Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Ines Raycheva

Участници
  • Общо Съдържание

    221
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    22

Ines Raycheva last won the day on Май 6

Ines Raycheva had the most liked content!

4 Следващи

За Ines Raycheva

  • Ранк
    Естествен Психотерапевт (под супервизия)
  • Рожден Ден Август 31

Метод за Връзка

  • Website URL
    https://inesraycheva.blogspot.com

Профил Информация

  • Пол
    Жена
  • Интереси
    ° Естествена Психотерапия
    ° Холистична терапия
    ° Психоанализа и Психодрама
    ° Клиент-ориентирана терапия
    ° Когнитивно-поведенческа терапия
    ° Хипноза и Хипнотерапия
    ° Философия

    ° Моят YouTube канал:

    https://m.youtube.com/channel/UCJnjnED7hhrmukdr2F1Pl_Q

    ° Моят блог:

    https://inesraycheva.blogspot.com

Последни Посещения

4702 посещения на профила
  1. Ines Raycheva

    Сиси1

    Ти няма да "откачиш", а имаш страх, че това ще стане, което е различно. Но без психотерапия не вярвам да приемеш това, а вероятно само ще продължиш да проверяваш и препроверяваш дали ще "откачиш" - вкарала си се в мисловните капани на тревожността, от които обикновено хората имат нужда от помощ, за да излязат. Успех!
  2. Ines Raycheva

    Сиси1

    Здравей, @сиси1, тревожността не зависи толкова от външните фактори, колкото от вътрешното ни смилане на тях. Това не означава, че нямат никакво значение, а че по-важното е умението ни да сме гъвкави спрямо ситуациите, в които попадаме - да сме в готовност за осъзнаване, учене, промяна, действие. Не е задължително, когато говорим за повишена тревожност. При някои хора е много силна и не е изключено да се приемат медикаменти или по-леки успокоителни за известно време, но не бих казала, че е неизбежно - хората, с които работя, предпочитам да въвеждам в техники за релаксация и да ги уча да съумяват да саморегулират тревожността си, когато се повиши, да общуват качествено със себе си, с разбиране, приемане, любов. Чудесно е, че усещаш, че тялото ти ти подсказва да се отпуснеш - но понякога хората откриваме, че това далеч не е толкова лесно. Именно тук се намесва и психотерапията, в процеса на която се учи и това. Тук съм дала идеи за техники за справяне при социална тревожност, можеш да си избереш и плагаш някои от тях системно. Техниките обаче работят значително по-повърхностно, ако не са съчетани със същинска вътрешна работа - тоест осъзнаването какво се случва с теб и защо това се случва с теб - тревожността носи своите послания винаги (и не само тя) и е необходимо да ги чуем, за да я претопим, смирим, прегърнем, а не просто изтласкаме за малко. Ето какво казва и Карл Юнг за ценността на тревожните растройства. Да, както сама разбираш, мисленето за проблема не е равносилно на неговото решение. Не само ума е единственият герой в историята, но и тялото, душата, сърцето - тоест по-семпло казано и емоциите, и чувствата, усещанията, освен интелектуалното разбиране, имат своите главни роли. _______________________________ Видях, че и преди си писала тук, във форума - моят съвет е да се обърнеш към психотерапевт и да отработите трудностите ти - по-лесно е, когато някой, който знае какво прави, и който може да види блокажите, сенките ти, слепите ти петна, те води. Успех!
  3. Ines Raycheva

