Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Anatoli

Участници
  • Общо Съдържание

    9
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Мъж

Последни Посещения

The recent visitors block is disabled and is not being shown to other users.

  1. Здравейте Г-жо или Г-це Колева, благодаря много за включването ви.Много добре сте ме упознали от написаното и сте писали много верни неща.Аз си давам сметка,че вливам енергия на тези страхове, но те като чели излизат автоматично.Там където сте писали, за основните мисли,понякога излиза мисълта ще умра,рядко останалите.А на моменти като се сетя ,че ние сме мисли, усещания и т.н, аз си признавам преди не съм бил запознат със тези неща, явно не съм отделял внимание в часовете по БИология и Психология, може би съм си се представял за друго, и тази нова информация ми създава тази несигуност и страхове.Моята най-голяма мечта е да се опусна ,да се приема със тези знания, и да си прегърна страховете.Без да се питам как ще стигна до дадено място, как ще пътувам със самолет или кола, как се озовавам на различни места.Много съм пътувал преди и в чужди държави и никога не съм мислил за тези неща, имал съм някакъв процент носталгия , но само това.Както писахте за първия вариант- да прекратя да наблюдавам усещанията и анализа...Как да стане това, то идва като чели автоматично.И сякаш се дразня на моменти на тия мисли и напрежения..Благодаря ви още веднъж за доброто включване на всички!
  2. Съгласен съм Г-н Балджиев, но няколко човека с които съм комуникирал, ми казват от разстояние е трудно, затова и исках да пиша тук на компетентни хора като вас, очаквах и включване от други хора като Г-н Баев, Г-н Тодоров както и във другите теми ,са обърнали внимание на други хора,но хубавото е че и вие писахте
  3. Съгласен съм с вас, това и се опитвам да направя да се отпусна и да се слея.Но има моменти в които независимо дали съм в нас, или със колата , или ще пътувам на някъде, усещането е че горе остава празно, все едно няма ум, и следователно тогава се появяват тия усещания, на къде отивам, къде съм ,как така съм тук, как всичко помня,как се справям с това и това, едни такива анализации, сякаш всичко се слива и става непознато.Дори има моменти в които ако съм някъде другаде ,а не в къщи и затворя очи, немога да се отпусна нормално а сякаш мислите у усещанията продължават в тъмнината... Незнам дали ме разбирате.Благодаря ,че давате съвет и пишете
  4. Забравих да добавя, като цяло в чужбина нямаме много приятели, но съм със жена си от 7 год. заедно и имаме бебче от 1 месец и родителите ми са тук близо до нас, така че не е съвсем чуждо, макар че както казвате човек е живял 20 год. в своята родина и 4-5 години навън се отразяват по-различно ...
  5. Благодаря много за информацията и съветите, съгласен съм за стероидите , грешка която късно я осъзнавам.Но понякога питам себе си, как може 1-2-3 дена да се чувствам емоционално добре,мотивиран,сигурен в себе си, интелигентен, умен,уверен и т.н , а на следващия ден да се появяват все различни натрапливи мисли, усещания, страх ,несигурност, и желание да си почина от всичките научени и прочетени неща, и да ми говори вътрешния ми глас , че не съм аз , не съм като преди , кой съм аз, какво правя тук и т.н. В моментите на спокойствие и логичното ми мислине ,тези всички неща не съществуват. На следващия ден обаче се събуждам примерно и несигурността и същите чувства се връщат, придружени със този шум в главата ,който се появява когато си иска.В моментите на несигурност "забитост" чувството е все едно тялото ми се движи , върша си ежедневните задачи без проблем, но сякаш не съм аз, бутона включва и изключва.Има ли връзка това със тия неравномерни хормони.Благодаря ви още веднъж за това ,че отделяте от времето си!
  6. А това ,което съм писал че щитовидната жлеза има високи нива на хормоните , а после за диалога ,че има високи нива това нещо съм се объркал във мислите си. Извинете. А направиха ми термина чак за Юни месец на Radiolog тук във Германия така му казват ,незнам във БЪлгария как е.
