Jump to content
Порталът към съзнателен живот

nerissa

Участници
  • Общо Съдържание

    8
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Репутация Активност

  1. Like
    nerissa got a reaction from АлександърТ.А. in Помощта в семейството - светли и тъмни страни   
    На всички Ви така да се каже зададени въпроси  отговарям с Да. Помагала съм много, не съм очаквала помощ. На мен също ми се е налагало да търся помощ от семейството си под формата на морална подкрепа, но аз лично не получих такава. И именно този момент води до неразбирателатво. И като се замисля има доза истина в поговорката.
  2. Like
    nerissa reacted to Vespertine in Млади да гледат стари..   
    Какво значи изпитание за тези, които са учили за това, Мона? 

    Да, всеки казва - никога не бих го причинил на децата си, никога ... и какво се случва накрая, дали иска човек или не, има обстоятелства, които не зависят от него и той се оказва в положение, в което не може да се грижи сам за себе си. Тогава какво става? Децата му започват да отдават по-голямата част от времето и енергията си за него, или го оставят на някой чужд човек да го гледа, ако имат тази възможност.

    Има и такива родители, които не могат да разберат, че детето им не е тяхно притежание. Или го отглеждат с мисълта, че някой ден то ще ги гледа и ще имат опора. За този модел говоря, за това очакване за получаване, заставяне по един фин начин, чисто емоционален. Някой даже не усещат в каква манипулация са изпаднали, а даже да усещат не знаят как точно да прекратят тази зависимост. Има и такива родители...които създават комплекси.

    Тези, които се грижат за близките си, когато те наистина имат нужда от тях, това е всеотдайност, да пожертваш твоя живот, за да върнеш това, което някога са ти дали като малък. Познавам такъв случай и съм възхитена от младия мъж, който ми разкваше как се грижи сам за баба си, защото няма кой друг да го направи. Наистина не му е леко.. Това може би са уроците на живота.
  3. Like
    nerissa reacted to Диляна Колева in Мона   
    Здравей, ние със сигурност не можем да ти кажем какво си ти. Това би било фантазия, която не ти върши работа.
     Но със сигурност мога да ти кажа, че ти си най - доброто което можеш да бъдеш към този момент.
    Да те поставяме в рамка, да те класифицираме и да те приравняваме към нечии стандарти е престъпление спрямо твоята личност. Тя е такава каквато е. Ако някой е имал очаквания и сега получава разочарования си е негов проблем не твой. Често родителите приписват собствените си провали на децата си, децата почти винаги започват да се чувстват некачествени хора от това. Едва когато проумеят, че не са отговорни за неудовлетвореността на родителите си, тяхното отношение към себе си , се променя в положителна посока.
  4. Like
    nerissa reacted to deido in Отношенията снаха-свекърва   
    Аз имам същия проблем като теб, само че се усетих доста по-навреме. Споделях всичко с нея, носех я на ръце, но всяко нещо си има край и никой не може да се преструва вечно. Пред мен се е усмихвала,но пред останалите съм най-лошата снаха. Един ден реши да се оплаква на сина си от мен и това й беше грешката, защото той ми каза и даже ме предупреди да внимавам какво говоря с нея.


