбирам това се дължи на закона за осъждението. Когато човек контактува с много хора, наистина трябва да е брониран от всякъде с Божият мир и най-малкото съмнение, неверие или притиснение може да допусне това, което отсрещната страна има в изобилие и в повечето случаи хората са настроени критикарски, осъдително. И когато се допусне това осъждение в нас то отваря врата за много други неща. А никак не е лесно ако целодневно си в контакт с такива хора, да не се поддадеш и да устоиш или ако си го допуснал по възможно най-бързият начин да се върнеш в Божият мир.




Този цитат го свързвам с едни други думи. Кално място, тиня, мочурища се получават доколкото разбирам когато водата застоява. Един вид получил си благословение, но не си дал и това благословение стои и запълва мястото.
Когато се даде от полученото благословение Бог отново ни благославя и така водата се движи, не тинясва, когато сме споделили радостта си също.
Но да имаш дарба и да не я използваш - мястото тинясва, дарбата закърнява. В такъв смисъл ги разбирам тези думи за сълзите и водата/като един вид дарбата/.

И на мен ми хареса този цитат, нищо че може да си го разбира всеки по свой начин. Точен е. Свързвам го с писаното от Петър Дънов, че всяка работа която я вършиш от сърце се превръща в Божествена.

това е една от любимите ми темички ...

доколко всеки от нас, е свободен.

и съзнава ли това , 

може би има малка разлика между тези ,съзнаващи това и тези ,които следват инерционния поток на стандартното.

между тези ,които правят усилия да работят за своето усъвършенстване, и тези за които понятия- като духовност и стремеж към себеусъвършенстване, не значат почти нищо.

всеки от нас води своята битка, и заема позиция в друга, по -грандиозна такава,

която се води в други мащаби и на други нива.

докато ние сме несъвършени като реакции, ценностна система ,възприемане на света , наследени защитни реакции от минали пребивавания,които са работели , но идва момент когато трябва да се реформират ,

ние ще бъдем енергиина суровина и

за летачи, и за егрегорчетата, които ние сме създали и създавали .

доколко сме свободни, съзнаваме ли това , 

и съзнаваме ли в колко игрички на такива същности учавстваме ежедневно...

Летачите (Los Voladores)



Кои са те? Какво искат от нас?

- И в момента множество външни сили те държат под контрола си - отговори дон Хуан. - Но тази власт, която имам предвид, е нещо недостъпно за езика. Тя е твоя и в същото време не е. Не може да се класифицира, но със сигурност може да се изпита. И най-вече - със сигурност може да се управлява. Запомни добре: може да се управлява в твоя полза, което и тук не е в твоя полза, а в полза на енергийното тяло. Обаче енергийното тяло си ти, така че опитвайки се да го опишем, можем да продължим така до безкрай, като куче, което си гони опашката. Всички тези изживявания излизат извън пределите на синтаксиса.

 

- И какво открили, дон Хуан? - попитах аз.

- Открили, че си имаме компания за цял живот - произнесе той отчетливо. - Имаме си един хищник, който идва от дълбините на Космоса и завзема управлението над живота ни. Човешките същества са негови пленници. Този хищник е наш господар и повелител. Той ни е направил покорни и безпомощни. Решим ли да се разбунтуваме, той потушава протеста ни. Решим ли да действаме независимо, той заповядва да престанем

 

- Ти успя да стигнеш напълно самостоятелно до това, което магьосниците наричат въпрос на въпросите - каза дон Хуан. - През цялото време аз ти говорех със заобикалки, опитвах се да ти внуша, че нещо ни държи пленници. Ние наистина сме пленници! Това е енергетичен факт за магьосниците от древно Мексико.

- Но защо този хищник ни е завладял, както го описваш, дон Хуан? - попитах аз. - Трябва да има някакво логично обяснение.

- Има обяснение - отговори дон Хуан, - което е най-простото обяснение на света. Те ни владеят, защото ние сме храна за тях, и те ни изстискват безпощадно, защото чрез нас се поддържат. Също както ние развъждаме пилета в кокошарници, така и тези „кокошари", хищниците, ни развъждат в „човечарници". Така винаги имат храна на разположение

 

-          Нито ти, нито аз не можем нищичко да им направим - каза дон Хуан със сериозен, печален глас. - Единственото, което можем да правим, е да дисциплинираме себе си до такава степен, че те да не ни закачат. Ти би ли могъл да накараш приятелите си да преминат през цялата тази сурова дисциплина? Ще ти се изсмеят и ще те подиграват, а по-агресивните ще ти избият от главата тия щуротии. Не толкова, защото няма да ти повярват. В дълбините на всеки човек се таи наследеното от памтивека интуитивно знание за съществуването на хищниците

 

- Този хищник - каза дон Хуан, - който естествено е неорганично същество, не е съвсем невидим за нас като останалите неорганпчни същества. Мисля, че като деца ние го виждаме, но ни се струва толкова ужасен, че не искаме и да мислим за него. Децата, естествено, са в състояние да съсредочат вниманието си над него, но всички около тях ги разубеждават да го правят.

