Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Ines Raycheva

Участници
  • Общо Съдържание

    169
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    9

Ines Raycheva last won the day on Май 17

Ines Raycheva had the most liked content!

4 Следващи

За Ines Raycheva

  • Ранк
    Новодошъл

Метод за Връзка

  • Website URL
    https://inesraycheva.blogspot.com

Профил Информация

  • Пол
    Жена
  • Интереси
    Психология, Психотерапия, Хипноза и Хипнотерапия, Философия

    Моят ютуб канал:

    https://m.youtube.com/channel/UCJnjnED7hhrmukdr2F1Pl_Q

    Моят блог:

    https://inesraycheva.blogspot.com

Последни Посещения

3312 посещения на профила
  1. Затова има и друга позиция - да учиш мъдро от живота и неговите изпитания, трудности, мъчнотии. Позицията, която заемаш е изключително важна - уча ли се, раста ли, познавам ли себе си по-добре или искам да се оттърва от неприятностите? В тибетската култура например няма думи като "травма", "травматично", те вярват, че страданието има причини и "идва", за да ни учи. Благодарни са и на него, не само на радостта. Ти каква/коя искаш да си? Еднаква с кой? Кой е еднакъв с друг? Всеки носи своята уникалност. Когато приемеш своята и я заобичаш, няма да искаш да си "като другите", повярвай ми. Това е невъзможно, защото е просто една фантазия - не можем да познаваме друг, както себе си, затова винаги си доукрасяваме образа! Само че в момента тази мисъл ти върши точно такава работа - да се самобичуваш. "Ех, защо не съм нормална като другите, а така страдам, писна ми!" Сякаш "другите" живеят без никакви грижи и проблеми. Самосъжалението е перверзна форма на удоволствие, в която нямаме ход на действие. Получила си хубави отговори, можеш да си ги препрочиташ. Успех!
  2. @Emil97, можеш да пишеш на @Орлин Баев тук, във форума. Ето тук можеш да прочетеш негови статии по темата, има много. Вероятно има и други терапевти в София, които могат да работят успешно с ОКР, но аз не познавам лично. Успех!
  3. Това е основното - страх те е. И понеже те е страх, се връзваш на натрапливостите си - получава се порочен кръг. "На страха очите са големи" - тази приказка е неслучайна. Мислил ли си сериозно да започнеш психотерапия? Съветвам те да го направиш. Сам ще ти е много по-трудно да се "отплетеш" от окр-то си, отколкото ако имаш добър водач в процеса! И не, не мисля, че имаш потребност от психиатър, който да ти предпише медикаменти, не е това посоката. Само през форума няма да се получи - чел си вече теми тук на хора с ОКР - това са насоките. Индивидуалната работа е съвсем друго вече, тя изисква живото присъствие както на терапевта, така и твоето, заедно с желанието ти за себепознание, обич и промяна. Страхотно е, че си писал тук, започваш да осъзнаваш потребността си от подкрепа! Разбирам, че си объркан, но "необъркването" идва постепенно с познанието на самия теб, смелостта ти, приемането ти. За да ги има вторите две обаче, наистина е необходимо да се свържеш с тялото, сърцето, душата си, а не да се фокусираш върху контрола на ума си. Успех!
  4. Ines Raycheva

