Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Ines Raycheva

Участници
  • Общо Съдържание

    178
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    10

Ines Raycheva last won the day on Юли 4

Ines Raycheva had the most liked content!

4 Следващи

За Ines Raycheva

  • Ранк
    Новодошъл

Метод за Връзка

  • Website URL
    https://inesraycheva.blogspot.com

Профил Информация

  • Пол
    Жена
  • Интереси
    °Холистична терапия
    °Когнитивно-поведенческа терапия
    °Клиент-ориентирана терапия
    °Хипноза и Хипнотерапия
    °Философия

    ° Моят ютуб канал:

    https://m.youtube.com/channel/UCJnjnED7hhrmukdr2F1Pl_Q

    ° Моят блог:

    https://inesraycheva.blogspot.com

Последни Посещения

3692 посещения на профила
  1. Този сайт ползвам и го знам от мои приятели астролзи. Има и един популярен български, който излиза в търсачките - не е добър и прави много грешки.
  2. Ines Raycheva

    (П)Объркан

    Здравей! Да, личи си, че си чувствителен и се фиксираш в проблемите си прекомерно - това ги захранва и вместо решения, имаш още проблеми. Това, което преживяваш е тревожност, за която тук, за радост, е писано и споделяно много. Тревожността винаги идва, когато ни се иска сигурност, а я няма, когато доверието е позабравено и връзката с емоциите е изтъняла... Можеш да прочетеш това и това, освен други теми във форума, които ще ти дадат ценен поглед. Вероятно е да стигнеш до някои отговори - след което можеш да пишеш тук, споделяйки какво повече си разбрал за самия себе си през тях. Успех!
  3. Здравей, @pmm! Слагам тук този клип, който направихме съвместно с няколко човека, преодолели своите тревожни състояния! Клипът е направен с цел да покаже, че е постижимо за всеки човек да се справи с тревожните състояния, през които преминава - чрез самопознание, себелюбов, готовност за работа и качествени промени в начина на мислене, нагласите, оттам и в живота! Успех!
  4. Здравей! Разбира се, че никога не е късно! Проучи и се подготви добре за приемните изпити, защото, до колкото знам, са сериозни. Изобщо цялото обучение е тежко, но това не трябва да те отказва. Добре е да имаш представа в какво се въвличаш - особено като време и финанси, които ще трябва да инвестираш. Ако е "твоето нещо", ако ти е призвание, колкото и да тежи понякога, няма да можеш да си представиш да правиш друго - казвам го от личен опит, макар и в друга сфера. Какво имаш предвид под това? Уточни кое би си заслужавало за теб и какво се крие зад това - какво искаш да постигнеш всъщност през работата си?
  5. Ines Raycheva

    Страх!

    Здравей! Да, това, което описваш са натрапливости, израстъчета от тревожността ти! Аз също ти препоръчвам работа с психотерапевт, груповата също ще ти е много ценна - Орлин Баев води такава всяка сряда от 19ч., можеш да видиш информация тук. Такава работа ще отговори на въпроса ти "Какво да направя, за да преобразувам тревожността и страха в смелост?" Това е процес, който е добре да бъде воден от човек, който разбира какво прави. Да ти опишем техниките тук е друго - може да има само информативен характер. Да, можеш да бъдеш така и цял живот, но аз не вярвам в това - самата ти вече съзнаваш, че минаваш през трансформация, от която се учиш с мъдрост, търпение и най-вече себелюбов. Всеки жив човек изпитва тревожност и стрес, въпросът е вижда ли ги като път за самопознание и учене. Пусни си водени медитации, тази съм направила специално за работа със страха. Добре е да усетиш с тялото си чувството на спокойствие, отпуснатост, доверие - в Живота, в Бог, във Вселенските закони - което резонира с теб. Имайки доверие и нагласа, но и усещане за цялостност, смисленост и подреденост във всяко събитие и среща, напрежението спада постепенно, защото съзнаваш, че вървиш по своя път, препятствията, трудностите и тегобите по който са неизбежни толкова, колкото и любовта, радостта, красотата и хармонията. Дар има във всичко, въпросът е да го разпознаеш!
  6. Желанието за контрол, недоверието, мислите, че ако ти не управляваш, животът се разпада, водят точно до това, което описваш. Да, чувствата наистина следват водовъртежа на мислите. Може би искаш интелектуална яснота, която да създаде усещане за контрол у теб? Вортекс е това - нестихващ водовъртеж. Докато мечтаеш за контрол, ще Си в тези състояния, а това мечтаене всъщност блокира действията ти и е автоагресивно - атака срещу самата теб, която имплицира недостъчност, неумение за справяне. Докато си в този си модел на мислене нямаш ход на действие.
  7. Ines Raycheva

