Jump to content
Порталът към съзнателен живот

feya

Участници
  • Общо Съдържание

    0
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение


Репутация Активност

  1. Like
    feya reacted to wonderful in Що е Богатство?   
    Харесват ми златните окови!


    Бог не е отвлечено понятие. Любовта към Бог се изразява чрез любовта към ближният, към себе си, към всяко едно творение.
    И Любов и благодарност към Създателя за великото чудо на Живота.
  2. Like
    feya reacted to Roemy in Що е Богатство?   
    Всеки има различен критерий за богатство.Зависи в кое измерение живееш.
    Едни, смятат че са богати, когато имат къща, вила и кола. Други, когато имат много деца. Трети, когато масата е пълна с много алкохол и храна. Четвърти, когато си е поставил силикон на бюста и още 4-5 пластики по тялото и т.н.
    За мен богатството е да преминеш през материята, без да се привързваш към нея , защото тя е временна и илюзорна. Да не позволиш духът ти, да стане слуга на нея.
  3. Thanks
    feya reacted to Латина in Що е Богатство?   
    Така е. И много боли, когато човек не си издържи изпита и не оправдае доверието. Знам от опит. Не можах да се справя с голяма отговорност, която ми бе възложена. Аз самата не вярвах, че мога. Чувствах се малка, неподготвена и уплашена. Смятах, че не мога да успея сама. Мислех, че имам нужда от помощ, а не съумях да я получа. Душата ми беше свита и не можах да я отворя. Предполагам, че не съм била права. Или съм попаднала не на мястото си? А може би провалът в очите на хората е част от изпит, понеже се старах добросъвестно според силите си? Може би не всичко е зависело от мене и отговорността не е изцяло моя? Все някога ще разбера.
    Може да са ни поверени чуждо богатство или някакви отговорности, задачи, от които зависят благоденствието и успехът на други хора. Моето или чуждото богатство би трябвало да са идващи от Бога и за Бога, благословени от Бога. По-добре да съм бедна и отхвърлена, но с чиста съвест. Нямам нужда от неправедно богатство. И брашно с непочтени хора не можах да меля. Може би са ми липсвали смирение и мъдрост в общуването, и е трябвало все пак да намеря сили в себе си за това в името на една по-висока цел? Нито аз съм светица, нито те са съвсем грешни, та да ги презирам. Май не трябваше да заставам срещу силните на деня? Това е един от уроците, които трябваше да науча. И друго - когато ми е възложена някаква задача, имаща значение и за други хора, да мога да владея себе си, да забравя за всичко друго, да се концентрирам и да насоча нужната енергия за решаването й. Понякога личните проблеми са като черни дупки, поглъщащи много енергия, която иначе може да се използва градивно и позитивно. Ако човек съумее да си върне тази енергия, ще може да управлява голямо богатство, което дотогава е било неизползваемо. Колкото и да е трудно, човек трябва да успее да излезе от капаните на личната болка, на страданието, на отчаянието, на тъгата, на всички отрицателни емоции, които обезсилват. Тогава може да бъде богат и силен човек, който може да раздава. Значение имат и моралните качества, разбира се.
  4. Like
    feya reacted to Гърбавия in Лечение на личностно разстройство   
    Благодаря ти Орлине за отговора, хубави неща казваш и верни, но хората и животът навън диктуват съвсем друго. Слабите и неприспособимите трябва да са извън борда, това е животинският импулс в болшинството хора навън да се наложат и наранят по-слабия. Срещу това не мога да се преборя, защото в мене си е закодирано биологически и характерологично да бъда слабият, аутсайдерът, губещият. Това е нормалното разпределение на индивидите в природата, едни са победители и можещи, други - не. Не се стремя да изнасям вината за нещата изцяло вън от мен, но е и страхотно трудно да се правиш, че не забелязваш реакциите на околните към теб, техните реакции ме затварят херметически, защото предварително знам с какво око ще ме гледат и как ще ме възприемат. Те нямат никакви познания в психологията, за голяма част от тях животът е по първа сигнална система, потребностите им се ограничават до задоволяване на физиологичните нужди.
    Според мен трябва да сменя средата коренно и съм го опитвал, отивайки в чужбина, но там попадам на още по-големи трудности. Ясно е, че това ще го нося със себе си, където и да ида, но ако остана тук, това ще бъде едно доживотно зацикляне, аз не искам да умра като самотно куче тук дълбоко в провинцията, проблемът е не само психически, но и житейски. Трябва да се смени коренно физическата среда, за да се освободи психиката от МОДЕЛА, който ако щеш се произвежда от нея.
    Пределно ясно ми е също, че по химически път с медикаменти не може да се противодейства на промененото съзнание, на променената психика, но чрез подпомагане на отделянето на ендорфините, искам да бъде заглушена моята свръхчувствителност към случващото се наоколо, което ме държи постоянно на тръни и ми носи дори и физически дискомфорт.
    Майка ми няколко години след брака не е могла да забременее и е била лекувана медикаментозно с Кломифен цитрат. Почти съм сигурен, че физиологичните деформации у мен са следствие от това, и не мога да си го обясня по друг начин, даже смятам, че това е именно основата и причината за последвалите ми психични отклонения. По-лесно щеше да ми бъде ако бях с умствена изостаналост, но с този съхранен интелект само осъзнавам и се измъчвам от случващото се и случилото се с мен.
  5. Like
    feya reacted to ROSIG in Осъзнати сънища - споделете ги   
    Тези теми за сънищата ме вълнуват много и са ми страшно интересни защото аз постоянно сънувам и нямам отговори на много въпроси ,но смятам че тук ще науча доста неща и ще намеря доста отговори.

