feya

Предупрежденията са хубаво нещо според мене. Ако ги бях слушала в живота си, бих избегнала много беди.
По-добре човек да вижда, отколкото да е сляп, по-добре да чува, отколкото да е глух, по-добре да знае, отколкото да е в неведение.
Вероятно част от предстоящите лоши неща може да се избегнат, иначе предупрежденията не биха имали смисъл. Друга част вероятно не може да се избегнат и човек трябва да приема съдбата и Волята Божия. Така мисля аз.
Не трябва да се страхуваш, а да си благодарна. Страшно щеше да е, ако тези видения бяха лъжливи. От Истината не бива да се страхуваме, а да сме благодарни за нея!

Пътят към осъзнатото сънуване задължително минава през осъзнато преживения ден.

Има едно междинно състояние между медитацията и саморефлексията, което аз наричам "Тиха позиция". От една страна се стремя, денят ми да преминава без очаквания, без втурвания насам и натам, без мисли, които да господарстват над мен, да няма събитие, което да оцвети със своя цвят вътрешният ми дух. От друга страна, аз буквално дебна светът около мен, опитвам се да улавям общи картини и скришни детайли, правя го все едно съм встрани, извън заобикалящото ме.

Ако успявам да следвам принципа на Тихата позиция през деня, което никак не е лесно да се извършва с часове, то по време на сън осъзнавам, че не съм в ден, картините са ясни, последователностите не пропадат. Това ми дава възможност за пълноценен съновен живот.

Да. Поне 4-5 пъти за последните години. Хубаво позитивно видео за мотивацията, целеполагането и възприемането на човека като градивно същество. И, за мислите съм съгласен, че са насочена енергия, която рано или късно се обективира в реалност, т.е. това, което мислим, това и ставаме.
За съзнаваното и несъзнаваното също съм съгласен, особено що се касае за рамкирането им във фройдистката парадигма.
Но има хора, които не знаят какво искат да станат, или не знаят как да определят целите си и да ги следват, защото винаги нещо по пътя излиза като непредвидено обстоятелство, което може да им помогне или леееко да ги отклони от първоначално зададената им цел. Да си поставяш цели и да се мотивираш за нещо ми звучи като сатанинско идолопоклонство (особено що се касае до успеха и неговите вариации - пари, влияние, авторитет, удовлетворение, стремеж към повече и повече знание и т.н. всеки ден и това изморява и подлудява (уж весело и естествено да поддържаш живота с повече талант и удовлетворение от постигнатото). Но пък и да живееш без цели пак не е живот, защото пък ставаш социален паразит, живеещ за сметка на другите. А, това видео синкретично е обвързано с капиталистическата утопия на успеха и свързаният с него подтик към масов консумеризъм. Е, едва ли всички хора в бедните гета във Филипините или в Индия, подвластни и на колективния дух, желаят да са в материална и духовна нищета - единствено парите и по-добрия материален живот ги мотивират, защото на това тяхно ниво на духовно развитие такава е системата им от възприятия за света. Е, изглежда аз доброволно абдикирам от целите, мечтите и т.н. и изглежда това е мой личен избор, макар и проблематичен, който всеки трябва да уважи. А и липсва стабилна вяра, коКогато някой не знае какво иска от живота, по-добре да не се захваща с живота, а да потърси методи и начини да го прекрати или пък да се уедини в пустинята - далеч от съблазните на света, които по дефиниция се държи от оня с рогата, и да се отдаде на съзерцания, където пак не е застрахован от страх и отчаяние (и изкушения), но поне ще бъде сам със себе си или ще узнае, че все пак се има у бога и не е напълно сам...

Е, защо да не го разбираш? На теб как ти изглежда, че пострадалият е съвсем случаен човек, който по никакъв начин не привлича (дори и подсъзнателно) това, което ще му се случи?

Да допълня Иваил, че "забравянето" на нещото може да се дължи на потискане. А това не е прошка, а продължаващо да работи в несъзнаваното отношение.

В отношенията изискващи прошка винаги има двама. Този, на когото е причинено нещо, да го наречем пострадалият и причинителят.

Пострадалият има не по-малка отговорност пред Вселената за извършеното от причинителя.

Затова, когато прощаваме на някого, част от прошката е да простим и на себе си, че сме създали своята част от условията за възникването на тези отношения.

