Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Ines Raycheva

Участници
  • Общо Съдържание

    124
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    8

Ines Raycheva last won the day on Октомври 24

Ines Raycheva had the most liked content!

3 Следващи

За Ines Raycheva

  • Ранк
    Новодошъл

Метод за Връзка

  • Website URL
    https://inesraycheva.blogspot.com

Профил Информация

  • Пол
    Жена
  • Интереси
    Психология, Психотерапия, Хипноза и Хипнотерапия, Философия

    Моят ютуб канал:

    https://m.youtube.com/channel/UCJnjnED7hhrmukdr2F1Pl_Q

    Моят блог:

    https://inesraycheva.blogspot.com

Последни Посещения

2016 посещения на профила
  1. Те все към нещо/някого са насочени. И са черешката на тортата на нездрава самооценка, от която понякога плъзва и тревожност... Та чак до тези мисли, които са като своеобразни пипала. Малко споделяш и ми е трудно да отговоря, защото качеството на тези отношения също има значение, макар че най-важното е ти как ги преживяваш, как ги виждаш и поемаш. Всъщност какъв е твоят въпрос/и? Някак ми се струва, че е повече от това:
  2. Разбира се, че ще те зареже, НЕНОРМАЛНО е да имаш проблеми, независимо от какво естество! Трябва да си СЪВЪРШЕНА, след което вече поне имаш шанс за връзка. Да си решила всичките си проблеми - до един, и да имаш перфектен живот - преди това няма как да имаш връзка. А и любовта е, за да ни е хубаво, за какво ни е човек с проблем/проблеми?! Шса обичаме ли или шса мъчим?!? Ирония беше това. В качественото партньорство би следвало да има подкрепа, обич, топлота, приемане. Не да крием проблемите си един от друг, страхувайки се, че Не заслужаваме. Ето ти недоверие отново - "Ще ме зареже, ако разбере за проблема ми!" Ако това е истина, значи за никаква любов не може да става дума. А вероятно е твоя проекция - ти се самобичуваш за трудностите, през които преминаваш, очаквайки, че и другите ще реагират така. Ето ти я черупчицата, за която писах вече. Още няколко въпроса: - Защо смятам, че НЕ заслужавам любов и подкрепа? - Какво мисля, че ще стане, ако другите разберат за моя проблем? - Защо мисля, че е страмно да имам проблеми? - Позволяам ли си понякога да бъда уязвима? Усещаш, че страхът ти е взел превес в момента, а от него има и други пипалца - срам, вина, малоценност, самоподтискане, самобичуване - > автоагресия. Затова ти зададох и въпросите. _______________ Съветвам те да се обърнеш към психотерапевт, защото иначе има да се луташ още време в едни и същи мисли. Тук можем да ти дадем насоки, но имаш потребност от дълбинна, качествена работа, а през форума не можем да ти я осигурим.
  3. От тук написаното, както и от заглавието става ясно, че подхождаш с недоверие. За мен това е основното, което има да се разрешава. Ти си в постоянно стягане и отхвърляне - а да получиш, това идва от Отпускането. Ти не Допускаш до себе си, пазиш се под дебела черупка като охлювче. И съответно това те мъчи. Задай си въпросите: - Какво ще стане, ако оставя черупчицата си и изляза? - Какво ще стане, ако казвам и правя ТОЧНО ТОВА, което искам, без да има значение кой какво, как и дали го приема? - Към кое/какво и кога имам доверие? А към кое/какво и кога, в какви ситуации не? - Кое кара моето доверие се топи? Аз имам ли отговорност за тази динамика? Мога ли да ѝ повлияя? Писала си, че искаш да се оттървеш - да, така функционира света днес, режем части от себе си, тъпчем се с хапчета, пием алкохол или хапваме сладичко, за да се чувстваме добре. "Искам да съм щастлив!" е главна цел. А лошичкото и трудничкото да си ходи форевър. Да, но в нас има МНОГО за обгрижване, за забелязване, не са само щастието, радостта. Писах наскоро един текст, бях много Долу на колелото на живота, което винаги си се върти безспир, в момента на писането му. Кръстих си го "Моята кутийка с болка". Но самото му писане ме Вдигна. Защото приех. Приех това, което е, без борба и съпротива, оставих го да диша - и то си отмина като вълна. Съветвам те да го прочетеш и останеш с него известно време. С това чувство - не, не искам да се отърва. Обичам си и болката. И тя е част от мен! Уважавам я така, както уважавам и любовта си! Стефан ти е написал много хубави думи, много ценни, прочети ги няколко пъти поне, ще откриваш още и още в тях.
  4. Ines Raycheva

