Unabhängigkeit

Влизам за последно в този форум като сърдечно ще помоля администраторите да не изтриват , респективно променят това, което ще напиша. Мисля , че Х беше казал, че прихиатрията в България е тъжна история. Аз ще кажа, не психиатрията като наука, а ПСИХИАТРИТЕ са тъжна история. Моята предистория може да я прочетете в постовете ми, не се срамувам. Ходих при уж двамата националини консултанти. Първият не ме прати на психотерапия  и проблемът ми вместо отдавна да се реши, той се задълбочи . Вториятт е абсолютен ненорманик, защото заради една забързана реч, която я има и майка ми , а за 50 години не знае какво е психиатричен проблем, ми постави БАР. След като говори с майка ми по телефона последва, ама то и вие имате забързана реч. Остави ме да си тръгна ревяща от кабинета му, защото в очите ми каза, заради забързаната ти реч според мен имаш БАР. Това минава всички етични норми, да оставиш едно младо момиче да си тръгне с идеята , че по-добре да се самоубие отколкото да живее живот пълен с мании и депресии. Да попиташ едно 24 годишно момиче, при положение , че си на 60 години и можеш да си й баща, какво обичаш в секса, кое ти доставя удоволствие, колко често правиш секс. И когато го попитах защо, защото те с БАР са половоактивни. Когато му казах , че една година не съм правила секс , да ми каже , е пии си конвулекса, че все пак може да отключиш, но това няма да е свързано с лекарствата. Много съжалявам, но след това отидох на 2ри психиатър, който ми каза , че БАР е наследствено и е доказано и не може, понеже имаш забързана реч да те изкарат биполярен. У е пълна свиня, животно, което за една нощ разби работата , което с моята хипнотерапевтка Димитрина свършихме за 3 хипнози. Не мога да ви опиша как се чувствах, исках просто да умра, да ми вземе Господ душата, защото аз , отивайки в кабинета му се бях самодиагностицирала с преддормална фаза на шизофрения....
Аз осъзнах , че след като никога не съм вземала трева, наркотици и не съм фамилно обременена, няма да полудея, ще се преборя с тревожността, но просто исках да изразя колко гневна съм, зАДЕТО за един ден, тоя ми докара 4 бели косъма и кръвно от притеснение 160/90 при положение, че моето е 90/60. Искам поименно да благодаря:
1 на Орлин, че постоянно ми обясняваше, как всичко ще изтече през канала на моята невроза, въпреки хилядите ми тъпи въпроси
2 на д-р Първанов, за това, че го молех да ме приеме в плевенската психиатрия , че сигурно ще полудея и над 1000 пъти се включи на хилядите въпроси шизофреничка ли съм
3 на Георги, че ми обясни над 100 пъти , че ми нямам нищо и ми даваше полезни и на достъпен език съвети
4 на Александър и другите , които се включиха и от своя опит споделиха как да реагирам и какво да правя
Хора, вие сте чудесни, всички ! Бъдете здрави и продължавайте да помагате на хората , които са тревожни , да осъзнаят проблема си и да скъсат, метафорично веригите , които са ги оковали, защото , което човек е тревожен попада в собствения си капан. Бъдете здрави, винаги ще ви нося в сърцето си, като ангелите , които помогнаха за моя оздравителен процес !

Явно обичаш народът да се върти около хистеричния ти "сфинктер", засмукващ внимание към теб "горкана"... Не те познавам лично, но се надявам да си преобладаващо обсесивна и по-малко хистерична (по-лесно се работи). За това ще говорите с терапевта ти. Аз също ти благодаря за липсата на влагане на интелект и скачането към нагодени заключения. Все пак днес е ден за прошка. Прощавам, прости. 
Надявам се, все пак се опитваш да задействаш когнитивния си капацитет, за да проследиш написаното отвъд хистеричната си натрапливост. Шанс за развитие на психоза има при всеки от 8-тте милиарда земни жители. Това, че има такъв шанс обаче, няма нищо общо с натрапливото страхуване от това, а с генетични фактори, изразяващи лична съдба. 
Самосъжаляваш се... Такова самосъжаление, е горд израз на липса на доверие в живота, себе си, съдбата, Бога... В психотерапията няма да се успокоявате, задоволяващо поддържайки его гордостта, а ще се учите на разбиране, интензивно образно скачане право в ядрото на страхуваното с треперене на макс, смирено доверявайки се отвъд невротичния контрол, ще визуализирате, медитирате. Постепенно идва успокояване, но не "транквилантно" замазващо, а обучително - преобразуващо те до смел, обичащ, по-широк като душа човек! 
Пожелавам ти не гордо самосъжалителен рев, а смирено учене! Защото психотерапията е не толкова лечение, колкото преобразуващ, акордиращ с пулса на Бога, учебен процес! 
 

