sun_and_moon

До всички, които писаха по темата ми: Ще се разплача от щастие ! Благодаря! Стигам до етап ,в който ми е толкова приятно да отпусна контрола - ако не нещо не ми се прави- не го правя, стоя и си релаксирам когато ми се отдаде време, прибирам се от тренировка и гледам залеза колкото сърце ми иска, наслаждавам се на моментите, които омаловажах преди. Замислям се как от всички изчетени книги за усъвършенстване, самопомощ и т.н. нищо не действа така рестартиращо както да минеш през страха, да се сблсъкаш със себе си във всяка една ситуация, да видиш до къде можеш да стигнеш в страховете си и в приемането им , да си представиш най-лошо , да го визуализираш и да видиш ,че всичко зависи от теб, през мислите ,че няма смисъл да живееш и това да намериш обратно пътя. Както е казал учителя - Човек не притежава нищо друго, освен опитностите си. И е много прав, защото където и да идем - ние отиваме със себе си. И ако не намираме щастието вътре в себе си, няма да го намерим никъде! Благодаря Ви за всичко , което правите. Има много хора като мен, които нощем прехвърлят страниците на форума и се вдъхновяват от думите и помощта , която оказвате. @ Орлин Баев: уцели ме с една любима песен. Успешен ден на всички Поздрави от Варна, Деси

Здравейте! Преди време открих форума Ви и ми се стори като манна небесна за хора , които имат нужда да дефинират състоянието си и да получат повече информация как да си помогнат. Ето ,че след няколко месеца старание да се справя сама, и аз реших да пиша. Може би , ако го бях направила по-рано щях да пиша с треперещи ръце върху клавиатурата, осъзнавайки ,че признавам състоянието си. Сега не е проблем да го направя. Ще разкажа накратко историята си, надявайки се на обратна връзка Почти на 25 години съм , работя от малка непрестанно, учих, завърших висшето си образование на високи обороти комбинирах всички задачи. Започнах работа , която исках . За четири години ме повишиха четири пъти. Имам приятел , живеем заедно. Основната мисия в живота ми е да помагам на хората около себе си. Това ме кара да се чувствам значима. Занимавам се със спорт активно, обичам да чета книги, интересувам се от йога, астрология и т.н. Накратко - никога не скучая и не оставям мозъка си без активност. Един ден с приятеля ми решихме да "кръшнем" от графиците си и си взехме трева. Изпушихме я и от там всичко тръгна. Докато бяхме под влиянието на тревата доста се изплаших , тъй като се оказа силна (аз и преди съм пушила четири ,пет пъти в годината максимум). На следващия ден се събудихме и всичко беше като на сън - въртеше ми се главата, виждах триизмерно, чувствах ,че правя нещата по default, не можех да ям , гадеше ми се , получих нервна криза(треперене, сърцебиене). Доста се изплаших. Така бях четири/пет дни, докато една сутрин се събудих и всичко беше изчезнало. Живота ми си продължи както обикновено. Това състояние ме изплаши доста . По време на тези дни , които ми беше зле, осъзнах ,че трябва да направя нещо смислено с живота си, да стартирам дейност , в която да съм независима. Започнах да се занимавам с нещо свое, на което отдавах цялото си време и внимание, докато един ден не се случи отново всичко. Бях в приятел на гости (до тогава бях пасивен пушач на цигари) и с него излязохме да изпушим по една цигара, като връщайки се на мен ми се зави свят. Веднага започнах да мисля ,че състоянието ми се връща обратно и той може да е сложил трева в цигарата(той отрече). И така събуждайки се на следващата сутрин всичко започна отначало. От края на януари съм с деперсонализация (имам същите симптоми като гореописаните). Започнах да чета книги, форуми, да правя техники за дишане,НЛП на Орлин Баев, медитация, себеанализи - коя съм аз, каква ми е мисията, кое ме кара да се чувствам добре и зле, анализ на страховете - какви са, имат ли база, как ме карат да се чувствам, арт терапия - рисуване на мандала,дневник на емоциите и т.н. Като по учебник правих всичко, което виждах в интернет като съвети. Уча се на самоувереност и вяра в себе си. Осъзнавам ,че крехкото ми самочувствие е причина до голяма степен да не мога да си повярвам ,че ще се справя, имайки предвид всички усилия , които полагам. Усещането ,че всичко е сън и духа ми е отделен от тялото започна да изчезва. През този период (януари - април) минах през депресивно състояние, тревожност - всичко ме плашеше , но въпреки това започвах да дишам и да се успокоявам и правех нещата както преди. Това , за което се обръщам към вас е - как напълно да изляза от всичко това - приела съм го като добър опит, радвам се ,че ми се случи, защото сега ценя нещата и хората около себе си, уча се да живея с по-малко и да търся щастието вътре в себе си, да си давам време за почивка и нищо правене. Въпреки това, се чувствам все едно живота ми е забил шамар и все още се опитвам да се съвзема и се чувствам сякаш всичко е сън и търся смисъла.. Някак съзнанието ми не може още да приеме ,че е време да изляза от този филм.. P.S. Смятам,че е проблем и това, че непрестанно връщам лентата назад и мисля за това, което се случи, което от своя страна ме държи в познатото състояние на откъснатост от "тук" и "сега". Може би несъзнателно се приемам като жертва на обстоятелствата. Отворена съм за всякакви съвети