feya

Ей това гълта огромна енергия. Може да се помисли за намаляване на чувствителността чрез повече приемане на хора и ситуации като израз на Божията воля и повече грижи за другите хора.

Искам да си отвориш очичките широко. Искам много внимателно да четеш какво ще напиша. Мислех за пореден път да те игнорирам и бях на косъм да го сторя, но няма да го направя. Аз съм търпелив и миролюбив човек, който има стремеж към това да избягва разправиите, да се изказва възпитано и добронамерено. Но както всеки човек и аз си имам своите граници. Границата на търпението ми беше премината, защото коментарът ти все още присъства в темата ми и защото ми стана неприятно и от част от мнението на Станимир (това беше капката, която преля чашата).
Явно те мъчи комплекс за малоценност. Препоръчвам ти да си намериш по - градивни начини да се бориш с болката, причинявана ти от този комплекс или поне да спреш да се занимаваш с мен. Можеш да потърсиш помощ във форума за психотерапия, можеш да спреш да пишеш в сайта - все ми е едно.
Забелязал съм, че такъв ти е стилът на поведение в сайта, но това за мен не е особено голяма утеха. Реагира бурно в една от темите ми - отговорих ти на коментарите спокойно и аргументирано. След това реших да те игнорирам за в бъдеще. Последва подигравателен коментар в друга моя тема - запазих мълчание, коментарът ти беше изтрит от модератор. Последва трети твой коментар отново в моя тема - коментарът представляваше някакво критично възклицание. Помислих, че то се отнася за мен - сдържах се да отговоря на съответния ти пост. После стигнах до извода, че е бил насочен към друг човек. По някое време, въпросния ти неуважителен коментар беше изтрит. Днес, за трети път запазих мълчание. Наруших обаче това мълчание. Обясних защо.
Ако имах нужната власт в този сайт, изискването ми щеше да е за цялостното ти поведение в сайта. Но понеже нямам, ще ти кажа следното : не желая да срещам повече такива твои коментари по отношение на мен като личност и към каквито и да е било мои прояви в сайта, които са в рамките на правилата му.
Ако продължиш да се държиш по същия гаден начин, може да срещнеш отпор, чийто размер е най - малкото равен по грубост на съответните ти прояви...Поради различни причини, не казвам, че със сигурност ще има отговор от моя страна. Но при поведение в досегашния ти стил, не са изключени ответни удари. Като някои от ударите биха могли да са доста груби.
Съмнявам се, че в реалния живот се държиш така. Ако се държиш по същия начин и искаш да доживееш до старини - препоръчвам ти да си коригираш поведението...Явно избиваш комплексите си, правейки се на голям мъж пред малкия монитор.

Лиула : "Баба ти Ванга може да си говори каквото си ще, няма да стане. Тя не е познала какво ще стане на другия ден, камо ли след 100 годии ...Така, няма никак да се задълбавам в брътвежите на Ванга, нито в тези на Щайнер". От тези твои думи, направих извода, че според теб Ванга е била шарлатанка. Заради неща, които съм чувал и чел през годините за нея, смятам че тя в действителност е умеела да предсказва бъдещето. С каква точност - не знам (срещал съм твърдение, че точността и е била 90 %). Едно от споменатите неща е разказът на Bogatyr, който съм цитирал по - горе.
А относно "способността да се предсказва и то да е достоверно", ти си написала : "Най-добрият прогностик с доказани способности е Вера Кочовска." Тоест и двамата смятаме, че е възможно да се предскаже бъдещето. Разминаване има по отношение на това, дали Ванга е имала дарбата да го прави.

На мен в общи линии са ми известни нещата, които си посочила Лиула.
Твърди се, че Нострадамус е предсказал сериозен сблъсък между исляма и християнството, след който който оцелелите ще започнат изграждането на един много по - добър свят. 

Това е така, аз се опитах да се отклоня от пътя си, и ми изпратиха 3 предупреждения, като всяко следващо беше по-жестоко от предишното. И така, докато не се отказах и не се върнах в пътя си, След тези случки започнах да мисля как да променя нещата по-безболезнено, мисля че намерих решението. Поне така си мисля, защото засега други предупреждения не са ми изпращали, значи съм в нормите )))

Мисля, че всеки най-добре знае сам за себе си кой е неговият Път - мисия, в този живот и т.н. Когато се отклониш от т.нар. Път / карма / Съдба и т.н си има начини страданията и т.н, с които нервидимия свят ти показва, че се отклоняваш, а дори в повечето случаи не ти оставя избор, освен да изпълниш предначертания си път ...т.е.,  Пътят си е твоя път към Бога и само ти знаеш най-добре кой е той . За това е много трудно да се откъснеш от всички потоци от мисли, и т.н около теб и да "чуеш" своите собствени мисли - т.е. интуиция, която ти е от Бога и е твоето любящо напътствие по Пътя...Нах-добре е да се научим да разграничаваме собствените си мисли, да се вслушваме в собсвения си глас, интуиция, чрез която ни говори Бог и тогава мисля, ше сме най-близо до пътя. Всички останали мисли, съвети и на нашите най-близки и т.н....мога (не казвам, че) и да ни отклонят ....хуъвабо е да се научим да разбираме кога съветите са за нас и кога не...то това е трудното ...

