Несъгласен

Г-жо Николова, Съдейки по начина, по който сте описали ситуацията си, смея да твърдя, че вероятно физическите Ви проблеми и напълняването, са породени от психологичните страдания, които сте изпитала и са основно на психосоматично ниво. След натрупването на отрицателни емоции, стрес, напрежение и психична тежест, хормоналния баланс, както и този на всички останали химични вещества в тялото Ви, се е изменил съществено, както и обмена на веществата и състоянието на органите и тъканите, което е довело до едно телесно разстройство. Също така, очевидно след развода у Вас се е създало едно чувство за психическа празнина, непълноценност и малоценност, които несъзнателно опитвате да запълвате с храната. За жалост, това е прекалено често срещано в днешно време, хората запълват това си чувство за малоценност с най-разнообразни неща - накротици, медикаменти, алкохол, цигари, хазарт, а някои като Вас с храна. Това също е довело до разстройване на физическия Ви ритъм. Добра идея е да потърсите психотерапевт и да промените кардинално ежедневието си, тъй като все още не сте поела промяна към полезна насока, а само се лутате в дълбините на неизвестното в собственото си тяло.

Здравей, Преди всичко е необходимо да се поставиш на негово място и да се замислиш как ти би възприемала и как би се отнасяла, ако беше на негово място със същия човек (тоест себе си). Това не е критика към поведението ти, тъй като не съм запознат точно какво е то, а достигам до изводи (не предразсъдъци) от първия ти пост. След което, помисли какви биха могли да са неговите мисли, емоции и проблеми и дали не съществуват други проблеми и помисли, които са невидими за теб, но да измъчват него и по този начин да реагира така на твоето държание. Ако държиш да го впечатлиш, едно директно изразяване на чувствата в прав текст и един смислен разговор под формата на откровения вършат отлична работа. Не се опитвай да изглеждаш такава каквато не си, но мислиш че е добре да изглеждаш. Няма по-добър образ в чуждите очи, освен този, който си самата, дълбоко в себе си. В днешно време, е особено модерно да сме някого и някакви, под някаква форма... Да изглеждаме, подражаваме на някого или да влизаме в нечий роли, плод на въображението ни. В това няма лошо, но само и единствето, когато не запълва изцяло живота ни и не скрива истинската част от нас. Помисли върху това как твоите маниер и поведение, биха повлияли на него, ако си ти на неговото място.

Наскоро попаднах на тази статия свързана със сходна до тази тема. Разбира се, авторът е пресилил част от аргументите си и най-вече заглавието като финално твърдение, но като цяло е ценна. Липсва по-широко запознаване с концепциите.