pL93

Здравейте! С приятеля ми сме заедно от доста време.. Напоследък много се караме. Аз доста го ревнувам, но и той изобщо не се опитва да ми създаде някакво спокойствие. Постоянно лъже или извърта нещата и виждам как лесно си сменя мнението за всичко. Как може да се очаква такъв човек да спазва някакви обещания? Прави неща, които повече ме карат да ревнувам и го знае. Аз не мога да си замълча и накрая след големи скандали, се разделяме временно. Казва, че няма проблем да се съобрази с мен, а в следващия момент прави точно това, което много ще ме нарани. И изведнъж решава, че не можел повече така. И едва ли не аз не мога да изразя претенция за нищо, защото знам, че няма да бъде обърнато истинско внимание или ще бъда много нападната заради това. Знам, че и аз прекалявам, но ако изключим ревността, се съобразявам с него за всичко. Когато сме разделени, се чувствам ужасно. постоянно плача, не мога да се съсредоточа в нищо. Искам само да стоя сама и да не ходя никъде дори. А в момента имам много изпити, тази година е много важна и трябва да се съсредоточа също и на работа . А в такива ситуации, не съм способна да правя каквото и да било както трябва. Чувствам се притисната, защото ако изказвам мнението си , става скандал, а ако не го правя, ме мъчи отвътре и постоянно го мисля. Той е конфликтен, аз не съм изобщо, но с него станах. Знам, че ще съм по-добре без него и чез нарочно ме провокира и манипулира. Вече се чувствам отчаяна, защото едва ли не съм зависима от него, и от всяко негово действие . А действията му винаги са за неговия интерес. Искам да се измъкна от това състояние и да не ми пука от нищо. Но не мога да си представя живота си без него, и в същото време знам, че трябва не само да си го представя, ами и да го направя. Не съм мислела, че ще се унижавам така за някой мъж и ще позволявам подобно отношение към мен. Но сега само гледам да избегна скандала или да се извиня все аз накрая. С него зле, без него още повече. Все пак ми е първата наистина голяма любов, но вече не мога да живея все по-този начин.. Знам, че влюбеният не иска да види истината, аз я виждам и пак не се отказвам..... Как да успея да отстоя своето ..или да се откажа от тази токсична връзка без да го приемам толкова навътре ..?