Jump to content
Порталът към съзнателен живот

girlfromhell

Участници
  • Общо Съдържание

    7
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

The recent visitors block is disabled and is not being shown to other users.

girlfromhell's Achievements

  1. Благодаря на всички, който ми отделихте от времето си! Продължавам напред и може би ще е хубаво колкото и да нямам време да посетя психотерапевт в офис. Отново БЛАГОДАРЯ за съветите!
  2. Да, знам. Затова съм тук, защото нямам техническото време да се срещна с психотерапевт.. за съжаление. да, това го знам ...но някак си не мога да го приложа на практика. Винаги съм се възхищавала на хората, който приемат стоически негативизма в живота си. Искам и аз така, но немога. Както казах моето настроение зависи от действията на Х. Тъпо, но факт. А за притчата- знам я.. опитвам се да я приложа, но някак си не успявам, може би защото аз вече съм приела ''подаръка'' и вече е късно да го върна. Както разказах още, когато ви въвеждах в моя проблем- много много отдавна трябваше да прекратя контакт с този човек, ама аз нали всички да са доволни ще ходя да го виждам....
  3. ... не, не искам да се нагаждам, въпреки че сега в тази дискусия се сещам колко пъти съм го правила и колко грешни сигнали съм дала на лицето Х. Колко пъти съм казвала не, но в крайна сметка е било да и е ставало точно това, което той иска. Колко пъти уж за да не го нараня съм му угаждала ..... ммм да .. май започвам да поглеждам обективно ситуацията. БЛАГОДАРЯ!
  4. Ето това прекрасно го осъзнавам, но някак си не виждам как може да бъда такава. Имам в предвид, че аз искам да се уважавам и обичам, но това води точно до това да съм сама и да не успявам да открия ''стойностен'' човек, отговарящ на нуждите ми. Точно по тази причина аз ''смъквам летвата'' и от този факт не се чувствам добре. Тоест правя компромиси със себе си и се променям, за да може да имам нещо, което не е чак толкова добро, но все пак е НЕЩО.. В същност писах тук, защото аз сама не мога да разтълкувам поведението на господина. От това се тормозя и изпадам в лошо настроение, което се отразява на целия ми живот и не е добре за мен. Аз разбирам, че в момента получавам насоки за мен самата - Благодаря, за което! Както казахме и преди, той е на заден план, но някак си моето настроение зависи от неговите действия, за това ми се искаше да знам какво мисли/ чувства той, за да може аз да се отърва от натрапчивата мисъл за него, която и в същност е причината за моето безпокойство. Ясно разбрах, че не гледаме него в момента, а мен самата, което е хубаво, но всеки един ред написан тук мен ме връща пак към неговата личност и се хвърлям в размисли, ама защо така? Май по скоро въпроса е как да го забравя и в последствие, когато ме потърси да не изпитвам чувство за вина, затова че съм го забравила/ наранила. Казвам наранила, защото когато ме потърси отново, а аз му откажа среща знам, че няма да се почуства добре, може и аз също ..
  5. Благодаря за отговора, не искам грам да оспорвам написаното, не съм тук за това. Но за да имам ''себелюбов'' и да правя нещата така както трябва не съм фактор само аз. Фактор е града, в който живея, местоработата, живота ми (по точно грешките в живота ми) до сега, финансова гледна точка, социалност и др. За да ги променя тези фактори трябва една доста драстична промяна, на която не съм готова! А и не мисля, че на този етап трябва да го направя. Предполагам сега ще кажете, че имам много грешки и много неща който трябва да променя в мисленето си и ще сте прави, за което. На сърцето не се заповядва, за огромно съжаление.. явно съм се влюбила в този господин. Както казах опитах се да разговарям с него, но не успешно. Надявах се, че сега като не е тук и не се виждаме ще го забравя и ще продължа напред, защото определено случващо се между нас не е никак ама никак ок ( аз дори не знам какви сме си), на моменти се чувствам използвана, на моменти се чувствам желана. Знам само, че не се случват както очаквах, тоест сега когато не се виждаме вместо да ми ''мине'' аз ставам все по-зле и потъвам все повече.