    Осъзнати сънища?
    Осъзнаваш че сънуваш!
    Интересно ми е защо ги осъзнаваш в самия момент докато сънуваш?
    До сега не съм се замислала върху това дори не съм знаела че се наричат така.
    Да случвало ми се е винаги когато сънувам кошмари толкова реални и страшно мъчителни .Но в самия момент когато съм в безисходица от дадената ситуация или страдам аз неволно на сън си казвам "в момента сънувам това не се случва " и веднага се събуждам.
    Съвсем скоро преди 1 седмица ми се случи да сънувам баща си болен и умиращ и аз не можех да направя нищо за да му помогна защото в съня си аз осъзнавах че е болен от неизлечима болест и аз не можех да му помогна.Разплаках се и в този момент осъзнах че сънувам.
    Това е съня ми.
    Истината и че аз в реалния живот действително съм притеснена за неговото здраве и имам усещането че скоро ще се случи нещо с него а моите предчувствия не ме подвеждат по-скоро ме предупреждават.
    За това мисля, че сънят ми е в следсвие на страха и притесненията които преживявам на яве.
    Не мога да кажа че ми се случва често да имам осъзнати сънища защото те се случват само в кошмарите ми които за щастие не са чести.
  6. Like
    feya reacted to Диляна Колева in Кастанеда   
    "....за да започне да "вижда",човек най-напред трябва да "спре света"...............с други думи ,човек трябва да научи напълно новото описание,с цел да го съпостави със старото и по този начин да скъса с догматичната си увереност ,която е залегнала във всички нас ,че валидността на нашите усещания или нашата реална представа за света ,не подлежи на съмнение".К.Кастанеда(по думите на дон Хуан)

    А Учителя казва по памет "Виждам идват при мен хората убедени толкова много в това което говорят ,че чак започвам да се чудя ,от къде идва това дълбоко убеждение и от къде им идват тези неща на ум,говорят ,вярват си и убеждават другите"

    Спирането на света и оглеждането на около става по много начини -светоусещането е много тънко усещане и много различно за отделното човешко същество.Ние човешките същества трябва повече да се оглеждаме и по малко да говорим ,защото нашата вътрешна убеденост за нещата в повечето случаи ,да не кажа почти винаги е доста повърхностно.Допирни точки има в почти всички учения ,но е трудно да се откриват с точни цитати.