Запътила съм се да опозная себе си.Не мога  да определя на какъв етап се намирам,но сравнявам живота си сега с този преди 10 години.Нямам цел, променям се според ситуацията,оставям на живота да определя целите ми,нищо вече не решавам веднъж за винаги.Този начин ми дава свободата да ценя всеки миг.Вглеждането в една точка,прави излишно периферното зрение.
Вътрешното пътешествие откри пред мен повече възможности,спокойствие и мир.Вече по-ясно виждам, доколко аз мога да променя себе си или това го прави живота.Чувствам се прашинка,моделирана от живота, и това ме радва.Натъжава ме това, че няма как да предам моя мироглед на хора около мен,които страдат и се трмозят за неща,които не са им подвластни.
Ценя и уважавам живота във всяка форма,аз също съм такава-ни повече,ни по-малко. И много ми харесва мисъл,като тази;
Окото,с което гледам Живота,е същото с което Живота гледа мен.

Това е интересно. Слеф хелп за 15-годишни?! Дали 15 годишните наистина ги четат
 
А какво пречи на 30-40 годишните да четата селф хелп?

Много интересно мнение от един от форумите. 
Аз пък мисля,ч е молитвата не само че няма нищо общо с очакванията, а дори е противоположна на тях. За мен молитвата се състои само в благодарност към Бог. Ако все пак нещо поискаме, то е казано какво точно в господнята и в добрата молитва:
- Хляба наш насъщний, дай го нам днес
и прости ни дълговете наши,
както и ние прощаваме на нашите длъжници.
Не ни въвеждай в изкушение,
но избави нас от лукаваго,
и
 
 изпроводи ни Духа Си
да ни пази и закриля от всяко зло и лукаво помишление.
 
Научи ни да правим Твоята Воля,
да осветяваме Твоето Име
и да Те славословим винаги.
 
Осветявай духа ни,
просвещавай сърцата ни и ума ни,
да пазим Твоите заповеди и повеления.
 
Вдъхвай в нас с присъствието Си
чистите Си мисли и ни упътвай
да Ти служим с радост.
 
Живота си, който посвещаваме на Тебе,
за доброто на нашите братя и ближни,
Ти благославяй.
 
Помагай ни и съдействай ни да растем
във всяко познание и мъдрост,
да се учим от Твоето Слово
и да пребъдваме в Твоята Истина.
 
Ръководи ни във всичко,
което мислим и вършим за Твоето Име,
да е за успеха на Царството Ти на Земята.
 
Храни душите ни с Небесния Си хляб
и укрепявай ни със силата Си,
да успяваме в живота си.
 
Като ни даваш всичките Твои благословения,
приложи и Любовта Си, да ни е вечен закон.
 
 
Можем ли да имаме очаквания към Бог за тези желания? Или от нас зависи доколко ще приемем всичко това...

Никъде не съм казала, че щастливия край е гарантиран. Нито пък да се чака.
Казах, че няма смисъл да хвърляме сили, енергия и т.н., за да се отървем със силата на волята само от различните зависимости и че е добре човек да работи за своето осъзнаване, което става по много начини, но не и като съзнателно си наложим определено поведение, реакции и т.н., които никак не са ни присъщи.
Идеята, че ако реагираме така възвишено, макар и изкуствено/без да ни идва отвътре, то след известно време това ще ни стане навик и ще стане естествено, е погрешна.
Не случайно е трудно да се откажат наркозависимите, или алкохолиците, или пушачите ... Метадоновото лечение, без промяна на психологичен план, е трайно успешно само в малко случаи, когато зависимостта е била само физическа (или химическа, не зная как е по-точно да се каже). Колко пушачи се заричат да откажат цигарите, но когато не са готови за това, въпреки цялата воля, която мобилизират, им е трудно, ако през деня се държат здраво в ръце, то пушат на сън. През деня пък имат нужда да правят нещо друго вместо пушенето, което да го замести и ако е по-здравословно като действие, дори се радват и го препоръчват и на други. Но погледнато в дълбочина зависимостта си стои. И макар и не пушили месеци или години наред, пак има шанс да пропушат, ако не са се променили същностно през това време.
 