    Странна птица

    Е, каква работа ти върши точно това? Все едно родителите да са разочаровани и да ги е срам, че 5-месечното им бебе не може да ходи... Ти си голям човек и си вече родител на самата себе си - и по-точно на онова мъничко хлапе в теб - на малката ти. Можеш да бъдеш търпелив, обичащ, подкрепящ родител - е, паднала си сега, ударила си се, боли те, но това не е повод да наказваш себе си. Нали ти трябва опит, за да се научиш да ходиш, без ежедневно да падаш по нос. ВЕЧЕ знаеш повече за себе си отпреди, бъди благодарна! Всеки човек, който срещаме, всяка ситуация, ни учи, дава ни едно рамо да опознаем себе си! Оттам и света, другите, отношенията ни с тях. Бих препоръчала няколко психотерапевтични срещи, за да поработиш, да усетиш това вътрешно дете, връзката ти със самата теб, ценностите ти, някои от които може още да не си разбрала. Също така да преоткриеш свои хобита - прави неща, които са ти приятни, движи се, разхождай се, танцувай, пей. Имай и време да останеш сама със себе си, приемайки емоциите си, усещанията си, давайки им свободата да бъдат. Няма място за срам и разочарование там - каквото е, нека е, ценно е при ВСИЧКИ положения!
  5. Ines Raycheva

