Петко_П

Всъщност поне на английски думите са above и below (означаващи по-скоро "над" и "под" в случая над или под нашия свят - земята). Делението на три свята е характерно за много учения - земята, подземния свят и небето. Т.е. имат се предвид всички сфери. Принципът може да се отнесе също малкото и към голямото или пък към различните степени на развитие. Също към познатото и непознатото и по този начин правилното му прилагане може да е от полза при изследването на последното. Ограничения в приложението на този принцип (а и на другите) всъщност не би могло да има, защото по дефиниция принципите са общовалидни и неизменни.
Самият принцип изразява единството в разнообразието, което ни заобикаля; съществуването на общи модели на основата на които е изграден светът в който живеем. 
....

А и друго! 
Петко, замислих се и реших да проявя и друго поведение спрямо теб, все пак всеки си избира сам какво да прояви и какво да приеме!
Не спирай да си постваш! Всеки пост, независимо от това, което се опитваш да прикриваш зад машиналната, изкуствена и прекалено учтива форма на "Здравейте! .... Поздрави!", е някакво съдържание "излезнало" от самия теб. Така ще можеш да се самоизследваш! Току виж си "открил" и корените на проявявания ти перфекционизъм! (аз поне за това пиша толкова много, пиша заради мен самия - за да мога да се самоизледвам в написаното и реакциите ми, защото "колкото повече човек говори, толкова повече показва своите слабости").
Не спирай да си постваш! Защото това е акт на твоето Изкуство да живееш! А нашето изкуството е проява на творческия ни потенциал и дава възможности. Виж какви в тази статия "Изкуството и психологията"

Преди малко се изнервих на една глупава ситуация и бях сигурен, че ако погледна във форума състоянието ще се проецира.
И кво?
Петко, човек, каква е тази идиотска примиреност? "Готово, спирам"! Като некво разсърдено дете - "щом не ти харесва, тогава пък ще спра". Казах ти, че ако тръгнеш да се водиш по други хора, а не да следваш сърцето си - спираш, просто спираш с развитието си. А иначе предноописаната детинска реакция е с едничка цел - манипулация за привличане на внимание чрез детинския опит за "прехвърляне на вина"
Единственото смислено за теб, отвъд моите емоционални реакции, е съвета да се върнеш от 2 към 1!
Мисли разумно! Интересува те "какво е горе, какво е долу"(реципрочния принцип, №2), а показваш писмено оставянето на чужди емоции да определят поведението ти?!?!, което значи, че не си разбрал (№1) "Светът е ментален"(менталния принцип).
Също така и това, че не си оформил стабилна себепредстава, защото когато човек "тръгне" да изследва и "тъмната си половина", за да се балансира сладникавото, неминуемо изпитва и доста интензивни чувства, които могат да го "попилеят", ала това не значи, че "ЩЕ те попилеят". Което пък веднага "прехвърля" в ежедневната проява - Не трябва при най-малкото "залюляване" да подемаш "ритъма на танца", защото губиш "центровка". Па ако ще и "танца" да го танцува най-уважавания ти авторитет!  

Здравей,
Ще се опитам да споделя какво мисля по някои от въпросите, които видях, че са засегнати в темата. 
Първо ще обърна внимание на някои неща:
- Сатана означава противник, а не брат;
- Луцифер е паднал ангел - думата "паднал" също е доста изразителна;
- нито един учител дори и да твърди, че опитност от срещата с черната ложа може да се извлече (но всъщност опит може да се натрупа от абсолютно всичко и случаят не е някакво изключение), не е съветвал и няма да посъветва учениците си да се свърже с тази ложа.
Защо я има? Разбира се всичко съществуващо си има своите причини. Преди всичко останало разумът и свободата предполагат избор. Предполагат разбиране за света в който живеем и за направляващите го принципи. Един от тези принципи е единството и взаимозависимостта на всичко съществуващо. Сам по себе си отделният човек е нищо - той просто не би могъл да съществува. Това е друга тема, но осъзнаването на това единство и изместването на фокуса на човека от себе си към цялото е една от стъпките които хората следва да извървят. В момента хората са привързани по множество начини. Едва ли има човек, който да не е подвластен на една или друга зависимост - пари, власт или нещо друго, - и на всеки е ясно, че освобождаването от тези зависимости не е лесно. Именно това се получава при черните - те са създали един фокус на привличане към който са дотолкова силно привързани, че е невъзможно да се освободят. Другият полюс е т.нар. Бялот Братство. Всъщност единственият център, защото черно братство в космически мащаб няма. Последното както споменах е изкуствено създадено не от Бог, а от нечия себичност и привързаност.
Както е споменато по-рано в темата, всеки избор води до съответните последствия, а те в случая с черното братство са тотална зависимост. Всеки сам се заробва или освобождава, избирайки посока, която да следва. Но когато се е оплел прекалено много, човек може да се окаже безсилен да се измъкне. Е, и за такива хора сигурно ще има нов шанс в бъдеще, но цената, която ще платят е сурова.
По-рано днес сякаш "по поръчка" попаднах на един текст, където се споменаваше принципа за съответствието и беше обървнато внимание на аналогията между Бог и родителите. И тук може би всеки трябва да се замисли дали би посъветвал децата си да извършват престъпления, да вземат наркотици или нещо подобно, с презумпцията, че това за тях ще е ценна опитност. То би могло да се случи, но никак не е препоръчително. 
Казваме, че Бог е допуснал съществуването на черното братство. Какво означава "допуснал"? Възможността е налична, но изборът е наш. Ако един градинар не може да се грижи за градината си, в нея ще поникнат плевели. Бог ли ще му е виновен тогава?