    Криза

    Моля! Понеже не си писала отделен коментар, чак сега виждам, че си добавила още към своя първоначален отговор. Така е - много се пише по темата, но до там е път! Няма как да "затапим" агресията. Ти имаш нужда да изкараш много агресия от себе си - и едва после идва всичко останало. Това се прави в безопасна, терапевтична среда, заедно с терапевта! И е много мощно и освобождаващо. Това, че нищо не помага е заблуда, в която ти вярваш в момента. Ако прилагаш написаното от мен системно - ще видиш промяна. Ако работиш с психотерапевт, който умее да те разбира и да вниква същински в проблема ти, в копнежа на душата ти - също ще живееш промяната си, ще я съ-творяваш! Нормално е да си гневна, ти все още не умееш да се справяш със силните си чувства и това е човешко и разбираемо, не си виновна и не си "счупена"! Въпросът е, че имаш нужда от адекватна външна подкрепа за преработването на агресията, която се е натрупала и капсулирала в теб, в тялото ти, и в ученето на това да се заявяваш смело - категорично и асертивно, топло, отстоявайки своите позиции и път, който избираш за себе си. Никой не може да го диктува и определя вместо теб, а именно това, че ти се чувстваш нечута, невидяна, неразбрана, те гневи и провокира реакциите ти. В терапия с добър терапевт ще работите по това - намиране на вътрешния ти ресурс за справяне със ситуациите, в които попадаш, умение за емоционална саморегулация и т.н - все есенциално ценни неща! Успех, чакат те красиви предизвикателства!
  4. Ines Raycheva

    Влюбване

    @edelvaisvpirin, не бих използвала оценки като "правилно" и "неправилно", защото не вярвам в тяхната градивност. Въпросът е в осъзнаването, че самото влюбване е проекция - проектирам това, което желая да бъда самата аз. Например - влюбена съм в някой, който в моите очи е силен, умен, интересен, забавен - влюбена съм, защото това са качества, които искам да припозная в себе си - и аз копнея да съм справяща се, умна, интересна и забавна. Никой не казва "влюбих се в еди-кой-си, защото е много глупав и безинтересен" - защото в нашите очи обекта на влюбването не е такъв. Когато имаме зряла обич, е различно - ако е такава, виждаме човека, какъвто е и го обичаме, дори да не е в най-добрата си светлина. Подкрепяме го в неговите трудности и го приемаме със странностите му. Писала съм тук по тази тема, мисля, че ще е полезно да прочетеш. Чувам много хора, които в процеса на терапия казват това, както и че детството им е било супер и няма общо със сегашните им затруднения - всъщност детските ни преживявания са дали своя отпечатък по-дълбоко, отколкото предполагаме! И това не е "лошо" или "добро", а си е такова, каквото е...
  5. Ines Raycheva

    Влюбване

    @edelvaisvpirin, Докато тъпчем по добре познатите ни стари пътеки - да, ще го затвърди. В психотерапията намираме заедно ресурс и преобразуваме старите пътечки - тогава приемаме, че това някой да ни зареже е част от живота, нормално е да имаме И такива опитности - но ние няма да зарежем самите себе си, а това е далеч по-важно. Защото, когато някой те остави и ти си кажеш "Ето, за нищо не ставам, не ставам за обичане!" - всъщност оставяш себе си, нараняваш се сам стократно повече. Няма как да ни отхвърли същински друг, ако не отхвърляме сами себе си - тогава и изборът на този друг виждаме като свободната воля, на която има право, а не като повод за самобичуване и търсене на причини да се самообвиняваме как за нищо не ставаме... А онова, в което вярваме оформя и светогледа ни, през него се преживяваме - ежедневно, ежечасно, ежесекундно...
  6. Ines Raycheva

