Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Ines Raycheva

Участници
  • Общо Съдържание

    230
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    26

Ines Raycheva last won the day on Юли 6

Ines Raycheva had the most liked content!

3 Следващи

За Ines Raycheva

  • Ранк
    Естествен Психотерапевт (под супервизия)
  • Рожден Ден Август 31

Метод за Връзка

  • Website URL
    https://inesraycheva.blogspot.com

Профил Информация

  • Пол
    Жена
  • Интереси
    ° Естествена Психотерапия
    ° Ненасилствена комуникация
    ° Холистична терапия
    ° Хипноза и Хипнотерапия
    ° Клиент-ориентирана терапия
    ° Когнитивно-поведенческа терапия
    ° Диалектично-поведенческа терапия
    ° Философия

    ° Моят YouTube канал:

    https://m.youtube.com/channel/UCJnjnED7hhrmukdr2F1Pl_Q

    ° Моят блог:

    https://inesraycheva.blogspot.com

Последни Посещения

5227 посещения на профила
  1. Ето отговорът за ниското ти либидо. За либидото ти няма място в твоя свят в момента - затиснал си го под всичките си тревожни мисли. Имаш да преразгледаш убежденията си към света, към живота си досега, да си изясняваш някои неясноти тепърва. Не са само тези проблемите на съвременните връзки - сложих статия, прочети я, имаш какво да вземеш от нея. Основната трудност е, че в съвремието, за разлика от миналото връзките ни допринасят за нашата собствена идентичност - изневярата или смяната на партньори е също търсене на себе си - кой съм аз с теб? Търсене на идентичност е. Няма общо с други фактори толкова, колкото именно с това - какво откривам за себе си с теб? В миналото хората са се разделяли, защото са нещастни (а допреди това дори и тогава не са) а сега, защото могат да бъдат по-щастливи. В основата на това е как самите ние се отнасяме към себе си и връзката си - дори и да смениш партньора, след време те налягат същите екзистенциални въпроси, които имаш и сега - защото носиш себе си навсякъде. Казано простичко - объркан си, случват се процеси в теб, които не са ти съвсем ясни, изпитваш коктейл от чувства и емоции, които също се преливат едно в друго и влияят пряко на качеството ти на живот. Нормално е да преживяваш всичко това, не си "счупен", просто си млад мъж в съвременния свят, в който тепърва свикваме с постоянните промени. С писане тук няма как да постигнем онова, което може да бъде постигнато в терапия, обаче, а според мен тя има място в твоя живот в момента. Най-малкото за да те научи как да "смилаш" стреса и да общуваш с тревожността качествено.
  2. Здравей, Със сигурност качествената храна, спортът и медитациите дават прекрасни резултати и едновременно с това редовният прием на алкохол и пушенето също оказват своето влияние. Искам да обърна внимание върху нещо, за което и д-р Първанов е писал - няма как да си едновременно тревожен и преживяващ качествена, удовлетворяваща сексуалност. Изключвам механичната, рутинна сексуалност и мастурбирането за успокояване, които не са рядкост при мъжете - именно защото могат да са ползвани и като метод за емоционална саморегулация. Те обаче не са равностойни на качествената, свързваща, любяща сексуалност. Какво е за теб сексуалността, какво преживяваш през нея, какво получаваш? Как би го назовал - като нежност и близост, възможност да се чувстваш по-уязвим или напротив - силен, доминантен? Вариантите са още много. За някои хора сексуалността е по-плитка и фокусът им е в задоволяване на нагона, за други е вратичка, през която преживяват партньорството по още начини. Някои допускат до себе си през сексуалността, за други физическата близост не е равностойна на душевна и емоционална. Как се чувстваш във връзката си? Как гледаш на тази връзка? Напиши няколко думи по тази тема. Защото във всеки мъж живее инстинктът на ловеца - макар при някои да е приспан. Ако една жена прави всичко за теб, какъв ловец си? Това е неестествено спрямо тази твоя първична природа. Пишейки това, естествено не сме само диваци и се намесват и други модели - за които Орлин е споменал. Тук влизаме в темата каква е представата ти за жените изобщо - какви са жените в твоя свят? Какъв е образът на твоята майка, който носиш в себе си? Можеш да прочетеш тази статия и тя да те насочи към някои отговори, свързани с връзката ти. Успех!