  7. Г-н Балджиев разбирам ви какво пишете.Както бях писал по-горе немога всичко наведнъж да го напиша, имам чувството ,че нещата се преповтарят,затова и със четенето със опит да си самопомогна и със помощта на психотерепевти с които съм говорел ( за жалост от разстояние, тъй като бях в Анлия и сега в Германия).Както написахте стратегията на страха ,нещо към което се съсредочи умът ми и веднага се обажда вътрешния глас.И със времето едва ли не започнах да се доказвам на себе си, че всичко е наред ,че съм уверен в себе си.Едно на ръка,че съм прочел много психология и съм променил светогледа си, това го осъзнавам.Ще ви дам пример, днес съм ходил на разходка с колата на 30км от моя град, докато карам изведнъж всичко ми се слива , умът все едно изчезва , и ме обливат силни вълни като ПА, на която съм се научил до някаква степен да се отпускам и да ми става хубаво от това.Има моменти в които се питам как ще стигна до дадено място, и това пак идва от усещане ,което е като все едно ще се загубя , логиката ми изчезва , и хем знам че това вече се е случвало и няма нищо страшно и знам дълбоко в себе си ,че съм уверен във това което правя, въпреки това в дадени моменти сякаш вярвам на тия усещания.Oще нещо,което мога да вметна , от доста дълъг период насам, виждам много неща,представете си като сънувате как сте някъде , може и да не помните съня си, при мен е така но когато съм буден през деня, и от тия видения започнах да си задавам въпроси как съм тук и сега, как всичко ми е в главата , сякаш преди не съм я имал тази информация, и съответно това не ми дава спокойствие.Преди съм пътувал до Англия и до други места със самолет, не казвам че ни ми е било напрегнато , но сега като си представя че всичко е мисли, и не съм изпълнен със спокойствие и увереност ми се струва ,че ще ми е много трудно да тръгна на някъде да пътувам особено със самолет.Понякога имам чувството,че искам да си почина ,да направя пауза на тия всичките мисли и напрежения, и пак изпадам в такова усещане като изгубване и усещане за страх.Дано ме разбирате , и помогнете малко , а аз ще допълвам неща към вашите изказвания! Благодаря че писахте
  8. Добър вечер, на всички . С надеждата съм някой професионалист да ме насочи поне малко какво се случва.Дълго е това което ще напиша и няма дори да стигне мястото дори наведнъж.2016г. Декември месец, след полет със самолет или след взимане на стероиди за фитнес, един ден ми се завъртя всичко и тогава разбрах от колеги ,че това е ПА. Минаха се 2 месеца всичко беше забравено, докато Февруари 2017 се започна едно такова усещане за апатия и тежко дишане,отпадналост и т,н. Със времето почнах да търся начини да намеря каде е проблема, и започнах да чета и т.н.Научих много неща които сякаш досега не съм знаел и никога не съм се замислял за тях, от рода на това как мисля,как знам, как това как онова, много анализи.Интересното което е ,че на моменти се чуваствам добре мога да кажа аз , като чувство , и осъзнат и логически мисля, но на моменти главата ми свири шум който се появява и спира, главата е стегната и задната част на тила има силна болка която я усещам на лицето едва ли не. Това продължава близо 10 месеца , и поради тая причина все търся начини да си помогна, правил съм Медитации, слушам на ОРлин НЛП записите, Молитви, една жена (психолог) във Англия ми отделя доста време , много сме си говорели, но тия усещания се появяват и изчезват, със времето започнаха и автоматични мисли във вътрешния диалог, като се сетя нещо автоматично било то под формата на страх или несигурност, веднага вътрешния глас пита( това аз ли съм , накъде отивам, как съм точно тук, какво правиш тук,защо съм сам, искам да се видя) това всичкото под формата на диалог се появава според усешането в което се намирам, има моменти в които чувствам пълен покой и тогава се чувствам себе си и страх няма , има само сигурност ,но не се и опитвам да го контролирам, има случаи в които като затворя очи и усещам неспокойствието ,някакво напрежение витае, сякаш нещо ми пречи , с две думи логиката изчезва и се чувствам като затъпял , сякаш му вярвам.Понякога вървя и имам чувството ,че оставам без ум и ще падна или ще се загубя или просто усещам ,че отивам на някъде но се питам накъде отивам или ми се слива всичко , трудно е така наведнъж да го опиша.Според всяко усещане сам ги наблюдавам и сам се опитвам да си дам отговорите, но понякога немога просто. Едва ли не започнах да доказвам на себе си как се чувствам и дали всичко е наред, малко са моментите в които нещо в мозъка ми е спокойно и нито се запитвам,нито се доказвам и всичко е спокойно. Доста неща съм прочел и следял затова ви моля да ми дадете съвет професионалистите. Между другото да вметна ,ходих на изледвания преди 1 седмица и казаха че щитовидната жлеза има много високи нива. Но във вътрешният диалог излязоха много високи.Засега това е което мога да напиша насъбрано не със чак такива подробности.Моля ви да ми пишете и съответно ще добавам нещо ,което съм изпуснал.
×