Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Ines Raycheva

Участници
  • Общо Съдържание

    160
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    8

Ines Raycheva last won the day on Октомври 24 2018

Ines Raycheva had the most liked content!

4 Следващи

За Ines Raycheva

  • Ранк
    Новодошъл

Метод за Връзка

  • Website URL
    https://inesraycheva.blogspot.com

Профил Информация

  • Пол
    Жена
  • Интереси
    Психология, Психотерапия, Хипноза и Хипнотерапия, Философия

    Моят ютуб канал:

    https://m.youtube.com/channel/UCJnjnED7hhrmukdr2F1Pl_Q

    Моят блог:

    https://inesraycheva.blogspot.com

Последни Посещения

2920 посещения на профила
  1. Ines Raycheva

    Гей ли съм

    Здравей! Разбирам, че си объркан, но преди всичко най-важното е да бъдеш откровен със самия себе си. Да си хомосексуален не е нещо, което можеш да промениш - това е част или не от твоята природа. Тук идва моментът на няколко въпроса: - Какво означава за теб да бъдеш хомосексуалист? - Каква е представата ти за хомосексуалистите? - Какво е лошото на това да си хомосексуален? - Какво е доброто на това да си хетеросексуален? - Какво би станало, ако си гей? За твоите представи става дума, за тях пиши, нека ги разгледаме. Тук си в анонимно пространство, никой не знае кой си, безопасно е да бъдеш откровен. Влюбвал ли си се в момиче? А в момче? Това са въпроси, чиито отговори знаеш за себе си, можеш да ги получиш, ако си позволиш. За себе си вече си усетил кое те привлича и кое не в женското тяло, в мъжкото, има ли определени личности, на които подражаваш, като които искаш да бъдеш? ОК е да си гей. ОК е да не си гей. ОК е да харесваш и жени, и мъже. Любовта не е причина за срам и неудобство, а може да бъде изживяна красиво - полът няма значение, всъщност не само той няма значение! Възрастта, расата, предпочитанията и интересите и т.н, са все фактори, безсилни пред емоциите, които можем да изпитаме и това е много човешко. Заслужава да бъде разбрано и уважено. Ако желаеш отговори на въпросите, които съм ти задала.
  2. Ines Raycheva

    Помощ

    Здравей! Фиксирана си в това да премисляш отново и отново, да се самонаблюдаваш и анализираш. Докато си толкова заета с това, няма да има място за още, защото вече има много, и то в повече. Какво те спира всъщност? Телесните симптоми - това ли е твоят отговор? Кое беше непоносимо за теб? Виж, пишеш "всичко започна", а оставам с впечатление, че ситуацията с приятелката ти е "пренасочила" твоя страх: Прочетох споделянията ти тук във форума преди - какво стана, тръгна ли на психотерапия? Не личи да работиш със своето ОКР, а продължаваш да искаш да се оттървеш от него, макар че го споменаваш често, като свой добър приятел и верен спътник... Явно ти е потребно - да живееш така вероятно има своите ползи?
  3. Здравей, Съгласна съм, определено ти се случват странни неща. Съветвам те да потърсиш психотерапевт и да му споделиш написаното тук. Сподели му за самоизолирането си, за заговорниченето срещу теб, за физическите изменения, които твърдиш, че настъпват. Ще помогнеш много на себе си, ако се насочиш към психотерапевтична работа - писането тук не може да ти даде различаванията, от които имаш нужда. Тези различавания са изключително важни за теб и начина ти на живот. Ако имаш нужда от препоръка, пиши тук. Успех!
  4. Ines Raycheva