    "Спирането на света" беше наистина подходящо за довеждане до известни състояния на съзнанието,в които делничната реалност се променя ,защото потокът на възприятия,обикновенно протичащ без прекъсване,е бил спрян от комплекс обстоятелства,чужди на този поток."К.Кастанеда

    практики за това мисля че всеки знае в различните учения са под различна форма но ефекта им е един.
  7. Like
    feya reacted to Георги Балджиев in Аборт и чувство за вина   
    "Това, че дишате! Щом още дишате, значи сте жив. А щом сте жив, значи не сте осъществили мисията си на този свят и най-важният етап от живота ви тепърва предстои. Не разбирате ли, няма значение дали сте стар, или тежко болен, няма значение дали сте в депресия, дали ви мъчи безпаричие… Щом още дишате, значи ви очакват нови изживявания, нови познания, нови победи. Животът е пред вас. Това да ви дава надежда!"
  8. Like
    feya reacted to Георги Балджиев in Аборт и чувство за вина   
    Хубава работа - дай на любимия си малко повече време - та за седмица човек бъркотиите у дома не може да си подреди качествено
     
    Интересен развой на мислите ти по отношение на "достойнството" ти за майчинство. Ако посочиш къде е ръководството, в което е описано коя майка е достойна да бъде такава ще съм ти благодарен, защото напоследък нещо се тормозя заради бита на някои дечица, които, горките, нямат представа дори коя е майка им, а ако имат, то последното нещо, което може да се каже за тях е, че са мислещи човеци.
     
    Засягаш сериозно темата за прошката, но аз не съм съвсем убеден, че си наясно какво точно представлява тя.
    С това не бих искал да те укоря, а напротив - да те провокирам към разбиране, което да е полезно за теб.
     
    Ако аз ти бях терапевт, бих ти дал задание да проучиш аспектите на това вътрепсихично и духовно действие. Правейки го, първото нещо, което щеше да разбереш е, че да простиш не означава да приемеш и примириш хората или събитията, довели те на прага на прошката. Достатъчно ще е да разграничиш твоя път от техния, да признаеш свещеността на твоя и чуждия избор като равни и следователно "правилни", след което необременена да продължиш напред към хоризонта, който сама си начертала (с партньора си, в случая).
     
    Не е нужно хората и събитията, на които искаш да простиш да бъдат част от живота ти. Ако продължиш с проучването в крайна сметка ще разбереш, че прощаваш не на хората, съдбата или каквото и да е, на което си "набрала", а на себе си. Да простиш на себе си означава да не хабиш ценно време и енергия в мислите си за тези недостойни хора или тези нелепи ситуации, които са смутили твоето "Аз" и твоето битие.
     
    С една дума - акта на прошката не касае другите, а засяга само теб.
     
    Какво направих сега, пишейки ти - все едно ти разказах кой е убиеца, оставен за вълнуващ финал на интересна криминална книга Но вярвам ще ми простиш, тъй като пътя до достигане на тази идея е несравнимо по-вълнуващ и интересен от самото и споделяне или "знаене".
     
    За финал, една притча и една мисъл относно прошката - със сигурност ще ти помогнат при мотивацията в търсенето на пътя към нея:
     
    Веднъж, малко преди прераждането си Душите се събрали на съвещание. И Бог попитал една от тях:

    - Защо искаш да се върнеш на Земята?

    - Защото искам да се науча да прощавам.

    - И на кого толкова искаш да прощаваш? Я, погледни колко добре си сега – около теб само чисти, светли и любящи души. И всички толкова те обичат, че не биха направили нещо, заради което да ти се наложи да им прощаваш.

