Jump to content
Порталът към съзнателен живот

lunesoul

Участници
  • Общо Съдържание

    1
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

The recent visitors block is disabled and is not being shown to other users.

lunesoul's Achievements

  1. Здравейте, От много дълги години страдам от различни разновидности на генерализирана тревожност, окр, страхова невроза, но така и не събрах смелостта да потърся по-задълбочена помощ по проблема.. ..до сега..изпаднала в поредната дупка. Всичко започна,когато бях малка и прекарвах всяка събота и неделя в къщата на баба и дядо си по бащина линия. Родителите ми са разведени и по закон трябваше да виждам баща си през уикендите. Смятам,че се е предало генетично,защото те самите не са много добре психически,но барабар с това нараняваха близките си хора (майка ми докато е била бременна с мен и след като ме е родила,баба ми,техни роднини,т.н) чрез вършене на какви ли не мизерии. Баба ми имаше навика да ходи по врачки и ходжи и вършеше какви ли не ритуали или магии с цел нараняване на околните. Не знам дали си внушавам или не,но проблемите започнаха тогава..в детството,което прекарах там. Първо се появи страхът от числото 4,при което започнах да нареждам абсолютно всички предмети,които докосна или до които се добера в различен номер от четворката. Това се изчисти и не съществува вече в главата ми,но беше изместено със страх от картини или предмети в къщата,в която живеех. Мислех,че са обсебени от лоши духове,които могат да ме наранят. Когато постъпих в основното училище се отключи по-голямата фобия..тази от сценична изява. Един ден излязох да прочета стихотворение на малката сцена в училището и толкова много се панирах,че цялото ми тяло и ръце започнаха да треперят неописуемо. По това време съучениците много ми се смяха и подиграваха,което отключи паническо избягване на каквито и да било ситуации,включващи излизане на сцена или пред публика (било и такава от един-двама човека). Всеки път получавах неописуеми паник атаки при неща изискващи ръцете ми да бъдат стабилни докато някой ме гледа. Мина време и това отшумя лека-полека..малко преди да дойда в София обаче направих грешката да пробвам марихуана,което отключи истинското психично разстройство. Беше адова буря,защото само от една-две дръпки си помислих,че умирам. Сърцето ми започна да бие ожесточено,крайниците ми изтръпнаха,всичко ми се замъгли..помислих,че са ме дрогирали жестоко и това е краят. Няма да забравя как постоянно имах чувството,че получавам инфаркт. Викахме бърза помощ,ходих при личната..всички казваха,че е на стресова основа и ще отмине. Поуспокоих се малко след като пих ривотрил,но в моментът,в който трябваше да го спра всичко започваше от начало. Бяха няколко месеца на пълен ад,докато не отидох при психиатър,който ми изписа Золофт за три години. След започването на Золофта всичко заспа..почувствах се като преродена,започнах университет,работа,приятели..всичко се нареди точно както трябваше. До сегашната ми криза.. Дълго време харесвах един колега и се борех,за да сме заедно,но в момента в който ме отряза това ме нарани дълбоко и същата вечер започна да ми се гади..след което на следващата сутрин повръщах,тресеше ме,бях бледа и болна. Няма да ви описвам какво ходене по лекари беше докато накрая след колоноскопия се установи,че имам улцерозен колит (автоимунно заболяване). Постабилизирах го малко,нещата с моя колега се получиха..но оттам тръгна вина за изневяра,тъй като през това време се бях върнала при бившия си приятел. След 1-2 месеца оставих колегата си и се върнах при бившия си приятел окончателно,но при всяка среща с въпросния човек от работата получавам кризи..същото усещане за гадене,виене на свят,повръщане..изживявам целия стрес отново и това отключва допълнително симптоматиката на заболяването. Това е вече четвъртата криза и отслабнах много. Имам чувството,че ще умра от недохранване и че не мога да туширам стреса,който пък ме кара да повръщам и да не се храня. Общо взето е един порочен кръг,от който искам да избягам. Единствено увеличаването на дозата на антидепресантите ми помага до някаква степен. Изключително борбен човек съм,човек с мечти и желание за живот..искам просто да преодолея веднъж завинаги тази дългогодишна тревога и да живея най-сетне спокойно и уверено без знанието,че някъде нещо в мен е повредено. Моля ви,помогнете ми! Било то с контакти на добри психотерапевти или с ваши съвети..всичко е добре дошло! Благодаря предварително!
×
×
  • Добави...