Aneliya82

Благодаря ти много! Бъди жив и здрав!

Здрави граници трудно мога да поставя.Когато казвам НЕ в повечето случаи го казвам с такова неудобство,и започвам да се обяснявам на човека отсреща защо му отказвам да не си помисли нещо лошо за мен.Или казвам ДА ,и започвам да се гневя на себе си защо се съгласявам,чувствам се все едно съм длъжна.Да заявя какво искам...и там не се справям добре.Ако все пак се случи го казвам със свито сърце,страхувам се,че ще ми се откаже или да не ме помислят за нахална или просто ме е страх да заявя какво искам ей така спокойно.

Привет,Орлине! Имах пр и па с които се справих преди няколко години.Чела съм много от твоите стаии ,които тогава много ми помогнаха.Но като цяло тревожността остана в мен,не постоянно но се появява когато съм напрегната.Като човек съм чувствителна и много емоционална,дотолкова,че чак преживявам болките и на другите хора.Ядосвам се на себе си в такива ситуации.Когато се храня ми се случва понякога да се задавя с храна доста сериозно,чак въздух не мога да си поема.И това се случва, когато съм сама в къщи.Стараех се да не изпадам в паника и всичко си отшумяваше.Но от две седмици когато се храня ,усещам как гърлото ми се стяга,трудно преглъщам,имам сухота в устата и сякаш не мога да преглътна храната ,както трябва.След един час примерно,я усещам като лека буца в гърлото.Когато съм сред хора или на вън се храня нормално ,нищо не усещам и не ме е страх.Моля те за съвет.