    Но първата душа държала на своето:

    - И, все пак, толкова искам да се науча да прощавам!

    Тогава се обадила една от нейните посестрими:

    - Не тъгувай! Толкова те обичам, че съм готова да бъда до теб на Земята и да ти помогна да изпиташ опрощението. Ще стана твой мъж и ще ти изневерявам, а ти ще се учиш да ми прощаваш.

    Втора душа казала:

    - И аз много те обичам и ще дойда с теб: ще бъда твоята майка – ще те наказвам, постоянно ще се меся в живота ти и ще ти преча да живееш щастливо, а ти ще се учиш да ми прощаваш.

    Приближила се и трета душа:

    - В знак на неизмерима си любов към теб, и аз ще се родя до теб -  аз ще бъда най-добрият ти приятел и ще те предам, когато най-малко го очакваш. Пък ти ще се учиш да ми прощаваш.

    Накрая още една душа обещала:

    - Обичам те, затова и аз ще дойда с теб.  Ще стана твой шеф и ще се отнасям към теб жестоко, унизително и несправедливо, за да постигнеш съвършенството в умението да прощаваш.


    „Прошката е уханието, което виолетката оставя върху петата, която я е стъпкала.“
    Марк Твен
  9. Like
    feya reacted to mvm in Аборт и чувство за вина   
    Момиче, не се вайкай
    това, което ти е написала Диди за душите и вселяването им в тела и според мене е така
    Решила си да махнеш детето, така е трябвало да стане, най-вероятно това не е твое решение, а ти е продиктувано от висшите сили
    На мене също ми хрумна, че ако решите да имате друго дете с този мъж, то душата, която е трябвало да дойде при вас
    пак ще дойде,
    Което е писано, ще стане
  10. Like
    feya reacted to д-р Тодор Първанов in Аборт и чувство за вина   
    ,,Чувствам вина за това, че съм убила едно същество, чувствам се виновна, че не събрах сила да го защитя и запазя.,,
    В никакъв случай не изпитвай вина.Добре си постъпила.Преди време, един нещастен младеж ми каза-,, Докторе, народното събрание трябва да гласува закон, всеки който иска да стане родител да се явява на изпит, подготвен ли е за това.И ако не е, да не му се позволява да има деца, така ще се спестя мъките на много нещастници като мен,,, Не мога да отрека, че съм напълно съгласен с това момче.Средната възраст на хората, които идват при мен е около двадесет и пет години и едва ли някой от  тези младежи щеше да се нуждае от моят помощ, ако родителите си бяха свършили работата и го бяха направили със стабилна самооценка, вярващ в себе си и доброто.
    Постави  се на мястото на това дете с което си била бременна.Мислиш ли, че то, като вижда колко сте незрели с баща му, би искало да се роди във вашето семейство. Разбира се, че то би се ужасило и би избрало  да не се ражда в при такива родители. Така че не изпитвай никаква вина,  едно нещастно дете по-малко на тази земя е нещо хубаво.
    Съвет ами е, не правете ново дете, докато не поживеете заедно поне 3-4 години.Добийте първо съпружеска зрялост и тогава правете друго дете.
  11. Like
    feya reacted to АлександърТ.А. in AnA87   
    Ти няма да пишеш , но ще ти покажа един цитат от Дънов за съмнението и вярата :
     