  6. Здравейте мили хора! Доста въпроси имате, разбираемо.. започвам с първия: аз съм на 26год. и не знам какво искам от тези взаимоотношения. Тоест знам, но ме е страх да не бъда наранена, отритната, и осмяна. За това не ги показвам. Загрижена съм за него, проявявам уважение и разбиране, но до там. Не, не сме правили секс всяка вечер. Излизахме просто по заведения. Правихме секс 1 единствена вечер, както съм описала за ''неизбежното'' . Тук става на въпрос за секса. Той не пише тук, защото тези неща ги коментира с негови приятели и понякога с мен. А аз не мога да споделя с приятелките си, понеже те не го одобряват. А ние не сме толкова добри, че да разберем какво мисли. В същност аз предполагам какво мисли, но няма да го кажа, поради простата причина, че търся професионален съвет, защото наистина изпадам в емоционални сривове и това не ми харесва. Да, права сте.. не съм особенно сигурна искам ли връзка, но знам че този човек ми липсва. И се опитвам да го ''заменя'', но не е същото. Тук ще е много дълго за обяснение какъв мъж искам. Аз в мойте представи за идеална връзка съм си изградила представа, нека я запазя за себе си. Подкрепа, развитие на тези отношения, любов, разбирателство и приятелство. Ценена- отчасти, уважавана- отчасти, и аз за него каква съм (ако правилно съм разбрала въпроса) - това се чудя и аз. Извън отношенията ми с този човек, наскоро приключих изключително тежка за мен връзка, може би за това и бях привлечена от такъв тип мъж. Не се чувствам добре, не се чувствам желана, самотно ми е. Разбира се това не означава, че трябва да се хвърлям на първия срещнат, но определено има много черти в него, който ме привличат. Не се чувствам женственна, защото забелязвам една много пагубна тенденция напоследък : котират се силиконовите, напудрени, нагримирани момичета, с изкуствени коси и нокти. Аз не съм такава, НЕ ИСКАМ И ДА БЪДА! Но ми става тъжно когато съм в мъжка компания и виждам, че точно такъв тип се харесва на мъжете. В такъв момент започвам да си мисля, че аз съм сбъркана....
  7. Здравейте, съвсем случайно попаднах тук, но напоследък съм изпаднала в такава емоционална дупка, че вече не знам какво да правя ( щом съм стигнала да споделям във форум, значи съм на дъното) .. и така да ви разкажа моята история, пък ако някой намери съвет за мен ще съм благодарна... преди около 2 месеца си харесах една вещ, която исках да си купя, но собственика и в последния момент се отказа от продажбата, а аз много я исках .. и така, за да получа заветния предмет започнах да излизам с него.. всяка вечер до получаването на въпросния предмет... Получих го! .. и до там трябваше да прекратя срещите с продавача който е от мъжки пол, но точно в деня на сделката или по точно след приключването 'и той ми казва ''Обаждай ми се, да се виждаме'', зададох му въпроса ''защо'' ? ( защо трябва да те виждам след като аз вече имам това, което искам).. неговия отговор беше - НЕ ЗНАМ.. е как така не знаеш?! .. Прибрах се щастлива, че си имам каквото искам и вечерта .. изведнъж съобщение от ''продавача'', дава ми пълно обяснение къде се намира и какво прави ( на купон с приятели, ама виждаш ли било му скучно и искаше да отида). Ама какво да правя аз там... аз не го познавам! И след няколко молби и телефонни разговори, все пак отидох .. (да ме пита човек за какво!), но приех настоятелноста му като ''аз те харесвам и искам да продължим да се виждаме'', дори за да съм сигурна, че не греша му казах че отивам само заради 1 конкретен човек.. то е ясно че е той. До тук добре. Отивам аз там да го видя, прави ми място до него, цяла вечер обесняваше, че има нещо по между ни, прегръща ме, търси ми вниманието, прави се, че ревнува когато някой се заговори с мен .. И понеже бях с кола, бях решила да не пия (само да се отбия за малко), но той започна доста настоятелно да ми налива в чашата