  3. Горният ми коментар е писан преди да е публикуван твоят втори - даваш ценни допълнения. Да, понякога излишните (или недостатъчни) килограми са израз на липса на самочувствие - не винаги. Тоест, ако чувстваш, че нямаш желание и не полагаш грижи за тялото си - да, вероятно говорим за ниска себеоценка. Защото при нея човек толкова се е поставил в трета глуха, че дори живее през убеждението "нямам право на нищо хубаво в живота си", саботирайки се по всички възможни линии. Родителите ни ни дават точно онези житейски уроци, от които душата ни има нужда. Понякога това може да звучи цинично, знам! И заедно с това е градящо смисъл убеждение, което ни подкрепя в това да ги приемем с всичките им недостатъци и да се научим как да надмогнем именно тях в живота си - като родители на самите себе си, и като родители на децата си (ако изберем да имаме такива). Животът на родителите ти е техен живот, а твоят живот - твой. Не си принадлежите едни на други - явно съзряваш за една вътрешна раздяла, която още не се е случила... От момичето, нямащо право на глас, към жената, която знае, че може да е създателка на каквото поиска!
  4. Здравей, Даваш всъщност много оскъдна информация за самата себе си, така че е трудно да се каже къде е разковничето. Орлин вече написал това, към което бих насочила и аз. Възможно е да се храниш според целите си, да си активна, и пак да не постигаш формата, която искаш. Възможно е да развиеш мускулатурата си, да придобиеш гъвкавост, и да продължиш имаш излишни мазнини... Именно заради тяхната "функция", която вероятно резонира с твое/твои убеждение/я- например, че те "пазят" от нещо - въпросът е от какво. Понякога е и въпрос на здрава самодисциплина, разбира се. И според мен е добре да се работи по същинските причини, водещи към наднорменото (и поднорменото) тегло, защото обикновено винаги има "подводни камъни" - дори да става дума за емоционално хранене или друг хранителен проблем, коренът му е много отвъд очевидната повърхност "просто яж еди-как-си и тренирай еди-какво-си" - не е толкова просто решението в немалко случаи. И заедно с това е някъде там... Когато чуем тялото си. Наскоро написах тази статия, в която споделям, че според мен здравето е в свързването - със себе си, а сетне и с другите. Понякога тези мазнини ни "пазят" от това свързване, в което липсва контролът...
  5. Крачка напред е, че назоваваш чувствата си. Следващата стъпка ще бъде да се учиш да ги приемаш, да имаш диалог с тях, да разбереш към какви потребности в теб те водят. А след нея рано или късно идва осъзнаването, че никой на света не може да те накара да се чувстваш по определен начин. Единственият, който има власт над това, си ти. Не си отговорен на 100% за обстоятелствата, но за реакциите си - да. Съветвам те да прочетеш тази статия, обяснението за това каква е разликата между потребност и желание, както и дадените примери. И няма значение мъж или жена, дете или възрастен - емоциите са като птици, които кацат на нашата стряха - няма "лоши" и "добри" - всяка емоция ни води към наша потребност, която имаме в момента. Когато самооценката ти стане здрава, устойчива, стабилна - това ще реши и сегашните ти терзания - те просто няма да имат почва да се появяват. Такава самооценка е свързана най-вече със себеприемането. Много отвъд конкретната ситуация и момичето е всъщност всичко, което описваш - става дума за цялостния ти начин на виждане на света, за себеотнасянето ти... Всъщност винаги става дума за това. Така че по всяка вероятност ще преживяваш още такива ситуации - докато виждаш картината черно-бяла - добър-лош, почтен-непочтен и т. н. Всеки човек е отделен микрокосмос и не може да бъде сложен в такива малки калъпчета - ако искаш да се свържеш с него същински. Другите не са и не могат да бъдат отговорни за начина, по който се чувстваме, още повече няма как да бъдат отговорни за чувствата на някой в бъдещето, който не познават - нито е нужно да предоставят абсолютна прозрачност относно миналото. Това е много интимно и лично - няма как да заставиш някой да ти разкаже всичко и да е до болка откровен. Ако вървиш