Avery

Моля помогнете! Жертва съм на вербален и психически тормоз от страна на родителите ми още от съвсем крехка възраст. Жената, която в акта ми за раждане е записана като моя "майка" , никога не си даде сметка колко отговорна е тази роля. Винаги ме е поставяла като главна причина за всичките трудности или проблеми, с които е трябвало да се сблъска, а проблемът е там, че аз никога не съм била реален участник в тях. (Единственото обяснение, което имам за това нейно държание е това, че нейната майка, т.е баба ми , се е държала изключително неприемливо с нея. Същият цикъл се повтаря отново , защото майка ми си е поставила за цел да съсипе живота ми по същия начин, по който са направили с нея. Постоянно ми се натякват отрицателни качества, които фактически не притежавам. Уверява се да изтъкне всички недосатаци, които забелязва във външния ми вид (а именно, колко крив и гомям нос имам, как очите ми също са извън пропорция). В днешно време се чувствам безкрйно некомфортно дори да изляза наван , защото единственото нещо , което ми се върти в ума е колко уродливо същество съм и колко недостойна съм да погледна някого в очите , поради тази причина. Поема ли някога риска да изкажа лично мнение в нейно присъствие (например желание да променя нещо в себе си ) , майка ми на момента застава в отбранителна позиция и започва да сипе какви ли не тежки обиди по мой адрес в продължение на часове. Това изключително много ме подтиска и същевременно ме кара да се чувствам безпомощна. Родителите ми никога не си напровиха труда да ми обеснят колко важно е да имаш уважение към самия себе си, в следствие на което ме докара до прозрението, че аз никога няма да бъда достатачна в техните очи, независимо колко много се старая да ги накарам да се почувстват горди с мен. Всичкият този тормоз съм била принудена да го тая в себе си, една от главните причини, защото още от древността образът на майката е бил силно обожествяван, и самата мисъл да споделиш с някого такава голяма болка изглежда налудничева. Един единствен път си поволих луска да загатна за проблема на тогавашен приятел. Без дори да се замисли върху казаното, той ме изкара като човек, който търси внимание и как една майка никога не би причинила такава болка на детето си. Почувствах се съкрошена. От тогава съм се зътворила напално в себе си, защото знам, че същите последствия отново ще се отворят, а вече съм чула пре-достатъчно по мой адрес. Като резултат на този никога неспиращ тормоз, развих тревожност, също депресия, които драстично се влошиха последните няколко години. Бях изгубила желание за живот , дори се стигна до там, че завършването на образованието ми беше застанало под въпрос ( поради големия брой отсъствия). Колкото и смешно да ви прозвучи, в днешно време намирам за изключително трудно да извърша каквито и да било малки домашни задължения. Мисълта да изляза навън ( дори да е само до супермаркета ) изглежда непосилна. След години обмисляне, най-накрая се реших да посетя терапевт. Зо съжаление, както се и упасявах, най-големите ми страхове излязоха на яве. Жената излезе безкрайно некомпетентна и си личеше , че има основни пропуски в практиката си. На няколко пъти трябваше да си повтарям речта , защото тя отзаваше да възприиеме казано. Идеята на самата терапия се измени коренно в съвсем различна посока( засегнаха се теми, които не бяха от абсолютно никакво значение. Бях обвинена, че единствените хобита, които използвам, за да избягам за малко от реалността, не трябвало да въжат за мен, а само хора , които се прибирали изморени от работа, можели да си го позволят и колко егоистично това било от моя страна ) и в следствие на което бях обвинена като причината за всички проблеми на майка ми. Отново човекът, който ме тормозеше, беше оневинен. Сега ще ви дам пример от най-ранния ми спомен, именно днес. Рано сутринта бях изправена пред тежка паник атака ( появиха се преди няколко седмици и то доста начесто ) и единственото " успокоение" , което получих от майка ми беше ококорен от злоба поглед и думите : " Престани да се тревожиш. Просто се успокой. Това е само в ума ти. Опитай се да мислиш за нещо позитивно". (Също така бях " мило посъветвана" да потърся професионална помощ за нещата, които ТЯ е причинила) На пръв поглед това не звучи никак лошо, нали? Но всеки , който е запознат с паник атаките, знае каква сила могат да окажат тези думи вълху потърпевшия. Болката се равнява на това да бъдеш прободен с нож в гърба. Опитах се ( буквално) хиляди пъти да поговоря с нея и да й изесня каква голяма болка рефлектира върху мен с държанието и думите, които подбира , но без никакъв резултат. Ситуацията единствено се влушава. След като категорично отказваше да се вслуша в думите ми, я посъветвах да се обърне към хора, специализирани в тази област, които може би ще намерят по.добър подход за обяснение. Отново без промяна. Майка ми има очи само за своя собствен свят, в който се е отдала да живее като заложник и да си изевява вечно като образа на жертва. Това нейно държание ме накара да се обърна за помощ към баща ми, който вечно повтаря като грамофонна плоча, едни и същи думи , как той щял да направи всичко възможно, за да подбри нещата, но фактически той попада на страната на майка ми, която защитава (излага мен като виновника за всички проблеми и че ако аз не зъпочна да роботя по тях, няма кой ). Моля, ако имате някакви съвети как да се справя с тази безизходна ситуация , споделете ги долу в коментарите . Надявам се поне един от вас, който се е решил да прочете тази статия, поне малко да ме разбере, преди да ми скочи на врата с нападки, какта правят всички останали . Благодаря!

Здравейте! От две седмици съм в плен на тежки паник атаки. От начало се появяваха внезапно и отшумяваха бързо, но с течение на времето започнаха да зачестяват все повече. Нещо важно, което забравих да спомена в началото е, че тези атаки са следствие от тежка форма на деприесия и социална тревожност, с които съм се опитвала да се справя от години. Опитвам се да стоя на страна от всякакви новини , дори и мисли , които могат да окажат негативен ефект върху мен , но колкото и да се опитвам да избягам от тях , накрая все ме намират. Постоянно съм обзета от тревожност и паника, че нещо лошо ще се случи, а в следствие това води до чувство на задух и парене в гърлото (усещането наподобява заседнала буца в гърлото, формирана от паника и тъга). Също така , колкото и да се опитвам да отклоня вниманието си към ненатоварващи мисли, толкова повечи умът ми се насочва към случки или моменти от миналото , които са оставили тежки травми в подсъзнанието ми. Безкрайно ще съм ви благодарна , ако ми дадете някакви насоки как да се справя с този проблем или ми предпорачате някой терапеф (или хомеопат )от Пловдив, който мога да посетя. Благодаря предварително! - Ейвъри