    FlowN

    Здравей! Започнала си постепенно да разбираш повече за себе си, да се ориентираш в себе си, което е ценно, особено регистрирайки ролята на жертва. Но ми направиха впечатление и следните изрази, които ме карат да мисля, че не си се задвижила истински към излизането от тази роля: Само прочети думите си... Посланието, което даваш е - "аз съм безгласна буква, смачкай ме!" В ролята на жертвата има и т. нар. вторични печалби - несъзнавани печалби. Вместо да действаме, взимайки живота си в ръце, грижейки се качествено за себе си, което изисква опитване, усилия, провали също, откривателставане, промяна, която е почти винаги и болезнена - ние избираме да сме жертви, да се носим по течението на другите, да сме овчици - а те вълците. Така можем да сме автоагресивни (към себе си агресивни), както и навън - паисивно, обвинително, мрънкащо, язвително - сценарии много... Всъщност има известна доза удобство в това - познатото, старото наше си е, макар и "кофти"... Да, имаш потребност от изграждане на здраво отношение към самата себе си, оттам и към другите, към любовта, към приятелството, към света - взаимносвързани са всички тези аспекти. Но това става и с доста "орязване" на излишното. С умението да казваш "не", да избираш добруването си, за сметка на чуждите очаквания. Да дирижираш собствения си парад... А всички тези обяснения от негова страна, в комбинация с отношението, ти изглеждат като любов? Или обясненията отмахват/компенсират отношението? Всъщност можеш ли да отговориш на този въпрос - какво е за теб любовта? Имаш и на себе си да прощаваш, и на родителите си много имаш да прощаваш. Днес точно, на Сирни Заговезни, е много важно да си напомним нещо - да назовем болката си, онова, за което има да се прости - не така - общо, а с конкретни обстоятелства да работим, да ги извикаме в себе си и да имаме готовността да ги пуснем. Това е дълга тема и действително е добре да работиш с терапевт - груповата терапия също ще ти е от полза, наистина. Била си жертва съвсем наистина, мъничка и беззащитна - да, ужасно е баща ти да е алкохолик, който те тормози, едва ли някой мечтае да има такъв баща - или пък да е такъв баща... Но такъв е твоят баща, това е била твоята съдба! Вече си голям човек, осъзнат, умен - можеш да обгрижваш сама себе си! Вече можеш да си си и баща, и майка. В терапията е ценно да работиш с тези си образи - вътрешните си родители, вътрешното ти дете. Няма значение истинските какви са - онези в теб са същински важните! С тях можеш да общуваш здраво, качествено, да осъзнаеш, но и да почувстваш, че заслужаваш - и любов, и грижа, и радост, и хубави думи, моменти, наместо обиди и тормоз... Сега още не живееш това/така, обаче - затова и срещаш такива партньори, такива хора изобщо. Топката е в теб, имаш силата да изградиш живота си такъв, какъвто искаш да е!
  5. Рени, имаш възможност да работиш онлайн с психотерапевт, който е българин - можеш да попиташ тук, за да ти препоръчат. Това, което описваш не е шизофрения, и ще ти дам елементарно обяснение - едно единствено и приключваме темата с шизофренията. Шизофрениците не се страхуват, че ще полудеят и не подлагат под съмнение халюцинациите или налудностите си - те за тях са абсолютно реални. За теб са натрапливи мисли, което е нещо различно. Различно е. Това не ми прилича на мечта, а на самосъжаление. В самосъжалението и в съжалението няма любов, има страх, няма действане, има застой. Какви са нормалните жени, Рени? Какви са нормалните хора? Какво означава "да си нормален"? Аз мисля, че няма човек, който може да даде точна дефиниция, точна рамка - ако има такъв, вероятно е много наивен. От къде знаеш другите как се чувстват, как живеят, какво мислят? Не знаеш. Но е много удобно да седим защитно в тази мисъл - те другите са супер, а аз горката - луда! Другите си живеят живота, а аз - жертва! Не си луда, а си тревожна и наистина горещо те съветвам да работиш с терапевт онлайн или да потърсиш българин терапевт там, където си. Това е в основата на твоята тревожност. Та ти нямаш социален живот, нямаш контакти, не общуваш. За нас хората това е от изключителна важност! Можеш да установиш такива, Рени, изборът е твой. Забелязвам често, че натрапливите мисли и изобщо тревожността, се увеличават при хора, които, така да се каже, скучаят. Седят сякаш в една тинясала вода, в едно блато. Умът ни си иска своята "храна" и ако нито му я даваме, нито умеем да го владеем, да го подчиняваме смирено (вместо той нас), си измисля интересни "игри". Ето, ти играеш на такава игра със своя ум: Той ти хвърля топката, ти му я връщаш и после всичко отначало, така си го представи. Имаш нужда от общуване с хора, от социални контакти, от движение, от качествена храна. И от психотерапия. Време е да промениш нещо в живота си, затова идват тези "проблеми", Рени! Идват, за да ти дадат нови хоризонти, нова перспектива, разширяване, растеж.
  6. Ines Raycheva