    Помощ

    @Ивет, ако трябва да бъдем откровени, ти получи много съвети. Но не личи да ги отчиташ, да опитваш поне да ги приложиш и после да споделиш тук обратна връзка, за да има движение, действане, а не единствено писане. Даването на още съвети и насоки би било преливане от пусто в празно - следва да опитваш практически кое работи за теб и кое не, да си в преживяване, оттам и ще опознаваш себе си и случващото се в теб. Съветвам те да препрочетеш написаното към теб в темата.
  5. Здравей! Идеята не е да направиш това, от което се страхуваш - защото така или иначе няма да го направиш. Ако натрапливата мисъл е, че искаш да убиеш някого, например, не се очаква от теб да "действаш", а да стигнеш до момента, в който съзнаваш, че действие няма да последва - защото това е просто игра на твоят ум и нищо повече. Разбирам, че се страхуваш. Често в терапията си напомняме, че смелостта не е липса на страх, а е самото действане, стъпването в "тъмното", поглеждането на този страх. За да го приемеш за свой приятел, да му се посмееш дори. В момента си го взела много насериозно и това го храни, помага му да расте и да изглежда като чудовище в очите ти. Дали е такова или пък е малко, симпатично страхче, зависи от теб и уменията, които ще изградиш за "смилането" му - качествено и мъдро. Страхът е голям учител! Натрапливостите не са "гадорийки", които да се чудим как да разкараме, а пипала на тревожността ни, която пък има своите послания - те са различни при всеки - житейски баири, които имаме да преминаваме! Довери се на терапевта си. Ученето на доверие и смиреното приемане - както на всичко онова, което не зависи от нас, така и на подкрепата и помощта от другите, са част от справянето, от научаването и мъдреенето. _____________________ Можеш да чуеш тази водена медитация, която направих точно с идеята за сприятеляване със страха - това е процес, не става от раз. Опитай да се отпуснеш на спокойно за теб място. Успех!
  6. Само прочети какво си писала. Сама избираш да си в ролята на жертва отново и отново - каквото и да ти напишем тук, го приемаш за нападка или вменяване на вина. А дали това не е призмата, през която виждаш света? Правиш ли разлика между отговорност и вина? Ти носиш своята отговорност. Тук никой не те е обвинил. Имаш да променяш базисни убеждения - програмите, през които "оперираш", твоите нагласи към света и към другите хора. Иначе ще продължиш да си жертва, а те - вълци. Никой не може да ти вмени вина, ако я няма в теб. Ако имаш вътрешна "цедка" и умението да си асертивна. Имаш ли ги? Умееш ли да се заявяваш директно и да отстояваш себе си? Имаш много работа по тази ос - автоагресия - Асертивност (здрава агресия) - болна агресия, насочена навън, към другите. Изчерпахме темата - ще се справиш, не с писане тук, а с психотерапия!
  7. Но си една много тревожна майка - децата усещат това, бъди сигурна. Така се става тревожен и страхлив - с примерите, които поемаш в себе си. Както те е посъветвал д-р Първанов - започни психотерапия, свържи се с Диляна Колева. Това е насоката как да си помогнеш. Успех!
  8. Интересно предложение! Чрез съня действително преработваме несъзнаваното - така да се каже, интегрираме го - всякакви впечатления от деня, които съзнанието не е "регистрирало". През сънищата можем да имаме достъп до несъзнаваното, да го тълкуваме и изследваме. ________ @Кон Круз, @kipenzov, споделям няколко линка, които може да са ви интересни - ето тук, от сериозен източник - всякакви отговори, свързани със съня. Тук намерих обяснението, което самата аз съм получавала на същия въпрос, зададен в темата. И още едно.
  9. От всичко, което си написал @donthatem3, изглежда, че искаш да си някъде другаде - къде искаш да си? Какво искаш да правиш наистина? Има ли дейност, в която си съсредоточен, последователен? Или това разсейване няма конкретна тема, а е просто вратичка за бягство от тук и сега, просто прокрастинация? Обичаш ли работата си или е в графа "нещо, което ТРЯБВА да върша"? Бягството от "тук и сега" понякога е израз на усещането ни, че няма да се справим, че не можем, че нямаме желание да се справим. Че кой би искал да няма свободно време и да работи и на работа, и вкъщи? Онези, които искат, са призвани - за тях работата е призвание, неразривно свързани са с него (което има своето очарование, но и проблемност). При теб и тази твоя работа, ситуацията не ми изглежда такава. Супер, продължавай! Провалът е красив момент на излизане извън себе си. През него се познаваме и обичаме така, както през успеха не бихме могли... _________ Орлин ти е дал много добри насоки, съветвам те да ги последваш, ако искаш да работиш по умението си да задържаш внимание, да си консистентен. Успех!
  10. Здравей! Разбирам, че си объркан, но преди всичко най-важното е да бъдеш откровен със самия себе си. Да си хомосексуален не е нещо, което можеш да промениш - това е част или не от твоята природа. Тук идва моментът на няколко въпроса: - Какво означава за теб да бъдеш хомосексуалист? - Каква е представата ти за хомосексуалистите? - Какво е лошото на това да си хомосексуален? - Какво е доброто на това да си хетеросексуален? - Какво би станало, ако си гей? За твоите представи става дума, за тях пиши, нека ги разгледаме. Тук си в анонимно пространство, никой не знае кой си, безопасно е да бъдеш откровен. Влюбвал ли си се в момиче? А в момче? Това са въпроси, чиито отговори знаеш за себе си, можеш да ги получиш, ако си позволиш. За себе си вече си усетил кое те привлича и кое не в женското тяло, в мъжкото, има ли определени личности, на които подражаваш, като които искаш да бъдеш? ОК е да си гей. ОК е да не си гей. ОК е да харесваш и жени, и мъже. Любовта не е причина за срам и неудобство, а може да бъде изживяна красиво - полът няма значение, всъщност не само той няма значение! Възрастта, расата, предпочитанията и интересите и т.н, са все фактори, безсилни пред емоциите, които можем да изпитаме и това е много човешко. Заслужава да бъде разбрано и уважено. Ако желаеш отговори на въпросите, които съм ти задала.
  11. Ines Raycheva

