Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Стелиян Славов

Участници
  • Общо Съдържание

    43
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    2

Всичко добавено от Стелиян Славов

  1. Стелиян Славов

    въпрос

    Докато Аз-ът съществува вкопчен в една или друга идентификация (роля, убеждение за себе си) той се проявява като Его (в ежедневния смисъл на думата) и ограничава и сковава себе си. Връзката с вътрешният източник (Бога) може да се постигне чрез разпознаване, овладяване и трансформиране на наличните идентичности ("Аз съм учител", "Аз съм майка" и пр.) и интегрирането им в една автентична цялост. Първоначално подобен процес може да е болезнен - напускането на удобството на всяка "роля" води до дискомфорт и нестабилност (ако личността не е открила своя вътрешен център). Но при една добра вътрешна работа на дълбоко, искрено себепознание и смирение е възможно сравнително лесно личната, нисша воля да се свържи с висшата.
  2. Представете си, щом съзнанието ви е способно с такава сила да влияе на тялото, колко сила се крие във волята ви, ако съзнателно я използвате, за да насочвате вниманието и жизнената си енергия към овладяване на вътрешното пространство! Това е чудесно, но и е нещо външно, което ще рече мимолетно, временно и преходно. Какви са мечтите ви за вас самата като личност? Каква искате да бъдете? Имате ли представата в ума си за идеалният образ на себе си? Принципът е много прост - човек е подвластен на всичко, с което се отъждествява. И е способен да постигне свобода от това комуто е подвластен след като се разотъждестви. Когато витаете в мечти за Италия, вие ставате Италия. Когато се сливате с идеята за болката - вие ставате болката. Но когато се преживееете като човешко същество, свободно да насочва волята и вниманието си в много различни посоки (вкл. и навътре), тогава човек се освобождава от затвореният кръговрат на преходните неща (вещи, хора, ситуации, тревоги и пр.). Запитайте се: До колко са ми нужни мимолетните неща, след като така или иначе накрая оставам сама със себе си и нямам нищо друго освен себе си.
  3. Стелиян Славов

    FlowN

    Здравей! С това момче сте изпаднали във взаимен водовъртеж, предизвикан от вашите вътрешни буреносни стихии. Ти сама виждаш как се повтарят съотвените модели на мислене, чувстване и поведение. Решението е наистина чрез индивидуална или групова работа да се овладеят и трансформират енергиите в този водовъртеж, с което ще се повиши нивото на твоята себеосъзнатост (и ще се доближиш до вътрешния център и този "Висш аз", който споменаваш). "Жертвата" е мощна роля, която носи ценно послание - открий какво иска да ти каже, какви са нейните ресурси (в нея е скрит огромен потенциал) - какво можеш да научиш от нея, за да станеш по-отговорна, свободна и любяща към себе си. Давай смело и напред, има множество индивидуални и групови начини за работа (груповата ще е полезна за ниската ти самооценка).
  4. Старт на темата "Защитните механизми" с цел разширяване на теоретичния и приложен хоризонт. Нека тук опитаме да проучим, анализираме, синтезираме и ако съумеем - сътворим гледни точки към вече съществуващите концепции за защитните механизми - тяхната роля, функции и същност. Понастоящем тяхното разбиране идва главно от теориите на психоанализата (Фройд и дъщеря му), но 100 години по-късно пато-генезата към модела е необходимо да се насочи към салуто-генезиса, и към висините на психологичното познание, ако желаем да останем адекватни на съвремието и на Целият (вътрешно-външен) Човек. Насочващи въпроси: - Какво всъщност представляват защитните механизми? - Кое, какво защитават? Само защитават ли? - Кои са градивните (служещи на прогреса и целостта) защитни механизми? Ако има такива. - Какво всъщност представлява психологическия "механизъм"? Това психична функция ли е? Или пък атрибут, модел, алгоритъм? Полезно за дискусията ще е към нашите мисли да прилагаме и цитати. На добър час на темата!
  5. Здравей, в текста ти освен обич и загриженост личи и покровителско отношение - на места се отнасяш към приятелят си като към духовно по-малък от теб и по-незрял. Това е често срещата грешка, която всички допускаме в желанието си да помогнем някому. Запитай се обаче - ти майка ли искаш да му бъдеш или любима? Да вървиш редом с него, наравно из пътеките на живота, или като орлица да го напътстваш накъде да лети? Взаимоотношенията му с бащата му са си негова грижа (частично и твоя, но предимно негова). Той сам може да се освободи и да преодолее комлексите си. Да, с твоята любяща (повече приемаща, отколкото наставляваща) подкрепа, но главно сам - човекът си има свой уникален живот, път и мисия. За да изравниш везната спрямо тези си преценки, може да си помислиш - "За какво моят приятел ми е помагал, за какво съм му благодарна?" (не е нужно чрез действия, може само чрез отношението си към теб). Ако съм на твое място ще посетя психотерапевт/психолог и ще се опитам да преразгледам отначало всичките си позиции по темата. Имаш някои мисловни схеми, които идват от ролята, в която си влязла с времето при взаимоотношенията си с него. Дори можеш да отидеш заедно с партньора си. "Така и така нещо ни куца връзката, нека поне заедно се преоткрием." С което ако заедно вдигнете нивото си на себеосъзнатост, вече ще можете през любящо състрадание, изпълнено с мъдрост и смирение да помогнете и на близките ви. И всъщност - "Как е добре да се отнасям към нещата, които не ми харесват" - чрез състрадание или чрез гняв?
  6. Здравейте Мира, Част от словосъчетанията които използвате ми навяват идеята за прекомерното насочване на вниманието ви към "духовните неща", едновременно с трудност да се справите с ежедневната си личност и предизвикателствата, които ви дава живота. Ако това е така и наистина сте избягали чрез позитивното мислене в духовността без да сте изходили от здравата връзка със себе си и "земята", би ви помогнал терапевт, който познава феноменологията на идентификациите и вкопчванията в свърхсъзнанието. Абстрактно-духовните образи, фрази, учения и т.н. често има силно въздействие върху хората на изкуството - Необходимо е обаче преразглеждане на вътрешните ресурси и силни страни, свързване с вътрешния център и трансформация на моделите от миналото ви, преди да се насочите към свръзване с божественото/космоса и пр. Правилно ли усещам? Може ли да разкажете повече какви представи минават през ума ви, когато си блуждаете и витаете (в хубавия смисъл), докато си почивате от ежедневните занимания?
  7. Стелиян Славов