    И на твоя въпрос- стой далече от такъв човек и я дръж на разсточние от семейството си, доколкото ти е възможно. Такива хора се вмъкват в живота ти и искат да ти откраднат всичко, замисляла ли си се дали въпросната личност не е енергиен вампир?
  5. Like
    nerissa reacted to Olq3 in Отношенията снаха-свекърва   
    Мисля, че трябва да я приемеш. Каквато и да е, тя е майка на човека, когото обичаш. Ако започнеш да й отвръщаш, ще нараниш съпруга си. Искаш ли това? Предлагам ти да се дистанцираш, но нищо повече. Запази достойнство с мълчание. Не приемам грозните отношения между две жени, обичащи един и същи мъж. Едната му е дала живот, другата дом, деца, уют... Може да не са влюбени една в друга, да са твърде различни, за да бъдат в по-близки отношения. Но задължително трябва да спазват прилични отношения. В противен случай, мъжът ще се чувства между чука и наковалнята.
  6. Like
    nerissa reacted to SStoyanov in Емоционална зависимост   
    Тази книга върви много добре с „Емоционална пластичност“ на д-р Сюзън Дейвид и „Когато всичко се променя, промени всичко“ на Нийл Доналд Уолш.
  7. Like
    nerissa reacted to Диляна Колева in Емоционална зависимост   
    Орлин е описал прекрасно, какво представлява емоционалната зависимост. Аз само ще вмъкна един друг аспект, често емоционално зависими ставаме и благодарение на общуването ни с емоционални изнудвачи. Хора, които се залепят за слабите ни места/ които всеки има/ и през тях управляват нашите избори, действия, в състояние сме твърде дълго време да гледаме на света през страха, дълга и вината, без да осъзнаваме, че някой ни държи в тази мъгла. 
    Препоръчвам ти по темата книгата "Емоционалното изнудване" изключително практична с бонус няколко стратегии за осъзнаване и излизане от подобни контакти.
  8. Like
    nerissa reacted to Орлин Баев in Безкраен страх   
    Мдам, Диди добре описа хистеричните механизми, подлежащи връхчето на хипохондричнo натрапливия страх. Външно заявката е страх от смъртта, но всъщност отдолу е от живота. Хистеричното искам да живея, но не ми стиска и затова измествам напрежението от този конфликт, оттичам го в една външна хипохондрична заявка, явяваща се само "бушон", отклоняване както на собственото, така и на всеки друг внимание. Кои други? Които "се вържат", включително и терапевтите... Хистеричен театър, поддържащ печалбите си чрез едно упорито изхвърляне на вниманието, подобно на шамандура, на повърхността на съзнанието, в замазващата и отклоняваща го от реалния конфликт (а именно, искам да живея, но не ми стиска) фиксация в смъртта. Ето за това от моя статия.В случая за авторката на темата се отнася хистеричната хипохондрия, описана в края на статията. 
     
