Jump to content
Порталът към съзнателен живот

VIN

Участници
  • Общо Съдържание

    1
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Мъж

Последни Посещения

The recent visitors block is disabled and is not being shown to other users.

  1. Здравейте ще се опитам да не пиша романи, но имам нужда да споделя...не искам да товаря близки и приятели... днес предприех една стъпка за която почвам да изпитвам угризения, но вече немога да живея така. накратко: от около 7 години сме заедно имаме дете на 4години, нямаме брак. всичко започна много хубаво и се развиваше чудесно. намерих наистина сродната душа, колкото и клиширано да звучи. интересите ни бяха почти еднакви, мисленето, желанията ни... в един хубав момент решихме да имаме и дете, много желано и от двамата! и от там насетне графиката на нашата връзка започна да прилича на фалираща компания. само надолу и само негативи... мога да разкажа моята гледна точка като не търся вина а по скоро обяснение... след като забременя започна да се променя, да ми държи сметка за разни работи, да се държи лошо със семейството ми, постоянна драма за всичко, ревност, обиди...все едно нещо се отключи в нея. имал съм няколко дълги връзки от които съм си взел доста поуки относно ревноста, потребностите и свободата. след като се роди дъщеря ни тя се вглаби тотално в нея. като се запознахме имаше нещо което знаех че ще стане проблем но се надявах че ще се промени. незнам защо но тя не общуваше с нейни приятелки, тоест липсваха изобщо такива. с моите приятели се разбираше чудесно и за мен беше много странно как едно младо интересно момиче няма нито един близък човек.... и така нещата почнаха постепенно да се влошават, започна да ми държи сметка колко кога да се виждам с приятели. тя почна да отказва да излиза с тях, даже и косурите почна да им търси. след това си измисляше разни истории че изневерявам....доста банални!!! аз съм от хората които обичат да имат спокоен личен живот и схемата с изневерите ми е натоварваща, а и съм кофти лъжец влизаше ми постоянно във фейсбук профила, телефона....и ок преодоляхме го този момент...имаше кратко затишие...после се почна към семейството ми...там на приливи и отливи...после да ме критикува като баща...общо взето като изгладим нещо веднага се фокусираше да търси нова драма! проблема е че един месец са добре нещата два месеца е ад....и така вече 4 години. сега вече взе и да прехвърля на детето, имаше проблем в детската градина и тя така се вкопчи в това...от нещо дребно стана нещо голямо....тоест вглаби разни неща на детето с постоянни разпити ... с времето и многото караници се отказах да противодействам, ходихме на семеен терапевт...не случаен!....но ефекта е 2-3 седмици и после се измисля нов проблем и се връщаме в изходна позиция.... покрай всичките тези караници изгубих доста приятели, хобита, реших че семейната кауза ми е по важна и дадох всичко от себеси с надеждата че нещо ще се промени но уви. днес събрах кураж и казах че е време да теглим някаква черта и тази агония да приключи. тези отношения са вредни за нас и за детето което и двамата много обичаме. решихме да се разделим уж временно но дали това е ок...? не искам да тормозим дъщеря ни, принципно и не искам да ги загубя но живота който живеем не е хубав....тайно се надявам на някакво чудо....
×