Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Marina_Ivanova

Участници
  • Общо Съдържание

    3
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

The recent visitors block is disabled and is not being shown to other users.

  1. Искрено благодаря за мненията ви! Бъдете здрави!
  2. Благодаря за отговора.От малък град съм , тук няма такива специалисти. Можете ли да ме насочите за някой такъв онлайн? На какви цени варират и колко често трябва да се посещават? А вие предлагате ли онлайн консултации?
  3. Здравейте! Пише ви момиче на 25г. Ще започна отначало. Като дете бях срамежлива, много чувствителна и стеснителна. Отгледана съм от баба и дядо на село с родители в чужбина. В училище като дете бях злепоставяна от учителката ми публично многократно относно външния ми вид. Израснах неуверена и страхлива. Пораснах. Влюбих се до безумие в мъжа на живота ми- сегашният ми съпруг. Имахме много перипетии, тъй като родителите ми забраняваха да сме заедно.Той ми е всичко, целият ми живот. По онова време се налагаше той да замине да работи в чужбина за месеци, а аз останах на село, тъй като бях 11 клас. Беше лято и излезнахме една вечер на кафе с приятелки . В кафенето , където отидохме до нашата маса седеше мой бивш приятел, с който преди не сме имали нищо особено, дори не сме се целували или прегръщали и така просто прекратихме нещата. Дори не е било връзка. В онзи момент аз се чувствах сама,а моя приятелка дето седеше тогава на масата ми каза, че той още ме бил харесвал. Аз и повярвах и започнах да го заглеждам. Изпитах някаква симпатия. Едва ли не флиртувах с поглед с него, но абсолютно нищо повече. Тръгнахме си. Вкъщи , когато се опомних какви ги върша, животът ми се срина. Изпитвах огромно чувство за вина , че съм се държала по този начин. И до днес аз не мога да си простя, че погледнах друг. Говорих с приятеля ми и му разказах всичко. Скоро той се прибра. Говорихме много и му казах, че не го заслужавам, ако иска да ме остави. Вината не ме оставяше на мира, изстрадах много, не можех да спя, да ям, мразех себе си, получих и натрапливи мисли за бившия, изобщо живеех в някакъв ад. Тогава почина единият ми дядо и получих и първите паник атаки. Моят приятел ме подкрепи и не се отказа от мен, нито аз от него. Нещата се стабилизираха , минаха няколко години и решихме да се оженим. Той е любовта на моя живот и винаги това съм искала. Оженихме се, беше един от най-щастливите ми моменти. Скоро след това почина баба ми- жената , която почти ме отгледа. Аз се сринах, започнаха интензивни мисли на страх, силни паник атаки. Посетих психиатър. Изписа ми ципралекс. Пих го 6 месеца и се оправих. Спрях ги , чувствах се добре. Мъжът ми започна работа. Реших да започна и аз, обаче изникна проблем. Започнах и когато видех някой красив колега в работата, започваха обсесии, от страх да не си навредя на връзката, напусках работата. И така три пъти. И всичко изчезна, спокойствието се върна. След това си намерих друга работа. В началото и там имах такива страхове, но после свикнах и работата ми хареса. Скоро след това почина една позната в катастрофа , много млада. Паник атаките отново започнаха, както и обсесивни мисли за смърт, за страх от смъртта на близките. Това състояние ме преследваше нон стоп. Не можех да работя, съсредоточавах се върху дишането ми, започна обикаляне по лекари. Нищо ми няма. Пак отидох на психиатър, този път на друг. Изписа ми Золофт, който и до днес пия вече 10 месеца. Оправих се. Няма паник атаки. Всичко беше супер. Пак щастливи моменти с моя мъж. Скоро щяхме да се местим в нов апартамент,подарен ни от моите родители, който обзаведохме. Една сутрин обаче, когато отивах на работа, видях от бъдещия ни блок да излиза един привлекателен мъж. И моите проблеми пак започнаха. Силно напрежение, огромно чувство за вина , въпреки че нищо не правя, но самата мисъл, че ще живеем в един блок ме вкара във филмите- ако си разваля семейството, човекът е женен с деца. Чувствам се зле, когато излизам, страх ме е да не го срещна, какво ще си помисля и т.н. Имам обсесии, изниква образът му в съзнанието ми и изптвам силен страх и вина. Заживяхме в блока. Отскоро сме тук с мъжа ми. Знам, че ако се преместим другаде или на село всичко ще изчезне, но това няма да ми реши проблема. Тези страхове ме преследват навсякъде. От чувство за вина не ми се излиза, не ми се общува с никой, изолирам се от хората, дори не ми се пазарува. Получавам доза спокойствие само при мъжа ми. Колкото повече мисля за страха, той се усилва. Душата ми страда. Често ми се случва да си казвам наум затвори вратата по този начин, иначе ще стане еди какво си, подреди това така, иначе ще стане това и това. Преди да изпратя нещо го проверявам и препрочитам многократно. Мисля, че определени числа са щастливи, а избягвам други, които не са.. По-рано преди съм имала силни обсесии за паразити, да не обидя Бог , мисли, че завиждам на някой, непрестанни мисли да не нараня детето си или да не извършвам сексуални действия с него. Наскоро посетих отново психиатъра си и тя ми каза, че имам ОКР, че Золофта бил слаб за мен и ми изписа Пароксетин и Абизол. На мен обаче не ми се пият повече лекарства, дори смятах да спирам Золофта, за да мога да забременея. И така по нейни думи аз редувам Паническо разтройство с ОКР. Но се съмнявам лекарствата да ми помогнат. Странното е, че когато видя примерно привлекателен мъж на улицата, който едва ли ще срещна повече, не изпитвам страх, все тая ми е. Но когато се налага да го засичам по-често примерно на работа или на местоживеенето- край, веднага мислите започват. За себе си мога да кажа, че съм много емоционална, не умея да прощавам нито на себе си, нито на другите. Дори да им простя не мога да забравя, да , злопаметна съм, перфекционист, държа всичко да е направено както трябва, ангажиментите да са свършени точно ,когато съм планирала. И към външния си вид принципно съм взискателна, понякога си подбирам дрехите с часове... Моля ви, дайте ми мнения какво да правя, към кого да се обърна, за да си помогна? Много обичам съпруга си и не искам да го загубя? Дайте ми сили, имам нужда от кураж и увереност... Ще съм адски благодарна на всеки, който отдели от времето си.
×