    Влюбване

    Процес е, който отнема известно време, различно за всеки - проследяваме убежденията, с които живеем, от които оперираме, започваме да ставаме по-съзнателни към себеотнасянето си, дишаме дълбоко, медитираме... Няма кратък отговор на въпроса Ви, който да нещо различно от обяснения, които са на интелектуално ниво отново. Ако имаше, бих се радвала много, но няма пряк път и сбито разясняване, тук, има само насоки. Това, което споделяте заслужава вниманието Ви и е голяма стъпка, че съзнавате моделите си на мислене! Ако сте решена да се справите, определено качествената психотерапия е добър и незаменим път. От моя опит - който е готов на промяна, е детерминиран да я осъществи и няма бариера, която може да го спре. Можете и сама, има хора, които могат и сами, но смисъла на терапията е и да съумеете в един момент да бъдете терапевт на себе си, вече нямайки нужда от външен! Така че терапията е временно явление, което задвижва по-бързо и успешно този вътрешен процес на самопознание, самолекуване и себелюбов, а оттам вече човек става прекрасен терапевт на себе си! _________________________ Нещо, което да подарите на себе си - всеки ден, гледайки се в огледалото, си отправяйте хубави думи - думи, които копнеете да чуете от другите! Пишете ги в тетрадка или залепете листчета с тях, така че да ги виждате всеки ден. Мислите, които имаме за самите себе си, формират и чувствата, които изпитваме към себе си - а това е пряко свързано и с всички други отношения, които имаме. Само по себе си това "упражнение" не е достатъчно да излекува всички емоционални рани, но дава своите плодове. Успех!
  7. Ines Raycheva