по улицата и се усмихнеш на някой - този някой може да си каже например "Какъв глупак!", а може и да си каже "Колко готин и любезен човек!" Нито ти си отговорен начина, по който ТЕ ВИЖДАТ света, нито те са ОТГОВОРНИ за начина по който ти го виждаш и дали би се обидил - тоест дали би се самонаказал, заради думите/действията на някой друг. Защо не походиш в нейните обувки? Нима е честно тя да бъде подлагана на разпит, да влизаш в личното ѝ пространство така инвазивно, да бъде държана отговорна за твоите чувства, заради нещо, което е направила преди години? Нима няма право да общува с други хора, с други мъже? Виж колко нападателно и пораждащо вина е всичко това. Градивно ли е? Как мислиш, защо го преживяваш така? Позволи си да изпитваш каквото изпитваш - човешко е, не е "лошо", не е "добро", и се свържи с потребностите, към които чувствата ти те водят. Не желанията, а потребностите. ________________ Ще завърша с един мой любим цитат от поета Руми "Отвъд представата за Добро и Зло има едно Пространство. Ще те чакам там."
  6. Здравей, След всичко изписано, което получи, не личи да виждаш смисъл в това да смениш перспективата - вероятно е трудно за теб, разбирам. Особено когато преживяваш предателство, несправедливост... Трудно ли ти е да пуснеш тези усещания? Очакваше да получиш потвърждение на написаното от теб ли? Иска ти се да се съгласим, казвайки - да, тя се "чука като пропаднала кучка" и да сме част от твоя "съд"? Трудно ти е да поемеш нова перспектива все още, може би, разочарованието е твърде силно? Насочих те към въпроси, на които, ако би обърнал внимание, би вентилирал гнева си много сериозно, би разбрал себе си. Твоят фокус продължава да е в нея - вместо да проследиш какво се опитва да ти каже Животът, какви послания ти дава. Погледът в чуждата паница няма да донесе никаква промяна в твоята. Понякога, обаче, садизмът е много привлекателен - да продължим да наказваме другия/другите, което ни носи особена наслада, скрити печалби и временно справяне със собствените ни напрежения и вини, а най-вече има общо с ниската самооценка... Между другото, описваш и друг голям човешки проблем - невъзможността да бъдем тук и сега, в настоящето. Тази потребност да се връщаме назад - 5, 10, 15, 20 години... И да оправдаваме преживяванията си с миналото. Когато всъщност онова, което можем да променим е как мислим тук и сега. Разбираш ли - тази жена е СЪЩАТА, която обичаш и си обичал и преди да РАЗБЕРЕШ за миналото ѝ. Единственото, което се е променило сега е ТВОЯТ начин на МИСЛЕНЕ за нея. Нищо повече. Нейното минало и преди е било същото, само че ти си мислил за нея по различен начин. Така или иначе - пътят е твой. Според мен този път ти е поднесъл истинска благодат - и лотосът никне от калта... Така и от привидната "кал", която виждаш тук, би имало какво да поникне, ако, разбира се, успееш да го отгледаш...
  7. @JUSTICE, прекрасна тема, благодаря! Срещата е със собствените ти сенки, всъщност - с всичко онова, което отричаш и не можеш да "преглътнеш" и "прегърнеш" - тоест приемеш. Описваш основния проблем на всички отношения - аз имам представа за Другия - > когато тази представа (рано или късно!) се срине изпитвам разочарование. Защо? Защото съм привързан към МОЯТА престава и идея за Другия - в която съм го впримчил. И когато той "кривне" от пътя - част от моя свят се срива - разбирам, че моята "сигурност" е била илюзорна. А тя винаги е! Никой човек, никога не може да ти даде гаранции как би постъпил, как и какво ще му харесва, как ще избере да живее - и ти не можеш да си дадеш такива. Какво е решението при това положение, как мислиш ти? Бих те насочила да помислиш върху тези въпроси, с които да разбереш себе си - по този начин да си дадеш емпатия: Наранен съм, защото представата ми за нея сякаш се размина с реалността ли? Разочарован съм, защото не съм успял/не мога да предвидя какъв човек е тя? Чувствам се безсилен, че не мога да контролирам нея/ситуацията ли? Изпитвам страх, че ще бъда излъган от нея ли? Не съм очаквал това, което ще открия и това ме кара да съм несигурен в нея и отношенията ни? Имам нужда да приема миналото ѝ с повече лекота, но ми е трудно ли? Чувствам, сякаш