Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Ines Raycheva

Участници
  • Общо Съдържание

    25
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    1

Ines Raycheva last won the day on Май 8

Ines Raycheva had the most liked content!

Метод за Връзка

  • Website URL
    https://m.youtube.com/channel/UCJnjnED7hhrmukdr2F1Pl_Q

Профил Информация

  • Пол
    Жена
  • Интереси
    Психология, Психотерапия, Хипноза и Хипнотерапия, Философия

    Правене на видеа за собствено Вдъхновение: https://m.youtube.com/channel/UCJnjnED7hhrmukdr2F1Pl_Q

Последни Посещения

156 посещения на профила
  1. Естествено, това и съм написала в началото. А и прекрасно допълва мнението ти за страха и слабостта.
  2. Права си, Донка, че не всеки ще може да си го позволи - и с време, и с пари е обвързано. Може да е точно след, за да споделим преживяното , макар че аз на всеки вариант съм съгласна, и с радост ще се включа, и съдействам с организацията както мога.
  3. Аз съм махала фейсбука си, защото съм усещала тревожността, която ми носи, желанието да контролирам отношенията си с определени хора. Разбира се, това се дължи на преносите, които правя, сама си влагам тези убеждения, знам го. Та, едно такова откъсване е полезно. Както Орлин е писал, преоткриваш други позабравени дейности, които кисненето във фейсбук е заело. Съзнавайки, но и преживявайки, че киснейки, губиш време, което всъщност можеш да оползотвориш, правиш отликите и.. Действаш. После започнах да ползвам фейсбук още по-оскъдно и премерено, по-смислено. Разбирам желанието на Орлин да си почине, там много хора го търсят постоянно. Дали общуването с всеки от тях е удовлетворяващо и носещо смисъл за всички замесени? Не виждам връзка със страха, наистина, със зрелостта още по-малко. Съгласна.
  4. Точно. Фейсът е насочен около това, което си ТИ (образът, който се обрисува там, който може ( и вероятно не е) да не е в резонанс с действителния). Около това, което буквално демонстрираш, че правиш. "Вижте ме, аз съм еди-кой-си, идентифицирам се с еди-какво-си." Може по цял ден да си бъркам в носа и да лежа на дивана, но ако споделям супер СПИРИЧУЪЛ духовни цитати, може би създавам определено впечатление, различно впечатление. При форумите фокусът е около общностното - заедно създаваме теми, мнения, помагаме си, изграждаме субектности. Само вижте - можеш да си сложиш там някакво мъничко аватарче, снимчица, не е кой знае какво. Няма опция да се тагваш в кое кафе си и да качиш снимка на новите си обувки, да лайкваш селфита. Защото става дума за нещо много повече - в профила се вижда кои теми коментираш и е лесно да се проследи какво си писал - всеки, при интерес може да се включи в този обмен. Фокусът е обмена, симбиозата - "Какво създаваме заедно?", а не "Какво имам?", "Къде бях?" и тн.
  5. Супер идея! Миналата година бях там за празника няколко дни - от животопроменящо вдъхващо силна любяща енергии преживяване станах част! С прекрасни и интересни хора се запознах. За новата и старата хижа е добре по-рано да се направят резервации, а който е на палатка - също е много е забавно, на залез слънце свирим, пеем песни и варим чай с плодове набрани от Рила. Приказна работа.
  6. Истинската медитация, медитативното състояние на съзнанието, могат да бъдат постигнати и докато извършваме съвсем ежедневни дейности. Техниките сами по себе си, ако не са съпроводени с осъзнаване и гмурване в собствените ни психични пластове, са до голяма степен безполезни. В днешно време много хора практикуват йога като спорт, като стречинг. Е, това не е същинското йогийско състояние, водещо до самадхи - свръхсъзнание. От моя опит мога да заключа, че се встъпва в смислена медитация, когато усетим пространството отвъд - отвъд човешкия ум, тяло, емоции, чувства, т.е отвъд всичко, което идва и си отива, което е непостоянно. В състояние на тук и сега имаме всичко, което ни е необходимо и просто сме. Но това е усещане и реално няма как да се предаде единствено като информация, словесна или писмена. Това е медитация, която направих с много любов, кратка е, с простичкото желание да покаже другото на тревожността, да спусне налягането в балона, който тя надува...
