Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Петко_П

Участници
  • Общо Съдържание

    43
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    2

Репутация Активност

  1. Like
    Петко_П reacted to Ники_ in Молитвата. За какво да се молим?   
    Много често под сърце, авторите имат в предвид сърцевината на ума. Но и буквалното разбиране е също толкова адекватно. Изпращането на ума в сърцето е част от етапите на молитвата описани от светите отци.
    Съсредоточение върху сърцето, такава практика посочва и Шри Чинмой, като казва, че този път е един от основните два. Същото тръди и Бабаджи като предупреждава практикуващите да не сменят твърде често обекта на медитация...
    "Когато не те смущава вече никаква страст, тогава Божественото желание ще нараства вътре в сърцето ти;"
    Преподобни Теогност
    В Библията се казва, че сърцето на човек е измамно, лукаво, че покривало лежи върху него..., че може да е закоравява, но и че може да се разшири, че може да бъде освежено, че притежава в сърцевината си свещена простота...
    "... внезапно нейната светлина възсия в моето сърце и от нейната сладост аз бях възнесен вън от себе си; прекрати се действието на моите телесни чувства (сетива, усещания), аз излязох мислено от сегашния живот и забравих за всичко, което е в този свят. Но не зная как, тя отново отстъпи от мен и ме остави сам да оплаквам своята немощ. О, прежелана любов! Блажен е този, който те е възлюбил, защото такъв вече не ще поиска да обикне страстно никоя човешка красота." Симеон Нови Богослов
    "И умът във време на молитва не бива да внимава освен в Бога. Ясен ли ти е тоя пример, Теодосие? Моли се Богу не с думи, но с помисли. Защо искаме от Бога това и онова, като че Той не е в нашите сърца, в нас самите? В сърцето си търси Бога и чрез сърцето с Него говори. Истинското начало на молитвата е сърдечната топлота. Повтаряй неотстъпно в ума си: «Господи Иисусе Христе, Боже наш, помилуй ме!» — и това стига. Нека молитвата бъде кратка, за да не се вмъкне в душата чрез думите някаква прелест и съблазън и да смути твоя дух. Не променяй думите, тъй като не пущат корен дървета, които често се присаждат. Изгони своя ум от главата и го събери само в сърцето. Тоя, който може да събере всичките си мисли в една точка, прилича на острие. Тъпият предмет не може да премине през препятствие — него трябва да наострим и той ще прониже всичко. И да се пее е ненужно, и псалмопението не винаги е добро. Който се труди, нека пее, ти, като безмълствуваш, по е прилично да твориш умна молитва. Знай ти, Теодосие, безмълвието на пустинника прилича на сянка. Като че няма Бог, а Той е там, в него, нечут и невидим, също както слънцето, което не грее в сянката, а само я създава.
    ...
    Свободната от духовна прелест Иисусова молитва, низвеждаща огън на земята на сърцето ни, се съпровожда от топлина, опалваща страстите като тръни и образуваща в душата тишина и радост. Топлината не идва нито отляво, нито отдясно, нито от горе, но струи в сърцето подобно на воден извор от Животворящия Дух .
    ...
    Като сведеш глава и като събереш ума в сърцето си, разбира се, ако то е отворено, призовавай на помощ Господ Иисус Христос... Търси Господа с напрежение и ревност.
    ...
    И така, когато в сърцето настъпи действието на молитвата, тогава то съвършено задържа ума около себе си, като го радва и не допуска да бъде пленен.
    ...
    И тъй, моли се в мълчание в своя ум и в своето сърце и твоята молитва ще бъде наистина действие на вярата и изходна точка на безмълвничеството."
    Свети Григорий Синаит
    "След като нашата душа е един предмет, който притежава много способности и си служи с тялото като с орган, давайки сама живот на това тяло, с кои органи си служи нейната способност, която наричаме ум, когато се приведе в действие? Никому не би минало през ума, че разсъдъкът е разположен в пръстите, в очите, в ноздрите или пък в устните. [1105C] Всички обаче са съгласни, че той се намира вътре в нас. Някой обаче са на различно мнение относно това: с кой вътрешен орган си служи? Едни го поставят в мозъка, като на някакъв акропол. Други обаче му дават седалище в средата на сърцето, където от само себе си е чист от естествения дъх. Ние сами обаче точно знаем, че нашето разумно начало не се намира вътре в нас като в делва, понеже е безтелесно, нито пък е извън нас, защото е единно, но е в сърцето, като в орган. Научили сме това не от човек, а от Онзи, Който е сътворил човека и Който казва в Евангелието: "не това, що влиза в устата, осквернява човека, а онова, що излиза из устата, то осквернява човека <...> защото от сърцето излизат зли помисли" (Мат. 15: 11, 19). [1105D] Същото казва и Макарий Велики: "Сърцето управлява всеки телесен орган и когато благодатта държи юздите на сърцето, тя владее всички помисли и телесни членове. Защото там се намират умът и всички душевни помисли". Следователно нашето сърце е хранилище на разума и негов първи телесен орган.
    И така, ние трябва да се стараем да наблюдаваме своето разумно начало в неотклонно трезвение и да го направляваме, но как другояче да го наблюдаваме, освен ако не събираме отвън разпръснатия в сетивата ум, за да го изпратим във вътрешността, в самото сърце - хранилището на помислите? [1108A] Ето затова прочутият Макарий малко след онова, което каза по-горе, допълва: "Там следователно трябва да гледаме дали благодатта е написала законите на Духа". Къде там? В главния управляващ орган, в трона на благодатта, където са всички душевни помисли, тоест - в сърцето.
    Сега вече виждаш колко е необходимо онези, които са избрали да живеят в исихия, да събират и да изпращат ума в тялото си, и още повече - в най-вътрешната част на тялото, която наричаме сърце. Понеже, ако според Псалмопевеца "всичката слава на царската дъщеря е вътре" (Пс. 44: 14), как така ще я търсим някъде навън? И ако според апостола "Бог изпрати в сърцата ни Своя Дух, Който вика: Авва, Отче", [1108B] как ние няма да се молим заедно с Духа в сърцата си? Ако съгласно Господа на пророците и апостолите Царството небесно е вътре в нас, как няма да се окаже извън небесното Царство този, който старателно се обучава да изведе от вътрешността си своя ум? Соломон казва: "правото сърце дири знание" (Пр. Сол. 27: 21), което другаде сам нерече умно и Божествено. Относно този вид знание, отците, обръщайки се към всички, казват: "Умът, изцяло духовен, се обгражда от духовно познание, което съществува в нас и не в нас, и ние не трябва да преставаме да го изследваме"."
    Свети Григорий Палама
    Даже, в първата заповед от т.н. Царски Закон се казва, че има условие, отдадеността да е с цялото сърце.
    "Видя ли, че ако някой възнамерява да противостои на греха, да придобие добродетелност, наградата от надпреварата в добротелта и най-вече - [1108C] да открие духовното познание по отношение залога от наградата на добротелта, то необходимо е, щото да насочва ума си навътре в тялото и в самия себе си? Схващането, че умът действа извън тялото - не говоря за тялото като образ, а за самото тяло -, където се радва на духовни съзерцания, е върхът на елинската заблуда, корен и извор на всяка какодоксия, откритие и учение на демони, майка на глупостта и дете на безумието. Затова и тези, които говорят, вдъхновени от демони, отстъпват от самите себе си, понеже не съзнават това, което говорят. Ние обаче изпращаме ума си не само в тялото и в сърцето, но и в самите себе си. Да обвиняват тези, дето казват, че умът не е отделен, но е единен с душата, "как така някой би могъл да изпрати ума си навътре?". Изглежда те не знаят [1108D], че едно е същността на ума, а друго - енергията. Или по-скоро, знаейки това, объркани заради хомонимията, те на драго сърце са се съгласили с лъжците. За да не приемат простотата на духовното учение, достигайки от диалектиката до противоречивостта, според Василий Велики, те са извратили силата на истината в противопоставянето й с лъжеименното знание и лъжеубедителността на софистиката. Така трябва да постъпват само тези, които не са духовни, но смятат, че разсъждават и учат по духовному. Сами не знаят, че с ума не е като с гледането, при което виждаш другите зрими неща, но не виждаш себе си. [1109A] Но самият ум действа, за да види това, което трябва, посредством пряко самозадвижване, както казва Дионисий Велики. Когато умът се самосъзерцава, той се обръща към себе си и действа спрямо самия себе си. Той казва, че това е негово кръгово движение... "
    Св. Григорий Палама
    "Чрез изпълнението на Божиите заповеди възраства вътре в нас, подобно на някой съставен от много части плод, любовта, милосърдието, благостта към ближните, кротостта, смирението, търпението в изкушенията, непорочността и чистотата на сърцето, посредством която се сподобяваме да виждаме Бога. И във вече чистото сърце възсиява благодатта и просвещението на Светия Дух, Който ни възражда, прави ни синове на Бога, облича ни в Христа, запалва светилник в душата ни, прави ни чеда на светлината, освобождава душите ни от тъмнината, и отсега още, в този живот, ни прави причастни на вечния живот, макар ние и да не знаем това...
    Също така и никой, чието сърце е обладано от някоя страст, дори и най-малка, не може да бъде жилище на Христа чрез благодатта на Светия Дух; защото Бог е светлина, както казва Сам Той: Аз съм светлината на света (Иоан. 8:12)."
    Св. Симеон Нови Богослов
    Освен това, концентрацията в сърдечната област отваря определени канали, може би най-важния.
    Именно в спокойствието човек може да очаква подсъзнанието му да се прояви, че да може да го отработи.
    Няма по какъв друг начин човек да навлезне в подсъзнанито си, ако не притихне в съзнанието си.
  2. Like
  3. Like
    Петко_П reacted to kipenzov in Молитвата. За какво да се молим?   
    Петко, толкова е обобщено, че няма как да те оборя с твърдение, за това те подкрепям
    Едно време, докато отговарях за горите от Мелник до НП,,Пирин", в с.Рожен имаше един възрастен човек, на който единият син се занимаваше с дърводобив, а другият беше земеделец.
    Един ден в края на август се засичаме около Роженския манастир и след като се поздравихме го попитах дали утре ще вали, че се беше заоблачило. Той ми каза : 
    - Се в г..з! 
    Чак след като достолепният, възрастен горски на района, който го познаваше по-добре от мен, ми обясни за синовете му вденах думите :))
    Така де, исках да дам пример, че понякога не просто ,,стигаме до някъде", но и сме "водени" от следствия на независещи само от нас причини. 
  4. Like
    Петко_П got a reaction from kipenzov in Молитвата. За какво да се молим?   
    Здравейте,
    Извинявам се ако повтарям някой отговор.
    Според мен човек може да се моли за каквото си иска, когато и където си иска и на когото(каквото) си иска.
    Всичко зависи докъде е стигнал човека.
     