- Единственият избор, който остава за хората - продължи той, - е дисциплината. Дисциплината е единственото средство за възпирането му. Но под дисциплина нямам предвид някакъв строг режим - да ставаш всяка сутрин в пет и половина, да се обливаш в студена вода до посиняване - нищо такова. Под дисциплина магьосниците разбират способността да посрещнеш спокойно неблагоприятните обстоятелства, които не са влизали в очакванията ти. За тях дисциплината е изкуство - изкуството да се изправят пред безкрайността, без да трепнат, и то не защото са силни и твърди, а защото са изпълнени със страхопочитание

 

- Според магьосниците дисциплината прави блестящата обвивка на осьзнаването безвкусна за летача - каза дон Хуан, внимателно взирайки се в лицето ми, сякаш за да открие признаци на неверие. - В резултат хищниците се объркват - една неядивна блестяща обвивка на осьзнаването, това не е част от тяхното познание според мен. И след това объркване не им остава нищо друго, освен да се откажат от гнусното си занимание.

- Когато хищниците престанат за известно време да поглъщат нашата блестяща обвивка на осъзнаването - продължи той, - тя отново започва да расте. Най-просто казано, чрез дисциплината магьосниците отблъсват хищника за достатъчно дълго време, за да позволят на блестящата обвивка на осьзнаването да порасне над нивото на пръстите на краката. Веднъж достигне ли до там, тя възстановява естествения си размер. Магьосниците от древно Мексико казвали, че блестящата обвивка ни осъзнаването е като дърво. Ако не се подрязва, тя израства до естествения си размер и форма. И когато осъзнаването достигне нивото над пръстите, всички чудеса на възприятието стават нещо най-естествено

 

-          Бунтът на магьосниците - продължи той - е, че отказват да спазват договори, в сключването на които не са участвали. Никой изобщо не ме е питал съгласен ли съм да ме изядат същества с друг вид съзнание. Просто родителите ми са ме въвели в този свят в качеството на храна, също както те самите са били, и толкова

КАРЛОС КАСТАНЕДА

          

Защо да изтриваш постинга?
Един ден може и да е полезен и на друг човек.
Нали това е смисъла на това споделяне.

Много от съществата, които живеят на физическия свят, се намират на ниска степен на развитие, вследствие на което черпят сила от ония същества, които стоят на по-високо стъпало от тях. Попаднете ли на пътя им, те непременно ще черпят от вас и вие ще се чувствате обезсилени. За да си набавите изразходваната енергия, трябва да се свързвате с възвишения свят, от там да черпите енергия. Каквото и да правите, вие не можете да се освободите от влиянието на нисшия свят. Следователно, от едно място ще черпят от вас, от друго място пък вие ще черпите. С други думи казано, докато е свързан със земята, човек постоянно губи енергиите си. Свърже ли се със слънцето, той черпи от неговите енергии и се възобновява.

Има невидими същества, в чийто интерес е да възбуждат енергиите в човека, за да черпят от него. Като се гневи, те използват тази енергия в него и го обезсилват. Аз наблюдавам как пристигат тия същества. Те идат групово, сядат около човека и започват да му внушават отрицателни мисли, докато го настроят. Щом постигнат целта си, те се отдалечават и наблюдават какво ще направи той.

Понеже черният дроб е свързан със същества от нисшия астрален свят, те започват да влияят на човека и му нашепват песимистична философия или го карат да се самоубива. Тия същества са силни, но не са организирани. Като не разбират живота, те са готови да убият всеки, който се изпречи на пътя им. Щом попаднете в едно мъчително състояние на духа, ще знаете, че сте в областта на неорганизираната материя.

Из „Нова книга за здравето“, Петър Дънов

Всеки има по един силен противник, с когото един ден ще се бори. Като го срещне, мускулите му ще изпъкнат, косите му ще настръхнат, но ще се бори, докато победи. Черен е вашият неприятел, но ще се борите с него, няга да го избегнете. Победата е първо във физическия сват, а после в по-високите светове. Значи човек трябва да развие първо физическата си сила и постепенно ще върви към умствената и сърдечната.

Из „Гласът на любовта“, Избрани рилски беседи, Петър Дънов

крайната цел на живота преходен е Живота Вечен
Любов + Светлина + Мир + Радост

Може би крайната цел дори и да не го съзнава човек е да може да прости на всички около себе си, на самия себе си и да се поправи там където има нужда от поправка. ....

С това, че много хора на Земята са без души.

А почитай съботния ден е още по-важна заповед според изложената логика? Защото след първите три заповеди, които са свързани пряко с Бог - да нямаме други богове, да не си правим кумири и да не изговаряме напразно името божие, следващата, четвърта заповед е за съботите.
 
Аз по принцип не само, че не отдавам особено значение на реда в който са дадени заповедите, не споделям напълно и самия им избор. Все пак си мисля, че те са дадени навремето съобразени с определен тип съзнание, което не е много близко до съвременното.