     
  12. Like
    feya reacted to Максим in Равновесието по Пътя   
    Силвия СД
    Станимир
    Благодаря ви! Тези мигове на абсолютна безпомощност всъщност са много ценни, защото ни позволяват да осъзнаем, че нищо не зависи от нашите усилия. Всичко е благословия, всичко се дарява. Най-лесно можем да се вдигнем тогава, когато се оставим да бъдем напълно безпомощни, и се отпуснем, оставим развоя в ръцете на Висшата Сила. От почти 25 г. под една или друга форма се стремях към това поприще, и правих нещата по най-добрия начин, не съм се борил, всичко течеше леко, всички досегашни успехи дойдоха леко и без пречки, сякаш целият път беше постлан, всичко изглеждаше на мястото си и закономерно...до днес, когато картите се разбъркаха. Нищо не зависи от нашите усилия. Целият живот е просто една игра. И затова не трябва да се взема човек много насериозно и да си мисли, че всичко може да постигне. Имаше една отлична притча точно за това, но съжалявам забравих я.
  13. Like
    feya reacted to Станимир in Равновесието по Пътя   
    Равновесие трябва да се постигне както във всяко едно от телата по отделно, така и общо между трите нисши тела.
    Според мене от най-голямо значение е вътрешния покой. Това не е липса на активност, а по-скоро необвързаност. Основния проблем е личностното съзнание, което създава всички илюзорни връзки и зависимости, които водят до дисбаланс в човека. Хубаво упражнение е да наблюдаваме себе си, своите действия, мисли и чувства "отстрани". Това премества фокуса на съзнанието от личността към душата. Да намерим центъра на стабилност в себе си и оттам да контролираме живота си (не събитията, а нашите мисли, действия и чувства). За това са необходими разбиране и опит, както и известно разширение на съзнанието извън личността. Практикуването на вътрешно мълчание е в състояние изключително бързо да възстанови изгубеното равновесие в човека.
  14. Like
    feya reacted to Ники_ in Зложелателни безплътни същества   
    Този, което се намира в положението експлоатиран, той има съответните кармични дългове. Нищо не става случайно в живота на който и да е.
    Щом те експлоатират, значи не умееш да служиш. Бива да се учиш да служиш, да служиш с Любов на ближния, на света. Безкористно, даже без отплата.

    При който идват много пари, много мангизи, при него кармата е друга, уроците за усвояване - също други, капаните също са други, проверките, изпитанията.

    Всъщност на човек не му е нужно да работи, но на човек. Който е далеч от човечността, при него работата е необходимост, начин за подсигуряване, а непрестанното желание за подсигуряване е поради страх - да не останеш гладен, жаден, гол, без подслон и пр.. Страхът пък е показател за безЛюбие.

    Човекът няма нужда да работи за пари. Той винаги е сит, облечен, удовлетворен и богат, не чувства глад, студ, жажда дори. Човекът има всичко.
    По Пътя към очовечването, Бог, природата те снабдява с всичко необходимо, за да оцелееш, пък и да не оцелееш, то на Пътя си бил, вървял си, подвизавал си!
    Колко обаче са човеците?
  15. Like
    feya reacted to shining_star in Зложелателни безплътни същества   
    Имах предвид страната на експлоатирания.
    Дали за малко пари или за много, си е все експлоатация. Въпроса е принципен, тоя дето други хора работят за него, върши неправда. И ако ти си тоя, дето ходиш да му робуваш, дали за малко пари или за много...също си съпричастен на тази неправда. Нали четеш Учителя: частната собственост е най-голямото зло.
  16. Like
    feya reacted to shining_star in Зложелателни безплътни същества   
    Да, такива неща...
    За минимална ако работиш по 8 ч. и повече за друг някой - това е неправда, експлоатация. На изток казват, че всеки, който работи за някого, е роб. А ако вземаш нереално много пари /в сравнение с много други хора, повечето хора/ за някаква специализирана работа, това също за мен не е редно: за да може някой да взема по ...грубо казано 10 000 лв. заплата, друг трябва да е на минимална, 100-200 лв. - също нереално.

    Исус също е работил занаята на баща си до едно време, но след това започва да проповядва и оставя дърводелството.
    С това не искам да кажа да не се издържаш сам и да лежиш на гърба на някого, надявам се, че ме разбираш.
  17. Like
    feya reacted to shining_star in Зложелателни безплътни същества   
    За Владимир Данаилов: евала на това момче, харесва ми .
    Да, наистина не го интересуват нещата от "света", то си му личи, той е в света, но не е от него.
    Нормално е да го считат за луд - кого не са считали за луд, та даже и Исус. И цитата от Ботев в онези коментари беше много на място: "свестните у нас считат за луди....."