    Помощ

    Здравей! Фиксирана си в това да премисляш отново и отново, да се самонаблюдаваш и анализираш. Докато си толкова заета с това, няма да има място за още, защото вече има много, и то в повече. Какво те спира всъщност? Телесните симптоми - това ли е твоят отговор? Кое беше непоносимо за теб? Виж, пишеш "всичко започна", а оставам с впечатление, че ситуацията с приятелката ти е "пренасочила" твоя страх: Прочетох споделянията ти тук във форума преди - какво стана, тръгна ли на психотерапия? Не личи да работиш със своето ОКР, а продължаваш да искаш да се оттървеш от него, макар че го споменаваш често, като свой добър приятел и верен спътник... Явно ти е потребно - да живееш така вероятно има своите ползи?
  12. Здравей, Съгласна съм, определено ти се случват странни неща. Съветвам те да потърсиш психотерапевт и да му споделиш написаното тук. Сподели му за самоизолирането си, за заговорниченето срещу теб, за физическите изменения, които твърдиш, че настъпват. Ще помогнеш много на себе си, ако се насочиш към психотерапевтична работа - писането тук не може да ти даде различаванията, от които имаш нужда. Тези различавания са изключително важни за теб и начина ти на живот. Ако имаш нужда от препоръка, пиши тук. Успех!
  13. Ines Raycheva