    Влюбване

    Здравей, @edelvaisvpirin, Тъй като съм съгласна с всичко, което Орлин е написал, искам само да допълня още нещо. Именно понеже всичко, което преживяваме и начина, по който преживяваме себе си, е пряко свързан с убежденията, които сме поели още от деца - убеждения, които са чужди (на родители, близки, учители), но са сложили неизбежно "печата" си върху нас, оттам и върху нашата "съдба" - съдбата, обаче може да бъде съзнателно творена, когато видим тези невидимите ръце, които я "водят" - тоест тези поети убеждения. Обикновено, докато сме безсъзнателни, си "кликваме" с хора, които са като родителите ни - например някой мъж харесва студени и дистантни жени, които го командорят, защото такава е била майка му. Или жена харесва отхвърлящи и незаинтересовани мъже, защото така се е отнасял с нея баща ѝ. Това е несъзнаван процес, просто с това сме свикнали, този модел познаваме... Продължавайки този цикъл, обаче, човек има надеждата "този път ще е различно" - "Ще го/я променя и всичко ще бъде цветя и рози! Да, груб е с мен, но си ме обича" и.н. Ние не търсим нещастието, търсим щастие, но през вече познатото! (Според мен не щастието, а смисълът е ултимативна цел в живота, но това в друга тема). Затова, ако този мъж или тази жена от примера горе, срещнат партньор, който е отзивчив, открит, любящ, спокоен, внимателен - ще си кажат "Изчезвам от тук, този/тази не е за мен!" Защото е изключително далеч от всичко познато, от модела, с който са свикнали... Така че, както пише и горе - това са ни шансове да видим в себе си болките, раните и да ги излекуваме! Вместо да се пускаме по един и същи улей всеки път, да потърсим друга пътека, да я създадем, дори. Това никой не може да каже вместо теб! Отговорът си е "вътре". Остани в тишина, питай се "Какво искам? Какво смятам, че заслужавам?" Партньорите ни, а и изобщо обкръжението ни, винаги резонират с онова, което СМЯТАМЕ, че заслужаваме! Забележи - не, което заслужаваме, а онова, което самите ние мислим, че заслужаваме - разликата е огромна. Успех!
  8. Здравей, @Desy_V, Тревожността ти се е покачила и ако не си и намерила път и начин да "излезе", се е понатрупала и сега "капакът на тенджерата под налягане" изпуска - това са паник атаките. В себе си имаш отговора - имаш нужда от някои промени в живота си, а тази нужда също "блъска" да бъде чута. Да, няма как всичко да е цветя и рози, но имаме потребности, копнежи - хора сме. Ще сложа тук списък с 5-те основни потребности, които имаме. Определи в проценти като 100% е максимумът, до колко е задоволена всяка една - ако искаш сподели тук, ако не - за себе си. 1. Потребността от принадлежност - копнежът ни да чувстваме сигурност и близост сред близки хора. 2. Потребността от утвърждаване - да се усещаме приети точно такива, каквито сме в точно този момент от хора, с които общуваме. 3. Хранителната потребност - храната за тялото, но и за душата - качествената и вкусна храна и храната за душата, която носи наслада - например хубава книга или песен. Дали чуваме хубави думи (включително дали казваме такива на себе си), дали гледаме красиви за нас гледки, дали помирисваме приятни ухания и т.н. 4. Сензорната потребност - тя включва това да бъдем докосвани и да докосваме други живи същества. 5. Сексуалната потребност - това не е само потребността от секс, а изобщо тази да се почувстваме същински и интимно споделени с друго човешко същество, да можем да задоволим всички горни потребности и заедно с него, а не единствено поотделно. Задвижването към задоволяването им е значимо в нашия живот - когато поради различни причини се "блокираме" и не успяваме да ги задоволим, поне до известна степен, това акумулира напрежение и неудовлетворение. Бариерите пред желанията и нуждите ни са естествени и нормални, но когато не ги прескачаме успешно или не опитваме да ги прескачаме, това води до т.нар "дистрес" - хроничен стрес. Тоест повишаване на тревожността и още "блокиране". Медитираш ли? Препоръчвам ти да оставаш в тишина или да си пуснеш водена медитация или само музика, която ти приляга и да дишаш дълбоко, коремно. Това ще ти помогне да се свържеш със себе си, да усетиш себе си и своите емоции. Вдишвай през носа дълбоко, издишвай през устата с въздишка. Психотерапията също винаги остава подходящ и незаменим вариант - понякога човек има нужда и само от няколко "контролни" срещи, за да разтвори в себе си още пространство на себепознание, себеприемане и себелюбов и да открие някое и друго сляпо петънце. Успех!