    Поздрави,
    Петко
  5. Like
    Петко_П reacted to mecholari in Черната ложа, черен учител   
    Библия
    2 Коринтяни 12:7
    А за да се не превъзнасям поради премногото откровения, даде ми се трън в плътта, пратеник от сатана да ме мъчи, та да се не превъзнасям.
    Аз срещам Някои разправят за религиозна опитност. В какво седи тази опитност? Някои християни имат дълбока опитност. Апостол Павел се оплакваше, че имал един демон, който го мъчел в плътта му. Три пъти се молил на Господа да му отмине. От невидимия свят му казали: Този демон ще върви с тебе, ти ще го храниш, и добре ще се отнасяш с него, и той с тебе ще бъде. Но туй да се отнеме от тебе, не! И той си го обяснява, че за многото знания, които му са дадени, че да не се възгордее. Този дух му турили там, да го държи в едно средно състояние. Да се не възгордява.
    http://beinsa.bg/beseda_s.php?s_type=all&id=2695&status=2&high=демон#2result_291351
  6. Like
    Петко_П reacted to Ани in Егрегорите на религии и езотерични учения   
    Хриско, мисля че тук нещата са много по-сериозни и затова реших да отделя в нова тема този ти въпрос от темата за „Модата в отвъдното“. Религиозните убеждения не са мода. Но в отвъдното, както ти наричаш животът след физическата смърт, много религиозни хора затъват или по-точно казано биват хванати в капана на егрегора на религията или учението което са следвали приживе?

    Как се създават тези егрегори? Мислите, желанията, представите, вярванията на последователите, поклонниците, учениците на един религиозен водач са свързани с него, образуват колективна (групова) енергия или мисъл - форма, която заражда „егрегора на религията или съответното учение". Тази мисьл-форма не е нещо отвлечено, не е някаква измислица, която няма нищо общо с Реалността. Напротив - колкото повече хора я създават, вярват в нея и й се уповават, колкото повече хора интензивно мислят за нея, толкова повече тя придобива плътност и жизнена сила, толкова повече се превръща в реален фактор, който взема дейно, активно участие в живота на вярващите и създаващите я и им влияе. Така че егрегорът е един много сложен феномен - от една страна възниква на базата на реален обект - лице (Буда, Кришна, Христос и т.н.), в същото време е сбор от субективни представи, но тази колективна субективна представа наречена „егрегор" е обективно или реално-действаща сила в живота на тези, които я създават чрез силата на мисълта, волята, желанията, мечтите, представите и вярванията си.

    Егрегорът се превръща в сила - закрилник, покровител, с която може да се взаимодейства, с която може да се общува. Можеш да задаваш въпроси, адресирани до тази колективна енергия, до егрегора и да получаваш отговори на сън или наяве. Много често егрегорите на религията са във враждебни отношения помежду си - примерно мюсюлманският егрегор по отношение на християнския, както и обратно. Егрегорът е жива същност, която съществува дотогава, докато има хора, които я поддържат с мисълта си.

    Човек е свикнал да търси закрила, покровителство, сигурност, да се уповава на нещо. Затова и затъването в клопката на егрегора на дадена религия или учение е така примамлива понякога. В рамките на егрегора нещата са много лесни понякога. Тук ако зададеш въпроса - кой е истинският бог? - ще получиш очаквания отговор - ако си християнин - това ще бъде Христос, ако си кришнар - Кришна и т.н. На въпроса - има ли прераждане или не - ако си ортодоксален християнин ще получиш отрицателен отговор, а ако си индуист - положителен.

    Но всичките тези отговори, колкото и удовлетворяващи, успокояващи или вдъхновяващи да са, няма да дойдат от Висшата Реалност, а ще са плод на нашата обусловеност в рамките на егрегора, който сме си избрали и към който принадлежим.

    И тук идва неприятната част – заминалите от физическия свят членове на дадена религиозна общност или учение образуват нещо като част от егрегора, защото и след смъртта си го хранят с психическата си сила. Поради това никаква идея в света не може да се унищожи с насилие. Действително, мъчениците за една идея само засилват представляващия я в астрала егрегор...

    Трудно се излиза от тази примка. За да се докосне човек до Върховното, до Реалността такава, каквато е, трябва да се освободиш от всички егрегори, от всякакви влияния, да мине отвъд тях. Това не е лесно.Трябва да бъдем достатъчно проницателни за да можем да видим фалша на всичко това - на външното упование, на външната сигурност - тогава заедно с виждането ще дойде и отхвърлянето, и освобождението от товара на егрегорния авторитет, на който сме били подвластни и който сме създавали с мислите си.