  7. Точно това е. Нежността, ласките НЕ могат да навредят, тяхната липса обаче със сигурност да. До 6-месечна възраст е добре детето почти да не се отделя от мама. Да не бъде оставяно да плаче само - то не се преживява като различно от средата, в която е - не разбира кое е то, кое е другото на него. Оставено да плаче, за него е равносилно на смърт. Звучи страшно, и е точно такова, когато сме в тази крехка възраст. Препоръчително е и да спи до мама в този период. То не мисли "ако се разплача, ще стане моето", няма още развито причинно-следствено мислене - то просто е безпомощно и има нужда да бъде обгрижвано. В тази възраст - до 6 месеца - се формират и травмите свързани с изоставяне. Най-просто казано: оставен съм, сам съм, няма храна, няма живот, аз няма какво да направя, умирам! - Това остава на телесно ниво, паметта на тялото. Години по-късно не можем да рационализираме защо толкова ни е страх от отхвърляне, защо ние контра-отхвърляме (предварително, защитно отхвърляме), защо се пазим в капсула от евентуалните болки и разочарования, които ни ужасяват и ни карат да бягаме през глава от хората. Защо сме неспособни да заявяваме потребностите си, страх ни е да се доверим, помолим, потърсим - тялото помни, че когато сме били малки хора, сме се молили и търсили плачейки, но никой не се е отзовал. На по-късен етап, във възрастта на Едиповия комплекс (Едипова фаза) също е изключително важно докосването, и то от родителя от другия пол. Повече гушкане и целувки, в периода от 3-5г. условно казано. След това е добре да има леко отдръпване, да не стоим в една залепнала близост с детето, за да не остане в тази фаза, в този комплекс. Както става ясно залепналата близост е препоръчителна до един момент - след това е добре детето да се усеща като Отделен индивид, с отделни от мама и татко потребности, желания, интереси и тн. Задължително да присъстват активно в живота му, отново чрез ласки и много разговори, разбира се. Просто давайки си сметка, че това дете не е тяхно притежание, а имат щастието да помогнат на един малък човек да става все по-самостоятелен, давайки му любов и сърдечна грижа.
  8. Така е, целта там реално е маркетинг - да потребяваш, да бъдеш консуматор. Ако имаш капацитета, разбира се, извличаш полза, дори уроци и от формат като фейсбук. Но големият проблем там е, че дава илюзията, че си социален, а всъщност колко повече време прекарваш там, толкова повече социални дефицити преживяваш - поне това е моят опит. Този форум съм много щастлива, че открих, и то благодарение на теб, Орлине. Изследвам го с голямо любопитство.
  9. Темата за ревността е интересна и близка до почти всеки на даден етап от живота - не намерих друга във форума за ревността, затова реших да пиша тук, провокирана от споделянето на създателя й. Винаги произлиза от желание за болен контрол. "Искам просто да знам истината" - както Донка е писала, всъщност това е искането да знаем, че сме в състояние на контрол (илюзорен, разбира се, но даващ временно успокоение на ревнуващия). Ревнивите хора са като черна дупка, искат още и още и никога не им стига - жестоко деструктивно поведение, повличащо всички замесени в тази бездна на безлюбие. Винаги го има убеждението за недостатъчност - "аз не съм достатъчен и за мен няма да има достатъчно" - преживяване на някакъв недоимък, дефицит - емоционален, психически, финансов, всякакви варианти има. И съответно ревнуващият иска да си подсигури "нещо"... Докато не би отказал всичко, което му се дава "и от другаде" - нещо, което самият той не би простил, разбрал, преодолял, ако посрещне от своя партньор. И Орлин е писал нещо интересно по темата.
  10. Брадата?