из"Необикновеният живот на Петър Дънов"

Аз в живота си два пъти имам нещо,за което съжалявам,че съм го казвал.Първото беше на един мой приятел_д-р Миркович.Той искаше да знае кога ще умре.Определих му деня и годината.Като му казах,като че ли го попарих с вряла вода.И умря точно когато му казах,замина на другия свят.Другият случай беше на 1914год.Един ден беше дошла една млада дамаи хлопна.Казва"Нещо много сериозно искам да ви питам."

Казвам и "Нямам никакво време сега."Като нямам време,аз зная,че ще ме пита нещо,дето нито в нейната работа влиза,нито в мойта.Тя обаче настоява."Моля пет минути само да отделите,защото туй нещо решава съдбата ми!"Щом е за съдбата ,приех я.Тя ме пита:"Кажете ми ще бъда ли щастлива?"Гледах,гледах,казвам:"Ти имаш да живееш още само две години.Има една много малка възможност да останеш на Земята.Случва се на 10 000 веднъж,може да ти се случи.Вземи Евангелието да четеш.След две години ще отидеш на другия свят,определено е.Ще похлопа ангелът.А ако те оставят,ела да ми кажеш."

И досега не е дошла.Казвам:що ми трябваше да и кажа,че след две години ще замине?Можеше да и кажа,че нищо не зная.На д-р Миркович казах:по-добре е човек да не знае,то е най-хубаво.Невежеството в такива случаи е за предпочитане пред знанието.Да знаеш кога ще те обесят,да знаеш кога ще се удавиш,да знаеш кога ще си пукнеш главата,да знаеш кога жена ти ще умре,или кога децата ти ще умрат-това е едната страна на нещата.Но има и друго нещо,което е по-важното:да знаеш защо именно става това.

Учителят

Понякога ми се струва, че човешката лакомия няма граници.
Ние не боледуваме от рак. Ние сме ракът, чрез който се опитваме да унищожим не само телата си, а и цялата природа.
Толкова ли е изкривено съзнанието ни? Толкова ли нямаме съвест... Толкова ли сме глупави?
Сигурно. Щом се самоубиваме съвсем преднамерено, само и само да станем "по-богати".

Научих се всеки ден да си задавам първо един въпрос : Отче наш , каква е Твоята Воля за мен днес?
Бъдете здрави , мъдри и милостиви!

Определено многото въпроси отдалечават от обективната истина, която се усеща...
Всеки отделен въпрос носи белег на субективност - респективно заблуда в повечето случаи... Въпросите са донякъде проява на съмнение...
Можем ли да получаваме нужната ни информация ( независимо от формата и ) без да задаваме въпроси?

Ради,
Ще дам един пример, който смятам 4е обяснява защо ситуацията в България е такава, каквато е:
Във Франция преди няколко месеца производителите на мляко обявяват 4е вдигат цените на млякото с 0.05 Евро. На другия ден в знак на протест населението на Франция спира да купува мляко. И така след няколко дена, производителите връщат старите цени.

В България, след като правителството обяви 4е вдига със 100% !!! акциза на старите коли, хората се втурнаха да купуват коли и в автосалоните се извиха опашки. Същевременно оба4е всеки псува правителството и е недоволен, но без да даде реален израз на протеста си. Затова българския народ ве4е толкова години е тъпкан от управляващите, като единствената форма на протест която се наблюдава е напускането на родината от стотици хиляди българи.

А, да не забравяме и шоуто на Слави , което оба4е според мен допринася за увеличаване на пасивността на българина, защото след като Слави си направи майтап с някой политик, българина ве4е смята 4е политикът си е полу4ил заслуженото и няма защо и той да излезе и да протестира. Ве4е пове4е от 5-6 години не помня в България да е имало ста4ка. Големите заплати в европейския съюз и САЩ са ИЗВОЮВАНИ със стачки. Които продължават и до днес. Редовно слушаме по новините за ста4ки във Франция, Германия, Гърция. И да се чуди човек за какво ли ста4куват, като взимат по 2-3000 Евро заплати?!

Та на въпроса "Какво може да се направи?"
Трябва да се протестира, да се стачкува, да има граждански протест, да се отстояват правата. Във материалният свят, колкото по-голяма е съпротивата, толкова по-голям е растежът.

Ако Левски не беше тръгнал да се бори преди 140 г. и досега щяхме да носим фесове. Всеки трябва да направи своя избор, кое предпо4ита - превития гръбнак или развятия байряк.