    Не смятате ли, че доста е тънка понякога границата между Реалността и създаденият егрегор на дадена религия или учение. Трябва да имаме повече доверие на вътрешния си глас. Да разчитаме на него за откриване на Истината. Може би това е начин да не се попадне в капана на на някой религиозен или езотеричен егрегор...?
  7. Like
    Петко_П reacted to kipenzov in Черната ложа, черен учител   
    А може и да няма редакция! Просто да си е предадено 1 към 1, защото повечето пъти ,,думите остават просто думи'', когато не се ,,долавя'' по-дълбоката метакомуникация. И без това всички ,,се  носим'' на вълните на отдавна измислени послания.
    Поздрави!
    Приятно е да срещаш любознателни хора!
  8. Like
    Петко_П got a reaction from kipenzov in Черната ложа, черен учител   
    Здравей kipenzov,
    Мерси много за бележката. Всъщност определено не бях погледнал цитирания пасаж както ти споменаваш. Ако той е дело на някой редактор има голяма възможност да си прав.
    Мерси много и за линковете.
    Поздрави,
    Петко
  9. Like
    Петко_П got a reaction from АлександърТ.А. in Бялата ложа и Белите Учители   
    Здравей Донка,
    Познанията ми по тази тема не са много големи, но според мене Джорджия Николова има доста добри размишления по темата и като цяло. Прилагам два интернет адреса (не са изцяло по темата):
    https://www.youtube.com/watch?v=Yn_Z3ewXLKc
    https://www.youtube.com/watch?v=EVR20w05284
     
    Поздрави,
    Петко
  10. Like
    Петко_П reacted to mecholari in Черната ложа, черен учител   
    Ако злото не съществуваше, светът щеше да се развали, щеше да се разруши. Ако само за един ден злото би изчезнало от света, нашата земя би престанала да съществува не във физическо, но в духовно отношение, т.е. животът на земята не би имал условия да се развива. Ангелският свят в сравнение с физическия, с живота на земята е съставен от съвсем друга материя и други принципи го управляват, вследствие на което той не може днес да се приложи на земята. В това отношение злото на земята е една необходимост, без която нейния живот не би се проявил; без злото в света доброто ще остане непроявено. Чрез злото ние познаваме доброто. Затова именно трябва да бъдем благодарни. От две злини трябва да изберем по-малката. Мислите ли, че онези духове, които изразяват злото, са благодарни от положението си? Нима ралото, което влиза в земята, е благодарно от своето положение? Нима чукът, който руши камъните, е благодарен от своето положение? Нима крадецът е доволен от себе си, когато краде? Ако го попитате защо краде, и той не знае. Обаче за разумния свят това не е извинение, физическият свят съществува за разумните хора, които трябва да го изучават. В това отношение злото и доброто са външни обекти за поучаване, с цел да ни доведат до известни познания, да разбираме Божиите пътища. Щом Бог е допуснал злото и доброто като сили да работят в живота, Той знае защо е направил това. Следователно ние трябва да имаме нужното смирение да изучаваме и злото, както и доброто, при което доброто да държим, а злото да избягваме. Казано е в Писанието: „Всичко изпитвайте, доброто дръжте!"
    http://petardanov.com/beseda.php?high=магаре символ&amp;s_type=beseda&amp;id=929&amp;status=1
  11. Like
    Петко_П reacted to mecholari in Черната ложа, черен учител   
    Брат Елеазар Хараш извежда аспекти на окултното познание, които са свързани с много тънка и дълбока психология. Аз имам около 30 негови книги в книжен вариант, от него  и кръга на неговото общество, близките му съратници, с тематични извадки от Словото на Учителя и личното му вдъхновение от връзката му с Учителя. Затова смятам, че например "В Храма на Учителя", том 1, не бива да има човек от братството, който да не я е прочел.
       Бог обръща всичко на добро за нашето израстване, впряга и злото за Своите планове., за да се научим да различаваме. И какво казва например брат Елеазар Хараш в друга лекция:
    "Преди да започна, само няколко думи: Всички учения са от Един Източник, абсолютно всички без изключения, включително и черни братства и секти – всичко има Един Източник. Какво искам да кажа? Няма два източника, няма две воли, няма два Бога – Един Бог действа навсякъде и ако Бог те е изпратил в някакво черно учение или секта, то е много ценен опит; Той те е заблудил, за да може след време да различаваш истинския Учител. Така че, Той е навсякъде и всичко е негов план – и когато те заблуждава, и когато те прояснява, е Негов план.
    Всички клони са от едно дърво; всички реки отиват в морето, затова почитаме всички учения, както и всеки човек, защото – какъвто и да е този човек или това учение, там е и Бог. И ако ти не почиташ едно учение или един човек, ти вече не можеш да имаш реална връзка с Бога - само един човек или едно учение, тъй като всички са заедно."
     
    Иначе тук в сайта съм дал линк към малка електронна библиотека с  книгите на Брат Елеазар Хараш:
     Разбира се първо съм попаднал на неговото разрешение за свободно разпространение във всякакъв вариант и формат, дори и за комерсиални цели на неговите книги, което го определя като безсребърник, обърнат към духовното израстване на читателите.
    А на най-ниска цена в книжен вариант може да се намерят тук:
    http://www.knigi-bg.com/category.php?id_category=204
     
  12. Thanks
    Петко_П got a reaction from mecholari in Черната ложа, черен учител   
    Здравейте,
    Дефиниция не мога да направя защото нямам познания и затова задавам въпроса.
    Предполагам от каквото съм чел черната ложа е  противовеса на бялата ложа и имат свой закони и правила. Черен учител (брат) – член, същество което принадлежи към черната ложа.
     
    Например какво е интересно за мене:
    Черната ложа я има заради …….. Нейни представители(йерархия) са……
    Черен брат (учител) може да ни покаже……….. и основно се занимават с ……..
     
    Предполагам че се срещаме или имаме доста по чест контакт с тях отколкото предполагаме.
     
    Поздрави,
    Петко
  13. Thanks
    Петко_П reacted to mecholari in Черната ложа, черен учител   
    7 октомври 2014 г.
    ТАЙНИТЕ НА ЗЛОТО
    ЗЛОТО
    (лекция 1)
    ЗЛОТО – продължение
    (първа идея за размишление)
    САТАНА
    (лекция 2)
    ДЕМОНИТЕ
    (втора идея за размишление)
    ДЯВОЛЪТ
    (лекция 3)
    ЛЪЖАТА
    (трета идея за размишление)
     