    FlowN

    Здравей! Започнала си постепенно да разбираш повече за себе си, да се ориентираш в себе си, което е ценно, особено регистрирайки ролята на жертва. Но ми направиха впечатление и следните изрази, които ме карат да мисля, че не си се задвижила истински към излизането от тази роля: Само прочети думите си... Посланието, което даваш е - "аз съм безгласна буква, смачкай ме!" В ролята на жертвата има и т. нар. вторични печалби - несъзнавани печалби. Вместо да действаме, взимайки живота си в ръце, грижейки се качествено за себе си, което изисква опитване, усилия, провали също, откривателставане, промяна, която е почти винаги и болезнена - ние избираме да сме жертви, да се носим по течението на другите, да сме овчици - а те вълците. Така можем да сме автоагресивни (към себе си агресивни), както и навън - паисивно, обвинително, мрънкащо, язвително - сценарии много... Всъщност има известна доза удобство в това - познатото, старото наше си е, макар и "кофти"... Да, имаш потребност от изграждане на здраво отношение към самата себе си, оттам и към другите, към любовта, към приятелството, към света - взаимносвързани са всички тези аспекти. Но това става и с доста "орязване" на излишното. С умението да казваш "не", да избираш добруването си, за сметка на чуждите очаквания. Да дирижираш собствения си парад... А всички тези обяснения от негова страна, в комбинация с отношението, ти изглеждат като любов? Или обясненията отмахват/компенсират отношението? Всъщност можеш ли да отговориш на този въпрос - какво е за теб любовта? Имаш и на себе си да прощаваш, и на родителите си много имаш да прощаваш. Днес точно, на Сирни Заговезни, е много важно да си напомним нещо - да назовем болката си, онова, за което има да се прости - не така - общо, а с конкретни обстоятелства да работим, да ги извикаме в себе си и да имаме готовността да ги пуснем. Това е дълга тема и действително е добре да работиш с терапевт - груповата терапия също ще ти е от полза, наистина. Била си жертва съвсем наистина, мъничка и беззащитна - да, ужасно е баща ти да е алкохолик, който те тормози, едва ли някой мечтае да има такъв баща - или пък да е такъв баща... Но такъв е твоят баща, това е била твоята съдба! Вече си голям човек, осъзнат, умен - можеш да обгрижваш сама себе си! Вече можеш да си си и баща, и майка. В терапията е ценно да работиш с тези си образи - вътрешните си родители, вътрешното ти дете. Няма значение истинските какви са - онези в теб са същински важните! С тях можеш да общуваш здраво, качествено, да осъзнаеш, но и да почувстваш, че заслужаваш - и любов, и грижа, и радост, и хубави думи, моменти, наместо обиди и тормоз... Сега още не живееш това/така, обаче - затова и срещаш такива партньори, такива хора изобщо. Топката е в теб, имаш силата да изградиш живота си такъв, какъвто искаш да е!
  14. Рени, имаш възможност да работиш онлайн с психотерапевт, който е българин - можеш да попиташ тук, за да ти препоръчат. Това, което описваш не е шизофрения, и ще ти дам елементарно обяснение - едно единствено и приключваме темата с шизофренията. Шизофрениците не се страхуват, че ще полудеят и не подлагат под съмнение халюцинациите или налудностите си - те за тях са абсолютно реални. За теб са натрапливи мисли, което е нещо различно. Различно е. Това не ми прилича на мечта, а на самосъжаление. В самосъжалението и в съжалението няма любов, има страх, няма действане, има застой. Какви са нормалните жени, Рени? Какви са нормалните хора? Какво означава "да си нормален"? Аз мисля, че няма човек, който може да даде точна дефиниция, точна рамка - ако има такъв, вероятно е много наивен. От къде знаеш другите как се чувстват, как живеят, какво мислят? Не знаеш. Но е много удобно да седим защитно в тази мисъл - те другите са супер, а аз горката - луда! Другите си живеят живота, а аз - жертва! Не си луда, а си тревожна и наистина горещо те съветвам да работиш с терапевт онлайн или да потърсиш българин терапевт там, където си. Това е в основата на твоята тревожност. Та ти нямаш социален живот, нямаш контакти, не общуваш. За нас хората това е от изключителна важност! Можеш да установиш такива, Рени, изборът е твой. Забелязвам често, че натрапливите мисли и изобщо тревожността, се увеличават при хора, които, така да се каже, скучаят. Седят сякаш в една тинясала вода, в едно блато. Умът ни си иска своята "храна" и ако нито му я даваме, нито умеем да го владеем, да го подчиняваме смирено (вместо той нас), си измисля интересни "игри". Ето, ти играеш на такава игра със своя ум: Той ти хвърля топката, ти му я връщаш и после всичко отначало, така си го представи. Имаш нужда от общуване с хора, от социални контакти, от движение, от качествена храна. И от психотерапия. Време е да промениш нещо в живота си, затова идват тези "проблеми", Рени! Идват, за да ти дадат нови хоризонти, нова перспектива, разширяване, растеж.
  15. Ines Raycheva

    kristy

    Здравейте, Препоръчвам Ви да прочетете тези теми във форума, към които ще дам линкове по-долу - немалко е писано вече и вярвам, че ще е от полза. Ще можете да се запознаете и с другата гледна точка, тъй като някои са писани от мъже. Тема 1 Тема 2 Тема 3 Тема 4 Има ли пълно възстановяване от порнографията? Зависимост от порнографията Успех!
×