petq_petq

Благодаря ти! А, откъде е този цитат?

Здравей! Благодаря ти за бързия отговор. Това, което се случва в мен по време на такава е криза е внезапна паника (но подчертавам не паник атака!) - ставам много нервна, напрегната, сякаш нещо отвътре ми кипи, не мога просто да легна и да чета книга или да гледам филм, ходя напред-назад...В поста си ми пишеш, че чакам много преди да си кажа "Да става каквото ще", но и аз казах, че не мога да стопирам това състояние докато...докато не се уморя! Кризата е провокирана от някакво събитие или нещо лошо, което "евентуално може да ми се случи" - това го слагам в кавички, защото когато изляза от въпросното състояние си давам ясна сметка колко малка е вероятността и колко безпочвено съм раздула дадения проблем. Питаш ме и какво от наученото за страха прилагам..Ами, през другото време полагам усилия да пазя някакво равновесие - да си напомням, че и хубавото и лошото са нормални етапи от живота ни и че трябва да следвам волята на Бог, имайки му доверие, че каквото и да се случва е за мое добро. Понякога си мисля, че причината за тези ми състояния са чисто физически (не знам такива ли се водят! ) - сякаш имам някакъв адреналин или знам ли...някакво вещество, което трябва да изразходя за да се успокоя?! Дори спрях кафето, но разлика почти няма...

Добър ден на всички! Фен съм на портала от много време, но досега не съм писала тук. Много обичам психологията, психотерапията, Петър Дънов и всякаква литература свързана със самопознанието и самопомощта. Разбира се, като повечето фенове, за да стана такава съм имала причини да се обърна към подобна литература - тревожност, после ПА, после паническо разстройство, социална тревожност, хипохондрия...абе, класика съм! Превъзмогнах паник атаките още преди години. Не че още и още в някои ситуации не се появят техни наченки под формата на физически симптоми, но предполагам, защото вече не ме плашат и съм разбрала в дълбочина техния смисъл, ги овладявам лесно. Хипохондрията също вече не ми е проблем - и тук се справих успешно. Остана ми само този проблем със страха и по конкретно : Най - много ми помагат беседите на Дънов, както и молитвата. Винаги в труден момент се моля, дори "си говоря" с Бог и много ми олеква. Във форума има много теми за страха, които съм изчела по няколко пъти дори, чела съм по темата Карнеги, знам, че страха е най-вече липса на вяра и доверие в Бог и в живота (а аз смятам, че имам такива!!!), уж знам толкова много, но ето, че има моменти в които имам чувството, че всичко това, което знам се заключва в съзнанието ми и започва едно бясно препускане пак някъде вътре в мен - във всяко нещо виждам проблем, нещо лошо, което ще се случи, ставам черногледа, всичко ме плаши и от целия този ужас съм буквално в ступор. Аз спирам да живея. И когато положението започне да излиза от контрол си казвам "абе, не мога повече, да става каквото ще" и малко по малко идвам на себе си. Защо не мога да овладея този страх още в началото? И защо всичко, което смятам, че съм придобила като опит и знания, временно ми става недостъпно? И само още нещо да вметна, че в такива моменти се чувствам като някакво животно (ама, че сравнение! ) - само инстинкт за оцеляване, без никаква душевност..