Ето нещо общо :
https://www.youtube.com/watch?v=2VeGNFqaINg
безсмъртието и човека .

Сега, за Кравата: https://chitanka.info/text/15805-chudnata-krava
 

Здравейте,
Видях че има тема(и) за музикални поздрави, но ми се струва че песнопения, молитви, тропари... не са за там. Поради това отварям нова тема.
Ето няколко песнопения и молитви:
https://www.youtube.com/watch?v=P7iCgbo10Q0
https://www.youtube.com/watch?v=riFzOIkkrbg
https://www.youtube.com/watch?v=hpdfv-kkkq4
https://www.youtube.com/watch?v=ESqCFiBXCu4
Едно руско песнопение:
https://www.youtube.com/watch?v=nG5gEzymh5c
А ето и един химн от маздеизма:
https://www.youtube.com/watch?v=3HUQxa4xj7I
Поздрави,
Петко

Здравейте,
Видях че има тема(и) за музикални поздрави, но ми се струва че песнопения, молитви, тропари... не са за там. Поради това отварям нова тема.
Ето няколко песнопения и молитви:
https://www.youtube.com/watch?v=P7iCgbo10Q0
https://www.youtube.com/watch?v=riFzOIkkrbg
https://www.youtube.com/watch?v=hpdfv-kkkq4
https://www.youtube.com/watch?v=ESqCFiBXCu4
Едно руско песнопение:
https://www.youtube.com/watch?v=nG5gEzymh5c
А ето и един химн от маздеизма:
https://www.youtube.com/watch?v=3HUQxa4xj7I
Поздрави,
Петко

В духа на терминлогията употребявана тук, аз правя разлика между Бяло Братство и Великото Всемирно Братство. Докато приоритет на първите е доброто, като противовес на злото, то при второто няма никакво противопоставяне, никакво разделение. За Великото Всемирно Братство е характерно, че то регулира действията и на двете школи - Школата на Бялото Братство и Школата на Тъмното Братство:

"Освен тези две школи, има една трета школа - школата на Великите Учители, които са от по-висока йерархия и направляват дейността на първите две. Те си служат с методите и на едните, и на другите за своите велики цели, но не спадат нито към едната, нито към другата школа. Те са онези Велики Учители на Всемирното братство, които направляват целия Космос и които след завършване на всяка еволюция, създават нови еволюционни вълни, следващи друг план и друг ритъм. Под ръководството на техния мощен дух са слезли някога от високите върхове на Битието онези възвишени духове, които са създали слънчевите системи - в това число и нашата. Те са създали и устроили Първичната "космична" земя, някогашния "рай". На тази "космична земя" и досега живеят онези съвършени прачовеци, които са завършили своето развитие. Те са великите Предци на човечеството. Тези Творци на миналото, тези велики Предци и днес пак слизат на нашата земя. И те ще я превърнат в рай.... " (източник)

Отдавна търсех точен признак, по който да различаваме Бялата ложа и Белите учители от другите учители и ложи от духовен тип. Големството над другите си е изкушение, на което не е лесно да се устои. Стремежът към усъвършенстване, към напредък е естествен, но чернилката, според мен, се появява със сравнението аз - другите. А стигне ли се до състезания, класирания, там вече е тъмнина дълбока. 
Необходими_условия_за_ученика
Още един точен критерий - Бялата ложа и белите учители не искат и трите. При тях е само умът. Сърцето е дадено на Бог - т.е. само Безусловната Любов ни е мерило за сърцето. Не че няма и други сенки да минат през него, но другото да се чисти и да се самовладее. Ръката (т.е. волята ни) също не е под тяхна команда - за нея ние си носим лична отговорност, и за това сме свободни да я проявяваме. Там също има опасности, но си имаме и личен водач - нашият дух-ангел. 
Благодаря за днешната беседа - много ценна. 

