Guci8988

Благодаря ви. Надявам се скоро да мине това нещо. Защото искам да се радвам на живота,а не всеки път когато се зарадвам на нещо да си помисля нещо лошо. Просто не искам да си мисля негативно постоянно и да съм в напрежение.

Според ваше виждане,това състояние за колко време се оправя?

Благодаря за отговора Орлин Баев,но малко не разбрах написаното от вас.

Ами опитвам се,но не мога сама. В началото след като получих за първи път тревожността си бяха чисти паник атаки. След това овладях П.А.,но остана тревожността,след това тази тревожност малко,по-малко започна да ме превръща в хипохондрик. Започнах да си мисля от всяко нещо,което ме заболи,че е нещо лошо и това ме кара да се тревожа. Всеки ден имам едно притеснение,от което не мога да се отпусна и да се фокусирам върху позитивните неща.

Защото не бях такава до преди година и не е присъщо за мен да си мисля,че ще ми стане лошо и постоянно да съм в тревожни мисли

И аз така мисля,за това смятам като се пооправи времето да си го запълвам с всякакви неща,спорт,медитация и др. Но въпроса ми е дали това,което описвам е депресия,паник атаки,посттравматичен стрес и сериозно ли ?

А за хипноза малко ме е страх,силен и упорит човек съм попринцип,но се чудя колко ВРМЕ ще продължи. Другото което е,че доста време стоя в къщи,тъй като съм студент и нямам деца,не работя и мисли,че и това е проблем. И когато съм някъде на почивка или върша нещо не мисля толкова много. Пре живота си никога не съм работела и си мисля,че може би освен ученето като стоя по цял ден бе работата също ми влияе по някакъв начин

Т.е трябва освен психолог,да правя терапии или да пия някакви антидепресанти ? Просто не мога да разбера дали има общо това,че ме боли стомаха с тази тревожност и лошите мисли....

Здравейте на всички. На 22 години съм омъжена щастлива от скоро. Винаги съм била с нервен стомах,но като нещо се притесня преди изпит,но не съм се замисляла. Миналата 2017година беше доста ужасна за мен,още в началото й. Бях на ужасно погребение,след това баба ми се разболя от най-страшното,за радост в момента е добре. Тогава бях се притеснила много,което е естествено. През това време загубихме адски много пари,от там съпруга ми и той все беше замислен,интимния ни живот се промени,не знам дали има общо със състоянието ми. Лятото кумувахме,но булката припадна. След една седмица се започна моя ад! Изведнъж ме обзе паника,изпотих се,получих сърцебиене,замайване,изгубих реална престава,не можех да шофирам,да остана сама,но най-вече ми се гадеше. Посетих веднага психиатър,като ми изсписа хапчета,но ги спрях след 1м и половина,защото реших,че ще се справя сама,но те вече ми бяха подействали до толкова ,че оставах сама и шофирах. От тогава минаха 8 месеца сега,пак шофирам,оставам сама,но тревожнпстта е тук,болките в стпмаха също,не знам какво да правя. Започнах да ходя на психолог,страх ме е постоянно да не ми се случи нещо,да припадна,да си глътна езика,от скоро започнах да се страхувам и аз да не се разболея от нещо лошо,ако нещо само малко ме заболи започвам да си мисля най-лошото. Не знам какво да правя има ли измъкване от това?????