avina

Благодаря Ви за отделеното време, доктор Първанов! Все още се опитвам да си преборя страховете и приема натрапливостите, когато се появават. Съжалявам, че в процеса малко Ви досадих. Весели празници!

Доктор Първанов, просто толкова стрес преживях през последните 3 месеца на тревоги около всичко това и всъщност, добре че писах тук (макар и да ви досаждам доста..), защото иначе не знам как щях да видя дори лъч надежда, че може би не полудявам..Наистина ми помогнахте, въпреки да съм настоятелна с моите притеснения и страхове. Имам проблем със страха голям, ще се боря. Предполагам стресът има някаква роля за отключване на подобни болести, според Вас ако имаше някакъв шанс за развитие, може би след 3 месеца в нон-стоп стрес би трябвало вече да съм полудяла?

Извинявайте, че отново пиша, но просто много ме притеснява нещо и нямам кого да попитам, тъй като още не съм си в България и Вие сте ми единствената надежда.. Притеснява ме, че бях прочела преди за това, че когато от никъде в съзнанието ти изникне някаква картина или образ, може би също спомен, който сякаш от нищото е дошъл, също се води визуална халюцинация.. (не само на едно място се казваше, че това е един вид нещо такова) Тоест на мен като понякога ми излиза в съзнанието някакъв образ или спомен, някак все едно от нищото, несвързан с това, което правя, или пък някоя дума, това халюцинация ли е? Много се обърках, моля Ви кажете ми само това, много се притеснявам..

Да, така е. Благодаря Ви, и много съжалявам, че Ви занимавах толкова много с може би до някъде глупавите си въпроси.

Просто не мога да се отърва от тази мисъл, изкушавам се да прочета в интернет, и то на английски в някакви форуми, където пишат от първо лице преживявания, тоест хора, които наистина са си болни от това психическо заболяване. Аз си казвах, че уж ще се успокоя, а то не стана точно така. Всичко каквото прочетох си го втълпих, почвах да се наблюдавам толкова близко, че подсъзнателно очаквах все нещо да видя, да чуя.. Понякога, както всеки нормален човек ми се случваше в някакъв предмет, понеже съм и артист, да видя формите на лице, но без детайли просто например в някакво петно на улицата да го оприлича на харектиристика на лице. Да, обаче след като прочетох, че при тях това се е случвало преди в началната фаза, аз почнах навсякъде да ги намирам... Четох, че бъркат реалност със сън, и аз почнах всяка сутрин да се питам "Този разговор с този човек водила ли съм го и затова го сънувам, не съм ли?!" И влизам в един кръг на отчаяние. Понеже беше 3 месеца, посещението ми при невролог, преди да ми започнат страховете с шизофренията, си казах, че тогова още не съм била във фаза развитие на болеста... Колко време минава докато стане ясно, че има нещо нередно? До доктор Баев и доктор Първанов.. Извинявайте, че отново Ви занимивам със себе си и страховете си..

Дейзи, Виж и моята тема от преди няколко дни относно шизофренията. Не се притеснявай, наистина всеки може да изпита подобни преживявания, като твоите. Аз се припознавам в някои от "симптомите", изводът според мен е: Внушиш ли си нещо, помръчаваш хубавите емоции, които можеш да изпиташ. Наистина няма смисъл, давам този съвет както на теб, така и на себе си. Аз последните два месеца някъде, си живеех с мисълта, че нещо ми има и толкова се отчайвах, ставаше ми много тъжно.. Изобщо цял сценарий си имах как ще изглежда всичко след като аз може би съм болна от тази болест. Изчетох толкова много неща по темата от хора, които наистина са болни, че направо ми призля за това как ще се справя аз с това.. ( Беше и огромна грешка да ги чета тези неща, ти недей. Не помага и само почваш да мислиш за всички онези неща, които си прочела..) Поздрави! Радвай се на празниците и си прекарай прекрасно! : )

Благодаря Ви много, опитвам се да се отърся и да не мисля повече за това... Просто съм много внушаема и сякаш каквото прочета до такава степен си го набивам в главата, че само за това мисля.. Наистина се надявам всичко да е наред.