  9. Like
    nerissa reacted to Диляна Колева in Безкраен страх   
    Ето го твоят искрен и точен мотив /Благодаря ти/- страх ме е и искам някой да се пострахува с мен. Затова нищо от написаното не стига до теб, защото всъщност на несъзнателно ниво ти не ни питаш това. Не те интересува смъртта. 
    На моята покана от по- горе, в която всъщност ти кавам: "Хей, заинтригувай ме, привлечи ме за събеседник, за участник в твоя живот." 
    Първото, което направи, съвсем първосигнално беше пост, с който ми каза: "Няма да полагам такива усилия ти не ме интересуваш, аз съм важна, чуй ме, влез в моя страх и върви с мен."
    Аз отказах, с молба да се опиташ все пак: Ти стигна до капитулация - "Ами не мога да вкарам никого в страха. "
    Всъщност дори няма значение какъв е страха ти, той се е появил, защото ти липсва нещо, което се намира в живия живот край теб. Дали е сигурност, дали е личност или факт, който се страхуваш да не загубиш, дали е промяна, която несъзнателно те тревожи и не можеш да осмислиш или е просто житейска криза на израстването, това не мога да кажа от няколко поста във форума. Важното е, че тук смъртта няма нищо общо, животът те тревожи, вътрешно и несъзнателно имаш съпротива да влезеш в следващия епизод.
    А сега въпреки, че вероятно не разбираш защо, помъчи се да ми обясниш, смисълът на това да си говорим за смъртта.
  10. Like
    nerissa reacted to д-р Тодор Първанов in Хроничната притеснителност ми пречи да се наслаждавам на живота   
    , но тревожността ми (тя е обща, не е от нещо конкретно) ми пречи да опитвам нови неща. ,,
    ,,започвам да се чудя какво ще се случи ако ми прилошее, ако получа паник атака, ако не мога да пия, и още куп други неща, които ми пречат да "изживея" момента.,,  ,,страхът от болести и паник атаки ме кара да избягам определени ситуации.,,
    Не е никак ,,обща,, тревожността ти. Много си е конкретна-какво да правиш, ако пак ти прилошее.Спри да мислиш за прилошаване, паник атаки и болести и ще си ОК.Какво има тук за лечение.Ако страхът от тези неща е болест, то половината човечество ще е болно.Страхлив си , това е.Много си страхлив.
  11. Thanks
    nerissa reacted to Орлин Баев in Емоционална зависимост   
    Зависимостта е липса. Нямане и искане е. Другият полюс е любовта. А тя е преливане, вътрешна радост, смисъл, пълнота и оттам, даване. 
    „Всичко, пред което се прекланяме за сметка на любовта, трябва да бъде загубено. Ако се прекланяме пред живота, ще го загубим. Ако се прекланяме пред вилата си, ще изгори. Ако се прекланяме пред любимия си човек, той ще ни напусне или ще умре. Това просто правило е непоклатимо.“ Сергей Лазарев, Оздравяване на душата, стр. 125   Привързаността не е любов, а липса на любов. Когато живеем от позицията на любовта, нормално е да имаме добри взаимоотношения, да се караме, да се стремим  към професионално и социално-статусно развитие, да се проваляме, да се въздигаме, да изживяваме телесните радости и да ги влагаме в огъня на любовта, да страдаме и се дивим на красотата и чудото на Живота. Няма ли я любовта обаче, желанието ни за правилност, сърдечни взаимоотношения, социално налагане и удоволствия, се превръщат в компенсаторно бягство от безлюбни страхове. Божественият закон е такъв, че всяко нещо, което поставяме по-високо от любовта и заради което жертваме любовта, трябва да бъде загубено. Такова преобръщане се явява нарушаване на първите две Божии заповеди: единобожие и отсъствие на кумир. Когато се отречем поради нещо от любовта, вече в центъра на мотивацията и стремежите ни стои не тя, а моралът, фините чувства, парите, властта, удоволствията и т.н., които сами по себе си автоматично въздигаме в кумири. (извадка от тази статия)   „Любовта е най-голямата сила във вселената. Тя трябва да е правилно ориентирана. Ако на първо място е насочена към Бог, ще дава разцвет и развитие. Но ако с любовта правим от любимия човек Бог, той или загива, или си отива. Любовта, превърнала се в привързаност, е смъртоносна.“ Сергей Лазарев, Опит в оцеляването 1, стр. 75
      На изток съществува тантричната практика на обожествяване на партньора, виждан като проявление на великото, вечното, на безсмъртно богочовешкото. Обожествяване, винаги предхождано от доста продължителен самостоятелен вътрешен стремеж към Бога. Търсене на Бога в себе си и партньора, надхвърлящо телесния носител, егото и социалната персона. Обожествяване, при което един стремеж към Бога се слива с друг стремеж към Бога, на всички нива. Такова обожествяване е коренно противоположно на привързването. Привързването „обожествява“, тоест залепва собствената си несигурност за другия, поставя го на мястото на Бога – така увековечава тревожната си несигурност, а чрез зависимостта си от партньора прекъсва собствената си връзка с любовта/ Бога. Нещо повече, зависимо привързаният агресивно се стреми да прекъсне връзката с Бога/ любовта и на партньора, за да постави себе си на мястото Му. Каква гордост, често прикрита зад думи на любов, докато паразитната закаченост реално убива любовта. 