Иначе да, това казвам и аз, не да чакаме, а да се развиваме. Но да се развиваме, това не значи просто да се командваме волево - това ще правя, защото е добро/полезно/правилно, това няма да правя, защото не е добро/полезно/правилно.

Има удоволствия, които вредят не само на човека, но и на тези около него. Ако човек се откаже от такова удоволствие осъзнавайки вредата, която нанася на околните, дори и да се разболее - не е ли това правилно решение? Или трябва да сме егоисти мислещи само за себе си? Има удоволствия, които сами по себе си вредят на здравето. Тогава какво правим? Не е ли правилно да откажем определени удоволствия именно защото смятаме, че не ни прилягат; не прилягат на идеала, който имаме и на пътя който сме решили да следваме. Следвайки пътя на най-малкото съпротивление докъде ще стигнем? Да, понякога се получава подтискане на желанията, докато те акумулират сила вътре в нас и в един момент се проявяват с неустоима мощ. Не е лесно човек да се справи с един навик, който е култивирал множество години. Но пък с твърдо решение и с правилните методи това е постижимо.
 
Всъщност какво означава човек да се откаже от дадено удоволствие? Човек може да се откаже от нещо, което му носи удоволствие. Но винаги може да се намерят други неща, които да носят дори още по-голямо удоволствие, и в същото време не само да не вредят, но и да носят полза за човека и за околните. Удоволствието само по себе си не е проблем. Както споменах, по-важен е въпросът: какво ни носи удоволствие? Ако ние успеем да открием удоволствието в дейност, която е полезна, то какво по-добро от това?

Свободни сме да се ограничим и да си понесем последствията или да следваме волята Му.
А тя е всичко, което правя без усилие, с радост и мир в душата си.
Ако има дисхармония, външна или вътрешна, значи съм се отклонила.....
Божията воля, това значи да гледам Истината в очите, а с Любов да поглеждам всичко наоколо...

"У всеки човек има Божествено, само че едни се подчиняват на Божественото в себе си, други не се подчиняват. По това се различава един човек от друг. Някой път човек се усеща раздразнен, отслабнал и търси причината отвън. То е, защото не се подчинява на Божественото в себе си. Противоречието, което усещаш в себе си показва, че Божественият принцип, Божественият Дух ти казва Истината, а ти не се подчиняваш. Той ти казва: "Този е пътят" - и се отегля нависоко. Оттам гледа, наблюдава какво правиш. Щом се извърши един акт по човешка воля, човек се ограничава. Туй е характерът на човешката воля. Човешката воля се отличава по това, че докато човек започне нещо, той е свободен, но щом започне се ограничава. Всяко едно човешко действие ограничава човешката воля и при всяко едно такова действие Божествената воля ще те спре, ще срещнеш един възел. Понеже Бог не допуща никаква дисхармония, Той веднага ще разгледа твоята постъпка, веднага ще ти въздаде подобающето и после пак ще те пусне на свобода. Ще започнеш друго нещо по своя воля - втори възел ще те спре. Бог пак ще разгледа твоите постъпки, пак ще ти въздаде за твоето действие и пак ще те пусне на свобода. Тъй щото в това отношение Божествената воля действа абсолютно независимо."

Свобода, знания и мир - ООК 5.12.1923 г.

Мислете за светлината
Много точно средство да разберем нашата воля ли искаме да стане или Божията - болест, негативна емоция, неблагоприятна ситуация - трънчетата, които ни предупреждават, но и ни оставят свободна волята сами да спрем, да помислим как и в какво искаме да стане нашата, а не Божията воля - и да разберем коя е Божията, коя нашата.

Как наричаш това, в което вярваш - съдба ли? А възможно ли е да е едно и също с Бог?

Осъзнаването и мъдростта са по-бързи и красиви пътища от страданието.

Според мен ние само следварително си мислим, че е било възможно да тръгнем по по-подходящия път. Липсвала ни е съответна опитност, съответни "сетива"... Едва ли наистина осъзнаващият по-добрата алтернатива ще предпочете да се лута!

Моята воля е волята Божия.

