Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Didi88

Участници
  • Общо Съдържание

    5
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

The recent visitors block is disabled and is not being shown to other users.

  1. Има нещо което ме притеснява също. Приех натрапливите си мисли и гледам да не им отдавам някакво голямо значение. Но съм хипохимдричка. Мисълта че ми има нещо ме ужасява. До сега когато съм се притеснявала от нещо съм ходила на лекар който ме уверява че ми няма нищо и се успокоявам. Сега обаче знам че имам окр и това много ме плаши. Само чета за това заболяване и колко е сериозно и опасно и се ужасявам. Само за това мисля че имам заболяване. Искам да се оправя но се страхувам че в Стара Загора няма кой да ми помогне. Утре имам среща с психотерапевт Петър Кралев. Не знам дали ще може да ми помогне той но ще опитам. Как да се справя с тази мисъл че имам заболяване окр и че е супер страшна диагноза. Мисля си че ще трябва да ме натъпчат с лекарства а аз не искам. Много ме е страх
  2. Благодаря ти за съветите.. знаех си че това постоянно четене е скапаният ритуал. Аз го правя уж да се успокоя а то.......по зле става. Ужасна работа. Книгата съм си я поръчала вече и я чакам с нетърпение. ,,Обсебен мозък,, я прочетох . Доста неща си обясних но.....не спрях с ритуала и окр ме погълна отново. Толкова съм изплашена, тревожна и слаба че ме е яд на самата мен. Още веднъж благодаря за подкрепата. Как успяваш да се справиш четейки книгата или посещаваш психотерапевт. Мислих направо на психиатър да ходя. Но от друга страна не искам да губя време с хапчета, тъй като знам че само с тях не става. Затова съм се насочила към психотерапия. В най-скоро време смятам за започна. Поздрави
  3. Отделих много време предимно в търсене в интернет на статии за окр. Изчетох и всичко като коменрати по темата от вас. Слушах и едно ваше интервю. Донякъде се успокоих и се бях взела в ръце. Обаче докато четях попаднах на статия в която пишеше че окр може да премине в шизофрения. Супер много се изплаших. Започнах да чета и за шизофренията и съответно вече имам огромни опасения че може да имам това заболяване. Пишеше че постоянна тревожност, хипохондрични мисли и натраплоиливости са симптоми на шизофренията.според вас има ли вероятност да съм болна от шизофрения или БАР. Толкова ме е страх. Страх ме е че полудявам наистина. Мислите ли, че хипохондрията ми е по-страшна от окр. И това окр тотално ме е обвзрло. Или по-точно мисълта за това че го имам. Не ми излиза от главата. Само мисля какво представлява всъщност, анализирам го, представям си различни сценарии в главата как се справям с него, какво си казвам като ме о вземе страха, все едно си говоря сама на тема окр ПОСТОЯННО. Имам и чести смени на настроенията. Ту се успокоявам и си казвам че вече ще съм щастлива ту пак пропадам и не виждам изход. Това ме плаши още повече. Кара ме да си мисля че щом си говоря сама имам шизофрения. В един момент си казвам добре имам окр ще се опитам да се справя. Поръчах си книгата ,, ти не си твоят мозък,, с мисълта да съм подготвена за това какво ми се случва. В следващия миг обаче има друга мисъл ,, ами ако не е окр ако е шизофрения,, и страхът е на лице. Даже от натрапливите мисли вече не ме е страх толкова защото започнах да разбирам как се случват и донякъде как мога да се избавя от тях. Но мисълта че не е окр а нещо друго.....ме смазва и не ми дава покой.
  4. Благодаря за куража и за успокоението. Толкова много имах нужда от това. Камък ми падна от плещите. Ще се постарая да работя в насока да преобразувам страха си в смелост. Ще прочета и статиите които ми предложихте. Ще се опитам да се овладея сама. Ако не успея ще потърся психотерапевт. Още веднъж благодаря !
