exc12

Когато прочетох това ми стана наистина смешно и за пореден път разбирам колко абсурдно мисля.

От както създадох темата мина време и мисля, че доста се подобрих. Взех да си лягам по-рано в резултат на което съня ми се подобри значително ,тревожноста напоследък я няма почти през целия ден или е значително по-ниска от преди. Като се появи си казвам, че това е просто тревожност и се фокусирам върху нещо друго. Мисля ,че това е правилния начин? Но остават едни мисли, симптоми и колебания в мен които все още ме безпокоят. Например като слушам музика ставам някак си по енергичен и мисълта ,че имам БАР се връща. Онези мисли с друг глас са рядкост появяват се като си мисля ,че имам шизофрения и като някак си загубя доверие в себе си. Имам лека дереализация понякога. Тези неща ги отдавам на все още силния стрес от тревожноста която ме беше завладяла. Възможно ли е да е така или се кассае за нещо друго? Благодаря!

Благодаря на всички които писахте по темата ми! Само от написаното се чувствам много по добре и мисля ,че ще мога да се справя сам.

Мисля ,че осъзнавам нелогичните си страхове ,но ми е трудно да изляза от този омагьосан кръг в който се намирам. Може ли д-р Първанов или някой друг психотерапевт да даде мнение по темата?

Здравейте, на 20 години съм. Прочел съм много теми и мнения в този форум както и в нета. Моя проблем започна преди около 5 години с паник атака и последващи по малки паник атаки които преодолях по някакъв начин. След няколко месеца почнах работа която ми донесе доста стрес. Който се преобразува в постоянна трвожност, а до преди седмица бях в чужбина където за мен беше пълен ад. Всеки ден си мислех ,че полудявам ,че имам БАР или шизофрения(което незнам дали не е така). Докато бях там четях постоянно за тези заболявания и за симптомите. По едно време започнах да си внушавам ,че имам някакви зрителни илюзии ,защото това беше един от симптомите които бях прочел. Също така забелязвам и промени в настроението си. Това беше сериозен стрес за мен който доведе до още по-силно безпокойство и паники. Когато се върнах в България нещата се пооправиха. Но натрапчивите мисли , тревожността останаха. Както и още един симптом на психоза се появи тази вечер. Все едно мисълта ми не беше с моя глас. Отдавна обмислям да отида на психиатър ,но страха хората да не ме помислят за луд както и от страшната диагноза която може би ще ми каже ме спират постоянно.Моля ви кажете ми това шизофрения/БАР ли е или нещо друго?