      Тантричното обожествяване е изцяло различно. Един зрял индивид, преливащ от самостойна любов през сливането си с Бога, обича самостойната любов, обича божественото в друг зрял и поставил Бога на първо място индивид. Разликата е огромна! 
      Естествено, че е добре да обичаме партньора си – прекрасно е. Казвам обаче, че любовта надхвърля несигурната привързаност. Любовта е да поставиш Бога на първо място в живота си. Тогава Го виждаш и в партньора и с Него общуваш в него. Да, такава любов не е привързаност, но не е и студ. Гореща е, огнена е, преливаща от смисъл е, обгръщаща както щастието, така и неизбежните трудности и болки е. Готова е във всеки миг да загуби партньора и затова преживява всяко мигновение с него на сто процента. Приела загубата е такава любов и затова е постоянно в присъствието на смисъла. Прегърнала е самотната изоставеност и затова е постоянно свързана с организма на безкрая, безкрайно далеч от каквато и да е самота. При привързването, представяно лъжливо за любов, една несигурност се вкопчва в друга несигурност, взаимно прерязвайки сигурността на Любовта. Едно шише пие от друго малко шише, игнорирайки океана от амброзия в невежеството си. 
      При зрялата любов две цялости гледат заедно в общата посока на Бога! (извадка от този текст)
  12. Like
    nerissa reacted to Gabrielle in Баща ми ме тормози чрез всякакъв вид психическо насилие   
    Здравейте, 
    Помните ли ме? Аз вас никога няма да ви забравя! Изминаха цели 2 години. Аз живея в Германия с моя приятел, с когото сме заедно от повече от 3 години. Проблемите с баща ми останаха в историята. Той много се промени, както и аз. И двамата научихме много уроци и си извадихме много поуки. Аз намерих подходящата тактика, за да го "омилостивя" и тайната е ЛЮБОВ. Каквото и да правеше, както и да се отнасяше с мен, насреща получаваше само любов. Аз гледах на него като на най-добрия баща на света и престанах да го съдя и укорявам. Когато се ядосаше и подхождаше лошо към мен, от моя страна получаваше дори още повече любов. И неусетно той се промени. Като че наистина стана най-добрия и грижовен баща на света. Дори един ден намери сили в себе си и ми се извини и ме помоли за прошка. Тогава аз от своя страна направих същото. Простих му и той ми прости. Заедно с прошката се освободих и от целия този гняв и негативизъм. Бях щастлива и започнах да гледам на живота с други очи. Осъзнах, че за да получиш, трябва също така да дадеш. А аз имам много любов, която да дам. С времето се научих да обичам и най-малките неща. Обичам живота си, обичам близките си, обичам грешките си, обичам дори тези, които не ме обичат. Вървя с усмивка и подарявам усмивка на съседите, на непознатия на улицата, на съучениците, на хората в библиотеката, на продавачката в магазина и познайте какво - получавам много топлина, усмивки и любов! Хората около мен също са други, някак по-добри и по-позитивни. Щастлива съм, защото намерих грешките в себе си, в мисленето си, в поведението си и ежедневно се старая да се развивам в положителна насока. С времето всичко си идва на мястото си, но ние трябва да положим усилия и да подредим хаоса, който донякъде сами сме предизвикали. Пиша това с една единствена идея - искам да покажа на всеки, който намира себе си тук из тези редове, че всяка история (била тя тъжна и тежка) има своето благоприятно развитие и че "щастливият край" не е само в книгите и филмите. Щастието си го изграждаме ние самите и е изцяло наша отговорност и дори задължение да се стремим към него и да не се отказваме. Всяка трудност се изправя пред нас с причина и ни учи на нещо, затова дори неуспехите и трудните дни трябва да се поглеждат с усмивка и винаги да се търси ползата, която можем да извлечем от случилото се. Дори в момента да не я видим, рано или късно осъзнаваме защо нещата е трябвало да се случат по този начин и винаги е за добро. Ключът към щастието се крие в любовта, която даваме. Докато даваме любов, ще получаваме същото в замяна! Благодаря ви, мили хора, че бяхте до мен, когато имах нужда от вас!
  13. Like
    nerissa reacted to д-р Тодор Първанов in Anie   