Здравейте! Пише Ви едно много тревожно 21-годишно момиче.. Ще се опитам да не се отнасям прекалено много в писания и ще карам по същество : ) Аз съм много тревожен човек, още от малка- винаги се тревожех кой какво ще си помисли, беше ме страх да не обидя някого без да искам, дори ме беше страх да си изразя мнението в някои ситуации.. Това се пооправи след 9-ти клас, вече не беше толкова зле положението, вече гледах хората в очите, а не в земята, не ме беше страх чак до такава степен. Забравих да спомена, че имам алопеция от 7-годишна след като едно момиче ме удари с камък в гърба, аз много се уплаших, и всъщност точно тогава започна цялата тази тревожност. Също така в родния ми град, къщата, в която винаги сме живели със семейството ми, се намира точно до болницата и психиатричното отделение.. Има много погребални агенции и преди 7-годишна тревожността ми се изразяваше в страх да не се случи нещо трагично на някой от близките ми. Добавка бяха и виковете от психиатричното отделение от време на време. Завърших гимназията с отличен успех и дойдох в Германия, за да продължа образованието си. Имам си приятел и не много, но верни приятели. Преодолях страха си да говоря пред много хора, като сама реших да се включа в една доброволческа инициатива в университета, говорих пред 300 човека по време на една лекция и се чувствах прекрасно след това. Сякаш всичко се нареждаше, докато не получих остро възпаление на единия бъбрек и си внуших, че понеже всичките симптоми съвпадаха с тези на по-тежко заболяване, значи край.. това е- умирам. Оправих се, но хипохондрията си остана.. Това лято имах проблеми около алопецията и толкова се тровежех, че започнах вечер точно като заспивам да ми подскочи тялото, сякаш падам, стряскам се. Почнах да чета в интернет и естествено излизаха само сериозни болести.. Отидох на невролог, защото исках тайно просто да ме увери, че нищо ми няма. Каза ми, че съм перфектно неврологично, само че съм много тревожна и с тенденции за хипохондрия. Изписа ми Xanax След като ме увериха всичко си отмина, дори вече не се стрясках като заспивам, а си беше проблем за мен. Новото ми притеснение относно шизофренията започна около този период на тревожност, а именно: Една вечер просто се събудих, защото помислих, че някой ми вика името, отворих очи и в главата ми просто излезе някаква фраза.. Аз обаче бях толкова изморена, че отново си заспах. На сутринта започнах да търся в интернет. След като вече тотално се бях наплашила и изчела форуми на всички три езика, които знам, започнах да наблюдавам всяко едно мое действие за признаци на това заболяване. Започнах да се задъхвам постоянно, да не мога да си поема дъх, изпитвах тежест.. Забелязах, че започнах да изпитвам хипнагония като заспивам (точно като се унасям в съзнанието ми се появават различни картини, ситуации, все едно започва съня ми, дори има и звук), както и през деня понякога ми излиза някаква дума в главата или фраза (но не с нечий друг глас, осъзнавам, че това пак съм си аз) , която няма нищо общо с това, което правя, или пък някакъв спомен от миналото. Понякога просто си мисля нещо и се заглеждам в нещо и мисълта ми си продължава, но аз някакси толкова съм се отвеяла, че имам чувството, че сама си продължава, не мога да го обясня.. Най-много ме притеснява, че сънувам много ярко и напоследък само неща свързани с ежедневието. Като се събудя започвам да се питам "Добре, това сънувах ли го или се е случило?!"... Винаги са някакви незначителни неща и детайли от ежедневието, къде съм сложила нещо, дали съм гледала нещо в магазина.. Това са ми единствените симптоми, семейството ми е уникално (никой от семейството не е страдал от психични заболявания, забравих да отбележа), винаги са ме подкрепяли във всичко, и в момента се опитват всякак да ме убедят, че нищо ми няма, приятелите ми казват, че съм се променила само в полжителна насока, а не обратното, но уви.. Приятелят ми е много начетен човек, завършва докторантурата си и много ме е срам да говоря с него за това.. Едно момиче от познатите ми завършваше магистратура със специалност психология и ми каза, че съм и личния терапевт, а наум просто толкова ми стана смешно, като се има предвид, че май аз имам нуждата от такъв.. P.S : Тук във форума прочетох за момиче, на което и е поставена такава диагноза на база хипохондрия, проблеми с концентацията (малко съм отвеяна и аз, но не мисля, че имам проблеми с това, щом успявам да изкарам хубави оценки), както и на база изолалция (и това го нямам, обаче ми е странно как за такива неща се поставя толкова тежка диагноза).. Ако е така, то с това, което аз описах значи направо да си ходя към някоя клиника.. Съвсем се отчаях и достигнах нов връх, направо в момента имам чувството, че ще припадна.. Моля ви помогнете ми някак... С най-добри пожелания, тревожното момиче