    kristy

    Здравейте, Препоръчвам Ви да прочетете тези теми във форума, към които ще дам линкове по-долу - немалко е писано вече и вярвам, че ще е от полза. Ще можете да се запознаете и с другата гледна точка, тъй като някои са писани от мъже. Тема 1 Тема 2 Тема 3 Тема 4 Има ли пълно възстановяване от порнографията? Зависимост от порнографията Успех!
  7. Чета темата от известно време и след последния ти пост искам да те питам нещо, макар да не съм убедена, че искам и аз да влизам в този вортекс... Д-р Първанов няколко пъти ти е писал за приемането. Ти не приемаш това, което се случва, а се бориш с него като с враг, и то с "помощта" на свръханализи - което е наистина блокиращо и това личи. Въпросът ми е - ако до сега тази стратегия не ти е помогнала (за "справяне" със симптомите), кое те кара да мислиш, че това ще се промени? И пак го прочети. Вортекс е това, наистина, @Човек_88. Интелигентен си и това може лесно да пречи, когато направим ума си господар над цялото ни същество. Ще ти дам един пример с мен. Когато ми предстои да говоря пред много хора, което редовно правя, защото се предизвиквам да го правя, ми се случва да изпитам световъртеж, да ми стане зле, да искам да избягам, сдухвам се, неприятно ми е усещането, страх ме е. И си казвам: Окей, нека е пълен провал това и всички ми се смеят, нека ми се върти свят и ми е зле, това е положението, свършен факт. След което го правя, просто го правя, I just do iiiit! Иначе ще седя и ще мисля 400 години как не мога и не мога и колко ми е зле, как май по-добре да не го правя. И това няма да ме направи по-можеща със сигурност! Напротив - ще ме закотви още повече в тези ми убеждения. Всъщност най-просто и кратко написано, аз с времето и опитванията, разбрах, че тези симпоми първо - не са случайни И второ - ме учат, но не да (се) свръханализирам, държейки всичко под стриктен контрол ("Винаги готов картоф!") а да живея, без да се връзвам на супер креативния си ум нон-стоп. Това го пише и в много на брой и много дебели книги, някои от тях и много стари, но друго си е не да го четеш и осмисляш, а и да го преживееш и почувстваш. Тялото ни, психиката ни - те НИКОГА не са против нас, всъщност стремежът е винаги да се балансират, да се справи цялата система - да, дори при най-тежките заболявания! Това разбиране може да даде съвсем друга перспектива, много по-цялостна. Симптомите ти не са ти врагове всъщност, помощници са. Защо би гонил помощниците си?
  8. Това, че пишете тук и искате съвет, е ценна крачка напред. Наистина отношениета между Вас и баща му са много важни - децата усещат силно, за тях това е пример - как мама се държи с татко и как татко се държи с мама. Ценно е, че сте откровена с него, че не опитвате да представите бащата като "лошия". Но за да се осъществи това, е редно да имате комуникация и помежду си. Все пак това е Вашето дете - стига той да осъзнава важността от взаимното уважение помежду ви. Можете да говорите за детето, да му споделяте какво се случва с него, нека бъде максимално съпричастен с живота му - до колкото съзнава и умее да направи това - дайте му шанса да се учи, повярвайте, че ще се справя все по-добре, учейки се от грешките си. Вярата у човека дава огромен стимул, за разлика от порицанието, мнителността, съмнението. Разкажете му това, което пишете тук - не обвинително, нападателно, а с желание за подкрепа, за взаимно справяне със затруднението на вашето дете. Тук идва