Всеки терапевт работи по своя методика, има специфика не само в методологията, но и в цялостния си подход, въпреки общите преминати школи. Намесата на терапевти извън терапевичната диада (ти и терапевтът ти), рядко е добра идея, когато провежданата терапия е качествена. А с Димитрина Митрева съм сигурен, че е. Много баби, детето хилаво, гласи народната метафора... Ако двете имате уговорка в междините между сесиите да общувате по някакъв начин (телефон, мейл...), чудесно. Ако нямате, важи народната поговорка, част от която ние бихме станали ... Имаш 4 страници изписани по темата - тук не правим терапия, а даваме общи насоки. В твоя случай това, което работи, е живата терапия - разчитай на нея - това е!

Дори и ако го мислиш, връзка между мисленето и разболяването няма. Има обаче между това дали да живееш силно и красиво, или да подскачаш като невротична пуканка... И ние те обичаме и ти благодарим за красивата душа, която споделяш с нас! 

Е, стига де! Това са си най-обикновени натрапливи мисли и образи.

Не само, че не са опасни, но ти казват много за базисните вярвания зад тях. А тези вярвания са част от характера ти, по който имаш да работиш и надявам се, го правиш. Вярвания и автоматични процеси като "Твърде важно ми е какво ще кажат хората за мен", "Неуверена съм --> завиждам", "Не си вярвам --> натрапливо предъвквам" и т.н. Доколкото знам, работиш с терапевт. Довери се, следвай процеса, участвай активно в терапията. Продължава толкова, колкото на теб ти е нужно. Терапевтката ти помага да си помогнеш, но не може, а и не трябва да върши твоя процес и твоята работа. При положение, че ходиш на психотерапия, писането тук единствено те разпилява и отклонява. Следвай методите и подхода на колежката!  

Влизам за последно в този форум като сърдечно ще помоля администраторите да не изтриват , респективно променят това, което ще напиша. Мисля , че Х беше казал, че прихиатрията в България е тъжна история. Аз ще кажа, не психиатрията като наука, а ПСИХИАТРИТЕ са тъжна история. Моята предистория може да я прочетете в постовете ми, не се срамувам. Ходих при уж двамата националини консултанти. Първият не ме прати на психотерапия  и проблемът ми вместо отдавна да се реши, той се задълбочи . Вториятт е абсолютен ненорманик, защото заради една забързана реч, която я има и майка ми , а за 50 години не знае какво е психиатричен проблем, ми постави БАР. След като говори с майка ми по телефона последва, ама то и вие имате забързана реч. Остави ме да си тръгна ревяща от кабинета му, защото в очите ми каза, заради забързаната ти реч според мен имаш БАР. Това минава всички етични норми, да оставиш едно младо момиче да си тръгне с идеята , че по-добре да се самоубие отколкото да живее живот пълен с мании и депресии. Да попиташ едно 24 годишно момиче, при положение , че си на 60 години и можеш да си й баща, какво обичаш в секса, кое ти доставя удоволствие, колко често правиш секс. И когато го попитах защо, защото те с БАР са половоактивни. Когато му казах , че една година не съм правила секс , да ми каже , е пии си конвулекса, че все пак може да отключиш, но това няма да е свързано с лекарствата. Много съжалявам, но след това отидох на 2ри психиатър, който ми каза , че БАР е наследствено и е доказано и не може, понеже имаш забързана реч да те изкарат биполярен. У е пълна свиня, животно, което за една нощ разби работата , което с моята хипнотерапевтка Димитрина свършихме за 3 хипнози. Не мога да ви опиша как се чувствах, исках просто да умра, да ми вземе Господ душата, защото аз , отивайки в кабинета му се бях самодиагностицирала с преддормална фаза на шизофрения....
Аз осъзнах , че след като никога не съм вземала трева, наркотици и не съм фамилно обременена, няма да полудея, ще се преборя с тревожността, но просто исках да изразя колко гневна съм, зАДЕТО за един ден, тоя ми докара 4 бели косъма и кръвно от притеснение 160/90 при положение, че моето е 90/60. Искам поименно да благодаря:
1 на Орлин, че постоянно ми обясняваше, как всичко ще изтече през канала на моята невроза, въпреки хилядите ми тъпи въпроси
2 на д-р Първанов, за това, че го молех да ме приеме в плевенската психиатрия , че сигурно ще полудея и над 1000 пъти се включи на хилядите въпроси шизофреничка ли съм
3 на Георги, че ми обясни над 100 пъти , че ми нямам нищо и ми даваше полезни и на достъпен език съвети
4 на Александър и другите , които се включиха и от своя опит споделиха как да реагирам и какво да правя
Хора, вие сте чудесни, всички ! Бъдете здрави и продължавайте да помагате на хората , които са тревожни , да осъзнаят проблема си и да скъсат, метафорично веригите , които са ги оковали, защото , което човек е тревожен попада в собствения си капан. Бъдете здрави, винаги ще ви нося в сърцето си, като ангелите , които помогнаха за моя оздравителен процес !

