Jump to content
Порталът към съзнателен живот

unknown

Участници
  • Общо Съдържание

    3
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Мъж

Последни Посещения

The recent visitors block is disabled and is not being shown to other users.

  1. Орлин, прочетох внимателно поста ти. Два пъти. За съжаление обаче ми е трудно да си го преведа на по-достъп език, за да си направя някакво заключение или извод. Ти какво би ме посъветвал да направя оттук нататък, за да се справя с проблема си или поне да се опитам да се справя с него? Да се консултирам отново с психотерапевт? Да се занимавам с йога, медитация, духовни практики, автогенен тренинг? Какви действия да предприема?
  2. Здравей, Всичко това стартира преди 5 години. По онова време спортувах активно и бях в съвършена форма. Симптомите започнаха след, нека да го нарека, един преживян стресов период от 2-3 седмици. Нищо фрапиращо, бих казал. Не мога да го нарека депресия, но да кажем много лекичка форма на депресия, която отмина. Не мога да кажа дали това е причинило или отключило тези симптоми, но съм длъжен да го спомена. Та, след този кратък период започна тремора и съответно умората. Разбрах, че симптомите ми са постоянни още по това време, защото тогава спортувах и при всяка една тренировка усещах, че се изморявам ненормално много. А и не само при тренировка. Изморявах се (както и сега) дори когато се качвах по стълбите без да нося някакъв товар. Тремора също се появи по това време. Започнах да усещам и по-силно сърцебиене. Главоболието и нарушението в съня се появиха малко по-късно, без да съм преживял нещо конкретно. Не знам дали правилно съм разтълкувал въпроса, но ще отговоря така: разбирането ми за постоянно присъствие на проблема е свързано с това, че постоянно имам тремор, постоянно ме боли главата, постоянно не мога да спя и се изморявам при всякаква физическа дейност. Т.е. тези соматични проявления не се отключват от определени обстоятелства или от някакви мисли. А и нещо друго - усещанията ми не са субективни. Всеки човек отстрани може да види тремора ми, да измери пулса ми или да види как бие сърцето ми и се задъхвам дори при лека физическа активност. Правил съм си и холтер мониторинг, който отчита по-високите стойности на пулса.
  3. Здравейте! Пускам тази тема с цел да получа различни гледни точки и съвети относно моя казус, тъй като вече не знам какво да правя. На 29 години съм. От няколко години се намирам в едно състояние, което медицината определя като „вегетативна дистония“. Поне така го описват всички лекари, през които съм минал. Имам доста ясно и силно изразени соматични проявление при положение че съм клинично здрав. Част от симптомите, които имам са: - висок пулс - сърдечна аритмия - тремор - постоянно главоболие (24/7) - изключително бързо настъпваща умора при опит за извършване на каквато и да е физическа активност, придружена с много ясно отчетливо и силно сърцебиене - нарушен сън (много трудно заспивам, будя се множество пъти през нощта; така е всяка вечер, без изключение) - понякога получавам сърцебиене от нищото (без да съм имал физическа активност или психическо натоварване) - отскоро имам и неволево стискане на зъбите докато спя Най-тежкият симптом определено е умората. Тя се проявява при физическа активност. Иначе не се чувствам изморен или отпаднал. Дори напротив – чувствам се доста добре. Намирам се в изключително добра физическа форма – силна мускулатура, висок тонус, ниска телесна мазнина. Бивш футболист съм. Преди да получа тези симптоми, тичах километри. В момента след първите 100 метра имам чувството, че сърцето ще ми пръсне гръдния кош. Ако не си бях правил изследвания, бих предположил, че тази умора се дължи на нисък хемоглобин. Само че моят е с перфектни стойности. Храня се добре, нямам нарушения в апетита. Не консумирам нищо, което стимулира нервната система. Старая се да спя поне 8-9 часа, макар че сънят ми е с адски ниско качество. Разхождам се всеки ден, чета, мотивиран съм, амбициран съм, имам силна социална среда, срещам се с хора, имам сексуални контакти. Не сънувам кошмари, не се чувствам нервен, неспокоен нещастен или отчаян. Не съм се затворил вкъщи, втренчен в това какво ми е и как да го оправя. Дори напротив – бих могъл да кажа, че въпреки това, което ми се случва, аз съм в доста добро състояние на духа. Мога да се обзаложа, че много хора в моето положение биха се сринали психически. Но всичко това не означава, че приемам проблемът леко. Въобще не ми е лесно и това ми тежи много. Да не можеш дори да се наспиш като хората в дългосрочен план е ужасно. А колко много умората те ограничава и инвалидизира може да си представи само някой, който е минал през този ужас. С всичко това искам да кажа, че не съм депресиран, не съм хипохондрик, не смятам, че съм болен или че се разболявам. Нямам панически атаки и никога не съм имал. Не смятам и че имам някакво тревожно разстройство. Симптомите ми са константни и не се проявяват при някакъв страх, стрес или при определени ситуации. Тях винаги си ги има - 24/7. Минал съм през стандартната процедура и съм си правил всякакви възможни изследвания. Без да ги изброявам – всичките са перфектни. Повече от здрав съм. Единствено невро-вегетативните изследвания, които съм си провеждал заключват, че имам много силно изразен симпатиков тип хиперактивност. Това изследване не съм сигурен дали е обективно, тъй като смятам, че самото притеснение и напрежение по време на изследването може да индикира хиперактивен симпатикус, а пък по принцип той да си функционира нормално. Както и да е. Обяснението на невролози и психотерапевти е, че неволево аз (или моето подсъзнание) стимулира отделянето на адреналин и по този начин поддържам това състояние. Тук съм длъжен да спомена, че имам доста спокойно ежедневие. Ако има някакъв генератор на стрес, то аз не знам откъде идва. Не съм приемал никога антидепресанти или други препарати от този клас. Но пък съм приемал десетки хранителни добавки, адаптогени и билкови комплекси с цел да успокоя нервната система. Резултатът винаги е бил нулев. Консултирал съм се с много психолози и психотерапевти. Повечето от тях въобще нямаха представа как могат да ми помогнат. Няколко психотерапевта обаче ми казаха доста сходни неща. Казаха ми, че имам генерализирано тревожно разстройство. За мен това е абсолютно невярно, но се доверявам на специалистите, тъй като аз не съм такъв. Обясниха ми, че моят проблем няма да се повлияе чрез стандартните поведенчески терапии, ако ще да ги правя и в продължение на години. Казаха ми, че досега не са виждали пациент с толкова силно изразени соматични симптоми. Предложиха ми да опитам преживелищна терапия (холотропно дишане или негови алтернативи) с цел достигане на пневмокатарзис. Казаха ми, че няма гаранция, че това ще реши проблема, но все мога да опитам. Опитах на няколко пъти подобно нещо (в присъствието на практик, който да ме води), но за съжаление не съм в състояние да изкарам един цял сеанс. При мен се появяват много силни физически усещания по време на практиката и няма шанс да завърша един сеанс от 2-3 или 4 часа. Искам, но не мога да го направя за съжаление. Може би не е за мен, не знам. Т.е. трябва да търся други алтернативи. Та, стигаме до момента, в който аз не знам вече какво да правя. Искам да ви попитам какво бихте ми предложили да направя оттук нататък и сблъсквали ли сте се с друг подобен случай, на който сте намерили решение?
×