  9. Няма техника, която веднага ще даде резултат, който ще е достатъчно задоволителен и траен. Въпросът е да опитваш! Проблемите не се появяват за ден, те зреят дълго, преди да ги забележим - лекуването и самолекуването, на което всеки е способен, преодоляването, те също отнемат време. Единственият начин да не успееш е като се откажеш да опитваш - отново и отново. В началото са опити, в последствие ще се разлистват до сериозни осъществени промени, но за това е нужно постоянство! Продължавай да дишаш дълбоко всеки ден, пускай си музика, която те успокоява, легни, пусни си водена медитация, която ти приляга - има хиляди варианти вече. Пиши мислите си, както те посъветва и д-р Първанов. Справянето с проблема отнема време, усилия и се осъществява само, ако си мотивирана за това, ако не се предаваш и отказваш примиренчески. А последното също е вариант, разбира се. Пратих ти статии, които ако прочетеш, ще ти дадат много отговори за това, което става в теб - тези отговори са в теб, просто е необходимо да ги откриеш. Докато продължаваш да търсиш отвън какво да реши проблема ти, той ще остане. Няма механично, безусилно и автоматично решение, няма магическо хапче.
  10. Здравей, най-добре би било ако можеш да си осигуриш психотерапевтична подкрепа. Слагам тук няколко статии, които да прочетеш за паническите атаки и тревожността изобщо. Изключително важно е нагласата при справянето с тези проблеми да не е механична (отвън-навътре) - така в състоянието ти ще има само временни промени - а за да не е механична нагласата, нужно е да работиш с психотерапевт, който може заедно с теб да те насочи към градяща смисъл работа по себеоткриването, себеприемането и себелюбовта ти. Как да се ИЗЛЕКУВАМ от паник атаките си?! (+ водена медитация) Паник Атаките - Как да се справя? "Има ли отърване от Паническото Разстройство?!" Карл Юнг за ценността на тревожните разстройства Все пак тук ще напиша някои техники-патерички, които да ползваш - могат да облекчат положението, но в никакъв случай да "изкоренят" причините за възникването на проблемите! Смяна на доминантата - Нервните процеси са два вида - възбудни и задръжни. Когато сме в силна емоция - независимо дали отрицателна или положителна, това е възбуден процес - затова мисленето за хубави и приятни неща не може да успокои негативните емоции, такава ни е неврофизиологията. Затова вниманието на мозъка от възбудния процес (тоест намаляването на възбудата) се измества с мисли и действия, които не са зареди с емоция - като смятане, броене, спомняне кои са последните 5 чифта обувки, които сме си купили и т.н. - така мозъчната активност се премества в лявото полукълбо (то става доминантно), от което зависи логиката, рационалността. Биоенергийно дишане - Вдишваш дълбоко през носа и издишваш през устата с въздишка! Това създава усещането за разтоварване и активира парасимпатиковата система, която е отговорна за умението ни да се отпускаме и да си почиваме. Дишай така известно време, бавно и спокойно. Автогенен тренинг - Лягаш на удобно място и започваш да си представяш отделни мускулни групи като си казваш наум "Левият ми прасец се затопля, левият ми прасец натежава" - така продължаваш от пръстите на краката до върха на главата, като стигнеш до нея ползвай "Усещам приятен хлад в челото си". Разходки сред природата - докосвай дърветата, пръстта, тревата, ходи боса, времето вече го позволява. Това е изключително успокояващо и задоволява сетивата ни. И при теб пътят не е да се контролираш, а да се отпуснеш, ти вече си изключително напрегната, няма повече накъде... Това идват да ти кажат и симптомите ти - учат те на доверие в себе си, в живота, в Бог/Вселената/Дао, която думичка ти харесва. Успех!
  11. Здравей, @holyvalentine, пиша тук, заради твоята молба. Ще коментирам нещата, които ми направиха впечатление. Това не е съвсем вярно. Все едно да кажем, че ние тук сме ощетени, защото даваме съвети безплатно. С музиката (поне) нещата са по-различни - в най-голямата видеоплатформа, която всички познаваме, например, се печели много от самите реклами - крайният потребител не плаща директно за музиката, тя е достъпна за него и то със съгласието на самите автори. = Да, не е незаконно да ползваш тази платформа и каченото на нея. Но тук има друго, към което Орлин те е насочил - липсата на вътрешна самостойност и самоувереност. Личи си и много вина, която иска да се "закачи" към нещо. Изпитващият вина човек винаги ще намери причини за нея! Защото така се облекчава (макар и кратковременно и илюзорно) вътрешното