и да ми дава наздравици и стана така, че изпих прекалено много, за да се кача в колата да шофирам .. и съответно останах там. След купона си легнахме да спим (нищо повече). На сутринта бях на работа, за това станах преди него .. опитах се да го събудя, за да му кажа най- малкото довиждане, но не успях и си тръгнах, мислейки си, че това е някакъв инцидентен случай и че повече няма да се видим. Да ама не ... продължихме със срещите, дори когато съм му отказвала да излезем е идвал пред блока, само за да ме види (дори и за 5мин.).. е никога не са били 5 мин., но въпроса е в това, че иска да се видим макар и да не е на кафе.. искам да отбележа, че почти никога не е сам, тоест винаги е с някой приятел (е точно това ме обърква) .. До една прекрасна вечер, в която решихме да ходим на дискотека ... там той (уж) си хареса едно момиче, помогнах му да се запознаят (НАЛИ СМЕ СИ САМО ПРИЯТЕЛИ, нямам право да ревнувам), танцуваха там какво правиха не ги знам.. и изведнъж идва при мен и както си танцуваме и той тръгна да ме целува .. отдадох го на алкохола и се направих, че нищо не е станало.. после той ме помоли да пиша на въпросното момиче от дискотеката и аз естествено го направих (нали сме само приятели).. уредих им да се видят, но тя не успяла да отиде... и така аз си и пиша на нея от негово име, той ми обеснява колко е влюбен в нея, а в същото време на мен казва, че ме обича, че има нужда от мен, че му липсвам и т.н. и т.н. банални фразички. Доста често пуска шеги на тема секс, което също ме обърква( та нали сме САМО ПРИЯТЕЛИ). Опитах се веднъж да разговарям с него, за да разбера в същност ние какви сме си и каква очаква от мен, но той така умело завъртя нещата и едва ли не каза, че само аз имам някакви симпатии към него. Стана ми гадно и за да избегна повече такива неловки ситуации му казах, че това е последния път, в който ми вижда очите и да запомни въпросната вечер.. Естественно не стана така .. продължихме да излизаме, продължихме с ''игричките'' от сорта ''тя е моя'' за пред хората, а за пред нас самите- НИЕ СМЕ САМО ПРИЯТЕЛИ! И така до една прекрасна пиянска вечер, в коята вече се случи неизбежното ... много съжалявам, за което, но фактите са на лице- станалото - станало! Малко след това той замина при родителите си в чужбина.. чувахме се всеки ден (като аз нито един път не съм го потърсила първа, продължавам си по старо му, само той да ме търси), до преди няколко дни когато спря да ми се обажда ... и преди 2 вечери ме изненада като ми се обади и ми каза, че се е прибрал и че иска да се видим. Обаче на мен хич не ми беше добре ( много ми липсваше този 1 месец през който го нямаше, много ми беше тъжно) и не знам какво ми стана, но не можах да се зарадвам, че го виждам. Държах се леко студено с него, да не кажа даже гадно, при което неговата реакция беше '' Защо се държиш така тъпо и заядливо, ТИ СИ ПЪРВИЯ ЧОВЕК, НА КОЙТО СЕ ОБАЖДАМ, че съм си тук?'' .. на мен ми стана леко тъпо, че така съм се държала и по смекчих тона, но въпреки това не можах да се отпусна.. след като спрях да се държа така студено, разбрах причината, поради която няколко дни не сме се чували.. и никаква изненада не е, че ''причината'' си има име, телефон и адрес, и е от женски пол .. приех го като приятелско споделяне и си замълчах .. ДА, липсва ми адски много, харесвам го, НО .. от тук започват НО-тата.. той е по малък от мен, не съм сигурна, че това е правилния за мен човек, никоя от моите приятелки не го одобрява за мен (това са дребни проблеми, не живея за хорското мнение) и най- вече факта, че ние сме само приятели! Въпреки, че като се видяхме преди 2 дни, той ме прегърна и ми каза '' НЕМОГА ДА ЗАБРАВЯ ТОЗИ ПАРФЮМ, дрехите ми винаги миришеха на теб! Направо не знам какво да мисля, и най- вече какво да правя!ТОРМОЗИ МЕ въпроса защо постъпва така ... хем сме приятели хем се държим като гаджета.. ако някой ми даде светлинка в тази мъгла от мисли и чувства ще съм БЕЗКРАЙНО БЛАГОДАРНА!!!!
×
×
  • Добави...