    помощ

    Докато сме фиксирани в постигането на определена цел, често не си даваме сметка всъщност колко много вече сме постигнали, за колко много имаме да сме благодарни. Искаме сега и веднага, а забравяме за собственото си спокойствие и добруване. Щом лекарите, с които си се срещнала са ти обяснили, че трябва да пиеш антипсихотици - послушай ги, помогни на самата себе си. Ти разбираш, че трябва да се погрижиш първо за себе си, преди да можеш да бъдеш грижеща се майка, приятелка, съпруга. Родителите ти и близките ти вероятно не разбират съвсем през какво преминаваш - ако имаш желание и чувстваш, че това ти помага - пиши тук. Ако си спряла да пиеш медикаментите си, свържи се с психиатъра си, обясни му ситуацията - това е важно и неотложно за теб.
  8. Ines Raycheva

    помощ

    Понякога хората, които са наши близки, обичат ни, загрижени са, но никак не умеят да приемат трудностите и проблемите, през които преминаваме - дали от чувство на безсилие, дали от чувство на вина... На колко години си, с усещането съм, че си пълнолетна? Имаш ли възможност да потърсиш психотерапевт, с който да работиш, да говориш със своя психиатър за опцията да те насочи към такъв? С писане тук можем да ти дадем препоръки и предложения, но едва ли качествената и последователна подкрепа, от която имаш нужда. Ти самата усещаш ли разлика, промяна преди и след взимането на медикаменти и каква беше причината / причините да потърсиш психиатър на първо място? Кой пожела това, какво се случи?
  9. Ines Raycheva

    помощ

    В това, което си написала личи много страх - а страхът не се "лекува", тоест приема, и съответно преодолява, с такива компенсации отвън. Да имаш деца и семейство не те прави автоматично щастлива и не-самотна, това е илюзорна мечта. Често онова, което нямаме ни се вижда най-изкушаващо и си представяме, че ако го имаме, изживеем, усетим, ще сме вече цели, осъществени, щастливи. Уви... Това си остава удобно бягство от отговорност и лична работа по проблемите ни и добър шанс за самосъжаление спрямо собствената ни действителност към настоящия момент. Докато бягаш от страха си той винаги ще е зад теб като сянка, която няма да се отлепи и изчезне. Какво те тревожи всъщност - че няма да си като другите хора, които (сякаш всички на света) имат деца? Че ще бъдеш сама и неразбрана? Кое му е непоносимото на това да бъдеш сам всъщност? ________ Искам да обърна внимание на нещо много значимо - децата не са средство за постигане на удовлетворение, нито партньорите са такова. Те резонират с онова, което е в нас - с нашата обич, смелост, с нашия страх и гняв... С нашата душичка, сърце, интелект. Отвън е такова, каквото е и отвътре. "Отвън" е огледалото, в което имаме шанса да се погледнем. Ако не познаваме самите себе си, своите слабости и болки, трудно можем да имаме качествена "спойка" с други хора - последните не могат сами да ни излекуват магически... Само прочети: "Ще, ще, ще..." Вече се върти филма в главата ти с възможно най-драматичните сценарии. Четейки, усещам уплашено и объркано хлапе, което не знае накъде да поеме и за какво да се "хване", за да не потъне. Но спасителната сламка си е в теб, определено не е в "обществото", нито в който и да е Друг! Имаш да се учиш на смелост определено, на това да бъдеш искрена и да умееш да казваш "Не". Ти си смислен човек и без да имаш деца, и без да изпълняваш онова, което някой си би искал от теб. Красив и здравословен избор да имаш дете, е защото го желаеш искрено, защото искаш да отгледаш и обичаш с цялостта си едно човешко същество, а не защото ако Не го направиш, ще останеш сама. __________ Ще споделя нещо кратко, от разговор с човек, с който общувах наскоро, имал тежко детство, в конфликт с родителите си и до ден днешен. Той ми сподели, че майка му му е казала: "Исках да родя, за да има кой да се грижи за мен, когато остарея." Болка и огорчение нанася да си функция и средство на някой друг... Сигурна съм, че имаш много обич да даваш, много топлина и грижа - започни от себе си! Бъди добра майка на самата себе си, преди да имаш дете. Обгрижи се, приеми страховете си като едни от многото пътници в автобуса на своя живот - всеки от тях шарен, различен... и неслучаен... Няма случайни проблеми и тегоби, има учене и растеж благодарение на тях обаче!
  10. Затова има и друга позиция - да учиш мъдро от живота и неговите изпитания, трудности, мъчнотии. Позицията, която заемаш е изключително важна - уча ли се, раста ли, познавам ли себе си по-добре или искам да се оттърва от неприятностите? В тибетската култура например няма думи като "травма", "травматично", те вярват, че страданието има причини и "идва", за да ни учи. Благодарни са и на него, не само на радостта. Ти каква/коя искаш да си? Еднаква с кой? Кой е еднакъв с друг? Всеки носи своята уникалност. Когато приемеш своята и я заобичаш, няма да искаш да си "като другите", повярвай ми. Това е невъзможно, защото е просто една фантазия - не можем да познаваме друг, както себе си, затова винаги си доукрасяваме образа! Само че в момента тази мисъл ти върши точно такава работа - да се самобичуваш. "Ех, защо не съм нормална като другите, а така страдам, писна ми!" Сякаш "другите" живеят без никакви грижи и проблеми. Самосъжалението е перверзна форма на удоволствие, в която нямаме ход на действие. Получила си хубави отговори, можеш да си ги препрочиташ. Успех!
  11. @Emil97, можеш да пишеш на @Орлин Баев тук, във форума. Ето тук можеш да прочетеш негови статии по темата, има много. Вероятно има и други терапевти в София, които могат да работят успешно с ОКР, но аз не познавам лично. Успех!
  12. Това е основното - страх те е. И понеже те е страх, се връзваш на натрапливостите си - получава се порочен кръг. "На страха очите са големи" - тази приказка е неслучайна. Мислил ли си сериозно да започнеш психотерапия? Съветвам те да го направиш. Сам ще ти е много по-трудно да се "отплетеш" от окр-то си, отколкото ако имаш добър водач в процеса! И не, не мисля, че имаш потребност от психиатър, който да ти предпише медикаменти, не е това посоката. Само през форума няма да се получи - чел си вече теми тук на хора с ОКР - това са насоките. Индивидуалната работа е съвсем друго вече, тя изисква живото присъствие както на терапевта, така и твоето, заедно с желанието ти за себепознание, обич и промяна. Страхотно е, че си писал тук, започваш да осъзнаваш потребността си от подкрепа! Разбирам, че си объркан, но "необъркването" идва постепенно с познанието на самия теб, смелостта ти, приемането ти. За да ги има вторите две обаче, наистина е необходимо да се свържеш с тялото, сърцето, душата си, а не да се фокусираш върху контрола на ума си. Успех!
  13. Ines Raycheva