ред на това да му простите. Да простите и на себе си. Нормално е у Вас да има и вина - спрямо разпадналото се семейство, спрямо детето, липсващия му баща. Но отговорността (не вината) е обща - на Вас и бившият Ви партньор. Няма нужда от хиляди обяснения и предъвкване (породени може би от вина и несигурност?) - достатъчно е заявянето, че решението за раздялата е само и единствено между Вас двамата с баща му и това е най-доброто решение за абсолютно всички. Вие сте даващите, а детето, все още е получаващото, зависимото - връзката е вертикална. Вие сте зрелите, не детето - и това би трябвало да личи. Липсата на бащата няма как да бъде заместена напълно - добре е да има други мъжки примери, с които може да комуникира често - роднини, приятели мъже. Силно съветвам да го запишете на някакъв спорт, нека има преподавател мъж, който може да му бъде пример. Това ще има благоприятно отражение на самочувствието му. Постепенно ще се чувства успяващ, добър в това, което прави. Като архерипи майчината, женската любов е различна от бащината, мъжката. От моя опит - не е съвсем възможно един човек да отдава и двете успешно - за детето това е объркващо. Нормално е ролите между родителите да се сменят, тоест тези на "лошото и доброто ченге" да не са постоянно разпределени. Това е нормално, предвид ситуацията. Той вероятно прескача между "Аз съм недостатъчно добър/лош, затова съм изоставен" и "вие (родителите) сте лоши и изоставящи" - възможно е да иска да ви накаже, да отхвърли, а в същото време има огромна нужда от подкрепа. Това може да е бунт спрямо случващото се, спрямо усещането му, че татко го няма, а "другите деца" (сякаш всички освен него) имат татковци. Животът не е "перфектен", не можем да го живеем по рецепта - а да се справяме качествено с онова, което е. Страданието и болката са част от живота. Рационализирането често показва немощ, ако е основен способ за справяне. Нека чувства подкрепата и обичта, не толкова с думи към него, а с действия. През тона на разговорите, времето прекарано заедно, енергията, излъчването Ви, увереността. Децата имат силна сетивност и попиват. Вероятно това отразява самата Вас. Напомням, че децата учат с пример, не с думи. Можете да се срещнете с психолог/психотерапевт и да поговорите за ситуацията. Успех!
  9. Може да заместим "виновен" с "отговорен". Отговорен си за състоянието си, да, абсолютно. Но засега избираш или да правиш другите основните "виновници" или да атакуваш себе си: И двете не ти дават ход, обаче, а по-скоро зацикляне. Извинявай, но не личи да си вникнал в думите на Диляна и Орлин. Съветвам те да ги прочетеш още поне няколко пъти. Те не ти пишат, защото са засегнати и са против теб и онова, което си написал, а защото са работили и работят успешно с много хора, в твоето състояние и ти подсказват, че има и друга визия за случващото се. Голямо желание долавям да се бориш и да доказваш правота, а чувствам, че имаш да се учиш на вяра, на доВерие, на Смирение - много хубава дума е - и често е само дума, но някои от усещанията, които носи това състояние са... Спокойствие, завършеност, лекота... Много интензитет има при теб, натиск - дай си малко въздух, поспри се. Аз понякога обичам да си напомням, че животът е само игра, и то кратка... Посъветваха те за психотерапевтичните групи, за личната терапия - лек за душата си потърси, не само за тялото - тоест за Цялото. Успех!