    Синът ви е непълнолетен.Вие трябва да имате информация, за това какво и как се работи с него.Ако е пълнолетен, такава информация  може да ви се даде, само с негово разрешение, но до 18 години, вие отговаряте за него и дори да има риск, вие да я разкриете и компрометирате психотерапията, не мисля, че има никакво основание да ви се отказва информация. Нали разбирате, отговорността за психичното здраве, а и за каквото и да е друго, относно детето е ваша, тя не е на терапевта, не е и негова-непълнолетен е, как ще я поемете тази отговорност, без информация? Ако синът ви е на 18 години, той носи пълната отговорност за поведението и живота си и ако той не иска, терапевта няма право да ви казва каквото и да е.
  14. Like
    nerissa reacted to Орлин Баев in към какъв специалист да се обърна   
    Да, малко злопаметно дете. Злопаметна пресметливост и натрапливо доказване как другият му е виновен (удобно изнасяне на отговорност навън) за проекцията на собствена обидчивост зад сляпо петно, пълна с несъзнавани страхове. Фактът, че сте ходили доста пъти на терапия, а той цикли на външните си маладаптивни компенсации, без да иска или може да погледне зад тях, говори че ако чакате негова промяна благодарение на лична терапия, ще са нужни поне две години - поне. При това при искрено и силно негово собствено желание и мотивация за такава работа. А сега в огромна степен той нито съзнава дълбочините си,  нито реално иска да ги преработва, а ходи на семейното консултиране, за да се оплаква, тоест за да затвърждава емоционалната си лабилност и болните ѝ компенсации. Разбира се, шансове винаги има - вярваме в Човека... Опитът в семейната терапия при подобна конфигурация обаче показва, че когато нуждата от такава промяна в самия човек не е истински съзнавана, а е предимно отвън мотивирана, шансовете не са големи. Когато обаче партньорът (в случая вие) работи по себе си, осъзнае в каква автоагресивна позиция се намира и самопоставя дори с опитите си за прекалено разбиране и следване прищевките на половинката... Когато осъзнае тези факти и се научи да се заявява здраво, самият по-зрял партньор стига до заключението, споделено по-горе от доктора. Или продължава да поддържа автоагресивната си позиция, като добра мюсюлманска съпруга (ползвам метафора)... Един от методите на семейната терапия, е временната раздяла - а тя може да бъде и три-шест месечна, както и две годишна... Отново мотивацията за себесъзнателност и работа по себе си е външна, но е възможно при присъстващ потенциал, да се интернализира и стане собствена. 
  15. Like
    nerissa reacted to д-р Тодор Първанов in Вредни навици: алкохолизъм, никотин, дневен режим   
    Здравей!
    Радвам се, че споделяш в сайта. Предполагам, всеки разумен човек, който има подобен проблем, ще може да си направи съответните изводи и направи една по ефективна стратегия за поведение към партньора си. Ако трябва с две думи да обобщим извода, той е , че хората не се променят, освен ако не са принудени да го направят. Без принудата на страданието те ще обещават, ще правят разни камуфлажни опити за промяна, но такава реално няма да има. Подчертах това още в началото. Какво би било ефективното поведение от твоя страна? Просто е, трябваше само да дадеш разумен срок той да спре да пие, не повече от две, максимум три седмици и ако той не го спазеше, трябваше да го напуснеш. Може би тогава страданието от загубата би го мобилизирало и помогнало да спре бирата.Теб обаче те беше страх и не рискува, даде един срок от две години, който просто означава, че се примиряваш със ситуацията. Днес вече ти е писнало да бъдеш психотерапевт на приятеля си и се чувстваш изчерпана. Сама знаеш, че ефективното решение е да го оставиш.Не мисля, обаче още, че ти стиска. Предполагам още доста време ще отлагаш решението си и дори няма да го осъществиш. Каквото и да избереш, прави го с ясното съзнание, че той няма да спре да пие. Знай и че ако имате син, той много рано ще приеме модела на баща си - истиският мъж се напива всяка вечер, ако детето е момиче, ще знае същото - съпугът ми трябва всяка вечер да изпива по 4-5 бири. Казвам ти го, защото човек трябва да бъде отговорен във всеки един аспект от поведението си, дори когато това касае нероденото му дете.
    За всеки, който има търпението да прочете темата-нещата описани в нея важат не само за вечерният алкохолизъм, те са съотносими и към приятелят ви, който ви побийва или ви изневерява или просто отказва да ви помага в къщната дейност. ТОЙ НЯМА ДА СЕ ПРОМЕНИ АКО НЕЩО НЕ ГО ПРИНУДИ ДА ГО НАПРАВИ И АКО РАЗЧИТАТЕ ТОВА ДА СТАНЕ ОТ САМО СЕБЕ СИ, ПРОСТО СТЕ ОБРЕЧЕНИ.
    ПП.Днес промених големината на шрифта на предните си постове, не съм пипал съдържанието им.
×
×
  • Добави...