  5. Здравейте. Аз съм на 29 години. Имам съпруг и 4 годишна дъщеря. Винаги съм била срамежлива, притеснителна и т.н. Постоянно се тревожа за нещо и сякаш без причина съм на щтрек че нещо ще се случи. Когато бях бременна постоянно четях в интернет ако усетя нещо което ме тревожи относно бременността. Успях на няколко пъти излишно да се филмирам, че нещо може да се обърка по време на бременност или при раждането. Както и да е всичко мина добре и нещата се успокоиха. След това започна постоянната тревожност да не се разболее бебето. При най- малкия симптом тичам по лекари но преди това хубаво се наплашвам с четене в интернет. За последните няколко години ми се случиха много много проблеми и то доста сериозни. Докато ги имаше бях толкова силна и се радвах, че не им се давам. Сега вече всичко се нареди и вместо да съм спокойна и щастлива имам чувството, че всичкия стрес ми се стовари чак сега и то наведнъж. Преди три месеца някъде започнах да усещам едно напрежение, тревога и постоянно гадене. Започна разбира се и четенето в интернет. Толкова се изплаших от диагнозите които пишеше там. Цялото ми време минаваше да чета и чета. Реших, че имам рак. Целувах вечер детето си и си мислих че може да е за последно. Бях супер стресирана. Разбира се не оставих на заден план задълженията си като майка и съпруга. Върших всичко както и преди ходих и на работа. Но ума ми беше само в четене и страх че съм тежко болна. Започна сърцебиене, мерене на пулс по сто пъти, ходене до спешното, кардиограми...всичко показваше, че ми няма нищо и изглежда е от стрес. Започнах да чета в интернет и за тревожността и стреса и разбира се това още повече влоши нещата. Междувременно постъпих в болница в отделение по гастроентерология от където стана ясно, че нямам рак а обикновен гастрит. Изведнъж се успокоих на тема рак и от постоянно тревожене и четене в интернет за тази болест спрях дори да се сещам ( вече нямаше причина да го мисля и съзнанието ми го изтри). Обаче тревожността и страха си останаха започнах да чета за психични заболявания и да изпитвам някои симптоми които пишеше там. Минах през шизофрения и какво ли още не. Един ден чух за жена удушила бебето си. Краката ми се подкосиха. Завладя ме адки страх и паника да не би да откача и да направя същото. Веднага започнах да чета в интернет и още повече се филмирах. Тази мисъл и вякакви сценарии как полудявам и посягам на детето си не ни излизат от главата. В резултат постоянно се страхувам. Още със ставането сутрин и започвам само това да мисля. От всичко прочетено в интернет а то не беше малко реших че имам окр или хипохондрия или и двете. Като цяло не изпълнявам никакви ритуали които са характерни за окр. Толкова обичам детето си разбира се че не мога да направя нещата които ми минават през ума. Но защо мислите са към него? Чувствам се виновна, лоша майка, чудовище, луда и как ли още не. Вече пия лекарства за намаляване на пулса защото съм с пулс 140. Знам че е от стреса. Просто не знам как да се справя с него. Искам да опитам сама. Ако успея ще съм истински удовлетворена от успеха си. Ако не ще потърся помощ разбира се. Искам да си живея живота щастливо. Особено сега когато нямам проблеми никакви. Обаче не знам как да се отърся от целия този ад в който се вкарах сама. Никой не знае за проблема ми. Естествено хората около мен виждат че съм доста изнервена а за мен е характерно да съм винаги позитивна и усмихната. Не мога да споделя за ужасните си мисли на никого защото представяте ли си как ще реагират. В момента със съпруга ми се в обтегнати отношения и само това остава да му кажа...ужас....какво да правя не знам. Чувствам се обсебена от някакви демони. Искам да се освободя а не зная как. Прочетох книгата ,,обсебен мозък,, прилагам четерите стъпки. Докякъде помагат. Но точно когато си мисля че ще овладея натрапливите мисли те ме завладяват отново. Отново започвам да се съмнявам в себе си и да не си вярвам. Страх ме е дори да стоя сама с детето си. Това е направо ад. Помогнете ми. Помогнете ми ако можете да ми дадете съвет и помощ тук ще съм ви безкрайно благодарна. Мислите ли че имам нужда от лекарства. Луда ли съм? Според вас мога ли да съм опасна за детето си? Какъв лекар да потърся?
×