Може ли молитвата да ни предпази от магии и кога? Само ако не ни е страх от магията, ако сме готови да преживеем ударите й, ако сме се смирили (не пред магията, а пред справедливостта във вселената). Молитвата не трябва да се превръща в бягство. Когато се молим за богатство, е нужно да сме готови да живеем в най-голямата бедност; когато се молим за здраве, е нужно да сме готови да преживеем всякакви болести и всичко с вяра в справедливостта. По същия начин, когато желаем да не ни засегне дадена магия, то ние не трябва да се страхуваме, а да сме готови да я преживеем. Тук мнозина биха възразили, че това би било примиренчество и наистина разликата между това за което говоря и примиренчеството е доста тънка, но тя съществува. При примиренчеството човек се отказва от собствените си стремежи и цели, а тук те си остават, но просто търпеливо се отстраняват препятствията за постигането им. Освен това силното желание често е пречка. Молейки се за освобождаване от дадена магия със силно желание, ние отслабваме положителната сила на нашата молитва и мисъл, но молитвата ни е на място, когато сме готови да приемем удара на магията, когато е насочена към възтържествуване на справедливостта, каквито и последствия да има това за нас самите (а хората обикновено не могат да знаят дали правещия магия неволно не помага за възстановяване на нарушено в миналото от нас самите равновесие или пък с действията го нарушава).

Добре, и аз ще участвам ползвайки истинската господня молитва и 91
 
Само искам да обясня отношението си. Смятам за арогантно да мисля, че знам какво е полезно за България и да мисля че сегашното й положение не е правилното. 

Ако имаме по високи вибрации .Хора с по ниски нива няма да могат да ви правят магии и уруки,няма да ви влияят.Аз съм сигурен че това ще ни помогне.Нямам публичност нито влияние за да поведа народа до масова молитва.Но се моля това да се случи.Забравете дребните различия завистта и омразата да станем едно.

Съжалявам,не искам да те обидя,но явно не разбираш какво е магия.Те са най-податливите,няй-добрата защита е Любовта към Бога.Един приземен и свързан само с материалното човек,дори няма да почувства че е жертва на енергийно въздействие.

Орли, магията е в научно-обяснимото и то от доста време вече...
Заместваш "астрал" с "квантово поле" и си готов.

Сещам се един познат какво казваше за едни неща: "Аз съм длъжен да ти предложа, а ти си длъжен да ми откажеш" хе хе

Кога един човек не заслужава помощ (тук под помощ, аз разбирам да направиш едно добро) - ако той се противи, смята че е силен и не желае да му се помага, или пък е много самонадеян и смята че ще се справи сам, тогава нашата помощ/добро е непоискана и нежелана. Такива хора са твърдоглави. Но с тях дотук.
Друго е когато имаш насреща си плах, затворен човек който не смее да поиска помощта ти, за да не те товари със своите си проблеми. Тогава ако решиш да му помогнеш (направиш нещо добро за него), трябва ли сам себе си да разубеждаваш, че той не заслужава помощ, защото няма смелостта да си я поиска. А натрапването е друга работа, то е вид насилие, против волята на дадения човек. Някак си не ми се връзва "натрапено-добро". Взаймно се изключват.

Трябва да разграничаваме ситуациите и хората попаднали в тях. Аз правя разлика м/у "не я заслужава" и "не я иска".

Мисля, че ние винаги трябва да сме готови да предложим помощта си, да направим едно добро, без да се спираме на това, заслужава ли или не, другия. Никой няма да ни съди за направено добро (било то поискано или не).

Зависи от магията... Засядайки в астралното им тяло, макар и подтискана и неизявяваща се, поради изразените лични астрални форми, тя там си набира сила и чака момента си за изява. Но не е и нужно да приема лична конкретна изява, след като така и така смущава останалите психически активности. Колкото и неконтрастираща да е, тя си е като преливане на несъответстваща кръв...
Но те, тези, същите, нямат нужда от външна магия, понеже достатъчно са се самонатровили...

Абе аз най-много отричам подобни активности, пък дори да ги наричате "бели", ама то май въобще не е ясно за какво се говори тук... (тъпо е, че го казвам, но след като съм си го помислил вече...)

Интересна теория... Чудно ми е как ще съществува религията без вярващи хора? И не е ли всяка една молитва изречена от тия вярващи своеобразна вербална магия?

