Jump to content
Порталът към съзнателен живот

plam359

Участници
  • Общо Съдържание

    3
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Мъж

Последни Посещения

205 посещения на профила
  1. Разбирам. Търсейки вдъхновение от различни източници, всички стигат до подобно заключение. Но по- трудното за мен е да го усетя. Просто имам чувството , че пред това усещане на изобилие от любов и доверие стои огромно количество страх, на който като че ли не му се вижда края нито пък началото(причината).
  2. Благодаря за отговорите! Относно идеализирането. Започвам и това да го забелязвам в поведението и мислите си. Но как да разгранича мислите които идват от идеализирането от "правилните" мисли. Понеже наблюдавам, като мине период от параноичност следва период от вълнуване и преувеличаване на малките неща като в съзнанието си ги имам за супер яки. И отделно идеализирам и хора след което в следващия момент изпитвам неприязън към тях. Като наблюдавам мислите си и поведението си, разбирам че доста голяма част са фалшиви. Параноичните мисли лесно се разбира че не са рационални, но сега разбирайки че и мислите в другата "положителна" посока също са илюзорни. Как да разбера дали на нещо или на някой се радвам от сърце или преувеличавам?
  3. Здравейте, На 22 години съм. Искам да споделя част от преживяванията през които съм минал и съответно да засегна темата за връзките с противоположния пол, особено когато единия от връзката преминава през така наречените тревожни състояния- панически атаки, генерализирана тревожност или други състояния попадащи в същата категория. В момента нямам приятелка до мен, като преди около 7 месеца приключих връзка която беше 2 години и половина дълга. Главната причина поради която се разделих с приятелката си беше именно тревожните състояния през които преминавах. На пръв поглед не се е случило нищо кой знае колко изненадващо или силно травмиращо , имайки в предвид че връзката приключи доста плавно-не от веднъж и както се вика му се виждаше края. Но въпреки това до ден днешен изпитвам лавина от емоции сещайки се за въпросното момиче. Бих казал че дори ми е като една натрапчива мисъл с която се лягам и събуждам, мисъл която поражда огромен страх, страх който едва ли не ми показва че живота ми е застрашен и умирам. Чувствайки се така и осъзнавайки тази емоция се питам "Е как така ще ми е застрашен живота от това че просто не съм с даден човек с който съм имал връзка, и тази връзка е приключила що годе естествено и логично", казвам си "Това е нормално, хората имат 20 30 годишни връзки, бракове, деца и се разделят. Защо аз след половин година съм тормозен от такива мисли придружени с чувство на огромен страх?" И стигам до заключението че тези мисли и този страх са ирационални, нереални, невалидни. Въпреки че го осъзнавам, заряда на тези емоции не се променя особено. А относно мен и моите "проблеми". Първия ми силно травмиращ момент в съзнателния ми живот беше на 17 години когато употребих голямо количество марихуана, без да имам опит с каквито и да е било наркотици или алкохол до тогава. В резултат на това ми се отключиха голяма част от моите подсъзнателни наличности и страхове. Тогава на 17 години-11 клас ученик, вечерта в която употребих тревата просто изпитах неописуем страх придружен с халюцинации. Прибрах се в къщи преспах и от другия ден просто не бях същия човек. Марихуаната я нямаше но страха си беше там с почти същата интензивност. И като че ли тези мои си подсъзнателни страхове и наличности се сформираха в тревожни състояния, които тогава не можех нито аз нито моите родители да си обяснят. Дереализация в 100% от времето, деперсонализация, панически атаки, генерализирана тревожност, повръщане. От там последва посещение при личен лекар след което направление за психиатър и след това дойде реда и на антидепресантите. Започнах хапчетата и като че ли замаскираха състоянието ми до толкова че да мога да излизам нормално с приятели и да си довърша гимназията след което и да продължа учението си в София, където прекарах 2 години. До преди случката с марихуаната аз бях човек който винаги обичаше да е сред хора и да се забавлява, спортувах доста активно и интензивно като ми носеше голямо удоволствие. Винаги съм бил силно емоционален, но това не ми е пречило на контактуването с хората дори ми е помагало. След като завърших 2рата година от университета почнах да осъзнавам че не отивам на никъде и имам доста сериозен проблем, който не може да се реши с взимането на хапчета и то имайки в предвид че са минали 4 години. И така приблизително 4 години след започването на медикаментите, реших че просто не става така и ги спрях от веднъж.След няколко месеца всичко потиснато излезе на повърхността и трябваше да намеря начин да се справя с него.Ревеше ми се по цял ден, силна дереализация, силна тревожност, емоции, които не мога да съзная как е възможно да преживявам и неописуем страх и тага който като че ли идва от нищото. Не след дълго осъзнах че сам не мога да се справя и потърсих помощ от терапевт на който съм изключително благодарен. След няколко месеца индивидуална терапия, групова терапия и 1 семинар, успях до голяма степен да преобразувам и осъзная голяма част от страховете си. Радвам се че имах възможността да попадна на терапевт който притежава огромни познания и опит, но като че ли това което ми помогна най- много беше неговата силна интуиция, доверие и сърдечност. В момента мога да излизам сред хора, отново доста често изпитвайки тревожност но в по- умерени количества и съзнавайки я от друга гледна точка. Имам все повече моменти на радост и благост в живота. Занимавам се с компютри и работя на свободна практика, като усещам повече мотивация за работа и научаване на нови неща от преди. Главната причина за състоянията през които преминавам и характера който притежавам е случка от детството ми когато бях на 7 години. Майка ми си замина от този свят по доста неприятен начин, Бог да я прости, като аз бях свидетел