    ЗЛОТО
    (лекция 1)
    Да си направим ограждащата формула.
    Защо говорим за него? Защото който го разбере правилно, ще намери и правилния си Път към Бога – дълбоко правилно разбиране.
    Злото в света и във Вселената е допуснато от Бога, защото след разрушаването Бог пресъздава и възкресява съществата. Защото има Зло, при което няма нито Възкресение, нито възраждане, нито прераждане. Това Зло е отстранено от Бога, а е допуснато това, което лекува човешкото добро и сътвореността. Това допуснато зло е добро; именно затова Бог е Любов – защото е вътре във Великата Воля на Бога. Другото не е Негова Воля, но това зло е в Неговата Воля. Това зло е едно особено прикритие на Бога – то е прикрита Любов, прикрит Негов замисъл, докато всичко узрее и се роди; и тогава хората ще разберат наистина, че Бог е Любов – защото тогава ще се роди истинското Добро, т.е. не човешкото, а истинското. Затова Учителят казва във втория том на „В Храма на Учителя“: „Ако сте станали много добри, ще се отдалечите от Мене. Трябва да станете истинни, да влезете в истинското Добро“.
    Когато се дойде до истинското Добро, тогава хората чак ще разберат Бога и ще Го славят, защото Той ще бъде разбран.
    Ако злото изчезне от този свят, нямаше да има никакъв шанс за истинското Добро, то нямаше да може да се развие и да се разгърне. Злото не може да бъде там, където е наситено с Бог. Ако вярваш, че злото е реалност, то започва да съществува чрез своята нереалност – а ти го привличаш, защото си изоставил Бога, т.е. истинската Реалност си изоставил и я заместваш с друга. Злото може да загуби реалността си само чрез Силата на Бога, ако живееш вътре в системата на Бога.
    Ако Бог се задвижи, всяко зло изчезва. Въпросът е дали ти можеш да Го задвижиш в себе си. Ако Бог мълчи, това значи, че Той не иска да действа. (Говорим за земетресения всякакви и древния потоп, за който Учителят казва, че това е било велико водно кръщение.) Защото има работа, има поучения.
    Злото, което прави Дяволът, е едно благословение за света, казва Учителят. Доброто, което правят Ангелите, е едно благословение за тях. Единственото зло, което не е благословено, това е човешкото зло. Злото на Дявола е благословено, на Ангелите доброто е благословено, но човешкото зло – там няма благословение.
    В Божествения порядък е, когато Дяволът прави зло; това е негова цел, негова задача. (Даже мога да кажа: ако не прави зло, горко му!) В Божествения порядък е, когато Дяволът прави зло, но когато човекът прави зло, това не е в Божествения порядък. Ето защо човекът има карма – Дяволът няма карма.
    Злото също има вяра, но неговата грешка е, че то вярва в абсурдни неща. Злото е една необходимост, за да познаеш Бог в себе си – и то отвътре. Не да Го търсиш някъде, а отвътре.
    Не се бори със злото, казва Учителят, а се съедини с Бога. Не борба със злото, а търси начини да се съединиш с Бога. В Бог злото губи своята власт. Целта на сътворяването на злото е изявлението на Великото Божествено Единство – да търсиш това Единство и да го постигнеш в себе си. Злото е създадено като преграда, защото Бог е искал да го победим – но заедно с Него.
    Сещам се за една атлантска поговорка, която казва: „Ако Мъдрият ти прави преграда, ако ти прави препятствие – това е тайна услуга“. Няма значение дали ще разбереш – то е услуга.
    Злото оплита човека чрез човека, чрез неговите неразумни желания.
    Заплахата срещу човека, това е злото, скрито вътре в него – не външното зло, а онова, скрито вътре в него.
    Енергията на злото расте чрез невежество, чрез борба, съпротива, омраза и т.н.
    Когато ще говорим след време за Айкидо, Морихей(Морихей Уешиба – бел.ред.) казва: „Който не се съпротивлява, никога не може да бъде победен от злото“. Злото е толкоз слабо, че се побеждава без борба, но трябва да си буден и да знаеш как да действаш; защото в мекотата, казва Морихей, злото няма метод срещу мекотата – там винаги увисва. Но ти трябва да си я изработил като принцип, като нещо, което разрушава и най-големите прегради. Такова нещо е мекотата.
    Докато твоята любов не е станала истинска, това означава, че тя не е преодоляла злото – а това означава, че ти въобще не можеш да служиш на Бога. Смешно е да говориш за мисия и т.н.
    Всеки човек, който обсебва друг човек, без значение дали това е човешка любов, или омраза, трябва да знае, че за него се прилепва тъмният меч на строгата карма.
    Грехопадението е особен дар за земните. Ще обясня. Грехът спасява хората от един много по-голям и скрит вътрешен, психически взрив. Този грях е слабост, но – казва Учителят – и спасение. Докато при другото Зло – там за спасение не може да се говори. То е тотален унищожител; то е Четирите шестици, за които не се говори. Това грехопадение, това зло е спасител на човечеството – но при едно условие: ако човекът се предаде в Божиите Ръце. Ако си умува, това е негова работа, но ако се предаде в Божиите Ръце, тогава това зло става спасител и поучител. Защо? Защото сам Бог работи тайно в това зло. Даже това зло не знае как работи Бог. Но Бог работи тайно в него и спасява човека чрез преживявания и опит; защото Бог иска да израсне заедно с човека, а не човекът да чака някога да дойде Бог. Бог е завързал тайното Зло в Себе Си – и това Зло не може да работи. В него има нещо тотално непоправимо, затова то е заключено. То е останало за далечно бъдеще; но в Сатана Бог работи – и не само работи, но спасява и осветява. Има зло от миналото; има Зло от Древността. Злото от миналото е паднало чрез грехопадение – гордост, завист; и това е малкото зло. Но Злото от Древността – това е друго Зло. То е паднало по друга причина: то е посегнало на Тайната на Бога, на ядрото на Бога и на Тайната на Живота. То е поискало да разруши Тайната на Живота и така това Зло жестоко се е самонаказало, защото е поискало абсолютно невъзможното. Злото още от Древността е било създадено за изпитание на най-висшите Същества – Боговете. Но даже и те се оказали неподготвени за него. А то било страж на Тайната на Живота – те не знаели това.
    Злото е изпитание и за най-висшите, и за най-нисшите същества. За висшите – за да се провери дали те могат да се срещнат с Лицето на Истината и да издържат; а за нисшите – дали ще имат тотално Послушание, което е при Христос: послушание до смърт, а не някакво послушание на Бога. Тези, които не са издържали Изпитанието на Истината, те са станали зло и са започнали да виждат злото като зло: погледът им е видоизменен и те го виждат – и там, където го няма, и там, където го има. Злото е скритото Лице на Истината, за което не сме готови.
     
    ЗЛОТО – продължение
    (първа идея за размишление)
    Злото ще изчезне тогава, когато Бог се съгради в човека. Злото е създаден Замисъл, за да бъде изпитание за Истината в човека. Докато злото работи, човекът е в развитие; ако злото не работеше, човекът нямаше да има шансове.
    Всеки трябва да премине през мрачните страдания на злото, за да открие себе си и Чистия си Път. Злото се превръща в зло, когато го избереш за свой път – тогава вече то става наказание.
    Човек, който е способен и на най-малкото зло, той не е годен за реално развитие. Тука ви говоря за микроскопично зло, даже и малка обида. Тебе може да те обиждат – ако си ученик, ти нямаш право да обиждаш. Ти трябва да действаш... както издадохме новата книга. Ще я видите, една от най-силните книги за Подхода: как да действаш при всякакви ситуации, тежки ситуации – методи от Учителя. Една от най-хубавите книги!(„Божествено Учение за Висшия Подход“ – бел.ред.)
    Когато човекът е допуснал злото да живее в него, той се е самоосъдил. Свободата не е истинска, ако не може да бъде нарушена, а злото се е родило от поредица нарушения; и така, то ще се учи и ще се изкупва дълго време. Свободата съдържа в себе си и възможност за зло, така е създадена; но едновременно – и за поучение. Хем е създадена за зло и хем за поучение. Злото е допуснато от Бога, защото то ще се окаже най-важният опит в цялата Вселена. Злото е живот, който се е обърнал против самия себе си. Бог не е склонен към злото, но Той го е включил в Своя План и го ръководи за Своите цели – няма значение какво одобряват хората. Бог го ръководи за Своите цели. Не може да съществува съвършена Вселена, ако не съществува Свободата, включваща и правене на зло.
    Ще обясня. Без Свобода не може да се извърши истинско Добро. Това Добро може да се извърши само от свободни, съзнателни същества, които чрез свободен избор избират Абсолютното Добро. А не както е при Ангелите: по необходимост – това не е истинско Добро. Човекът трябва да мине през по-дълбок опит. Свободата е тази, която е направила греха възможен, но не можем да кажем, че тя е зло, защото тя е велик дар във Вселената, от който ще израснат съществата – но чрез опит. Ако ти живееш в Бога, място за зло и за Дявол няма; но пита се: къде живееш ти?
    Злото – това е неуспех в търсенето на Бога, това са онези усилия, които са стигнали донякъде и са спрели. Злото – това е просто неправилното търсене. Злото е просто отсъствие на Реалността; в него има нещо като „празно място“. Ако това място бъде запълнено с Реалност, с Бог, то няма да е зло. Злото вече няма да го има. Но в човека има празно място.
    Злото е ограбена реалност, с цел да се развием до истинската Добродетел, за да не бъдем разрушени. Не лицемерната, за която Ислямът казва – за тези големи благодеяния човешки: „Те са лицемерие“.
    Ако хората живееха в Бога, злото би умряло; но хората не са осъзнати за Бога.
    Преди време един стар човек (водеше се разумен) казва:
    – Не вярвам в Бога, вярвам в природата.
    Голямо падение! Не можах да му го обясня, но му казах само едно-две изречения:
    – Значи, вярваш в природата, нали – във вятъра, реките?
    – Да.
    – А да ми кажеш дали вятърът и реките са създали пчелата?
    Мълчание.
    – Твоя работа.
    Неразумността на човека се превръща в негова съдба, а човекът си мисли, че злото е виновно. Не. Виновна е твоята собствена неразумност, срещу която трябва да се опълчиш.
    Казвам: Дълбокото разбиране на нещата е провал за злото и за неговите планове. Победата над злото изисква Живот в Бога.
     