Не, нямаше да полудееш.Просто нямаше да си вземеш изпита.

Влизам за последно в този форум като сърдечно ще помоля администраторите да не изтриват , респективно променят това, което ще напиша. Мисля , че Х беше казал, че прихиатрията в България е тъжна история. Аз ще кажа, не психиатрията като наука, а ПСИХИАТРИТЕ са тъжна история. Моята предистория може да я прочетете в постовете ми, не се срамувам. Ходих при уж двамата националини консултанти. Първият не ме прати на психотерапия  и проблемът ми вместо отдавна да се реши, той се задълбочи . Вториятт е абсолютен ненорманик, защото заради една забързана реч, която я има и майка ми , а за 50 години не знае какво е психиатричен проблем, ми постави БАР. След като говори с майка ми по телефона последва, ама то и вие имате забързана реч. Остави ме да си тръгна ревяща от кабинета му, защото в очите ми каза, заради забързаната ти реч според мен имаш БАР. Това минава всички етични норми, да оставиш едно младо момиче да си тръгне с идеята , че по-добре да се самоубие отколкото да живее живот пълен с мании и депресии. Да попиташ едно 24 годишно момиче, при положение , че си на 60 години и можеш да си й баща, какво обичаш в секса, кое ти доставя удоволствие, колко често правиш секс. И когато го попитах защо, защото те с БАР са половоактивни. Когато му казах , че една година не съм правила секс , да ми каже , е пии си конвулекса, че все пак може да отключиш, но това няма да е свързано с лекарствата. Много съжалявам, но след това отидох на 2ри психиатър, който ми каза , че БАР е наследствено и е доказано и не може, понеже имаш забързана реч да те изкарат биполярен. У е пълна свиня, животно, което за една нощ разби работата , което с моята хипнотерапевтка Димитрина свършихме за 3 хипнози. Не мога да ви опиша как се чувствах, исках просто да умра, да ми вземе Господ душата, защото аз , отивайки в кабинета му се бях самодиагностицирала с преддормална фаза на шизофрения....
Аз осъзнах , че след като никога не съм вземала трева, наркотици и не съм фамилно обременена, няма да полудея, ще се преборя с тревожността, но просто исках да изразя колко гневна съм, зАДЕТО за един ден, тоя ми докара 4 бели косъма и кръвно от притеснение 160/90 при положение, че моето е 90/60. Искам поименно да благодаря:
1 на Орлин, че постоянно ми обясняваше, как всичко ще изтече през канала на моята невроза, въпреки хилядите ми тъпи въпроси
2 на д-р Първанов, за това, че го молех да ме приеме в плевенската психиатрия , че сигурно ще полудея и над 1000 пъти се включи на хилядите въпроси шизофреничка ли съм
3 на Георги, че ми обясни над 100 пъти , че ми нямам нищо и ми даваше полезни и на достъпен език съвети
4 на Александър и другите , които се включиха и от своя опит споделиха как да реагирам и какво да правя
Хора, вие сте чудесни, всички ! Бъдете здрави и продължавайте да помагате на хората , които са тревожни , да осъзнаят проблема си и да скъсат, метафорично веригите , които са ги оковали, защото , което човек е тревожен попада в собствения си капан. Бъдете здрави, винаги ще ви нося в сърцето си, като ангелите , които помогнаха за моя оздравителен процес !