Когато се говори за братство, под това разбирам цялото човечество, аз съм брат на всички. 
Много "бели братя" са предубедени и аз бих ги заменил с истински черни такива представени в двете книги. Предубедеността е "болестно състояние" , аз изслушвам всеки, докато ми говори нещо съществено. Интересувам се от надрастването на святост и грях, и баланса в природата. Въздаянието и възмездието, защото смятам, че наказанието във мъдрите ръце е висша милост. Няма как иначе да се осъзнаеш и усетиш грешките си. Така че съм се молил към мене Бог да бъде безжалостен и строг. Болката, страданието и изпитанията, изкушенията, изискват правилна настройка на съзнанието за преминаване през тях, и без тях няма уроци и растеж. Не се стремя към Рая (бялото), а искам да съм полезен там където Бог ме изпрати. Затова съм попадал в осъзнато сънуване в много ужасяващи и страховити светове, в които обаче се въздава изключителна справедливост. Учителя казва че няма как ученика да се развива, ако не запазва определено самообладание.
"Изкуството на Безупречността" , безупречността е подход и настройка с която минаваш през определени препятствия и трудности, за да растеж, цъфтиш, даваш плод и мед… В тази книга пише за хората цветя, плевели (паразити) и кал. В личното ми творчество съм ползвал този символизъм повече от 10 години преди да излезе тази книга. От различни стихотворения:
И бях вода ,нечиста кал и давех се в душевната помия...
С въздишка на изстрадало дете, човек калта си е избрисал...
Снежно белите нозе, изподрах, разкъсах рани. И поих калта в стъпки изтерзани....
Т.е. аз съм бил окалян и омърсен, а някои "бели братя" се представят за много възвишени и чисти, и ако не намирам разбиране във тях трябва да сменя "ближните си".

Благодаря ти много за тази книга. Има и друга, която я допълва и доразяснява:
Изкуството на Безупречността Мориел Яману

Здравейте,
Ето една книга, може да е за вас, може и да не е.
http://www.spiralata.net/biblioteka/kn_bul/sv_kniga_na_chernoto_bratstvo.zip
http://www.spiralata.net/biblioteka/ - Свещената книга на Черното Братство
Поздрави,
Петко