не я познавам и това ме обърква и наранява ли? Иска ми се да вярвам, че ще намерим начин, по който в отношенията ни ще има сигурност и прозрачност, заедно с това и доверието ще се възстанови, но засега не го намирам ли? Дори отговорите на някои от въпросите да ти се виждат очевидни - пак имаш какво да намериш в тях. Ти понякога позволяваш ли си това или винаги си морален, честен и почтен? Кое прави неприемливо за теб това, което е направила? Кое го прави "мръсно", "нечисто"? Ти искаш ли това? Намираш ли го за градивно във връзката, в която участваш, смяташ ли го за признак на любов? Съвършенството ѝ в твоите очи явно се е сринало. Можеш ли да я обичаш и несъвършена, непредвидима? Ти самият правил ли си "нещо", за което съжаляваш? Смяташ ли, че е възможно да няма такива случки в човешкия живот - от които свързваме точки, вадим си изводи, а от тях следват други избори... Детето в един момент пипа котлона, подлагайки на съмнение думите "Не пипай, горещо е, ще те боли!" Залепва някой пръст върху котлона, изпищява, плаче и... обикновено не повтаря. Не всичко в живота може да бъде стуктурирано, предвидено, планирано... Умението да бъдем пластични е незаменимо.... П.П.: Да дадем емпатия на себе си, умеейки да си признаваме грешките, с послания като "Иска ми се да имам по-добра преценка за онова, което правя и заедно с това съзнавам, че тук и сега нямам." или "Иска ми се тогава да съм имал/а по-дълбоко осъзнаване за действията си и техните последствия, и заедно с това си давам сметка, че нямах, както и че не мога да върна времето назад", това води до приемане, а приемането до лекуване - и в двата процеса силно присъствена е Любовта. Когато категоризираме другите, слагаме ги в калъпи и определения, няма път, по който да се свържем с тях, да ги усетим, да ги разберем същински - а това води до конфликти и разочарования - добрата новина е, че изборът е наш. Успех!
  8. Осигури си пространство, в което да си необезпокоявана сама за около час - изключи си телефона, остани в тишина, дишай дълбоко известно време и си представи живота си след 5 години, след 10 години... Направи това повече от веднъж. Чуй и виж самата ти какви отговори ще дадеш на себе си - те не са вън, те са си в теб и твоят вътрешен компас много добре знае къде да те отведе - достатъчно осъзнаване си придобила за самата себе си, за живота си, преодоляла си житейски баири - каквито и съвети са получиш от други хора, те няма да променят онова, което ти вече си решила. Съветвам те отново да опиташ да напишеш писмото, и, ако го направиш - сподели тук до какво те е довело - от моя опит тази практика винаги дава нови перспективи и разкрива въпросителни. Успех!
  9. Здравей, Наистина е добре да потърсиш в себе си първо някои отговори. Взаимоотношенията, каквито и да са те, далеч не е нужно да продължават до края на живота - те могат да създадат своята ценност, а след това да се изменят - запазвайки (или изграждайки) човещината и обичта като свои неразривни спътници. Струва ми се, че това те провокира да се чувстваш излъгана или предадена, може би, не знам коя дума ще ти пасне тук - потърси я, назови я. Моят съвет е да напишеш писмо на партньора си, което да остане за теб, да не му го даваш - но в него да напишеш всичко онова, което искаш да кажеш, но все още премълчаваш. Излей го върху хартията - без цедка - много е освобождаващо! Прочети си го, добави в последствие и нови мисли и усещания, които изплуват - и сама ще стигнеш до това, за което копнееш - за което копнее душата ти. Любовта, свободата, вдъхновението, нямат коректни параметри и форми, те са субективни проявления за всеки. Ти си, където си, заради предишни свои избори - и това не е нито "лошо", нито "добро", то е многопластово, уникално, ценно - твое! Твоята история и опит, са създадени спрямо твоите избори - отговори си какво искаш ти, какви потребности имаш, как искаш да живееш, как избираш да изрисуваш живота си от тук нататък - защото след 5, 10, 15 години ще е резултат от изборите ти сега. Мислила ли си да подновиш отново психотерапията си? Щом преди работата ви е дала своите плодове, вероятно ще ти бъде ценна и подкрепяща и сега. Успех!
  10. Ines Raycheva