Здравей! Мнението ти е хубаво, казва много. Реално изразява професионалните изкривявания, през които веднага се тръшва диагноза, при това тежка, напълно неоснователно и ятрогенно (тоест психически зловредно - това, което си преживяла) и липсата на умения за ефективна психотерапия... Да, когато се разчита основно на хапчетата, усилието да изучиш няколко школи, няколко хиляди техники, да опознаеш самия себе си цялостно, за да можеш да водиш хората до там, докъдетосамият ти си стигнал - това става излишно. Прекалено е трудно, а изписването на химия така просто... 
Вече знаеш, че имаш да решаваш един нищо и никакъв страх. Просто продължи с Димитрина и скоро ще се радваш на живота си!
п.п.: промених имената на спосменаваните лекари с Х и У. Имам едно правило: за колегите или добро, или нищо. 
С уважение и сърдечност, Орлин

Аз съм сигурен, че най-простия вариант някой да се справи с натрапливостите (говоря от личен опит) е човек да бъде много зает. Опитай се да работиш 8 часа на ден, да ходиш на лекции (или да запишеш някакви курсове) и по-този начин мозъкът ти ще си измени фокуса. Това върху което най-много се фокусираме се разширява. Затова те съветвам като човек който иска да ти помогне, да не се оставяш в пасивно състояние след като това само влошава нещата. Самото фиксиране в "ОКР" или "натрапливостите" им дава сила и така няма да станат по-добре. Отделно ще се запознаеш с много хора и в самите разговори ще се чудиш.. "как съм мислила за това ОКР до сега.."
Психотерапията е задължителна поради това, че реакцията ти към стреса е плаха и просто все още не можеш да го овладяваш съзнателно. И нещо много важно, което мога да спомена е че дори и най-смелият човек изпитва страх и трепери но той действа!

Добро решение . Нали това каза всъщност и д-р Първанов , трябва няколко часа контакт със специалист . А иначе за паметта най важно е спокойствието . Ти допускаш тревогата в себе си , с което нарушаваш  контакта със спомените .
Защо се държиш като малко дете . Защо вярваш на неща които не можеш да потвърдиш с опит. Когато връщаш лентата на зад , виждаш случките по нов начин , не като преди . А отпечатъка на спомена зависи от тогавашното внимание , на къде е насочено .В спомена има много периферни факти които не отговарят на действителното , изкривени са .Друго е че зависи как търсиш в спомена . С образ , с чувство ? От начина зависи резултата .

Никой в сайта не може да ти отвори на въпросите.Аз съм психиатър и ти казвам,че за да ти отговоря на тези въпроси ми трябва поен 2- 3 часа разговор с теб.
Това е.

Тук сте 100% права, откакто следя темата пак започнах да имам известни натрапливости и като съм сама да се плаша , че ще полудея. Но след това си казвам , НЯМА да стане , момиче, стегни се и се успокоявам. 

Госпожо Колева , съгласна съм с Вас, че не съм напълно излекувана , но все пак дадох само положителни насоки на Моноти. Освен това, наистина отстрани е лесно да се каже “ Намери си терапевт, не виси във форума. Но наистина е много трудно да намериш точен човек, особено като си попадал и на некадърни психолози , и на психиатри. А защо влиза тя, може би по същата причина като и аз- цъка й известие в gmail . Monoty , дай си фейсбука на лично съобщение и ако имаш въпроси бих ти писала там, но с уговорката , че няма да ме наплашваш да се филмираме и двете. Още съм крехка на тази тема 

Благодаря,на всички които се включват в моята тема с цел да ми помогнат!Аз знам,че имам Окр,но когато ме хване силно тревожност си мисля да не би да е нещо друго,знам също че без психотерапия няма да се справя,но в момента наистина немога да си го позволя надявам се в скоро време да имам тази възможност защото на няколко пъти започвам терапия и я прекъсвам точно защото нямам финансова възможност.