    Направи ми впечатление един коментар измежду другите, "...хората се трепят да изкарат университет, да свържат двата края, а той за библия ще ми говори"...да, прави са хората, но и той също е прав. Говорят, че не бил добре с главата, а той им отговаря:
    - Ти щастлив ли си?
    - Не!
    - Ами тогава за какво?!...
    Да, те не са щастливи със своята нормалност, с нещата, които правят и начина, по който мислят и живеят, тогава на какво основание смятат своето за правилно и нормално...?... а другото не?

    И другия коментар, който ми хареса: "Той не е луд, луди са тези, които работят всеки ден по 8 часа за минимална заплата"...
    Аз бих добавила: и за максимална.
  18. Like
    feya reacted to risty in За чувствителността на духовния човек. Как разбирате този цитат?   
    Тези думи ги свързвам с разни други и най-вече с писаното за вярата. Когато вярата на човек не е укрепнала с пълната увереност тогава по-добре да не споделя с всички, защото има хора, които ще възрастат тази вяра в него има и които ще я съборрят. В този смисъл трябва да се постъпва мъдро и да се споделя с хора/дето влиянията са хармонични/, които ще те разберат и повдигнат, помогнат.


    До колкото разбирам това се дължи на закона за осъждението. Когато човек контактува с много хора, наистина трябва да е брониран от всякъде с Божият мир и най-малкото съмнение, неверие или притиснение може да допусне това, което отсрещната страна има в изобилие и в повечето случаи хората са настроени критикарски, осъдително. И когато се допусне това осъждение в нас то отваря врата за много други неща. А никак не е лесно ако целодневно си в контакт с такива хора, да не се поддадеш и да устоиш или ако си го допуснал по възможно най-бързият начин да се върнеш в Божият мир.




    Този цитат го свързвам с едни други думи. Кално място, тиня, мочурища се получават доколкото разбирам когато водата застоява. Един вид получил си благословение, но не си дал и това благословение стои и запълва мястото.
    Когато се даде от полученото благословение Бог отново ни благославя и така водата се движи, не тинясва, когато сме споделили радостта си също.
    Но да имаш дарба и да не я използваш - мястото тинясва, дарбата закърнява. В такъв смисъл ги разбирам тези думи за сълзите и водата/като един вид дарбата/.
  19. Like
    feya reacted to risty in За чувствителността на духовния човек. Как разбирате този цитат?   
    И на мен ми хареса този цитат, нищо че може да си го разбира всеки по свой начин. Точен е. Свързвам го с писаното от Петър Дънов, че всяка работа която я вършиш от сърце се превръща в Божествена.
  20. Like
    feya reacted to val68z in За чувствителността на духовния човек. Как разбирате този цитат?   
    това е една от любимите ми темички ...

    доколко всеки от нас, е свободен.

    и съзнава ли това , 

    може би има малка разлика между тези ,съзнаващи това и тези ,които следват инерционния поток на стандартното.

    между тези ,които правят усилия да работят за своето усъвършенстване, и тези за които понятия- като духовност и стремеж към себеусъвършенстване, не значат почти нищо.

    всеки от нас води своята битка, и заема позиция в друга, по -грандиозна такава,

    която се води в други мащаби и на други нива.

    докато ние сме несъвършени като реакции, ценностна система ,възприемане на света , наследени защитни реакции от минали пребивавания,които са работели , но идва момент когато трябва да се реформират ,

    ние ще бъдем енергиина суровина и

    за летачи, и за егрегорчетата, които ние сме създали и създавали .

    доколко сме свободни, съзнаваме ли това , 

    и съзнаваме ли в колко игрички на такива същности учавстваме ежедневно...
  21. Like
    feya reacted to val68z in За чувствителността на духовния човек. Как разбирате този цитат?   
    Летачите (Los Voladores)



    Кои са те? Какво искат от нас?