    САТАНА
    (лекция 2)
    Първо: Сатана е Тайна на Бога – Тайна от Великата Неделимост на Бога. Сатана никога не е бил противник на Бога, по простата причина че Бог няма противници и никога няма да има. Той е нещо Абсолютно. Абсолютно не може да има противник. Чрез Сатана и злото, чрез Скритостта Си, Бог ще преобрази цялата Вселена, независимо какво мислят хората и философите.
    Да виждаш в Сатана и в злото скрития Бог – това е Тайна Наука, това е позволение; а да виждаш Замисъла Му – това е Откровение.
    Сам Бог в Древния Си Замисъл е предвидил абсолютно всичко от самото начало. Защо? Защото Бог е преди началото.
    Сещам се, на едно място в „Храма“(„В Храма на Учителя“ – бел.ред.) Учителят казва: „Аз познавам всички древни цивилизации, но те не Ме познават“. Просто, ясно – така говори Учителят.
    В Бог има скрита и постоянна власт над Сатана – постоянна. Сатанинското зло действа като разрушаване, но не като унищожаване. Това означава, че разрушаването движи измененията – от там идват преражданията.
    Думата „прераждане“ при Учителя означава „пре-ра“ – да преработиш миналото си; понеже за един живот не можеш да изпълниш библейския закон: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец“. Никой за един живот не може да изпълни това Съвършенство, това велико Единство – затова има много прераждания. И разбира се, ако вървиш искрено и упорито в този Път, идва един момент на Единство и Съвършенство вътре в Него – не без Него, а вътре в Него.
    Това сатанинско зло е благословено, защото Бог прониква в него; а в другото – Тайното Зло – Бог не е пожелал да прониква. Не е пожелал и затова това Зло е неосветено, то е дълбок Мрак, неосветен Мрак – нещо, което се е самонаказало за милиони години. Става въпрос за паднали не високи Същества, а Богове, които са били предупредени.
    Сатана е зло от Йерархиите, от Херувимите; а Тайното Зло е от по-високо място – от расата на Бархишадите, расата на Боговете.
    Сатана е само паднала Йерархия, а не Изначален Дух от Боговете. Сатана се движи по Космическите закони на Бога – и Той е Служител, и то таен светъл Служител; прикрит е, но Той е таен светъл Служител. Докато Тайното Зло отрича тотално Божиите Закони: тотално отричане на Истината – и затова то е самонаказано жестоко. В Събранията на Бога, чували сте, в Библията се казва, че дори и Ангелите не виждат Сатана; там Той е преобразен светъл Дух и затова в Павел (Виж 2 Коринтяни 11:14 – бел.ред.) се казва, казано е: „И не е чудно, че сам Сатана се преобразява в светъл Ангел“. Ако Бог позволи на Ангелите, ще го видят; ако Бог позволи на Мъдреца и на Посветения, ще го види; ако не позволи, няма да го види.
    Който е отхвърлил Бога, той ще бъде атакуван и победен от заблужденията на Сатана. Сатана и дяволите провалят човека с полуистини, на които човекът държи. Защо? За да се научи човекът да търси цялата Истина. Но ако ти сложиш Бог на първо място в живота си, Бог ще се погрижи за Сатана, за всички дяволи и всички видове заблуждения и илюзии. Зависи как поставяш Бог – на кое място Го поставяш в живота си, в своето тотално ежедневие. Затова Учителят казва (това го изнесох и в София): „Никога не поставяй между себе си и Бога държавата“. Няма никаква държава тука, никакъв компромис! Имал съм такива преживявания с държавата и с Държавна сигурност – никакво поставяне, никакво изместване, за да може Бог да действа както трябва; и Той ги разпиля, но няма да обяснявам.
    Но ако ти сложиш Бог на първо място в живота си, Той има грижа вече за всичко, но постепенно. Бог няма да ти помогне бързо, защото иска да узрееш; както Слънцето не изгрява изведнъж, постепенно – това е методът на Бялото Братство.
    Сатана – това е едно мощно Божие проклятие срещу всичко неразумно; не срещу разумния човек и Мъдреца, и търсача на Истината – срещу всичко неразумно. Всяко твое неразумно желание е твоят Сатана.
    Гневът на Сатана върху човека е самият Божий гняв, защото сам Бог иска да се пробудиш – и това всъщност е скритата Му Милост. Чрез Сатана Бог отделя всички недостойни от Себе Си – те влизат в неговата система.
    Ще обясня нещо: когато човек умира, умира по два начина: при всички положения влиза в Бога, но ако е в злото, влиза в другата част на Бога, т.е. в Сатана. Едните отиват при Бога, другите отиват в другата му част – Сатана. Но всички, така или иначе, отиват в Бога. А тези, които са в Сатана, ще чакат условия за развитие.
    Бог отстранява всички недостойни чрез Сатана, за да получат поучение. Ако мразиш Сатана, ти му придаваш сила; ако смяташ, че е враг, ти го храниш със сила. Единственият метод е: Спри да мислиш за него, забрави го; мисли единствено за Бога. Старай се да бъдеш съсредоточен в Бога, защото в Бог угасва всяко зло и всеки Сатана. Казано на езика на Суфи: Помни само Единствения – и това е всичко. „Това, което помниш най-много – това е твоята съдба“ – казват Суфи. Затова и Библията казва: „Постоянно се молете!“. И затова казвам:
    Помни само Бога, и ще имаш Божествена съдба – т.е. Живот в Бога, а не в света.
     
    Ибн Араби, за който ще говорим другата година, казва: „В началото вдъхновението ми дойде само на гости, но ме отвлече завинаги“. Това е посяване; това е Път; това е Отдаденост. Разбира се, Бог не може във всички да влезе – но след време ще говорим за него и за Учението за Вдъхновението.
    Сатана не се страхува никога от християни, никакви окултисти и йоги. Той най-много се страхува от Синове Божии, най-много се страхува от Чисти Същества – те са опасност за всички негови планове. А християните – те са му една огромна радост. Сатана има страх от истинската Чистота, а въображаемата чистота много го радва. Въображаемата чистота е лицемерна, тя е неговата радост. И макар че за света Сатана си остава зло и отрицателно същество, то така изглежда – но това не е така в скрития свят. Сатана си остава благословеното зло – и от него съществата ще пострадат, но и от това страдание ще израснат в Бога; от тука идват многобройните страдания.
    (Казвал съм: и при мен са идвали много хора и продължават да идват. Скоро една сестра, като ми каза, че има тежки страдания, й казах, че наистина много се радвам, ама много! Ако ми беше казала, че е щастлива, щях да я съжалявам.)
    Това означава, че Сатана – това е скрито подадената Божия Ръка; защото, рано или късно, след страданията ще има завръщане в Бога. Недостойните и неузрелите за Вечния Живот, които Сатана е изгонил за известно време, имат шанс да се завърнат – и това е Благата вест, чрез Сатана. Сатана е Благата вест. Чрез него те ще се завърнат, но чрез многобройни страдания. Но има и демони, които ще бъдат милиони години в Неосветения Мрак – то е Божия работа какво ще прави с тях.
     
    ДЕМОНИТЕ
     
    (втора идея за размишление)
    Те искат най-много да владеят отвътре, защото чувстват, че външното влияние е нещо слабо. Дяволите са свързани с неразумните желания в човека, а демоните са свързани с безумните, упорити желания. Храната, която внася най-много демони в човека, е свинското месо. Свинете са паднали демони, така както мухите са паднали упорити, нахални същества. Демоните влизат в човека най-вече чрез лъжата – главната врата за тях. При другите грехове влизат дяволите. Но там, където има лъжа, това е най-коварното нещо – затова накрая ще говорим за лъжата. Най-много влизат чрез лъжата. Почнеш ли да допускаш често лъжи в живота си, ти се населяваш с демони. Казвал съм: имаш право да премълчаваш Истината и да говориш Истината, но пази се от твоята уста да излиза лъжа. Демоните предпочитат да населяват хора, които населяват пусти места; но самите демони обичат пусти места, защото за тях това е едно мъчение и някой път те искат да избягат и търсят пусти хора, празни хора. Демоните нямат физически тела и затова си търсят физически тела – понеже им трябва храна, т.е. енергия; трябват им слабости, защото слабостта е като един отворен, течащ кран – може да пие енергия колкото си иска. Демоните могат да съществуват и без тяло, но енергия им трябва. Демоните могат да си говорят чрез хората. Ако хората се карат чрез дяволите, чрез демоните стават големи, гневни побои, коварни побои – защото гневът е неизгаснал вулкан, демонична сила. Демоните имат особен дисбаланс на енергията – те нямат обновяване с Тайната на Живота и на Бога; оттам имат огромен дисбаланс: те са загубили енергията и за да оцеляват, трябва да се вселяват и да крадат енергия. Да те обсеби дявол, е щастие в сравнение с това да те обсеби демон. Демоните са същества на една голяма празнота – особено им е тежко, когато останат сами със себе си. Те предпочитат какво ли не... Библията казва даже – демоните искат: „Изпрати ни в свинете!“(Виж Марко 5:12 – бел.ред.), къде ли не, само да има някакво тяло, някаква енергия, някаква храна. Иначе гладът и самотата при тях са ужасни; защото това е все пак някакъв живот, а не онази древна, опустошаваща самота. Демоните знаят дали човекът живее в Истината, или не – никой човек не може да ги излъже. Често демоните искат разрешение да сторят по-голямо зло на човека, отколкото трябва, но Бог ги възпира; но когато се случи те да сторят зло, Бог работи и го превръща в Добро. Разбира се, демоните биват посрамени от своето зло и съжаляват, че са вложили толкова много енергия и всичко е отишло напразно – но така действа Бог.
    Демоните не могат да проникват в Душа, която има силен ежедневен стремеж към Бога. Този стремеж се явява за тях голяма преграда. Там, където има силна омраза и няма прощаване, демоните градят своята опора, своята крепост. Когато простиш, крепостта се разрушава.
    Демоните са се отказали от постоянното лъжене в името на една по-голяма лъжа. Понеже при постоянното лъжене стават много видими, много уязвими и разбираеми – затова от време на време говорят полуистини, за да могат след време да заробят човека.
    Усърдната и постоянна молитва е придобиване на истинска власт над демоните – затова говоря за хиляди и милиони формули, съблюдавани с Истинолюбие, съхраняване на думите и чисти постъпки. Доколкото можеш – грешките не са важни; важно е тези усилия никога да не спират.
     