Точно, защото натрапливостите са особен вид "мозъчен паразит", колкото повече се взираш в тях /не дай си Боже да ги анализираш / толкова повече ги размножаваш и разнообразяваш. А в темите от този вид пишещият прави точно това. А ние ставаме все по- безсилни, защото през чат нищо не можем да направим. Затова спираме. Но човекът, под влияние на лъжливите си мисли, остава с усещане за неразбиране и безпомощност. Което го кара да рови в нета все повече, с което се закача за различни информации, които все повече хранят натрапливостите му. Да се сложи стоп става все по-трудно трудно. Затова без външна адекватна помощ, за справяне, ми е трудно да говоря, Познавайки много добре спецификата на психологична механизъм.

Точно това усложнява състоянието, не случайно тук спряхме да и отговаряме. Това е разликата в информираността на специалиста, който знае къде как да насочи и човек, който иска да помогне, но не знае спецификата на състоянието. Става обратен ефект.

Здравей,Unabhängigkeit!Знам за твоя страх,чела съм ти постовете! Много ти благодаря,за всичко което си ми написала и за съветите които ми даваш.Само човек който го е преживял или преживява може да разбере как се чувствам.Възхищавам ти се че се справяш с проблема,а от по малко време си в това състояние от мен.

Чао, Моноти!

Браво, вече голяма част от теб съзнава филма, в който се въртиш и все по-лесно ще успяваш да се вадиш от него, чувствайки илюзорността му.Тази работа ще те промени завинаги в пълна със сърцато доверие в Живота жена!
А за книгите на руски - да, който не го чете, просто губи, факт!

Ako се подлагаме, сме пасивни, а някой ни се надлага - настройката е същата, сякаш чакаме хапчето да ни се надложи - слабо отношение е. А флуанксолът нито е лек, нито е транквилант. Да, понякога няма как без, но не задълго... Хипнотерапията е чудесен инструмент - това, че си намерила своя човек и ти действа добре, е прекрасно. Казвам само, че за да си още по-ефективна в справянето си, отношението е добре да е хоризонтално, а не вертикално, Не се подлагаш, а съзнателно кооперираш и работиш, като терапевтът е просто фасилитатор, партньор в разширяването на съзнанието ти и научаване на уроците, вече дадени ти от живота чрез преживяваното. Ако някой ни се надлага, а ние се подлагаме, си оставаме в разбирането а малки жертви, на които нещо външно и лошо им се случва и за това търсим механично успокоение с хапчета и психичен ксанакс във вид на хипноза. Не, повече е не само хипнозата, но и психотерапията!
Иначе, чудесно мнение - благодаря за споделеното!

Здравей, 
Скриваш ми шапката!   Мисля, че си предизвикателство за всеки терапевт! Не случайно болестта ти е толкова изобретателна - тя ти е равностоен партньор! Изобщо не се шегувам - умът ти би полетял, ако не се чувстваше като затворник. Копнеж по независимост, който не знае как да се осъществи, без да нарани тези, които обича. Сериозен конфликт на лоялност.
Слава Богу, това фино чувство за хумор издава здравата част от теб (засмях се поне 7-8 пъти, докато четях постовете ти). И като че ли казва, че болната част е само маска, която ще се разпадне, след като е изпълнила ролята си и е предала посланието си на някой, който може да го чуе. Какво друго да ти пожелая, освен успех  

Защото имаш 43 поста с едни и същи въпроси и ние ти отговаряме едно и също.
Без психотерапия ще си бъдеш  с тези страхове цял живот.Това е.
Нищо повече никой няма да ти отговори, не сме папагали все пак.

Момче, ако имам и най-малкото съмнение в тава, веднага ще ти кажа, за да започнеш навреме медикаментозно лечение и се излекуваш.