Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Ines Raycheva

Участници
  • Общо Съдържание

    105
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    7

Ines Raycheva last won the day on Юли 3

Ines Raycheva had the most liked content!

3 Следващи

За Ines Raycheva

  • Ранк
    Новодошъл

Метод за Връзка

  • Website URL
    https://inesraycheva.blogspot.com

Профил Информация

  • Пол
    Жена
  • Интереси
    Психология, Психотерапия, Хипноза и Хипнотерапия, Философия

    Моят ютуб канал:

    https://m.youtube.com/channel/UCJnjnED7hhrmukdr2F1Pl_Q

    Моят блог:

    https://inesraycheva.blogspot.com

Последни Посещения

1535 посещения на профила
  1. Послушай Орлин. Всичко това Е отражение - на теб самия. На твоето отношение към теб. Ти мислиш тези неща за себе си, но ги оправдаваш с Другите. Не гледай в тях, а в себе си - решението си е у теб. Да, и аз мисля, че такъв ти трябва, за да попиваш увереност, да имаш силен и ярък пример пред себе си. Посмачкал си мъжествеността си, а на нея може да те научи само друг мъж - да си я припомниш, да я преоткриеш и развиеш в себе си.
  2. Ines Raycheva

    Ако бях Бог

    Защото не искат да бъдат "тук и сега", в "реалността". Те имат тяхна, много различна - своеобразно бягство. Първо трябва да се открие причината, поради която са поели към пътя на наркотиците, после да се решава. Иначе си остава само на телесно ниво, да. Но всъщност е много по-сложно от това. Има и нещо друго - не само физически как третираш себе си, но и психически, емоционално. Това са отделни "канали". Ако се храниш здравословно и спортуваш, но не го правиш през грижата, че заслужаваш най-доброто, а през автоагресията - защото смяташ, че "не ставаш", но някак ти се иска да "ставаш" и да бъдеш приет, да се почувстваш част от нещо, защото без него се виждаш като нищо - този "здравословен" път не е такъв за теб просто. А е пътят на издевателството и невиждане на прекия смисъл - а гонене на външна цел. Комплексно е, многофакторно е, така мисля аз.
  3. Ines Raycheva

    Ако бях Бог

    Точно така Донка, ние вече СМЕ Богове на собствените си тела - на съзнанието си, също. Не мисля, че можеш да си роб на тялото си - можеш да си "кофти" Бог. Отговорността винаги е в теб - ако се мислиш за роб, е опит да абдикираш от нея. Говоря за хора, които са физически и ментално здрави - тоест, до степен, в която умеят да се грижат за себе си. Ако имаш здраво тяло, но в един момент го разболееш - тъй като ти си отговорен за това сам - и не потърсиш пътя на Здравото, а продължиш да си деструктивен спрямо своя свят - сам избираш да не играеш ролята си на Бог. Избор е. Изобщо всяко ограничение, е ограничение на собственото ни съзнание. И когато казваме "НЕ МОГА това/онова", ние точно това задаваме - неможенето. То е програмка.
  4. Ines Raycheva

    Дали вече не полудях...