    ДЯВОЛЪТ
    (лекция 3)
    Чрез Дявола в себе си човекът трябва да види и разбере себе си. Бог е Слово, Сила и Мъдрост, а Дяволът е само илюзорна енергия, която служи на тази Сила. Дяволът се храни от човешки слабости. Той е реална нереалност, т.е. действаща силна илюзия заради целите на Бога. Значи, някой път може да бъдеш заплашен от някой голям страх, пък да няма никой и да трепериш. Бог действа, защото иска да си направиш някои изводи, защото този страх може да стане опасност. Той може да се усили до такава степен, че да парализира твоята воля. Защото страхът има такава сила: ако ти не избереш Правия Път – да бъде парализирана твоята воля. Така Бог гони определени цели, за да спаси човека чрез тази негова илюзия. Всички, които се опитват да се борят с Дявола със собствените си сили, пропадат.
    Който няма отношение към Истината, в него бавно израстват тъмните сили и Дяволът – той няма избор. Слабостите са енергии, а Чистотата е сила. Не е лесно да се овладее Дяволът, защото Чистият Път е много дълъг.
    Учителят казва: „По-трудолюбиво същество от Дявола няма“. И казва: „Дяволът е най-трудолюбивото същество“. Даже и Христос се е изморявал. Разбирате ли за какво става въпрос? Той тича от сутрин до вечер, казва Учителят, по работа. Няма никога почивен ден. Това е образец на усилена дейност. Докато човек от време на време може да си почине малко в молитви или в някаква почивка, за Дявола няма почивка. Той трябва да накара всички да израснат и да се върнат в Бога.
    И Учителят казва: „Дяволът си върши много добре работата. Аз му харесвам една добра черта – много е прилежен. Ако го изпъдиш от вратата, влиза през комина; ако го изпъдиш от комина, влиза през някоя малка дупчица или през прозореца и пак ще дойде и ще ти каже: „Добър ден. Как сте?“. И Учителят казва: „Той е много учтив и много слаб“. Дяволът, като направи грешка, смята, че е направил добро; а като направи добро, смята, че е направил голяма грешка, и почва да се мъчи. (То е както добрият човек, като направи зло, се мъчи – тука е обратното.) Доброто стяга сърцето му и той почва да съжалява. Понякога, казва Учителят, даже плаче. Доброто го измъчва, отнета му е тази природа. Сякаш той се е завързал; сякаш е бил излъган; сякаш е влязъл в капан. Често дяволската реч прилича на културна реч, защото Дяволът е най-големият майстор в замаскирането. Всички хора, които дават големи обещания и много обещания, това са хора със слаба воля – запомнете! Не искам да говоря за политиците; всички обещания са страшно невежество – наред. Говоря без изключение; защото Той – Бог – изпълнява нещата. Никога човек не може да обещае нещо, което е в ръцете на Бога – което е огромно лицемерие.
    Дяволът обича много празните дискусии. Сега настават времена на огромни диалози, дискусии, спорове, където хората мислят, че нещо се решава – Дяволът работи.
    Човешката реч и дяволската реч са голяма кармична пропаст. Често устата не принадлежи на човека – и затова от устата може да излети силен дявол, голяма злоба, даже и демон; дори устата може да бъде заблудена – както и очите; както и ушите.
    Що е Дяволът? Учителят казва: „Дяволът е онази силна Воля на Бога, която покорява и превъзхожда злата и грубата воля на човека“ – т.е. на всеки майстор на злото ще се намери по-голям майстор. На най-голямата акула ще се намери друга акула, която да я унищожи. Винаги има нещо по-голямо, защото Бог влиза в другото и го прави по-силно.
    Дяволът работи усърдно и сред вярващи, и сред невярващи. Вярващите не му пречат. Дяволът не е враг на Бога, а на неразумния човек – този, който не търси Бога цялостно. Всичкото разрушително влияние на Дявола всъщност ни учи да търсим реда и порядъка; и затова в света хората се учат от този отрицателен опит – така те са заставени да мислят, да работят, да израстват. Ето защо съществува Дяволът: той е двигателят на развитието.
    Дяволът никога не е бил с рога, никога не е бил с копита и никога, казва Учителят, не е бил грозен. Това е тайно Светло Същество от високите Йерархии. Той е дълбоко красива Същност и способност на Бога, която движи развитието. Забележете какво казва Учителят! Ще повторя: дълбока, красива Същност и способност на Бога – не на кой да е, а на самия Бог! – която движи развитието. Но това е много скрита способност, защото сам Бог е пожелал тя да не се вижда. Така е решил Той.
    Всеки път, когато се говори за Дявола, той слуша и се интересува – няма изключение. Той се интересува какво се говори за него и как се говори – начина, по който се говори. Българската поговорка неслучайно казва: „Да не чуе Дяволът!“. Това означава, че старите хора са знаели, че той чува. Тази така наречена „нечиста сила“ – Дяволът – е в най-чистите Божии Ръце, Той я ръководи. Ако човекът е в Истината, Дяволът е зависим и властта му е отнета, защото в Истината действа само Бог. Истината прави Дявола подчинен. Истината е област на Бога – и тука Дяволът няма достъп; не може да се меси. Истината е място и сфера, в която Дяволът не може да съществува – това е чисто Божия територия.
    Спомням си, когато Държавна сигурност ме караха да пиша един документ, да напиша лъжа, казвам: „Това няма да го пиша по никакъв начин!“. Те ми казаха няколко цинични неща и прибавиха, че „Ще стане много по-лошо за тебе!“. Викам: „Няма проблеми! Аз ще напиша Истината!“. И после видях как Бог ги разпиля – и болести, и уволнения, и т.н. Когато се върнах, Шести отдел малко или много беше разбит, едвам-едвам един-двама се приближаваха до мене и казаха: „Твоят Учител е Велик Учител!“. Така се случи. И казаха: „Ти си голям специалист по религиите“. Викам: „Нямам нищо общо с религиите“.
    Човек, който е изменил на Истината, е изменил на себе си – от там почва измяната; а който е изменил на себе си, много просто – той самият е дявол, няма нужда да търси Дявола. Нечистият търси Дявола – и правилно. Защо? Защото Бог за него е голяма опасност. Затова той търси кривия път: защото, ако влезе в Пътя на Бога преждевременно, ще бъде наказан – Бог трябва да му позволи. Ако нечистият започне постепенно и искрено да се пречиства, след време ще има позволение и право да търси Бога. Ако не обичаш Бога, тогава Дяволът ще ти уреди един фалшив живот. Ако не обичаш Бога, Дяволът е майстор да ти уреди приятен, фалшив живот. Никой не може да узнае източника на злото, докато не придобие Мъдростта и Пълнотата на Истината – защото Дяволът не е бил Дявол, преди да стане Дявол. Но той е трябвало да стане по Повеление на Бога. Дяволът е необходимост за Спасението на човешкия род и на Йерархиите. Дълбоко в Себе Си самият Бог е пожелал Спасение за съществата – и затова създава Сатана и Дявола. Това е Великата Божия Любов. Скритата цел на Бога е Пречиста – не може да бъде пипната. Дяволът е създаден с Велика цел, Космическа цел – и тези, които го победят чрез Бога в себе си, те ще образуват Истинския Космос, Духовния Космос, Духовната Вселена.
     