  10. Здравей! Това ми направи силно впечатление. Как виждаш терапевтичната работа - чувстваш ли се активна и отговорна спрямо собствената си промяна в нея? Защото това е основно - промяната не идва отвън, самите ние, като работещи с психотерапевт, имаме "главната роля" и работа за вършене - той просто може да е добър водещ. Има една хубава приказка: От себе си не можеш да избягаш! Всъщност проблемите ни с всичко заобикалящо ни, са винаги проблеми с нас самите. Това не означава, че сме "болни", "счупени", "луди", "виновни", а че имаме да се опознаваме, да се учим на отговорност към себе си, на чистосърдечност. Можем да се виждаме като допълващи се, учещи се, различността да бъде ценност, а не повод за разочарования и конфликти. И да разгледаме света и през друга призма, да погледнем през друго прозорче от собствения ни дом... Ако говорим за партньорска връзка между двама души, интимният аспект не е за пренебрегване. Иначе е приятелство в най-добрия случай. Страхът и любовта са обратно пропорционални - където има любов, страхът се топи! Да сме с някого, защото ни е страх, че ще сме самотни без него наистина не е любов. Вкопчване е, което ни създава илюзията, че без него ще се разпаднем и ние. Но това е именно илюзия, която сами избираме да поддържаме. Запитай се: - Какво ще стане, ако съм без партньор? - Кое ме спира да не прекратя връзката си? - Кое ме кара да мисля, че не заслужавам партньор, с който да имам качествени, пълноценни отношения - в духовен, интелектуален емоционален, сексуален план? Ти сама носиш отговорността за проявата на потенциала си. Това, което разпознавам е агресия, насочена от теб към теб (автоагресия) - което е саморазрушително. Казваш, неразбрана си - но си зрял човек, можещ да си помогне, да се погрижи за себе си, а сякаш пасивно чакаш промяната. Промяната не идва с предъвкване, премисляне с години и бягане от страховете ни. Ти самата дали се разбираш? Дали си готова да бъдеш категорична в промяната си? Промяната е неудобна, страшна, изисква изграждане на нови основи. А да си седим в старата, добре позната неудовлетвореност, е по-удобно, да, гадничко ни е като цяло, но поне си го знаем какво е. Всичко, което си насъбрала има необходимост да излезе. Бих те посъветвала да се обърнеш към детето в себе си - към твоя детски образ, спомни си се ти като дете. Поговори на това дете, бъди нежна и обичаща към него, гушни го в представите си, погали го. Добре е да се движиш активно - тичай, карай колело, танцувай, ходи пеша задължително. Всеки ден можеш да правиш по нещо добро за себе си - абсолютно всеки ден, дори да е "ще танцувам на любимата си песен", "ще отделя един час за четене на тази книга" и тн. Отдели си това време - обичай се, грижи се за себе си. Не другите, а ти си го дължиш, защото го заслужаваш, защото за себе си ти си най-важния човек! Опитай с подобни малки крачици и идеи, които можеш да осъществиш сама. Такива малки зрънца постепенно биха могли да задвижват усещането, че не си жертва, че си създател в собствения си живот - родител си на самата себе си, можеш, заслужаваш, умееш да Даваш качествено на себе си, оттам и на другите - и вече дали те умеят да го правят на свой ред не е най-същественото. Но пък така става, че обгрижим ли се, обикнем ли се - такива хора срещаме, които ни резонират! Тоест това, което имаш да правиш, е да действаш. Иначе си във вортекса на собствените си мисли, които "парират" движението, развитието, порастването. Успех!
  11. Ines Raycheva