напрежение - поне вината има някаква форма, някакви граници, поне има спрямо какво да я изпитваме. Ето още един пример: Определено е добре да помислиш за психотерапия, защото действително личи объркването ти - замъгленият мироглед и отношението, което имаш към света и към себе си. Но психотерапевта не виждан като Велик Гуру, който сочи с пръст Твоя Път, а човек, който умее да те подкрепи в намирането на теб самата, в прегръщането и обичането на това, което си - това твое заслужаващо Аз, до което да стигнеш, на което му липсва най-вече емоционална храна в момента. Всъщност и това пускане на теми е жажда за общуване, за внимание, за близост - което е съвсем човешко - но и тук, както и в ситуациите, които си описала, личи как си едно малко дете, което гледа авторитарния възрастен отдолу-нагоре, плахо и страхливо от това какво ще последва... Още не си почувствала, че имаш всичките ресурси, необходими да си родител на себе си, достатъчно автономен да обгрижи уплашеното дете, което е част от вътрепсихичния живот на всеки един от нас. Ще завърша с един цитат: "Умът е като вълните. Не можеш да спреш вълните, но можеш да се научиш да се носиш по тях." Успех!
  12. Здравей! това, че си потърсил психотерапия е стъпка в правилната посока - не защото си опасен - ти не си, а защото тя би ти помогнала да "отпушиш вентила" на своето напрежение. Това, което преживяваш е напрежение, което се е насъбрало много - като в тенджера под налягане - в един момент това напрежение няма друг изход, освен да излезе с голяма сила през вентила - под формата на паник атаки. Натрапливите мисли са също като едни своеобразни пипала на твоята тревожност - те са следствие от натрупването ѝ. Всеки човек има натрапливи мисли, дори децата - просто твоите в момента са по-силни - това не е "ненормално", а е следствие от натрупания стрес, който се е превърнал в хроничен (дистрес). Ще ти дам едно семпло обяснение: Лудите хора (тоест хората, които са скъсали връзка със своята съзнателност) не си мислят, че са луди, те нямат това осъзнаване - техните мислите са тяхната реалност, а ти виждаш отвъд тях и се тревожиш, че имаш именно такива мисли - това е признак, че не си "луд". Ти не си скъсал връзка с реалността, а си просто много тревожен. Всъщност гледната ти точка към това, което преживяваш е ключова! Затова те съветвам да прочетеш тази статия. Има конретни причини (като при всеки те са индивидуални), поради които се е стигнало "до тук" - до твоите симптоми. Ще ти дам още един разбираем пример: Всеки един от нас има своята естествена природа (Аз-организмично), но пораствайки постепенно формираме и нейн спътник - Аз-идеално - а в него като в едно сандъче се съдържат всичките правила, норми, трябва-та, очаквания и забрани, които хората, околото които сме расли са ни "втълпили". Тоест имаме естествени пориви, интуиция, усещания, емоции, и чувства, които ни подсказват как да се държим в ситуациите, в които попадаме, но от друга страна се появява и "как ТРЯБВА да се държа" в тази ситуация - базирано на опита си, травмите, страховете, правилата, които сме поели отвън, растейки - и този сблъсък понякога не може да бъде разрешен - а от това се трупа напрежение. Между "искам да живея живота си както чувствам, че резонира с моята природа, както е здравословно за мен" и "трябва да живея живота си както трябва, както някой очаква" има пропаст над която понякога не можем да построим достатъчно здрав мост - а баланс между двете е нужен - не можем нито само с едното, нито само с другото, така е устроен светът ни днес! Тогава идва тревожността, симптомите - за да ни помогнат всъщност, да светнат като една лампичка, напомняща, че е време за промяна! И когато не живеем съвсем като себе си - опознали се, обичащи се, уважаващи се, реагиращи здраво в повечето от ситуациите, в които попадаме - тогава симптомите по заобиколен път ни дърпат към нашия си път - напомнят ни, че е време да се свържем със самите си, преди да опитваме да се свързваме с каквото и да било друго! И така когато волята не стига, идва неволята да научи - и при двата пътя има трудности. Ти съзнаваш какво се случва, съзнаваш, че си тревожен и имаш мисли, които преди не си имал - сигурна съм, че ще успееш да претопиш състоянието си до дълбоко себепознание, мъдрост, смелост, борбеност! Ето още няколко статии, пряко свързани с преживяваното от теб: Как да се ИЗЛЕКУВАМ от паник атаките си?! (+ водена медитация) Паник Атаките - Как да се справя? За Болката с Любов! Успех!
  13. Ines Raycheva

