Lilli155

Благодаря ви много за отговорите! Миже би не бях уцелила подходящия за мен психотерапевт, защото говорихме много за миналото, а имах чувството, че това не ми помага. Просто ме е страх, че толкова дълго се проточва този период, в който съм ограничила излизанията си, работя от вкъщи и се чувствам зле почти постоянно. Сега съм се насочила към терапевт, който се занимава с когнитивно-поведенческа терапия (имам час след две седмици) и се надявам да съм на правилния път.

Здравейте, От около две години започнах да се чувствам зле - тежест в главата, замаяност, силна умора. След прегледи и изследвания, мнението на лекарите беше, че е на психическа основа и няма физически проблем. Аз съм доста емоционална и много се притеснявам по принцип, усещам, че изпитвам голяма тревожност. От тогава съм посещавала психотерапевт, пих антидепресанти над година (вече не ги пия от половин година), правя упражнения по няколко пъти в седмицата, медитация, не пия, не пуша, храня се разнообразно (въпреки честата липса на апетит). Имам желание да излизам, да се виждам с приятели, да пътувам, но се чувствам зле физически. Опитвам се да пренебрегна физическия дискомфорт, но той се засилва и след 2-3 часа навън или дори и на вършене на нещо вкъщи, се чувствам изтощена и трябва да легна. Ако продължа, започва да става все по-зле и стига до момент, в който главата ме боли страшно много и усещам нещо като електрически импулс в главата при всеки шум, трудно ми е да водя разговор и изпитвам чувство като потъване. Минава ми след като се наспя. Получавала съм панически атаки, но не знам дали това също е вид паническа атака, защото нямам повишен пулс и не получавам хипервентилация, която да предизвиква симптоми. Възможно ли е всичко да е от тревожност? Имам мотивация да се оправя и всеки ден полагам усилия, но не усещам подобрение и не зная какво да предприема.