    Lilito

    @Никита никита, в друга тема ти препоръчаха терапевт, при когото да отидеш. Разбирам, че си объркана - във форума са ти дали насоки - това е, тук няма как да се прави същинска психотерапия, от каквато ти имаш нужда. И те съветвам да спреш с гледането на новини, с четенето им също. Сведи ползването на компютър, телевизор, телефон до минимум, движи се, не яж рафинирана захар - това ще донесе някакво облекчение, но не е решение в никакъв случай. Успех!
  12. @ralie99, тук съм дала полезни съвети за психогенното гадене - можеш да ги прочетеш. Направи ми впечатление, че описваш опитванията си като рокли, които си пробвала в магазина. Само че тук е друго - специалистът, когото избираш може да те води към промяната, но не може вместо теб да я осъществи. Има хора, които си плащат, за да ги влачат шерпите до върха на Еверест - и пак загиват. Защото във всичко имаме личния елемент, индивидуалният фактор. Както Орлин е писал, получаваш сигнал за промяна, за учене, за себепознание. Не е някаква гадост - част от самата теб е, а ти си цяла една Вселена! Това тяло, в което си прави токова много за теб! Докато сме живи, тук на тази земя, телата ни са неразривно свързани с душите ни - и ни подсказват как да добруваме, да обичаме, да живеем пълноценно (различно е от "съществуване") - понякога тези подсказки са болезнени привидно, но са необходимата "аларма", която ни подбутва, за да станем от сън... На мен споделянето ти ми изглежда като писано от човек, който има затруднения със себеуважението, себелюбовта си. Тоест липсват му до голяма степен. Което идва и от непознаването на себе си. Млада си, сега тъкмо стъпваш в земите на същинското себепознание... Но често то се разкрива пред нас след сериозни житейски баири и проблеми - иначе някак животът си тече и ние се носим и не му мислим много, много... Затова казваме, че проблемите са истинска благодат. Защото след мъдрото им разрешаване вече сме осезаемо по-обичащи, уважаващи, разбиращи се. Постепенно изграждаме доверие към живота и неговите непредвидими пътеки, нагласа за спокойно учене с разтворени обятия. Та, отговори си: - Какво Не искам да преглъщам в живота си? - Какво не искам да понасям повече? - Кое е това, което ми тежи и ме кара да се чувствам сякаш в безизходица? - За какво копнея наистина? - Кое е това, което искам да променя най-много в моя начин на живот, на общуване? - Постъпвам ли в живота си като човек, който обича себе си? Какво изобщо означава това за мен? - Кое ми носи сладост и удоволствие? ____________ П. П.: На какавидата никой не може да ѝ помогне да стане пеперуда! Тя прави това сама. Което не означава да се справяш сама както можеш, но да не забравяш това най-първо условие - за личната, собствена отговорност. Успех!
  13. Изпитаме ли любов към някого, тя остава завинаги. Любовта не се "изпарява" - трансформира се. Отношенията могат да се променят, пътищата да се разделят, но това не "отмахва" обичта. Съвсем естествено е да проявяваш силна емпатия, да искаш да помогнеш на този човек. Това не означава, че решението да сте заедно има място - нито че няма, това е много лично решение, на базата на написаното не мисля, че можем да преценим каква връзка сте имали и дали тя е приключила да бъде такъв тип - партньорска. Съвсем друго е това, което се случва. Много емоции бушуват в теб - тъга, вина, надежда, може би самота, естествено любов, както и съвсем естественото желание да бъдеш обичана. В момента този човек е безсилен, изведнъж изглежда сякаш само добър, нуждаещ се - а ти искаш да бъдеш полезна и обгрижваща. Този поглед над ситуацията може би помага да се отработи нещо, останало неотработено преди в отношенията ви. Какво ли е? Общувай със самата себе си - какви потребности, желания, емоции имаш. Потиснала си много наистина, както вече си разбрала. Послушай сърцето си, душата си - ако наистина искаш, отиди, виж го, с майка му говори, защо не? Тя със сигурност има нужда от подкрепа също. Преди всичко сме хора, след това сме в ролите си на бивша, настояща, майка, баща и т. н. Както и да реагира майка му - разбери я, вероятно е изплашена, иска да го "защити" от всичко възможно... Успех!
  14. Здравей! Във форума са писани много теми като твоята - съветвам те да потърсиш чрез търсачката, написвайки ключови думи. Ще ти дам линкове с няколко ценни статии - започни с тях. Това познание ти е ключово при качественото преодоляване на паническото разстройство. За смисъла на неврозата. Как да се справя с Паник атаките си? Често задавани въпроси от хора с ПР Наръчник за самопомощ при панически атаки Три стъпки за трансформиране на страха в смело щастие Паническото разстройство - проклятие или благословия Прочети тези текстове (кликни на самите заглавия в синьо), пиши осмислянията си върху тях след това тук, пиши за разбирането си и отношението си спрямо случващото се в теб - това е основното - как ти "смилаш" / приемаш своите симптоми. Успех!
  15. Струва ми се сякаш много добре чувстваш какво искаш, но търсиш подкрепа и някой да ти каже "да, давай смело!" Имаш избор - да послушаш сърцето си или да послушаш Его страха си. И двете имат своите последствия, за които носиш отговорност. Смачкай себе си, заради някой, който ти вменява вина, манипулира те, за да упражни контрол над теб - това винаги е успешна стратегия! Човекът, за който пишеш, оперира от страх и има перспектива за своя живот, която според мен не резонира с твоята. Няма значение дали в действителност е така - ти го виждаш така, което е достатъчно. Представи си, визуализирай как взимаш всяко от тези решения, потопи се и в едното и в другото - и послушай усещанията си спрямо този опит. Успех!
×