Здравей Ники,
Мерси много.
Поздрави,
Петко 

Ето какво се казва в Левит, 19 глава:
18. Да не отмъщаваш, нито да храниш злоба против ония, които са от людете ти; но да обичаш ближния си както себе си. Аз съм Господ.
За разлика от Изход 20 глава, където десетте заповеди не са конкретизирани към вид, пол, етнос, раса ближен и далечен, тук ясно се посочва, че не бива да отмъщаваме, нито бива да имаме злоба към тези, които са "нашите", като вероятно се визира рода и народа.
А към другите може ли да имаме злоба и да отмъщаваме?
Не е много нормално към едни да постъпваме така, а към другите инак! Всъщност напълно "нормално" е - така правят всички. Тази ненормалност е станала нещо нормално.
Затова в Матей, глава 5, Иисус обяснява:
43. Чули сте, че е било казано: "Обичай ближния си, а мрази неприятеля си".
44. Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят;
45. за да бъдете чада на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и на неправедните.
46. Защото, ако обичате само ония, които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците?
47. И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не правят ли това и езичниците?
48. И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец.
И когато един законоучител попита Иисус за това кой може да бъде считан за ближен, ето какво Христос в отговор разказа притчата за добрия самарянин*:
Лука, глава 10
...
25 И, ето, някой законник стана и Го изпитваше, казвайки: Учителю, какво да правя за да наследя вечен живот?
26 А Той му рече: Какво е писано в закона, как четеш?
27 А той в отговор каза: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближния си както себе си".
28 Исус му рече: Право си отговорил; това стори, и ще живееш.
29 Но той, понеже искаше да оправдае себе си, рече на Исуса: А кой е моят ближен?
30 В отговор Исус каза: Някой си човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха и отидоха си, като го оставиха полумъртъв.
31 А случайно някой си свещеник слизаше по път, и, като го видя, замина си от срещната страна.
32 Също и един левит, като стигна на това място и го видя, замина си от срещната страна.
33 Но един самарянин, като пътуваше дойде на мястото дето беше той, и като го видя, смили се,
34 приближи се и превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него.
35 И на следния ден извади два динара и ги даде на гостилничаря и рече: Погрижи се за него; и каквото повече иждивиш, на връщане аз ще ти заплатя.
36 Кой от тия трима ти се вижда да се е показал ближен на изпадналия всред разбойниците?
37 Той рече: Онзи, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави също така.
_____
* противно на очакванията, Христос не се придържа сляпо към Тората в обяснението си, ами посочва, че ближен може да бъде дори и някой от омразните на евреите самаряни.
Евреите презират самаряните, защото считат, че те са потомци на гутейте, че не са им родственици, че са "нохри" (външни), и че са дошли от земите на западен Иран (някои учени считат, че това племе е с корен кавказките племена/народи).
Та, Иисус излиза вън от статуквото, че видиш ли само израелтяните са способни на милосърдие.
Едно от тълкуванието на "иври" е, че това са хора, които са се установили в сърцето и следват алтруизма.
Сиреч "иври" е еквивалетно на сърдечен, любящ човек и често "Израел" е метафора на сърцето, на сефирота Тиферет от кабалистичното Дърво на Живота.
Това обяснява защо само сърдечно-съдовата система може да разнесе Любовта (учението, благодатта) по цялата земя (тялото) и че "евреите" са "избран народ".
Разбира се, малцина разбират писанието по този начин. Повечето хора и най-вече т.н. евреи, са твърде консервативни буквалисти, които сляпо виждат само най-външното значение на текста.
Затова, изпаднали в нацизъм, търпят това Христово поучение с притчата за добрия самарянин, чийто извод е точно такъв - че буквалното разбиране на Писанието не води към истината и към добро, че евреин е всеки любящ човек, че "евреи" не е етнос и група.
Все пак да напомня, че Авраам е шумеро-вавилонец, а бабата на Цар Давид е моавка.
Тъй че еврейството по майка е разбито на пух и прах само от тези два примера.
Ето защо да обичаш ближния както себе си е едно стъпало, което предшества по-горното нему - да любиш и врага си, онзи, който има вражда към теб, който е враждабен.
Но да почнем с по-ниските стъпала, стремейки се към по-високите.
Какво ни казва Писанието?
Възлюби ближния както себе си.
Нямай любов само към себе си, не бъди краен егоцентрик и егоист.
Поне ближните си люби!

Защо човек трябва от време на време да има и от време на време да няма?