Енергийното въздействие се осъществява и върху трите ни тела-ментално, емоционално, физическо. Те общо ни правят едно енергийно тяло, излъчващо и приемащо енергия с други енергийни тела.Т.нар аура е визуализиращ, цветен модел на енергийните ни обвивки, излъчващи с различна честота. Медитацията, много е важно да се уточни какво влагате в понятието "медитация", като аз влагам в това отпускане и концентрация(едни естествени състояния, които хората извършваме в ежедневието) си), е подпомагащ метод да възстановим енергийният си баланс, нарушен по различни причини, но не е вълшебно средство за предпазване или разваляне на магии.
Ние, като човешки същества сме в непрекъснат обмен с други, и изказвания от рода, че сами трябва да поемем отговорност за действия, и да не търсим ''външни'' причини, са незавършени. В този обмен, винаги има приемащи и предаващи, така че никога не работим сами за себе си, не можем да съществуаме сами за себе си.
Енергийните взаимодействия може да изследвате по себе си чрез хората с които най често сте в контакт, тук, във форума, на работно място, вкъщи и т.н.,
Най-често усещаме енергийните влиянията чрез емоционалното си тяло, а ума и душата проследяват връзките и източника. Човека обаче е инертно същество, поради тежките материални полета в които съществува, затова и не може веднага да отреагира и настрои енергийния си поток към другите енергийни въздействия.
Да ''отсеем'' влиянията като добри и лоши, и оттам да придадем качества на носителя им, като истински и неистински приятел, са етични и морални отношения, плод на живеенето ни в социално общество. Тези влияния обаче, категоризирани така, ни носят много информация за нас самите, и са повод за вече за една дълбока вътрешна работа, като в впоследствие излъчваме към други същества, в които се извършва подобен процес и т.н. Но се подразбира, че качеството на енергия вече е променено, затова и у всеки един от нас, тя рефелктира с различна сила и информационна стойност.

Сега - тук трябва да се направи разграничение.
За магии или въздействия на енергийно ниво се говори, когато е на чисто енергийно ниво - т.е. човекът не може да познае по ментален / сетивен път, че му се мисли лошо. Не усеща откъде идва влиянието и тъкмо затова страхът е голям.
Гласно изречените пред някого, предадени или написани думи, каквито са клевети, интриги, но също похвали, поощрения ... вече се възприемат по слухов / зрителен път и са осъзнати ментално от човека, за когото се отнасят. Разбира се, че в тях има енергиен заряд, но потърпевшият има възможност да реагира, защото знае ( предполага) източника и темата. Затова те не се отнасят към магиите, а към науките екзотерично ниво, напр. психология, социология.
Каква да е реакцията все пак?
Смятам, че такова събитие в живота на човека идва да отсее истинските от неистинските му доброжелатели и приятели, както и умните от по-глупавите и склонни да бъдат манипулирани хора. Бих се държала така, както винаги, а другите да си правят изводи според капацитета на ума и сърцето си.

Най-доброто възпитание на децата е във възпитанието на родителите според мен ...

Аз преди доста години "усетих силата" на самовнушението. Бях прочела публикации на тази тема и реших да опитам. Започнах да си внушавам, че съм простреляна в дясната ръка, в областта на рамото с огнестрелно оръжие (пистолет). В резултат на това след около седмица, не бях в състояние да си движа дясната ръка, изпитвах невероятно силни болки и на кожата ми, точно на мястото където "бях простреляна" започна да се оформя рана. Уплаших се, че ако продължавам така няма да мога да спра. За това започнах да си внушавам, че ръката ми е здрава (всъщност тя си беше такава преди да започна с експеримента, но ми отне двойно повече време, може би защото се бях уплашила и не можех да се концентрирам добре.

а аз съм на 53 години и още летя не знам дали е самовнушение или летене на душата но като малък летях и търсех джамини после летях и си търсех гадже после с летенето си намерих настоящият бизнес а сега си летя и ..... малко глупаво но търся места за риболов

брей наистина имало такива като мен дали е нормално веч на тез години

Поздравления zlatnia56!
Каква полза от ерудирани и сложни обяснения, ако не можем да ги приложим в ежедневието си - като теб - поне 3 пъти на ден. Каква полза да знаем или разбираме нещо, ако не получим плодовете от знанието си?
По плодовете им ще ги познаете - за всичко важи.