    Помощ

    @Ивет, ако трябва да бъдем откровени, ти получи много съвети. Но не личи да ги отчиташ, да опитваш поне да ги приложиш и после да споделиш тук обратна връзка, за да има движение, действане, а не единствено писане. Даването на още съвети и насоки би било преливане от пусто в празно - следва да опитваш практически кое работи за теб и кое не, да си в преживяване, оттам и ще опознаваш себе си и случващото се в теб. Съветвам те да препрочетеш написаното към теб в темата.
  14. Здравей! Идеята не е да направиш това, от което се страхуваш - защото така или иначе няма да го направиш. Ако натрапливата мисъл е, че искаш да убиеш някого, например, не се очаква от теб да "действаш", а да стигнеш до момента, в който съзнаваш, че действие няма да последва - защото това е просто игра на твоят ум и нищо повече. Разбирам, че се страхуваш. Често в терапията си напомняме, че смелостта не е липса на страх, а е самото действане, стъпването в "тъмното", поглеждането на този страх. За да го приемеш за свой приятел, да му се посмееш дори. В момента си го взела много насериозно и това го храни, помага му да расте и да изглежда като чудовище в очите ти. Дали е такова или пък е малко, симпатично страхче, зависи от теб и уменията, които ще изградиш за "смилането" му - качествено и мъдро. Страхът е голям учител! Натрапливостите не са "гадорийки", които да се чудим как да разкараме, а пипала на тревожността ни, която пък има своите послания - те са различни при всеки - житейски баири, които имаме да преминаваме! Довери се на терапевта си. Ученето на доверие и смиреното приемане - както на всичко онова, което не зависи от нас, така и на подкрепата и помощта от другите, са част от справянето, от научаването и мъдреенето. _____________________ Можеш да чуеш тази водена медитация, която направих точно с идеята за сприятеляване със страха - това е процес, не става от раз. Опитай да се отпуснеш на спокойно за теб място. Успех!
  15. Само прочети какво си писала. Сама избираш да си в ролята на жертва отново и отново - каквото и да ти напишем тук, го приемаш за нападка или вменяване на вина. А дали това не е призмата, през която виждаш света? Правиш ли разлика между отговорност и вина? Ти носиш своята отговорност. Тук никой не те е обвинил. Имаш да променяш базисни убеждения - програмите, през които "оперираш", твоите нагласи към света и към другите хора. Иначе ще продължиш да си жертва, а те - вълци. Никой не може да ти вмени вина, ако я няма в теб. Ако имаш вътрешна "цедка" и умението да си асертивна. Имаш ли ги? Умееш ли да се заявяваш директно и да отстояваш себе си? Имаш много работа по тази ос - автоагресия - Асертивност (здрава агресия) - болна агресия, насочена навън, към другите. Изчерпахме темата - ще се справиш, не с писане тук, а с психотерапия!
×