    Криза

    Здравей, Има парадокс в думите ти - хем не искаш да живееш другаде, а вкъщи - хем е проблем, че родителите ти "натякват" очакванията си... Това е техният дом, а в него важат техните правила - тоест могат да натякват колкото си искат, макар да не е приятно за теб. Твое право е да избереш как да живееш, обаче! И както си писала, че искаш - да се заявиш! В цялото ти писмо личи мазохистичния страдалчески тон на човека, избрал да бъде жертва. Сигурно има хора, които се връзват на този тон - което никак не ти помага да го промениш и да живееш като себе си. Не си личи да съзнаваш и чувстваш себе си като автор на собствения си живот - та ти си на (почти) 30 години, а вече рисуваш апокалиптични сценарии, в които някой ще те кара да живееш живота си еди-как-си! Определено си в капан - който обаче вече избираш сама. Когато си била дете, не си имала право на глас и мнение, а си била потискана и ръководена, с убеждението, че потребностите ти не са важни - това е довело до "гълтането" на собствената ти агресия навътре, която постепенно се е превърнала в мазохизъм (автоагресия). Тази автоагресия - тоест агресия насочена навътре към теб, води до бавно, но сигурно саморазрушение - а пътят към него е жертвеническото поведение, при което винаги другите са виновни, мрънкането и абдикацията от отговорност ("някой друг все ми е виновен!"), както и натрупването на още гняв, който понякога избива в садизъм, както тук: Когато дълго си мълчим, а ни се иска да си кажем, резултатът е такъв. Ще ти дам пример как звучи асертивността - тоест възможността да се заявим в ТВОЯ случай: "Мамо и татко, обичам ви и ви благодаря за това, че мога да живея във вашия дом! Разбирам, че искате от мен да имам деца вече, но не се чувствам готова на този етап, копнея за партньор, с когото да се обичаме и да си имаме доверие, а такъв още не съм срещнала в моя живот. Разбирам, и че сте загрижени за мен, защото ме обичате, но можете да ми имате доверие - това е моят живот и изборите в него зависят само и единствено от мен." Още за заявяването писах в тази тема, прочети отговора ми. Преди да съумееш да направиш това, имаш да освобождаваш вече натрупаната агресия. Ето няколко начина това стане: - Вземи възглавница и я ритай, удряй, крещи в нея. Пусни си музика, която да те вкара в емоцията на гняв и си спомни ситуации, в които ти се е искало да удряш. Удрят се предмети, неживи същества - живи не! Използвай възглавницата като боксова круша - тя няма чувства, няма да я боли, няма да я нараниш реално и няма да съжаляваш после за действията си. - Остани сама в стаята и сложи празен стол срещу себе си - представи си, че на него седят родителите ти и им кажи всичко, което ти се иска без никакви задръжки - това споделяне няма да има последствия, така че можеш да отпуснеш емоциите си. - Напиши писмо до родителите си, в което изразяваш гнева и недоволството си - ако искаш после го сподели и тук - след което го скъсай, изгори, унищожи го. В него можеш да напишеш каквото си поискаш - остави всичко, което ти идва на ум да се излее - така отново няма да нараниш никого, а ще видиш сама какво натрупваш в себе си. - След като направиш тези стъпки - излез сред природата (което е добре да правиш всеки ден, разбира се) и се наслади да всичко, което те заобикаля - докосвай дърветата, тревата, камъните, цветята - това удовлетворява донякъде тактилната ни потребност (същински я задоволяваме като докосваме и биваме докосвани от други човеци), помирисвай приятни аромати, гледай красиви гледки, слушай песните на птичките и на глас си казвай хубави думи "Обичам се! Аз заслужавам любов! Аз заслужавам да живея, следвайки сърцето си! Аз раста мъдро и опознавам себе си с всеки изминал ден! Аз избирам как да живея своя живот и имам това право!" Това пък би задоволило потребността от духовна храна. - Прочети тази статия със заглавие "Как да бъда стойностен човек?" задължително и направи упражнението накрая! - Остани в тишина или с приятна тиха музика, легни или седни удобно и дишай с корема си, бавно, плавно, дълбоко - емоциите живеят в корема, не в главата - за да познаем себе си и с тях е нужно да се срещнем, да умеем да ги регистрираме, изживяваме, трансформираме, споделяме. - Тук има и доста обемен Наръчник за Емоционална Саморегулация, който ти препоръчвам! __________________________________________________ Дадох ти много насоки - ако ги последваш, ще успееш да преработиш немалко в себе си - успоредно с това може да даваш обратна връзка тук какво се променя в теб, след като активно работиш по себе си! А можеш и да не направиш нищо от тези неща и да продължиш живота си както си е. Изборът си е в теб! Успех!