 
По-умни от мен казват, че няма зло, че има неосъзнало се добро. Та в дъното си всеки човек е самата доброта, както всяко друго същество, но несъзнатостта създава зло, лошотия на повърхността. Точно като океана, чието най-голямо вълнение е на повърхността. Там са бурите му, бурите на всички. Без осъзнатост ние не усещаме удовлетвореност и това чувство за непълнота, заедно със страха и желанието да не преживяваме нещастие, ни карат да търсим насищане чрез различни неща, които вярваме, които си мислим, че ще ни ощастливят, че ще ни донесат трайно щастие.
Някои мислят, че ще са щастливи ако владеят целия свят, ако имат достатъчно средства за това, империи, ако са известни (власт, богатство, слава), за други е важно да де нахранят добре, да правят секс, да спят (храна, секс, сън), като всички, в допълнение, преследваме всякакви удоволствия, и всички, в корена си, нон-стоп се стараем и се грижим да оцелеем.
Цялото това нещо се нарича "тревожност" и тя може да нарастне до огромна степен, буквално до лудост и агресия, до безпардонност, до това въобще да не ти пука за другите. Това е егоцентризмът и егоизма. Затова е много важна т.н. "различаваща мъдрост", с която да виждаме, че всички желания, което успямаме да осъществим, не ни носят трайно щастие, че не запълват нашата неудовлетвореност. Нашата неудовлетвореност може да бъде запълнена само от Любовта - когато я получаваме, но тъй като не винаги се намира някое същество да ни обича и не всяко същество ни обича във всички аспекти на Любовта, то ние не сме щастливи.
Или нямаме майка, или баща, или партньор, или деца, или верни приятели, или нямаме домашни любимци, не (се) обичаме (с) животните, или не (се) обичаме (с) растенията, или не усещаме Любов от и към природата... Да получаваме Любовта от непостоянни в ума си същества, е твърде несигурно. Затова страдаме по Любовта, защото копнеем по Нея, а Тя, някак си, все ни се изплъзва и това, от една страна, е много добре, защото ни кара да Я търсим там, където Тя никога не изчезва - в дълбочината на всичко, в собствената си дълбочина. Ние търсим Любовта, искаме да получаваме Любов, искаме да сме щастливи, защото имаме Любов към себе си! Дори тези които крадат, изнасилват, дори серийните убийци или канибалите, дори те правят тези неща, за да си придадат наслада, за да си угодят, защото искат да са щастливи, от Любов към себе си.
Друг е въпросът, че бъркат в преценката си, че това ще ги направи щастливи. Тоест в тях липсва въпросната различаващата мъдрост.
Но тя липсва при всички нас, затова например ходим в Мола, на кино, затова пием бира, или караме ски, затова си купуваме сладолед и пр, и пр.
Всичко, защото мислим, че то ще ни донесе щастие.
Дори тези неща от първа необходимост, те пак са свързани с желанието да бъдем живи и щастливи, поради Любовта към себе си. Та в един момент разбираме, че не само искаме да получаваме Любов, а искаме и да даваме такава.
Разбираме още, че желанието за щастие в нас, Любовта ни към себе си, е самата Любов, че в корена си ние сме Любовта.
И разбираме, че всички и всичко е Любовта, която Любов е дошла да се изживее, да влезе във взаимоотношение със самата себе си - да се даде и да се получи. Разбираме още, че когато не се получава Любов, самия факт че Тя се желае, че има копнеж по Нея, е вече получаване.
Тоест ти искаш Любов, защото се обичаш, осъзнавайки, че се обичаш, ти вече получаваш Любов, от самия себе си.
Тя подхранва себе си.
Така ти ставаш непривързан към получаването, както един извор е непривързан (той няма нужда в него да се налива вода), но в същото време няма нищо против да срещне друг извор, с когото да оформят река, а в последствие с още много извори да направят море, океан. Това е истинския смисъл на живота, предназначението му, идеята на Творението. Това е самото щастие.
Самата Любов е света - от Любов го създава, чрез Любов го създава/поддържа и от Любов го разрушава/обновява. Когато ти копнееш за Любовта, твоя копнеж е поради Любовта в теб самия (любов към себе си). Желанието за щастие и за живот, са Любов към себе си. Само Любовта може да търси Любовта.

* * *

Човек винаги трябва да помни и реално да вижда причината (корена) на желанието, на което и да е желание, че всъщност всички желания са желание за щастие/живот.

Човек винаги трябва да помни и да реално да вижда причината за съществуването на желанието за щастие/живота (коренът на корена) - Любовта към себе си, че в сърцевината си е самата Любов.

Човек винаги трабва да помни и реално да вижда, че всички същества имат желание за живот и щастие, сиреч че имат Любов към себе си, че са Любовта.

Тогава той ще вижда реално, че всичко е океан от Любов и ще вижда реално, че всички и всичко е Абсолютно Равнопоставено.
Велика Равнопоставеност

* * *

Много по-лесно е да се покаже, че ти си Мир, самият Мир - просто трябва да утихнеш - да успокоиш тялото, да се успокоят емоциите и мислите в теб. Тогава (от теб) остава само Мир, но този Мир не е празен, не е нищо, не е Нихилизъм. Той е пълен с Живот (Светлина, Сила). В него присъства самата Съзнателност, самата Будност.

* * *
  Римляни 13:9
Понеже заповедите: "Не прелюбодействувай"; "Не убивай"; "Не кради"; "Не пожелавай"; и коя да било друга заповед се заключават в тия думи: "Да обичаш ближния си както себе си".