    - И в момента множество външни сили те държат под контрола си - отговори дон Хуан. - Но тази власт, която имам предвид, е нещо недостъпно за езика. Тя е твоя и в същото време не е. Не може да се класифицира, но със сигурност може да се изпита. И най-вече - със сигурност може да се управлява. Запомни добре: може да се управлява в твоя полза, което и тук не е в твоя полза, а в полза на енергийното тяло. Обаче енергийното тяло си ти, така че опитвайки се да го опишем, можем да продължим така до безкрай, като куче, което си гони опашката. Всички тези изживявания излизат извън пределите на синтаксиса.

     

    - И какво открили, дон Хуан? - попитах аз.

    - Открили, че си имаме компания за цял живот - произнесе той отчетливо. - Имаме си един хищник, който идва от дълбините на Космоса и завзема управлението над живота ни. Човешките същества са негови пленници. Този хищник е наш господар и повелител. Той ни е направил покорни и безпомощни. Решим ли да се разбунтуваме, той потушава протеста ни. Решим ли да действаме независимо, той заповядва да престанем

     

    - Ти успя да стигнеш напълно самостоятелно до това, което магьосниците наричат въпрос на въпросите - каза дон Хуан. - През цялото време аз ти говорех със заобикалки, опитвах се да ти внуша, че нещо ни държи пленници. Ние наистина сме пленници! Това е енергетичен факт за магьосниците от древно Мексико.

    - Но защо този хищник ни е завладял, както го описваш, дон Хуан? - попитах аз. - Трябва да има някакво логично обяснение.

    - Има обяснение - отговори дон Хуан, - което е най-простото обяснение на света. Те ни владеят, защото ние сме храна за тях, и те ни изстискват безпощадно, защото чрез нас се поддържат. Също както ние развъждаме пилета в кокошарници, така и тези „кокошари", хищниците, ни развъждат в „човечарници". Така винаги имат храна на разположение

     

    -          Нито ти, нито аз не можем нищичко да им направим - каза дон Хуан със сериозен, печален глас. - Единственото, което можем да правим, е да дисциплинираме себе си до такава степен, че те да не ни закачат. Ти би ли могъл да накараш приятелите си да преминат през цялата тази сурова дисциплина? Ще ти се изсмеят и ще те подиграват, а по-агресивните ще ти избият от главата тия щуротии. Не толкова, защото няма да ти повярват. В дълбините на всеки човек се таи наследеното от памтивека интуитивно знание за съществуването на хищниците

     

    - Този хищник - каза дон Хуан, - който естествено е неорганично същество, не е съвсем невидим за нас като останалите неорганпчни същества. Мисля, че като деца ние го виждаме, но ни се струва толкова ужасен, че не искаме и да мислим за него. Децата, естествено, са в състояние да съсредочат вниманието си над него, но всички около тях ги разубеждават да го правят.

    - Единственият избор, който остава за хората - продължи той, - е дисциплината. Дисциплината е единственото средство за възпирането му. Но под дисциплина нямам предвид някакъв строг режим - да ставаш всяка сутрин в пет и половина, да се обливаш в студена вода до посиняване - нищо такова. Под дисциплина магьосниците разбират способността да посрещнеш спокойно неблагоприятните обстоятелства, които не са влизали в очакванията ти. За тях дисциплината е изкуство - изкуството да се изправят пред безкрайността, без да трепнат, и то не защото са силни и твърди, а защото са изпълнени със страхопочитание

     

    - Според магьосниците дисциплината прави блестящата обвивка на осьзнаването безвкусна за летача - каза дон Хуан, внимателно взирайки се в лицето ми, сякаш за да открие признаци на неверие. - В резултат хищниците се объркват - една неядивна блестяща обвивка на осьзнаването, това не е част от тяхното познание според мен. И след това объркване не им остава нищо друго, освен да се откажат от гнусното си занимание.