    ЛЪЖАТА
    (трета идея за размишление)
    Всяка лъжа е влог в черната каса на злото.
    Който лъже другите, животът ще го излъже.
    Лъжата е голямо сеене на допълнителни трудности и страдания – откъдето идва отчаянието на човека. Думите на лъжата трупат бъдеща бедност и тежки болести и последствия. Който лъже, навлиза все повече в неразбиране на нещата, отнема му се разбирането. Лъжата е извратено говорене, развалено слово. Лъжата е най-силната връзка с проклятието и със смъртта.
    Ако искаш Духът ти да е силен, трябва да се умиеш и от най-малката лъжа.
    Лъжата разрушава твоята тънка енергийна защита, откъдето много лесно нахлуват многобройни паразити. Можеш да носиш колкото си искаш талисмани: една малка изтървана лъжа – талисманът става смешен, т.е. или живееш правилен живот и не ти трябват талисмани и тамян; защото който иска с тамян да излъже Дявола, няма представа с кой си има работа. Българската поговорка казва: „Дяволът сега сам пали тамян“, той много го обича, за него е нещо като роза – прекрасно цвете.
    Лъжата е блокиране на Божия Път в човека. Лъжата говори за личностно пропадане на човека и за стара връзка с тъмните сили; докато Истината е състояние, чрез което се движиш все повече в Замисъла на Бога. Който е избрал лъжата, няма да му достигне вяра в тежки битки и събития в неговия живот – т.е. ще му бъде отнета вяра. Казано по друг начин: ще му бъде изпратен проблем, трудност или събитие, което ще го разруши, защото там Бог няма да участва. Там, където е лъжата, Бог не участва, не дава подкрепа.
    Бог е позволил на Сатаната да излъже Адам и Ева, за да пропаднат те в по-малкото зло. Боговете са се отказали от лъжата, а демоните са се отказали от Правдата. Ако лъжецът живее в разкош, това е едно разкошно робство и бъдещо пропадане. Лъжецът никога не знае своя Път; той върви в тъмнина – независимо дали изглежда успешен бизнесмен, той върви в тъмнина. Човекът на лъжата никога не постига Реалността. Лъжата и заблужденията са паднали същества, казва Учителят – от стари цивилизации. Те са остатъци от разрушени Космоси, от стари, разрушени цивилизации.
    Лъжата е болест сама по себе си. Без да имаш друга болест, това ти стига. Лъжата сама по себе си е тежка болест, защото е връзка със стари, паднали, болни духове.
    Лъжата е умствена; Истината е Духовна и Божествена. Лъжата е превърнала Вечността във време. Лъжата е неумолим закон на падението. Животът няма нищо общо с лъжата, защото Тайната на Живота е Чисто действие – не умствено действие, а истинско, Чисто действие, както говори Учителят в тази книга.(„В Храма на Учителя“ – бел.ред.) И казва Учителят: „Мога да ви дам нещо, което го няма и във Вечността“. Не тука, в света – там, нещо много дълбоко, но то няма нищо общо с лъжата. Хората на лъжата не получават изцеление. Няма значение дали са деца – Бог знае лъжата им от миналите животи. Може да са събрани милиони пари и много хора да мислят, че всичко става с пари. Аз казвам твърдо НЕ по законите на Учителя. Парите не могат да направят всичко – само Истината може да направи всичко. Никакви пари – парите са бедни.
    Лъжата не получава изцеление, защото лекува само Бог – но Той никога не лекува лъжата. Лъжата – това е най-тежкият паразит. Лъжата носи повече безпокойства, отколкото човек може да си представи и предположи. Лъжецът никога не може да открие Смисъла на Живота – за него Смисълът на Живота е нещо странично, нещо даже безсмислено. Понеже лъжецът не вижда Истината, той иска да оправи света и другите, а не себе си. Лъжата е метод, който внушава илюзорния живот; просто човек заживява в илюзорния живот. Тези, които лъжат, не са готови още за реалния Живот. Те имат потребност от илюзии. Сещам се, Учителят казва: „Ако ви кажа цялата Истина, ще умрете“. „Ако ви спася от илюзиите, няма да оцелеете, но ще ви ги отнемам малко по малко – илюзия по илюзия, за да може и да живеете.“
    Щом допускаш лъжата, ще имаш лоши – вътрешни – господари.
    АУМ
    Лекцията е от Елеазар Хараш..
     
  14. Like
    Петко_П got a reaction from Донка in Черната ложа, черен учител   
    Здравейте,
     Мерси много за точните отговори и линкове на АлександърТ.А.
    Всъщност АлександърТ.А. е прав че всеки ден близо до сто процента ние все още сме под влияние на черното братство. Може би на този етап все още ни е нужно, и както казва Петьо Йорданов трябва с ежедневни малки (или по-големи) усилия да минем през школата на пречистване и постепенно да преминем от другата страна. Това е доста трудно особено в големите градове.
     
    Мерси много и на Донка.
    В момента преглеждам книгата от линка и още в самото начало попадам на (цитирам):
    „...в живота на човека конкретното зло винаги може да се разглежда като черно учителство - тоест като изпратено от Бога пре­пятствие, което, веднъж преодоляно, позволява индивида да се прид­вижи по пътя на своето развитие - тогава поставеният по-горе въпрос за природата на злото се оказва несъществен.“
     
    На този етап предполагам че не може да познаваме само едната страна. Ако не бъркам мисля че бях срещал от Петър Дънов че ако в едно населено място има само добри хора то задължително трябва да се присъединят няколко лоши. Това предполагам че е заради градивната и разрушителната енергии в природата, зад което може би е идеята за ритъма и противоположностите на Хермес.
     
    По въпроса за бездната на този етап не знам нищо. Нещо друго което ме смущава е че се опитвам да разбера неща които за мене(като човек) са необясними,  и ако нямам побутване отвънка може би никога няма да ги разбера.
     Още веднъж мерси много за отговорите и линковете.
     Поздрави,
    Петко
  15. Like
    Петко_П reacted to Донка in Черната ложа, черен учител   
    Ако е за различаване, не бих препоръчала да се вглъбява човек само в тъмните духове. Или както още дядо Ницше ни е предупредил: 
    Ако твърде дълго се взираш в бездната, бездната ще се взре в теб. Все пак от опитностите си знам, че човек е добре да различава, т.е. да съпоставя и знае и открива истинското от лъжливото. Бих препоръчала една книга, която лично на мен ми бе полезна:Завръщането на окултизма или повест за фината седморка. Авесалом Подводни доста добре обяснява практическите прояви на духовете от "черното братство" и съответното поведение на "бялото". Учителя ни съветва да се занимаваме само с бялото, като във всички беседи ни дава и разяснения, и примери за тях. При второто прочитане на беседите, започвам да осъзнавам, че той дава и точно тази разллика, за която стана дума, но много деликатно. Без да се взира в бездната... 
  16. Like
    Петко_П reacted to Станимир in Калин Янакиев, проблемът за тялото   
    Тялото съществува единствено заради нас. То няма никакъв смисъл извън това, че служи за проява на духа. Не е трудно да осъзнаеш себе си като този, който управлява тялото и така да осъзнаеш отделността си от него. Същото може да стане и с нашите мисли и емоции. Ние не сме и тях, а само ги направляваме така, както тялото. Някои процеси в тялото са минали под прага на съзнанието, защото не е необходимо да ги осъзнаваме за развитието ни, а и те са свързани с поддържането на тялото функционално. Други можем да направляваме съзнателно и така да проявяваме себе си чрез него. Духът винаги има нужда от тяло за своето проявление. Дали това ще е грубото физическо, астралното, умственото или причинното тяло - някакъв носител винаги е необходим. И когато съзнанието е фокусирано в ниските обвивки, то висшите винаги биват заглушавани. Отделно необходимостта те да бъдат доразвити и доизградени. Не всички хора например притежават развито в еднаква степен мислене, а съответно и ментално тяло. Причинното тяло пък, което може да се приеме за вечно е истинския дом на човека, складът на всички тези качества и способности, които ще останат с човека завинаги, но то е най-слаборазвито от всички. Нищо преходно не може да послужи за изграждането на това тяло, но парадоксът е, че то трябва да бъде изградено от нас именно потопени в илюзорния и преходен живот на трите нисши свята.
     