на това. Не си спомням с детайли ситуацията, но знам какво е станало и знам че съм бил там. Задълбавайки тази травма в подсъзнанието си като ученик рядко ми е оказвала влияние и до 17 годишна възраст съм водил доста добър живот. Осъзнавайки малка част законите на живота започвам да разбирам какво стои зад всички тези до скоро необясними състояния, мисли, чувства. Осъзнах че зад генерализирана тревожност и паническите атаки стои параноя. Не знам с точност какъв е термина за хората в подобен случай. Осъзнавам че мислите които ме вкарват в състояние на повишена тревожност са от типа, че някой ще ме нарани, ще ми направи нещо лошо, прави някакъв заговор против мен. В началото като го забелязах това се уплаших изкарах се едва ли не шизофреник. Но се опитвам да не им давам толкова моментум на тези мисли и да ги съзнавам такива каквито са. Интересно е че са толкова реални тези мисли че понякога сякаш ги взимам за факт, а всъщност нямат нищо общо с реалността. Връщайки се към първоначалния ми въпрос, как е най- удачно да се справя с натрапчевите/параноични мисли, които идват спрямо бившата ми приятелка. Осъзнавам че подобни мисли имам и към приятели и семейство, но са с доста по слаб заряд и лесно минават и отминават. Също въпроса може да се пренесе към отношението ми спрямо жените като цяло. Дори преди да преживявам тревожни състояния винаги подсъзнателно съм странял от жените мислейки, че те едва ли не единствената им задача е да прелъстят мъжа и да го използват. И двете сериозни приятелки които съм имал до момента са правили първите крачки във връзката, понеже в началото аз винаги подхождам с недоверие и нежелание към интимните връзки. От момента в който приключих връзка с приятелката ми поддържаме контакт.Главната причина да се разделим беше че тя не можеше да понесе това през което минавах. Имам желание дори като не сме заедно поне да се виждаме от време на време.Понеже изпитвам доста силни чувства към нея и до момента щом не е с друг човек и не сме приключили връзката с нещо фатално,. Като го споделям това и на нея , и ѝ предложа да се видим усещам как изпитва някакъв страх, като че ли иска да страни от мен все едно съм циганчето на улицата което проси. И така аз почти и се моля само и само да се видим, след което срещата не се състои защото "има работа" или е "заета". Или ако се засечем случайно на вън просто не показва никаква емоция все едно не се познаваме. В такъв момент изпитвам силна тъга, често плача неконтролируемо. Просто усещам супер мощно недоволство и неправда, мисля си как така е възможно толкова време да си с 1 човек и изведнъж да се държи все едно не те познава, без да си направил нищо за да му навредиш съзнателно. В такива моменти се чувствам като ударен от влак, губя желание за всичко и не спирам да мисля как това е възможно. Отново се опитвам като правя вътрешен диалог със себе си да разбера, че в крайна сметка не е болка за умиране. Но уви емоциите и чувствата които идват са като лавина, която не мога да спра и изобщо не се и повлияват от някакъв си диалог или логични обяснения. Знам че това ще мине, но усещам че ще мине по 2 начина. Или ще се изправя срещу страха който идва от това за мен "изоставяне" или както се е случвало в миналото ще го задълбая в подсъзнанието и за напред ще си нося агресията към противоположния пол като разбира се това ще ми попречи в бъдещите взаимоотношения. Мислейки си по темата и търсейки отговори и информация разбирам, че жените не само не са лоши по природа както подсъзнателно съм смятал, а дори са в доста неща по добри от мъжа. Може би затова през моя живот най- големите ми трудности и изпитания или уроци са пряко свързани с жени. Каквото и да ми се случи в друга област на живота доста по- лесно го приемам и смилам. Разбирам че те са изключително интуитивни и без значение колко интелигентни или възрастни са, те подсъзнателно усещат доста повече от колкото мъжете. Но егото ми не може да осмисли техните действия спрямо мен в моя живот. Започвайки от майка ми, като стигнем до първата ми приятелка която безпричинно спря контакт с мен, до последната ми най- дълга връзка, която приключи, този път имаше видима причина. Но пак не мога да си обясня как човек който обичаш толкова време и при наличността на трудност която дори не я засяга пряко, изхода за нея е да се приключи връзката и да си продължи нейния хубав живот. Разбирам всеки е свободен всеки има личен избор и свободна воля, но се питам за себе си, защо попадам във връзки в които жените се лепят към хубавото и бягат от лошото. Аз разбирам и вярвам че последната ми приятелка е усетила всичко това през което минавам, но вместо да седи до мен избира да "играе на сигурно" и да си продължи живота без дори да има желание да води какъвто и да е било контакт с мен. Логичното обяснение което ми идва на ум е, че жените на първо място искат сигурност най- вече емоционална, която аз не бях в състояние да предоставя. Но как така тогава е възможна стойностна връзка след като едно от нещата които привличат жените е сигурността, а в моменти на трудности когато сигурността отсъства какво ги привлича тогава? Дори като си мисля за бившата ми приятелка ме обзема голямо недоволство чувствам се ощетен. Въпреки че се опитвам да вникна в ситуацията и да се сетя за основателни причини поради които са се стекли така обстоятелствата. Ума ми не ми дава мира и в съзнанието са ми въпроси от типа: Това не е честно! Не може да бъде! Не е правилно! Съзнавам че това са въпроси идващи от егоцентричния ми ум не от душата ми. Защото тя може би се радва че е получила такава възможност да придобие нова опитност.Защото от друга гледна точка всичко е правилно и става точно така както трябва без йота неточност. И съответно попадам във връзки и взаимоотношения пряко резониращи на вътрешния ми свят. Но къде там вътре допускам грешка за да получавам такива резултати. П.П. За първи път пиша текст от подобен тип и се извинявам ако не е много добре разбираем или структуриран
×