    Странна птица

    Съгласна съм с Донка и Георги. Освен болка, не виждам какво друго могат да акумулират такива отношения. Всъщност ти се дават, за да прегърнеш и заобичаш искрено себе си, цялостта си, която сега не виждаш съвсем. Да се запиташ: "Това ли заслужавам, наистина? Такива отношения ли искам?" Забелязала съм - през своя опит, и през разкази на други хора, че в такива взаимоотношения влизат хора, с илюзорната надежда, че нещо ще се промени и те, давайки и давайки от себе си, ще помогнат на другия да започне да обича по здрав, а не болен начин. Да, но всъщност зад това седи една жертвеност, едно послание за "мачкай ме, прави каквото искаш, стига ми присъствието ти да ме грее като Слънце". Една просия седи. Аз нямам любов и прося от теб! Наистина присъства този модел и аз съм го виждала - И усещала. Не знам дали ще ни послушаш или ще изживееш онова, което сме ти написали - изборът е твой. Но те съветвам наистина да си зададеш искрено въпроса - "Такова отношение ли смятам, че заслужавам?"
  6. Аз бих казала - разбери себе си, преди да очакваш друг да го направи. Фокусът ти е върху другия човек, а всъщност... Имаш да опознаваш себе си. Приеми ситуацията като фенерче, което осветява сенчици в теб, показва ти ги. Там гледай - накъдето свети фенерчето. Казваш, че е студен и безразличен - значи ти всъщност искаш такъв партньор, така ли? Или се надяваш, че ще се промени, на което аз лично не бих разчитала. Защото ти липсва увереност по-скоро. И точно натам свети фенерчето.. Понеже искаш съвет - аз лично бих пуснала, не бих се борила. Да си блъскаш главата в стената, се оказва неплодотворно и в един момент осъзнаваш, че няма разбиване. Не и с блъскане и борба... Има едно банално казване, но пък много смислено - ти правиш 10 крачки, и другият прави 10 крачки, за да се срещнете по средата. Ако някой не направи своите крачки - балансът се разпада, а след това следват доста други разбалансирания... Не твърдя, че когато е трудно, "правилният" ход е да си тръгнем. Но когато тази трудност е обект на справяне само за единия, а другият е неприсъствен, незаинтересован, смисълът се разпада. А и глупави ходове няма. Точно от толкова ходове имаме нужда, колкото докато не се научим как да се отнасяме КЪМ себе си. Ако си искрена, открита, любяща към теб самата, ще си такава и към останалите. И познавайки собствения си вътрешен свят, ще кореспондираш по-успешно и с външния. Заслужаваш човек, който те обича, който също проявява грижа за отношенията ви и това личи - но първо бъди обичаща и грижовна в отношенията си с ТЕБ.
  7. След разговор с психотерапевт, ще имаш по-голяма яснота какво точно се случва. Не ти препоръчвам да бързаш с етикетите, които си лепиш. Това, че наблюдаваш и осъзнаваш поведението си, е ценно. Благодарение на тази ти способност, съм убедена, че ще се справиш качествено с подкрепата на терапевт. В този форум пишат хора, които могат да откликнат на питането ти, сигурна съм, че ще се отзоват.
  8. @Iza-bella, с горния си пост описваш основни елементи от живота на всеки човек с ОКР. Когато започнеш да посещаваш терапевт, който наистина разбира това състояние, ще те поведе в ученето на това как да не се връзваш на мислите си. Те просто ще спрат да имат власт над теб. Отдели възможност за такава терапия, за да можеш да живееш живота си пълноценно! Тук, във форума има теми на хора, преработили ОКР - ето едно такова мнение. Можеш и темата да прочетеш. Ето още един полезен линк.
  9. Чак пък доста сериозно... Симпатично ОКР е! Жълтият кантарион ми се струва, че няма да замести терапията..... Трудно да посещаваш специалист - едва ли - на фона, на това, в което живееш в момента, колко пък да е трудно? Във Варна - Диляна Колева. Тя пише и тук, във форума, може да я попиташ.
  10. Препоръчвам ти психотерапия, защото отплитането от ОКР-то, когато го правиш сам е по-трудно и продължително. Наистина тук, с писане, няма как да те подкрепим в справянето ти качествено. По темата можеш да прочетеш това и това. Можем да ти препоръчаме терапевти, също.
  11. Вярно е, отговорността е колкото негова, толкова и твоя. Терапевтът работи С теб, заедно. А, че няма баланс не бих се съгласила. Според мен всичко е самобалансиращо се, поне в моя живот - но то и убеждението ми е такова, така че нормално. Просто не винаги успяваме да забележим, че всъщност балансът си е там. Не е нужно да е на момента, обаче... Просто в цялата картинка го има, там си е. И понеже тези дни ми е много свойствена темата за женската енергия - струва ми се, че имаш да я пускаш на свобода. Пишеш, че трябва да развиваш, да правиш, да променяш... Това е мъжка енергия. Оставяш ли се и по течението? Оставяш ли се да си автентична пред хората, близки или не - примерно в момента не се чувстваш добре - би ли го показала? Но да е истинско, неподправено, не с цел манипулация, която всички понякога прилагаме. Женската енергия е в животинското, виж поведението на котките. Някоя от тях изглежда ли така, сякаш има нещо да поправя, да променя? Не, те са такива, каквито са, там няма вина, притеснение, усещане за недостатъчност. Другите трябва да са благодарни, че изобщо могат да са около тях! (При кучетата, например, има вина и притеснение или поне като хора, така го разчитаме - спрямо техния език на тялото.) Не става дума да се държим като егоцентрични примадони, стъпващи върху червения килим, а да си вземем хомеопатична доза от това котешко поведение. Та, струва ми се, че имаш нужда да се поотпуснеш и да не мислиш постоянно за "Как Трябва да бъде, пък то не е, значи е грешно". Имаш доверие, пусни го да подиша. Така, както е в момента, нека е. Кажи си: "Добре, приемам това, което е днес, знам, че в някакъв момент ще имам шанса да го разреша. Но днес е така и това има своето място в мен и около мен." Това е тематично.
  12. Ines Raycheva