    Сиси1

    Ти няма да "откачиш", а имаш страх, че това ще стане, което е различно. Но без психотерапия не вярвам да приемеш това, а вероятно само ще продължиш да проверяваш и препроверяваш дали ще "откачиш" - вкарала си се в мисловните капани на тревожността, от които обикновено хората имат нужда от помощ, за да излязат. Успех!
  11. Ines Raycheva

    Сиси1

    Здравей, @сиси1, тревожността не зависи толкова от външните фактори, колкото от вътрешното ни смилане на тях. Това не означава, че нямат никакво значение, а че по-важното е умението ни да сме гъвкави спрямо ситуациите, в които попадаме - да сме в готовност за осъзнаване, учене, промяна, действие. Не е задължително, когато говорим за повишена тревожност. При някои хора е много силна и не е изключено да се приемат медикаменти или по-леки успокоителни за известно време, но не бих казала, че е неизбежно - хората, с които работя, предпочитам да въвеждам в техники за релаксация и да ги уча да съумяват да саморегулират тревожността си, когато се повиши, да общуват качествено със себе си, с разбиране, приемане, любов. Чудесно е, че усещаш, че тялото ти ти подсказва да се отпуснеш - но понякога хората откриваме, че това далеч не е толкова лесно. Именно тук се намесва и психотерапията, в процеса на която се учи и това. Тук съм дала идеи за техники за справяне при социална тревожност, можеш да си избереш и плагаш някои от тях системно. Техниките обаче работят значително по-повърхностно, ако не са съчетани със същинска вътрешна работа - тоест осъзнаването какво се случва с теб и защо това се случва с теб - тревожността носи своите послания винаги (и не само тя) и е необходимо да ги чуем, за да я претопим, смирим, прегърнем, а не просто изтласкаме за малко. Ето какво казва и Карл Юнг за ценността на тревожните растройства. Да, както сама разбираш, мисленето за проблема не е равносилно на неговото решение. Не само ума е единственият герой в историята, но и тялото, душата, сърцето - тоест по-семпло казано и емоциите, и чувствата, усещанията, освен интелектуалното разбиране, имат своите главни роли. _______________________________ Видях, че и преди си писала тук, във форума - моят съвет е да се обърнеш към психотерапевт и да отработите трудностите ти - по-лесно е, когато някой, който знае какво прави, и който може да види блокажите, сенките ти, слепите ти петна, те води. Успех!
  12. Ines Raycheva

    Криза

    Моля! Понеже не си писала отделен коментар, чак сега виждам, че си добавила още към своя първоначален отговор. Така е - много се пише по темата, но до там е път! Няма как да "затапим" агресията. Ти имаш нужда да изкараш много агресия от себе си - и едва после идва всичко останало. Това се прави в безопасна, терапевтична среда, заедно с терапевта! И е много мощно и освобождаващо. Това, че нищо не помага е заблуда, в която ти вярваш в момента. Ако прилагаш написаното от мен системно - ще видиш промяна. Ако работиш с психотерапевт, който умее да те разбира и да вниква същински в проблема ти, в копнежа на душата ти - също ще живееш промяната си, ще я съ-творяваш! Нормално е да си гневна, ти все още не умееш да се справяш със силните си чувства и това е човешко и разбираемо, не си виновна и не си "счупена"! Въпросът е, че имаш нужда от адекватна външна подкрепа за преработването на агресията, която се е натрупала и капсулирала в теб, в тялото ти, и в ученето на това да се заявяваш смело - категорично и асертивно, топло, отстоявайки своите позиции и път, който избираш за себе си. Никой не може да го диктува и определя вместо теб, а именно това, че ти се чувстваш нечута, невидяна, неразбрана, те гневи и провокира реакциите ти. В терапия с добър терапевт ще работите по това - намиране на вътрешния ти ресурс за справяне със ситуациите, в които попадаш, умение за емоционална саморегулация и т.н - все есенциално ценни неща! Успех, чакат те красиви предизвикателства!
  13. Ines Raycheva