ОМ Мисля че в някои от постингите си съм бил доста рязък по темата за Християнството, Христос... Съжалявам - просто съм човек с добрите и лошите си страни, далеч от всезнанието! Скоро бях на братското лозе във Варна и говорих с един много светъл човек, брат, който познавам отдавна, на темата за Христовият дух, разбирането за него, за чистотата и първоизточника на учения като Агни Йога и Теософията, нашето земно Бяло Братство и прочие! Този брат наблегна на това, как Агни Йога и Теософията омаловажават мястото и ролята на Христос и Христовият Дух и го правят умишлено, защото идват от "другата" ложа! Как мислите, дали е така? Как да разбираме Христовият Дух - личностно или като висш принцип? Не може ли този Дух да се прояви във всяка една Религиозно Философска система, без значение на наименованието и, стига резултатите от нея да са чистота и безкористност? Не работи ли този Дух във всеки един добър човек, дори той да не е чувал за Христос? Какво е Христос? Личност от космически и над космически порядък, или ниво на вибрация, вътрешният ни висш принцип? Последното например е било разбирането на Гностиците - първите езотерични Християни!
А може би Христос е личност на един по-конкретен план - по-приземен и близък до разбирането ни - последното го казвам във връзка с книгите на Зечария Сичин! Много научни изследвания водят до това становище!
Нека чуя вашите мнения - благодаря! Желая стремеж към Истината! И нека Любовта и Мъдростта ни водят!!! ОМ
п.п.: Искам само да кажа че вибрацията на Новият Завет и думите на Учителят от Юдея са една от най-силните, чисти и истинни вибрации давани на човечеството... само лично мнение...

И аз така мисля. Наи финните преживявания съпроводени от най възвишени мисли , докосващи се до тенденцийте в човешките отношения . Както и преживяванията съпровождащи осъзнаването на причините в света , остават като спомен в душата . В онази  безсмъртна част на човека .
И това е вярно , както е вярно тупкането на футболната топка . Истината идва когато вземеш топката в ръце .  
 

Здравейте,
Ако приемем идеята за прераждането, сега живеем в една страна, друг път в друга, сега сме Християни друг път Будисти или Мохамедани…... – като че ли остават по-висшите принципи.
Поздрави,
Петко
 

Здравейте,
Ако приемем идеята за прераждането, сега живеем в една страна, друг път в друга, сега сме Християни друг път Будисти или Мохамедани…... – като че ли остават по-висшите принципи.
Поздрави,
Петко
 

14 г. след този пост ,   Значи просто да обеля някоя дума .
Не рекламирам никое духовно течение . Просто споделям как пристигна до мен тази идея . Значи четях писаното от известен ученик на Щайнер . Темата за Голгота е широко разработена и там видях нещо което отдавна знам като усещане , догатка ... Усещането е че в човека има особенна сърцевина , която ние не желаем да показваме , Може би основателно се страхуваме да не нараним най чистото у себе си ...Та , ежедневието е толкова брутално , по--някога ... Постепенно , с усилие премахнах тази предпазливост/страх . И странно , уж се откривах , а започнах да забелязвам тази сърцевина у други хора . Това забелязване , не веднага , ме разкри още повече , а учудващото бе че ставах все по неуязвим . Като , че ли изваждането на тази сърцевина  отвън , ме защитаваше .
Май се увличам , и за това направо за описанието което намести , много неща в мирогледа ми .Разбира се със свой думи :
---Значи всички сме уверени че получаваме телата си , наследени от родители и предци .Всички сме виждали не пряко , а рисунки или снимки(както ни убеждават) на ДНК . Мисля всички знаем , че с раждането си  получаваме и физическо тяло
-- много по малко си дават сметка , че с раждането получаваме и още едно по финно , енергийно тяло . И то е водещото от тези две тела .То е фактора за оформяне на физическото тяло .
--Още по--малко са се интересували за развитието/битието на човека през времето и имат до някъде вярна представа , що значи , че Христос ни е спасил . Много има изписано , няма спор .Но никъде няма съществено описание , като например  ,,взел тази част......и я занитил за калъпа на човека ... А човека след първото идване на Христос е променен . До тогава хората живеят като се водят от водачи . След събитието на Голгота , всеки човек получава възможноста да открие в себе си Бога ,,Аз съм ". И ако успее , не му трябват външни водачи/учители . В това е спасението --незаличимата вътрешна връзка на всеки със Бога .
 
 

Колко добре си описала егрегорите. 
Човек има свобода на волята в рамките на волята на водещия му егрегор.....и дай Боже да няма връзки с черни егрегори...:) 

Петко, Много ти благодаря за Мрежата на Съдбата! Тя ми е любима. Зарадвах се, че някой друг я е чел и я цитира.
Поздрави! 
Следа

Здравейте,
Красивото е навсякъде около нас и в нас. Според мен да виждаме, усещаме, чустваме Красивото трябва да ни е дадено (може и да се отнема). Преди това трябва да сме се потрудили. 
Поздрави,
Петко 

Здравейте,
Красивото е навсякъде около нас и в нас. Според мен да виждаме, усещаме, чустваме Красивото трябва да ни е дадено (може и да се отнема). Преди това трябва да сме се потрудили. 
Поздрави,
Петко