    А ти търсиш ли? Отиде ли при психотерапевт, както те посъветваха в другата тема? Това е помощ. Тук, пишейки, храниш страха си, нямайки никакво доверие и си в очакване някой да потвърди страхчето ти, че си луд. Не виждам никаква промяна у подхода ти, след всичките отговори и насоки, които получи. Препрочети ги. Тревожен, неспокоен си и сам си рисуваш всевъзможни сценарии. - Започна ли да спортуваш, да ходиш повече, да тичаш? - Започна ли психотерапия? Не да ходиш при психиатъра си - психотерапевт потърси ли? Объркан си и имаш нужда от това някой да те преведе по пътя на справянето, промяната, разбирането и обгрижването на себе си. А пък ако толкова държиш да се изживяваш като луд, приеми се такъв един път завинаги и да се знае!И това си има своите плюсове! _________________________________ Нещо различно от в другата тема прочете ли тук?! Ако искаш дай всеки ден така да е: - Луд ли съм? - Не. - Е, вече полудях! - Не си. - Не, сега ВЕЧЕ НАИСТИНА полудях! И така нататък. Прилича ли на помощ?
  5. Мило момиче, разбирам, че се чувстваш гневна, неразбрана. Искам да знаеш, че ТИ СИ нормален човек и не си по-малко значима от всяко човешко същество! Моля те, потърси психиатъра си, както са те посъветвали вече, сподели му. Има медикаменти, които ще ти помогнат да се подобриш, да живееш живота си с желание и радост! Ти можеш да се справиш с тези гласове, аз съм сигурна в това. Ето, виж, пишеш тук, ние ти отговаряме - има хора, на които им пука, не искаме ти да страдаш. Продължи да ни споделяш тук, в темата, как е минала срещата с психиатъра ти, какво те е посъветвал. Дори в момента да се чувстваш в безисходица, знай, че изход има и МОЖЕШ да живееш спокойна и радостна своя живот!
  6. Ти си такъв, какъвто си и без работата си, с която толкова силно се идентифицираш. Без нея не си неуспешен в този живот. Виждам, че "провалът", е описан от теб като немислим Ад, който ще погълне половината свят. Не, няма. Дори всичко да се срине, ти да се дъниш ден след ден, и светът, и тези хора, ще продължат да съществуват и туко-виж намерили още по-добър път в живота си. Склонни сме всички/повечето човеци да съдим само от нашата си, човешко-мъничка перспектива и да даваме оценки, които ни се струват абсолютно обективни. Но всъщност всичко случващо се, си има своето място и не е нито само добро, нито само лошо или каквото и друго етикетче да лепнем. Тоест, както ти е писал и Орлин, иде реч за приемане на този страх, а не за борба и изтласкване, стягане да не го допуснем да се промуши през някое ухо... За Доверие иде реч. Довери се на себе си, на живота, на хората около теб, също. Можеш да опиташ дълбоко коремно дишане, отпускане в медитация - когато си вкъщи, осигури си спокойствие, седни или легни и отпусни цялото си тяло. Остави го да приема, просто да си съществува, без да изискваш нещо от него. Пусни си приятна, релаксираща музика или водена медитация. Имаш да се учиш на отпускане, определено. От написаното от теб усещам една силно навита пружинка, за която няма и минутка покой. Дай си я, поеми въздхух, после го пусни и бъди спокоен, че пак ще имаш шанса да вдишаш. _____________________ Има и още нещо - естествената цикличност, с която се развиваме. Най-базовият пример Ин и Ян - черно и бяло, ден и нощ и така нататък. Не можем да очакваме да сме само в едната полярност - само да е бяло, светло, само да е ден, само да вървим към нестихващ прогрес! А нощта - времето за разгръщане на несъзнаваното, когато сме неконтролиращи, приемащи и в женска полярност? А баирите, които са между равнините? Няма как само минус или само плюс да изживяваме, да сме. Все едно да искаме да изминем 5 стъпала, но следващите 15 не ни харесват и отказваме да ги минем, искаме да се телепортираме магически над тези гадни 15 стъпала! Или да подскачаме само на десния си крак, защото ни кефи повече.
  7. Чета тази тема от самото начало и реших да дам своята женска гледна точка. Усещането, което имам е, че се опитваш да напаснеш жените, с които си във връзка в калъп, в рамка, в някаква твоя представа. Все едно правиш наслагвания върху техния образ и всъщност не виждаш, не опознаваш жената срещу теб. Не е необичайно да наслагваме очаквания, но когато не го съзнаваме и продължаваме още и още, се чувстваме разочаровани от поведението, реакциите на човека отсреща - защото не играят по нашия сценарий... А те са си те, отделни хора, с отделна история, живот, опит, начин на разсъждаване. Не усещам от теб уважение към жените, някак детинско отношение имаш, бягство и сърдене, ако не е на твоето - не те упрекваме тук със съветите си, не го приемай така. Мисля, че нямаш много опит с жените - същински опит, не pick up свалки и секс. Може би, ако опиташ да излизаш с жена без да имаш конкретна цел, без да мислиш ще пасне ли на сценария ти, ще ти бъде ли гадже, кога ще си легнеш с нея, а се фокусираш върху тук и сега - да говорите, да се опознавате, просто да ти е приятно в компанията ѝ. Поставих се на мястото на жените, за които пишеш, ей така, за опит и обратна връзка, съдейки единствено по писаното тук - чувствам се неразбрана и без особено значение. Все едно казваш: "My way or the highway!" Да не забравиш, че си ми направена от реброто, нали. Но, ето, съзнаваш, че някъде по веригата има проблем, учиш се, опитваш, това е пътят - вървим си го!
  8. Защото се вдига производството на адреналин (+норадреналин и кортизол), чийто рязък прилив води/може да доведе до тревожни състояния. Докато при кардиото се освобождава плавно, постепенно. Можеш да опиташ за себе си кое как ти действа. Аз лично се катеря по изкуствени стени и ми се отразява отлично, а е по-скоро силово, стресиращо (по добър начин) за цялото тяло.
  9. Ines Raycheva