    Влюбване

    @edelvaisvpirin, не бих използвала оценки като "правилно" и "неправилно", защото не вярвам в тяхната градивност. Въпросът е в осъзнаването, че самото влюбване е проекция - проектирам това, което желая да бъда самата аз. Например - влюбена съм в някой, който в моите очи е силен, умен, интересен, забавен - влюбена съм, защото това са качества, които искам да припозная в себе си - и аз копнея да съм справяща се, умна, интересна и забавна. Никой не казва "влюбих се в еди-кой-си, защото е много глупав и безинтересен" - защото в нашите очи обекта на влюбването не е такъв. Когато имаме зряла обич, е различно - ако е такава, виждаме човека, какъвто е и го обичаме, дори да не е в най-добрата си светлина. Подкрепяме го в неговите трудности и го приемаме със странностите му. Писала съм тук по тази тема, мисля, че ще е полезно да прочетеш. Чувам много хора, които в процеса на терапия казват това, както и че детството им е било супер и няма общо със сегашните им затруднения - всъщност детските ни преживявания са дали своя отпечатък по-дълбоко, отколкото предполагаме! И това не е "лошо" или "добро", а си е такова, каквото е...
  14. Ines Raycheva

    Влюбване

    @edelvaisvpirin, Докато тъпчем по добре познатите ни стари пътеки - да, ще го затвърди. В психотерапията намираме заедно ресурс и преобразуваме старите пътечки - тогава приемаме, че това някой да ни зареже е част от живота, нормално е да имаме И такива опитности - но ние няма да зарежем самите себе си, а това е далеч по-важно. Защото, когато някой те остави и ти си кажеш "Ето, за нищо не ставам, не ставам за обичане!" - всъщност оставяш себе си, нараняваш се сам стократно повече. Няма как да ни отхвърли същински друг, ако не отхвърляме сами себе си - тогава и изборът на този друг виждаме като свободната воля, на която има право, а не като повод за самобичуване и търсене на причини да се самообвиняваме как за нищо не ставаме... А онова, в което вярваме оформя и светогледа ни, през него се преживяваме - ежедневно, ежечасно, ежесекундно...
  15. Ines Raycheva

    Влюбване

    Процес е, който отнема известно време, различно за всеки - проследяваме убежденията, с които живеем, от които оперираме, започваме да ставаме по-съзнателни към себеотнасянето си, дишаме дълбоко, медитираме... Няма кратък отговор на въпроса Ви, който да нещо различно от обяснения, които са на интелектуално ниво отново. Ако имаше, бих се радвала много, но няма пряк път и сбито разясняване, тук, има само насоки. Това, което споделяте заслужава вниманието Ви и е голяма стъпка, че съзнавате моделите си на мислене! Ако сте решена да се справите, определено качествената психотерапия е добър и незаменим път. От моя опит - който е готов на промяна, е детерминиран да я осъществи и няма бариера, която може да го спре. Можете и сама, има хора, които могат и сами, но смисъла на терапията е и да съумеете в един момент да бъдете терапевт на себе си, вече нямайки нужда от външен! Така че терапията е временно явление, което задвижва по-бързо и успешно този вътрешен процес на самопознание, самолекуване и себелюбов, а оттам вече човек става прекрасен терапевт на себе си! _________________________ Нещо, което да подарите на себе си - всеки ден, гледайки се в огледалото, си отправяйте хубави думи - думи, които копнеете да чуете от другите! Пишете ги в тетрадка или залепете листчета с тях, така че да ги виждате всеки ден. Мислите, които имаме за самите себе си, формират и чувствата, които изпитваме към себе си - а това е пряко свързано и с всички други отношения, които имаме. Само по себе си това "упражнение" не е достатъчно да излекува всички емоционални рани, но дава своите плодове. Успех!
×