naiden001

Разговорът беше изцяло негова инициатива. Предполагам, че започна защото се загледа в некролога на Гери. А новата информация е тая - за която ме пита... Това с пазенето в тайна обаче ме замисли!

Днес имаше доста тежък разговор за мен. Защо е поискала да ни напусне, как се е борила, с какво се е борила и т.н., щом душата е звездичка - къде е тялото и кой го е сложил там и че иска наистина да го помилва а не само наужким... Така стигнахме до градината и продължихме да говорим пред вратата, за да не чуят другите... Разговорът ни е тайна!? Как бихте обяснили, защо пази в тайна тая нова за него информация?

Искам да споделя с вас думите на една ваша колежка от Велико Търново: Умира тялото, а душата става звездичка! Това мисля, че е най-точният отговор на моето питане. От една страна детето не се чувства излъгано, че майка му е звездичка, а от друга - се появява връзката със смъртта.

Извадката от книгата би била полезна за бъдещи загуби, дай Боже да няма скоро и би била подходяща за по-голямо дете. Все пак той нямаше 3 г. когато жена ми почина. Но дори и тогава - не бих се възползвал много. Има нещо нечовешко в разказаната история

Здравей, Няма проблем да кажа на детето, както е видно то вече му е казано а и то само вижда, че майка му я няма при нас... Както отговорих и на д-р Първанов, че според мен е време аз да му изясня връзката между звездичката и смъртта, а не някое дете в градината... Малкия в игри умело спасява ранени войници и убива лошите, което ме води на мисълта че започва да осъзнава понятието смърт и когато някое дете го спрегне с майка му - ще назрее психически проблем. Възможно ли е според вас травмата, която със сигурност преживява, но не може да ясно изрази /освен, че много му липсва мама и че му е мъчно - това си го казва/, да оказва влияние върху поведението му? Конкретно: детето изпада на моменти в нерви за незначителни неща. Ядосва се хвърля си играчките, реве и се тръшка. Изпаднал така, нищо не е в състояние да го извади /нито милувка и успокояване, нито наказание, нито разсейване и ангажиране с други неща/. Всичко приключва рязко, както е започнало и се извинява, че ме е разсърдил или сам започва да говори за други неща. Такова поведение се наблюдава не само при мен, а и в градината и при баба му, т.е. навсякъде.

Да, в момента и моето дете знае че майка му е на небето, а отскоро и дядо му. Чувства се добре от това. Когато има звезди - маха им говори им и им се радва. Проблема е в това, че продължава да задава въпроси като: кога мама отново ще стане човек и ще дойде при нас и защо мама е решила да стане звездичка. Същевременно в игрите си умело и осъзнато войничетата се се стрелят, убиват, раняват и умират. Това ме води на мисълта, че той не прави аналогия между звездичката и смъртта. и не е въпрос на дума или синоним, а на осъзнаване и чувства.

Много благодаря на д-р Първанов, надявам се не си вярва, че ми е помогнал Явно познанията приключват до часовете по литература и конкретно - синоними...

Здравейте. Съвсем кратка предистория: След раждането на нашият син, се откри онкологично заболяване на жена ми. След почти три години борба тя се предаде. През времето на борбата за живота и малкия беше с нас и за мое учудване има спомени от двегодишна възраст. Явно някой неща са му направили доста силно впечатление и е преживял част от нашия стрес. След като тя ни напусна, му казах че мама е станала звездичка и той го прие добре. Често и маха на небето, радва се на звездите и т.н. дори се хвали в градината, че майка му е звездичка. Явно е, че така не може да продължи до безкрай, а и се притеснявам, че някое дете може да му каже, че е починала, което със сигурност че му причини стрес и ще подрони авторитета ми пред него. Въпросът ми е, как да избера момента и как да поднеса тази информация на детенце. П.П. От скоро време се опитвам да обясня, че само душите се качват на небето, какво е душа и т.н. но без особен успех. Благодаря Ви предварително!