Jump to content
Порталът към съзнателен живот

yovaire

Участници
  • Общо Съдържание

    4
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  1. yovaire

    Вегетарианство

    oх, колко много размисли и страсти има във този готин вегетариански форум! за съжаление, обаче, докато чета, на моменти ми деиства натоварващо, сякаш се надпреварваме да докажем и тук кои е по-по-наи кои колко надълбоко е потънал в многоброините нива на вегетарианската тема, ако не и вселена. когато се случи да ходя на рила, за да почина и участвам в паневритмията, се сблъсквам със същото скрито надпреварване и се натъжавам... малко. но като цяло е ок и ми харесва...та! кои каза тук, че любовта, която изпитваме към животните, не била достатъчна, за да ни направи истински (?!) вегетарианци. хеи,това е...странно! когато някои ме попита учудено"добре, де, и риба ли не обичаш" аз му отговарям, че точно защото я обичам, не я ям! и го мисля. това ме прави вегетаринец и нищо друго. не е ли вегетарианството начин да изразиш почитта и любовта си към живота, към този, които го създава...обичам животните, затова не ги ям. простичко.обичам живота, затова го ценя и пазя... обичам хората и затова с цялата си душа им пожелавам мир, истински мир! това вегетарианец++ли ме прави или само обикновен такъв? и има ли значение всъщност вегетарианец на каква степен съм? нали съм!! добре, съгласна съм, че вегетарианството е философия на живота, светоглед, или пък начин да изразиш себе си, а не е просто "от любов към животните"... и все пак даите да не се делим на истински вегетарианци и имитатори. не ни отива на готиния вегетариански форум усмивки, много!!! сега съм на работа и тъкмо едно жълто коте стои на прага на вратата и се чуди дали е безопасно да влезе (незнам защо и се влиза и преценяващо ме оглежда, а аз си мисля "сега нормално ли е в мен да се породи желание да и се нахвърля, убия и изям?" същото бих се запитала, ако премине и кокошка. аз нямам особена духовна връзка с кокошчиците, но определено не мога да си представя да и оскубя перата и сготвя...да, та така.....
  2. yovaire

    Вегетарианство

    ето ме и мен-още един вегетарианец във форума пълна вегетарианка съм от 5 год.но душата ми е на вегетарианец откакто се помня.пошло е да ядеш плътта на други живи сищества, след като си ги умъртвил еи-така от... и аз незнам какво може да те мотивира да убиеш така хладнокръвно, просто защото обичаш вкуса на плътта и мириса на кръв как съм яла преди месо? от мое недомислие, заради натиск(ще се разболееш!!).но наистина никога тая работа с яденето на месо не ми е изглеждала редна и нормална.много обичах животните като дете(и сега, де )и се хвърлях да спасявам всеки злополучно попаднал в къщи петел,заек или рибок за колене. ужас! родителите ми се виждаха в чудо...сега пък моето дете яде месо. макар да разбира,че не е никак човечно да се убиват живи твари,просто му харесва вкуса на месото. в началото ми беше кисело, сега не се тормозя толкова.чудех се дали да му влияя или да го оставя само да си избере какво да му е отношението към месоядството.и някак си знам, че това е временно.аз много уважавам себе си за този избор и се гордея.а другите-приемет го и разбират,че имало още една гледна точка и още един избор... целувки прочетох за притесненията на Иви:за бъдещето си дете и дали то би станало обект на подигравки , заради това, че е различно и не яде месо. не. трябва да осъзнаеш, че вегетарианците в света със всяка изминала година стават все повече и далеч вече не са малцинство, както преди. тяхната хуманна гледна точка и отношение към месоадството се възприема все по- нормално и дори с уважение. деца-вегетарианци също вече не са рядкост, и хората започнаха да свикват и да се съобразяват с това. дори в детските градини. а децата наи-добре и лесно разбират защо животните не трябва да се убиват и ядат. те някак си разбират ПО-ЛЕСНО. и далеч не са толкова критични към вегетарианството, като родителите си. повярваи ми, не съм безпочвен оптимист.
  3. yovaire

    Греховете на човечеството

    da, точно така мисля и за това бях написала, че няма толкова страшни и необратими грехове в живота. или ситуации. даже и смърта не е. на мен, например в момента ми е много трудно, но продължавам да се усмихвам :D въпреки...винаги има шанс да поправиш, лично Бог е дал думата си за тов, а Неговата дума на две не ставаше , нали!
  4. yovaire

    Греховете на човечеството

    смъртен грях...грях,които те умъртвява? или грях,които те преследва до смъртта...а може би смъртен грях е прегрешение, страшно и необратимо като смъртта? аз наистина незнам какво точно означава смъртен грях. ...а смърта е страшна е необратима само до известен смисъл...толкова, доколкото гледаш на нея ,заставаики зад някакъв градус от гледната си точка. може би така е и с греховете... няма грехове, толкова страшни и необратими. но според мен все пак смъртни грехове има. да отнемаш свобода.товае смъртен грях. и тои е до живот.или до смърт.както ви харесва
×