Ако няма бог, това е без значение, понеже го няма. Ако има Бог, пак е все тая дали ние вярваме в това. Живейте и вярвайте както си искате - ваша воля. Никой не е доказано умен или глупав според това дали вярва дали има Бог или не.
Още повече, че различните хора разбират различни неща под понятието Бог. За мене най-общо и повърхностно казано е, че всичко е свързано, има причина и следствие. Това не само на физично ниво, но и на по-високи и по-сложно устроени, по-фини нива.
Изпълнявайте си Вашата воля - свободни сте да го правите - свободата е свещено право. Въпрос на личен избор е да се съобразяваш с другите и да им служиш, изобщо не си длъжен. Е, има някакви последствия за тебе в по-далечен план в зависимост от избора. Щото да служиш на малкото си его е едно, да служиш на голяма и добра цел - друго. Онези отгоре може да решат да те благословят, да те оздравят, ако си болен, да ти дадат сили и средства... знам ли и аз какво още.
Хайде да не се разпростирам...
Смирения стар приятел задава логични въпроси и за дори не бих и помислила да споря. То не сме си очистили къщата, пък да каним Гости - не сме стигнали още дотам. Не се и моля, щото и аз не знам за какво, прекалено сляпа и глупава съм. Има само едно нещо, за което зная, че е правилно да се помоля:"Да бъде Волята Божия!" Но това си е чисто моя работа, на никого не промивам мозъка да го прави.
Всъщност, всяка молитва е добре да завършва по този начин, че за съжаление много лоши "молитви" са сбъднати... Добре, че ме мързи да опявам...

Мисля, че това да приемеш съществуването на някаква сила над теб, е въпрос на житейска философия. Тези, които се възприемат като атеисти и смятат, че това са глупости или просто на другите така им е по-лесно, са прави. Всеки с вижданията си за живота.
Но някак си не мога да приема, че ние 'движим' нещата, че е само този живот. Всичко което се случва около нас - денят/нощта, годишните времена, развитието на живота - всичко това се диктува от Природата и силите над нея. Схващанията, че бълбукали-бълбукали мехурчетата и след един милион години се появил човека нещо не ги възприемам. Все едно да отида на местното сметище и да си сглобя чисто нова кола. И така както в Природата за всяко нещо си има време, така е и с нашия живот. За себе си съм приела, че има нещо такова, като Божия Воля. А това, което се случва във физическия ни свят е азбуката, чрез която тя се разкрива. Дали ще прочетем посланието и какво ще направим - както си изберем.

Божията воля - възможно най-доброто решение, с най-доби резултати, с най-малка необоснована загуба на време и енергия, възможно най-смисленото и ефективно решение за всеки, според Универсалния Всеобхващащ, Вселюбящ Разум. Понеже моят "разум" си е чиста глупост в сравнение с Него, понеже всъщност съм сляпа и необичаща... Понеже все още се чувстваме отделни и противопоставени на другите, а не едно Цяло. Да действам срещу друг, макар и от глупост, означава да действам срещу себе си и горчиво да съжалявам, но не защото ме е заболяло лично като последица от това, а защото друг го боли заради мене...
Това е един бърз и недовършен отговор.

Просто да се носиш по водата... Да не искаш, да не очакваш, а просто да се радваш на живота. И да си благодарен за всеки миг.
Ето днес ходих до майка ми и на тръгване си взех ключа от колата и се прибрах. Но пред вратата разбрах, че чантата ми с документи, телефон и ключове от къщи е останала у майка ми.

Засмях се на себе си и благодарих, че не ме спряха по пътя... Разбира се реакцията на съпруга ми беше много различна... , но мен това не ме притеснява, на всеки се случва да е разсеян...

Воля - това е желание, пожелаване. Волим те - казват братята славяни на запад от нас.
Искането, желанието на Бог за нас не може да бъде друго, освен нашето добруване.
Нашата воля за нас самите и тя не е по - различна. Осъзнавайки, че Волята Божия е най- доброто, което можем да си пожелаем, сливането с нея става лесно.

Благодаря, за цитатите, Таня

Мона, искам да ти кажа, без да имам ни най-малко желание да поучавам, че обикновено съдим за света според вътрешната си същност. И аз съм го правила, правя го и сега. Зависи от вътрешната ни хармония и вътрешния ни мир. Проблема е, че не искаме да пострадаме, не искаме да осмисляме случващото ни се. Стараем се да оценяваме и променяме всички около нас, но не познаваме себе си. А в това е ключа - да променим себе си, а от там и целият свят. Да се научим да благодарим за всичко, което ни се случва, защото това са уроците на живота.
"Дойдох да умра и да възкръсна, заради вас, да изпълня Волята на Отца ми." / променям малко текста/

Учим се, трупаме опит, а сега отваряме съзнанието си за нещо ново и прекрасно. Цитата от АIM е прекрасен


Ето, ти сама го казваш. Важно е да познаем себе си , а от там и целият свят..... Всеки от нас носи онази Божествена частица и е важно да я открие в себе си.

За себе си считам, че разясних. Отдаването е съгласие с течението на Живота какъвто е - човек би могъл да Му се отдаде, даже и ако се съмнява в самото съществуване на Бога или независимо какви са идеите му по отношение на Него. На втори план, всеки би могъл определени представи, поучения и техники да ги счита за по-меродавни, отколкото други, според собственото си умствено схващане, но ако сме осъзнати, няма да бъркаме този повърхностен мироглед със самото отдаване...