    Е. Не се решава така. Като пластичната хирургия, гримирането. Отвън-навътре ефектът може да е само временен и поради това илюзорен.
  11. Всичко се мени динамично, Вселената е в постоянна експанзия. Всъщност аз вярвам, че винаги вървим нагоре в ученето, дори в момента да сме долу на вълната, от човешка гледна точка - ще ударим дъното и ще се оттласнем силно. Вярвам, че младите хора са носителите на новото - колкото по-млад, толкова по-ценна информация носиш за развитието на този свят. Това звучи, може би, твърде хвърковато, но за мен е Доверие в Живота. Товарено е с очаквания, наистина, премисляно до откат. "Ще стана майка, когато... " Постоянно четене, даване на мнения от всички посоки, колебаене. Много жени, а и мъже, забравят интуиция и инстинкт - техните собствени. Доверие в собствената преценка. Това си е така... Комплексите провокират болни компенсации и едни "други" ценности се тачат - външният вид, коригиран максимално, шопинга в мола, са приоритетни за немалко млади жени (но отказвам да повярвам, че е така за повечето), които са на мнение, че няма да са еманципирани и свободни, ако създадат семейство. Непреработените, несъзнавани травми, карат много хора да избират пътя на "вълка единак", защото не искат да са в същите болни семейства, в които са расли. В общи линии, за мен разковничето е в Доверието! Усещането на собствената си готовност, а не просто да имаме деца, ей така, за прираста на населението. Съзнателното подхождане към родителството. Т.е. няма да се съглася с нито едно мнение в крайност. В работата си неведнъж съм виждала млади родители, които в момента, в който детето стане на 5-6 и е по-самостоятелно се чудят на кой да го метнат да го гледа, за да могат те да се забавляват някъде с приятели. И са точно с отношението - "Еми, ето, отчел съм се, нали го водя на това и това, има си бавачка, всичко е окей." И в един момент се превръща в абдикиране от родителската роля. Не че е адекватно да създават само субектност през родителството, но имат и нея за създаване, и то ежедневно.
  12. Оплакващият се обикновено не показва разбиране и осъзнаване на това, което събеседника/ събеседниците му казват в ответ на неговите думи. Често очаква и определена реакция - за да провери дали получава интерес към себе си. В този смисъл той наистина "вампирства", жаден за внимание и съчувствие - за да си докаже, дори за малко, че е важен, значим за другите, да задоволи Его-желания. Присъщо на хора прескачащи в ролите "жертва" и "насилник" - двете страни на една и съща монета. Да споделиш, да потърсиш помощ е друго - въпросът е да тръгнеш с тази заявка - "искам да ти споделя нещо, имам нужда от съвет", "искам да говоря с теб" - в този дух. Тогава вече обикновено има внимание към това, което отсрещният отговаря, получава се диалог, обмен. Его печалбите не са водещи, а напротив - склонни сме да се покажем слаби, уязвими. Парадоксално, но в това е и истинската сила! Не отнасям "степента" на емоционалност към едното или другото - не мисля, че има общо, поне не винаги. П.П.: С написаното за Егото нямам предвид, че то е част от нас, от която да се оперираме, а да не е главното парче през което оперираме.
  13. Брадата?

    Според мен има - когато без нея се чувстват като момченца - това са ми го признавали няколко мъже. Тяхното убеждение е, че без брада не изглеждат като мъже и това ги потиска. Така че, точно това имам предвид - да си набавиш нещо, което чувстваш, че ти липсва. Иначе Орлин мисля, че добре обобщи.
  14. Знам за случая на Клер от няколко години. Онзи ден пак попаднах на нейните видеа, гледах и това. В нея моментално се вижда този живец, светлина, които не разпознавам всеки ден в хората. И се зачудих кой всъщност умира и кой живее? Тя е В момента, просто е тук и сега и се наслаждава, обича, живее. А хората, които нямаме подобни диагнози, забравяме, че това не е гарант за дълъг живот... А и да е - какво? Представата, че ще имаме дълъг живот, не е оправдание за пилеенето на дните ни - какви опитности носи пилеенето, вече смятам, че е индивидуално спрямо всеки. Много често сме в следващия или предишния момент, мислейки за това, което може да е или за това, което е било, все искайки нещо, което предизвиква една постоянна неудовлетвореност. Хубави напомняния прави това прекрасно момиче, силна мисия има. <3
  15. Брадата?

    Брадата е пряко свързана с мъжествеността. Забелязала съм, че има мъже, които оставят брадата си, за да "наваксат" мъжественост - това ги кара да се усещат мъже и задоволява комплекс. Познавам и мъже, които просто "подчертават" своята мъжественост така - но не я изживяват като необходимост. Тях обикновено може да ги видите И без брада. Като с жените и грима е темата, струва ми се.
×