  14. Ситуация: Срещу теб идва озверял човек, който иска да те наръга с нож - нека видим до къде ще доведат спокойните обяснения - до това да бъдеш убит. Такава реакция показва невъзможност да бъдем адекватни - тоест всичко зависи от ситуацията. В някои едно е адекватно, в други друго - универсална рецепта няма, едно поведение не може да ни свърши работа с всички и навсякъде! Някъде е нужно да съблазним с чар, другаде да викнем и да се скараме или пък да бъдем делови и обрани. Именно. ____________________________ - Как да заявим себе си? - Вече в една тема писах за активните модели на поведение - те са три: 1. Подчинение - да мога да си поискам помощ, да призная слабостта си и нуждата си от подкрепа; 2. Съблазняване - да мога да привлека внимание, да ме забележат; 3. Агресия - да си пазя територията, да поставям здрави граници; - Като агресията бива здрава (здравословна), садистична и мазохистична (обърната навътре - автоагресия). За да мога да заявявам себе си, нужно е да бъда асертивен, поставящ здрави граници, идващи от любов, себеуважение и мъдрост - както учим в нашата школа по Естествена Психотерапия. Проявленията на асертивността вече могат да бъдат различни - горе писах за това. Задължително е обаче да мога да ползвам гнева си (ако има такъв) като гориво, да мога да го отделя от себе си, осъзнавайки, че имам гняв в себе си, а не че той е цялата ми същност и е погълнал всичко друго! Което също е нормално, но е добре тогава да постигна известно ниво на спокойствие и вътрешно равновесие и тогава да се заявя - когато това е Възможно. За това също си има начини и техники, на които научаваме хората в хода на терапия. Ако сме в екстремна ситуация може и да не е възможно да постигна самообладание - тогава животното надделява (ако е на живот и смърт) - и Слава Богу! Защото животното, когато е нападнато, или отстъпва, защото умее да се подчинява здраво и за него това не е повод да се преживява като унизено, а начин да се спаси и е естествена реакция - или отвръща - средно положение няма (когато е в природата, а не заробено в клетка!) При хората има - гълташ моментната агресия и я проявяваш към някой друг - по-слаб от теб (Садизъм) или я гълташ без изобщо да я проявяваш директно (Мазохизъм), а заобиколно през страдалчество, самосъжаление и мрънкане. И двата варианта са като своеобразна клетка! От която, обаче, имаме шанса да излезем. Себезаявяването се учи и е естествен резултат от умението да сме здраво агресивни (асертивни) и обичащи се (което върви ръка за ръка с това да сме обичани). Това са необходими условия - или ги имаме от детството или си ги създаваме сами в последствие... Или не ги - това е третият вариант, в който нямаме и самоуважение, чувство за значимост, принадлежност (не съм свободен, съответно не мога да живея автентично себе си - няма и как да се почувствам напълно приет от другите, след като не съм приел сам себе си), съответно не умеем и да се заявяваме адекватно и здраво. Оставаме с потъпкани граници - един път от нас самите и втори - от другите.
  15. @kipenzov, благодаря за примерите. Добре си хванал самобичуването! @Станимир, да, спрямо днешните западни норми на възпитание е трудно, често недопустимо за един мъж (вече и жените все по-рядко си позволяват) да бъде слаб. Това е свързано и с един от базисните ни активни модели на поведение (писах тук и за тях) - този на подчинението. Когато човек умее да се подчинява (базирано на опита от детството), той умее и да бъде И слаб - защото това не е равностойно на провал, на унижение, отхвърляне и смачкване. Ако не умее - слабостта се преживява като голям ужас, като малка смърт. Слабостта не е проблем нито за жените, нито за мъжете, всъщност - въпросът е кой стои срещу теб и можеш ли наистина да се довериш (тук има и обективен и субективен фактор). Като жена мога да кажа, че съм истински възхитена и респектирана от мъже, които признават слабостта си и умеят да остават в нея. Когато се опитват да я прикриват, да бягат от нея - което има различни проявления - тогава ми е много трудно да ги усетя близки.
×