    - Когато хищниците престанат за известно време да поглъщат нашата блестяща обвивка на осъзнаването - продължи той, - тя отново започва да расте. Най-просто казано, чрез дисциплината магьосниците отблъсват хищника за достатъчно дълго време, за да позволят на блестящата обвивка на осьзнаването да порасне над нивото на пръстите на краката. Веднъж достигне ли до там, тя възстановява естествения си размер. Магьосниците от древно Мексико казвали, че блестящата обвивка ни осъзнаването е като дърво. Ако не се подрязва, тя израства до естествения си размер и форма. И когато осъзнаването достигне нивото над пръстите, всички чудеса на възприятието стават нещо най-естествено

     

    -          Бунтът на магьосниците - продължи той - е, че отказват да спазват договори, в сключването на които не са участвали. Никой изобщо не ме е питал съгласен ли съм да ме изядат същества с друг вид съзнание. Просто родителите ми са ме въвели в този свят в качеството на храна, също както те самите са били, и толкова

    КАРЛОС КАСТАНЕДА

              
  22. Like
    feya reacted to Дъгата in За чувствителността на духовния човек. Как разбирате този цитат?   
    Защо да изтриваш постинга?
    Един ден може и да е полезен и на друг човек.
    Нали това е смисъла на това споделяне.

  23. Like
    feya reacted to curfex in Зложелателни безплътни същества   
    Много от съществата, които живеят на физическия свят, се намират на ниска степен на развитие, вследствие на което черпят сила от ония същества, които стоят на по-високо стъпало от тях. Попаднете ли на пътя им, те непременно ще черпят от вас и вие ще се чувствате обезсилени. За да си набавите изразходваната енергия, трябва да се свързвате с възвишения свят, от там да черпите енергия. Каквото и да правите, вие не можете да се освободите от влиянието на нисшия свят. Следователно, от едно място ще черпят от вас, от друго място пък вие ще черпите. С други думи казано, докато е свързан със земята, човек постоянно губи енергиите си. Свърже ли се със слънцето, той черпи от неговите енергии и се възобновява.

    Има невидими същества, в чийто интерес е да възбуждат енергиите в човека, за да черпят от него. Като се гневи, те използват тази енергия в него и го обезсилват. Аз наблюдавам как пристигат тия същества. Те идат групово, сядат около човека и започват да му внушават отрицателни мисли, докато го настроят. Щом постигнат целта си, те се отдалечават и наблюдават какво ще направи той.

    Понеже черният дроб е свързан със същества от нисшия астрален свят, те започват да влияят на човека и му нашепват песимистична философия или го карат да се самоубива. Тия същества са силни, но не са организирани. Като не разбират живота, те са готови да убият всеки, който се изпречи на пътя им. Щом попаднете в едно мъчително състояние на духа, ще знаете, че сте в областта на неорганизираната материя.

    Из „Нова книга за здравето“, Петър Дънов

    Всеки има по един силен противник, с когото един ден ще се бори. Като го срещне, мускулите му ще изпъкнат, косите му ще настръхнат, но ще се бори, докато победи. Черен е вашият неприятел, но ще се борите с него, няга да го избегнете. Победата е първо във физическия сват, а после в по-високите светове. Значи човек трябва да развие първо физическата си сила и постепенно ще върви към умствената и сърдечната.

    Из „Гласът на любовта“, Избрани рилски беседи, Петър Дънов


  24. Like
    feya reacted to Благост in Крайната цел на живота   
    крайната цел на живота преходен е Живота Вечен
    Любов + Светлина + Мир + Радост
  25. Like
    feya reacted to Аделаида in Крайната цел на живота   
    Може би крайната цел дори и да не го съзнава човек е да може да прости на всички около себе си, на самия себе си и да се поправи там където има нужда от поправка. ....
×