    Перманентна замаяност

    Светослав, ще ти споделя и аз моя опит с "въртенето на свят". Няколко месеца съм била в това състояние, точно по време и след пика на най-високата си тревожност. И то винаги, докато съм на работа. А аз обичам работата си - преподавам на деца. Отне ми известно време да ми просветне - огромните очаквания, които стоварвам върху себе си, нетърпението ми, желанието ми Всичко да е идеално и да поема Аз цялата отговорност, щото нали трябва да има контрол, всъщност доведоха до... Липса на контрол. До липса на стабилност - "вие ми свят". Тук ще спомена малко за женската енергия, която всички имаме, но при повечето от нас е малко позатисната, непроявяваща се. Та, един от аспектите на женската енергия е да кажеш: "Ще направя каквото мога, но това, което останалите ще вземат, е тяхна отговорност." Да можеш да отвориш длан и да пуснеш. Да направиш това, което наистина желаеш, усещаш за вдъхновяващо, за естествено, а не, което "трябва", което Ти контролиращо мислиш, че някой друг иска и очаква - с други думи, да проявиш себелюбов и себеуважение. И менгемето на собствения ти контрол да отпусне хвата си. Струва ми се, че, както и другите вече са отбелязали, може да не иде реч за смяна на професията - а за твоето "смилане" на онова, което правиш, което очакваш. Може би там е разковничето. Ако пък искаш да я смениш - НИКОГА не е късно за това. Световъртежа е всъщност твой приятел, който ти казва: "Хей, я стой тук, никъде няма да ходиш, виж какво се случва в теб Точно тук и сега!" Аз лично трансформирах убежденията си и това промени моето състояние. За което (но и не само) благодаря на Орлин! Не е била външна промяната. Ако беше само външна, струва ми се, че отново щях да посрещна същия симптом, но през Друго.
  13. Ines Raycheva

    Обида на работното място

    Наистина се радвам, че авторката иска да разбере себе си и прави паралел с детството си. Не разбрах заявката, обаче: съвета/мнението, които очаква спрямо какво/кого да са? ___________________ Обидата се "забива" в теб само, ако я приемеш. В случая изкривяваш една не-обида като такава и я забиваш сама в себе си. Да, отговорността на човека, казал ти я, си е в него, явно не е имал точна преценка, но... Няма как да предвидим всичко. Обичам да давам този пример: Ако вървиш по улицата, усмихваш се и поздравяваш всеки минувач, помисли (или пробвай!) да видиш колко различни реакции ще посрещнеш! Едни ще се зарадват и отвърнат, други не, трети направо ще се обидят, мислейки, че... Им се подиграваш. Дори при директните обиди, тоест, когато човек наистина цели да те "уцели", важи това - дали ще приемеш обидата зависи от теб. Всеки обиждащ всъщност цели да нарани така, както е бил нараняван. Можеш да спреш този цикъл, невзимайки обидата и дори проявявайки състрадание към човека - той може да не го оцени и разбере на момента, но това няма значение. А и е любопитно защо се обиждаме на едни "определения", а на други не. Тук има тясна връзка с детството със сигурност - ако не сме достатъчно еди-какво-си, сякаш не заслужаваме... Обич. Сякаш няма да бъдем обичани, ако не сме достатъчно *това, което родителите ни са искали*. Сякаш ще бъдем отхвърлени. А това е страшно за нас, като социални същества. И се задействат едни животински, несъзнавани програмки, които сякаш ни хвърлят по течението...
  14. Танцуването е развиващо за женската енергия. Ще ти подейства "отблокиращо". Обикновено сме вдървени в танцуването, когато сме неуверени, свити в себе си. Това са просто категории на ума. Струва ми се, че ще мислиш себе си по-любящо без тях. Колелото се върти - развиваш се през целия си живот, крачки напред, после назад... Нормална е тази цикличност. Психотерапията ще даде прекрасни резултати при теб, интелигентна жена си. Убедена съм, че ще си помогнеш качествено!
×