    Задръжка на урина

    Aмиии.. Стоя си зад думите, че е готино! Писахме ти - учи те, "идва" неслучайно! Много пък му се страхуваш - нали си имал вече атаки - но си жив, точно тук и сега. Значи не се умира от тях, че даже се и преодоляват. Какви са тези гръмки думи, та ти си на 17, не на 100. Не си успял все още. Не съм - но повече от 10 години съм кибичила в депресия и около 2 в силна тревожност - постоянна, в немалко моменти инвалидизираща. Знам какво е да си в Бездната и да мислиш, че просто не можеш повече, че не ти се живее - и така години. Защото не се познавах (достатъчно поне, напълно не), не се обичах, не живеех ПО себе си, бях много неуверена, автоагресивна. Била съм на прага на ПА - такива симптоми имах поне, така и не получих. Защо? Защото ИСКАХ да получа, буквално когато усещах симптомите си казвах: "Хайде, искам да видя какво е, искам да ме срине!" и точно в този момент всичко отшумяваше, нито помен не оставяше. Знаех, че ако ги предизвикам със смелост, няма да дойдат. Спрях да се страхувам на тоя страх, не съм дошла на тази земя затова. Нито пък ти.
  10. Ines Raycheva

    Задръжка на урина

    И така до кога? Кое е това всичко, което си опитал - а психотерапия? Ако си, разкажи ни повече по темата. Много мъчно ми става като чета с какви "коктейли" се наливат хората, заради едно готино паническо разстройство. Супер учител ти е, а ти вместо да го хванеш за ръка и да го чуеш какво има да ти казва, бягаш вдън гори тилилейски. - От както си с ПР какво промени в живота си с осъзнаването, че си помагаш?
  11. Да си добър и мил човек, не би трябвало да е на всяка цена - има ситуации, в които е адекватно и други, в които това ще те смачка. Приспособимостта е ценно качество. Това е отговорът ти - предизвиквай се и приемай страха си като приятел и мотиватор! Точно той те тласка към развитие, както виждаш - върши ти добра работа. Андрей ти е дал ценни насоки, също. Имаш балон за пукане - балона на неувереността, неопитността. Време е да открехнеш черупчицата си - знам го от опит и аз. Имаш да се учиш на здраво заявяване и устойчиво себеуважение. Ти си отговори: - Кое те кара да говориш тихо? - Какво ще стане, ако започнеш да говориш силно? - Какво ще стане, ако открито кажеш на някого, че поведението му не ти е приятно? - Как си със социалните контакти извън работа - усещаш ли дефицит там?
  12. Ines Raycheva

    Вече не съм нормален

    Момчил, обяснили са вече - посети психотерапевт. Устойчива промяна има след като разбереш какво се случва с теб, почнеш да действаш осъзнато - осъзнато да се грижиш за себе си, да си помагаш в моменти на силен стрес, да проявяваш себелюбов и себеуважение. В момента, с писането си тук, не си помагаш изобщо. И това може да продължава още дълго време. Нямаш доверие на никой, нямаш и търпение, и в ума ти е хаотично. Стъпка по стъпка можеш да промениш това, започни от доверяването си на психотерапевт, с който заедно ще сглобите пъзела.
  13. Опитвала ли сте психотерапия, ако не - склонна ли сте? Това е единственият устойчив начин за справяне.
  14. Ines Raycheva

    Объркана съм

    Запитай се възможно ли е ти да се промениш? Прочети сама написаното от теб отново. Към себе си имай изисквания, търси мотивация, гради себелюбов, не рови в чуждата паница, не са там отговорите. Време е да започнеш да уважаваш себе си. Има живот и без този мъж, който очевидно вече не иска да е част от твоя. Не към него, към себе си какво изпитваш? Сериозен е въпросът.
  15. Не знам на колко години си, но ако си на поне 20-25 - съзнаваш, че е нормално, преди връзката си с теб, един мъж, вече в (предполагам в случая) зряла възраст, да е правил секс с други жени, да е бил влюбен, да е обичал, нали? Всъщност как те кара да се чувстваш това? Имал е връзка с жена, с която са имали интимни отношения по взаимно съгласие, това как го прави опетнен? Конкретно споделянето за аналния секс ли ти се струва неприемливо? Орлин е отговорил на въпросите ти доста ясно в последния си коментар. Става дума за ТВОИТЕ лични убеждения, за твоя начин на мислене и приемане на случващото се отвън. Хубаво е, че си започнала да съзнаваш това и търсиш отговори. Препоръчвам ти и аз среща с психотерапевт, всеки в някакъв момент има нужда от такава, според мен, за да си помогне в себеопознаването. Ще ти помогне да видиш цялата картинка. Успех!
×