    Но да се върнем на тялото - то няма собствен живот. То ни принадлежи по право. Не самата материя на тялото, но формата в която материята е организирана. Материята естествено след унищожаването на тялото ще се върне в своето неорганизирано състояние за да бъде използвана отново в бъдеще за целите на еволюцията. Правилно е да разглеждаме тялото си като нещо, което ни е дадено за временно ползване. Тук няма собственост. То и понятието "собственост" отнесено до нещо временно и преходно е безсмислено. Последното може да ни покаже правилното отношение не само към тялото ни, но и към всички вещи, които "притежаваме".
  17. Like
    Петко_П reacted to Ники_ in Душа и Дух   
    Та, според мен и опитността ми, според така както го виждам, душата е скритата сила и желание на духа, а духа е съзнанието и съзнателността, като душата е част от него.
    Например в Кабала, от визията на школата Брей Барух, душата това е желанието и в съществото има безброй видове души/желания...
    Да мен душата е стремежа, копнежа, но понеже в съзнанието на човека има много видове желания, според нивото си, душата биде повлияна от дадени желания и биде устремена в тях, което я води или Рова/Ада, или към Светлината.
    Например какво желание е следвал с душата си Адолф Хитлер, или Чекатило? На какъв дух са били.
    Както четем и имайки разбирането и опитността, можем са кажем, че има много т.н. странични влияния върху душата и духа на човек, които в повечето случаи са определящи.
    Например ако ядеш тялото (трупа) на наскоро убито животно (заклано), то неминуемо имаш взаимоотношения с духа му. Той може са се установи трайно в теб и да те ползва, без задължително самият той да е осъзнат за въпросното.
    Така и много други духове, които обитават пространството, влизат в допир, меко казано и оказват влияние, но от друга страна това не може да се случи, ако ти нямаш почва за тази работа в себе си, т.е. ако нямаш такава карма, такива кармични семена, защото всичко, което се случва, като проявление, включително и съществуването ти в това време-пространствено измерение, в тази форма, е проявление на твоята индивидуална карма. Твои кармични семена.
  18. Like
    Петко_П reacted to АлександърТ.А. in Душа и Дух   
    ,,Една душа и Един Дух имаме, когато се свържем с Христовата Любов. "   
      разбрах . С избора си се самоопределяме и приобщаваме към Единия .Нашия избор е връзката по която получаваме помощ в тежки моменти .
  19. Like
    Петко_П reacted to Слънчева in Душа и Дух   
    "Някои цитират думите на апостол Павел, който казвал, че нашата борба не е против плътта и кръвта, но против духовете. Казвам: няма защо да се борите с духовете.
    Някои хора казват: „Противи се на дявола, за да избяга!“ Вие трябва да разбирате как да се противопоставите на дявола. Ти не можеш да се съпротивляваш на дявола тъй, както на един човек. Как ще се съпротивляваш на огъня?
    Представете си, че внеса пред вас един въглен, тежък двеста килограма и нагрят до температура 2000°. Питам ви: как ще се справите с него? Мислите ли, че ако вземете две-три кофи вода, ще го изгасите? – Нищо няма да направите. Закон е: оставете духовете да се борят сами, а вие само ги наблюдавайте – нищо повече! Когато апостол Павел казва да се съпротивлявате на дявола, той подразбира, че Духът, който живее в тебе, трябва да се бори с него заради тебе, а ти само наблюдавай тази борба, за да добиеш знание. Сега гледам – онзи с плътта извадил нож, ще се бори срещу дявола.
    Не, дяволът е голям пехливанин. Не мислете, че той е толкова слаб и глупав. Щом не си добре разположен към него, щом искаш да се бориш с него, той знае какво да направи с тебе. Хитър е дяволът! Той има предвид някой твой богат дядо, милионер, комуто внушава следното: „Ти ще оставиш своето наследство от десет милиона лева на твоя племенник.“ И наистина, дядото наскоро умира и ти донасят завещанието. Ти си казваш: „Господи, аз Ти благодаря за благото, което ми даваш!“ Дяволът те наблюдава и си мисли: „Чакай, ще видиш сега Господа!“ Как? – Дяволът започва да работи усилено, като ти донася ред интриги – с този те бутне в някоя беля, с онзи в друга, а ти се чудиш какво става с тебе. Ще те омотае, ще обърка работите ти, докато се принудиш да лъжеш, да изнасилваш хората, да правиш престъпления. След това дяволът те запитва: „Как си сега?“ Ти казваш: „Не зная какво става с мене! Само лъжата ще ми помогне, не може без нея.“ Дяволът те подслушва и ти пошепва: „Тъй е, откога ти говоря, че без лъжа не може в този свят. Тази работа ще се оправи само с лъжа.“ Ти се отчаеш, обезсърчиш, изгубваш вяра в Бога. Дяволът ти казва: „Не се безпокой – и без вяра може в този свят.“
    Та казвам: вие, които се занимавате с окултната наука, трябва да знаете, че тя не е толкова лека. Не е достатъчно само да имате детинска вяра. Трябва да имате поне в слаба степен развито ясновидство, да знаете как и отде идат добрите и лошите течения в Природата. Гледам, някой ми говори, но виждам – в него се е настанил един черен дух и му диктува какво да говори. Той ми говори нещо в името на Христа, на св. Богородица, апелира към моето благородство, към моята щедрост и т.н. Казвам: всички лоши духове се познават по това, че обичат да подкупват, да ласкаят човека. Де кого видят, ласкаят го, че имал добри, ценни качества. А това, че някой обича да послъгва, правят се, че нищо не виждат. Те го съветват: „Ти гледай да спечелиш повече пари, да раздаваш на бедни и така Господ ще прости греховете ти.“ Светлите духове пък се отличават със съвсем друг характер, те имат съвсем други постъпки. Обикновено те си служат с контрасти. Като дойде такъв дух при тебе, той няма да те изобличи, но ще те постави при един силен контраст.
    Ще те заведе при един човек, който върши престъпление, и при друг, който върши добро, и ти казва: „Кое е по-хубаво?
    Кое от тия две положения одобряваш?“ – „Добрите, великите и благородни дела.“ – „Щом е тъй, винаги за доброто мисли и него прави, а злото избягвай.“ Лошите духове обещават много неща, но нищо не изпълняват. Добрите, светлите духове не обещават, но изпълняват. Когато един Божествен светъл дух дойде в тебе, той няма само да те наставлява тъй да правиш, иначе да не правиш, но ще те постави между хора, които ще съдействат за твоето добро. Той ще те постави в благоприятна атмосфера за развитието ти. Ако един дух не може да ви създаде такава благоприятна атмосфера, той не е Божествен, но обикновен дух, обикновена душа като вас. Той не е от онези висши Духове, които са завършили своето развитие, за да могат да ви помагат. Тези интелигентни души мога да изменят изцяло насоката на вашето развитие. Те са носители на великата Божия мисъл, затова могат да ви помагат. Те са помощници на всички ученици в Школата. Всеки ученик, който влиза в Школата, има вече тяхното съдействие."

    Теория и практика, Абсолютна справедливост, ООК 4-та год. 1-ви том
    8 юли 1925г.
    Учителя Беинса Дуно
  20. Like
    Петко_П reacted to Диана Илиева in Възлюбете злото, за да го направите на добро   
    За мен има някакво "изгубване в превода", ако мога така да се изразя.
    Да обичаш злото не означава да му съдействаш, да се жертваш в негова полза и т.н., каквито мнения виждам, а да му отговаряш с любов, т.е. подобно на максимата "Обичай враговете си!", в разширен вариант.
    Затова и аз казах - да излъчваме любов.

    Между другото, злото е необходимо за нас и за света, в който живеем. Не бива да го унищожаваме, да го изтикваме някъде и т.н., а само да го ограничаваме:

    Положителни и отрицателни сили в природата, ООК, год.2


    Добрите и лошите, ООК, год. 3.
×
×
  • Добави...