    Lilito

    До колкото усещам имате нужда от качествена терапевтична работа с опитен специалист, познаващ в детайл проявите на ОКР (както казват терапевтите пищещи тук). Задължително е съпругът ви да е присъствал на взаимните срещи с терапевта, досега не е ли идвал поне веднъж? Съпруга ви наистина е ценен съюзник и незаменима част от подкрепата и процеса. Понякога е много трудно човек да попадне на специалист, от който да е доволен. Но не бива да се отказва, дори ако трябва да посещава такъв в други градове. Както знаете психотерапията ( понякога в началото в комбинация с медикаменти) е единственият път за изход. Ще имате цялото време на света след раждането да продължите в тази посока! Колкото и да се разочаровате на моменти, във вас все пак живее силата и дълбокото желание да подобрите състоянието си!
  8. Стелиян Славов

    Lilito

    Никита никита - може ли да ви попитам нещо - съпругът ви/партньора прочел ли е всичко, което специалистите тук са ви писали?
  9. А работили ли сте с психотерапевт?
  10. Бедна е "статията" (по-скоро са разсъждения, не статия). Чувал съм за тези идеи, и звучат едностранно. Ако има по-реално теоретико/приложно изследване по темата би си струвало човек да се зарови в този въпрос. "Този, който е отнел девствеността й, става нещо като генен баща на бъдещите деца на жената." - Да се използва думите "генен" и "нещо като" в едно изречение никак не е сериозно. Да не говорим, че чрез външната среда (епигенетика) и чрез личната, съзнателно насочена воля може също да се влияе на гените.
  11. Ето няколко четива: Р. Асаджоли: "Нервните заболявания при духовно израстване" (има малко грешки в превода, четете с критична мисъл) http://www.spiralata.net/kratce/index.php/polezenpat/199-roberto Р. Асаджоли: "Символи на трансперсоналното преживяване" https://kennethsorensen.dk/en/symbols-of-transpersonal-experience/ Р. Асаджоли "Трансперсонално вдъхновение и психологическо планинарство" http://synthesiscenter.org/articles/0136.pdf Подобно явление, което е свързано с духовните отклонения е т.нар. "духовен байпас" - тук Орлин Баев е събрал едни много точни мисли по темата: https://orlinbaev.blogspot.com/2018/07/blog-post.html Понякога състоянията на дереализация, психоза и пр. се появяват тъкмо, когато човек се е вкопчил в нездравата абстракция на духовните "интелектуалщини", без да е овладял и трансформирал ежедневната си личност с нейните проблеми, фантазни убеждения, емоционални рани и пр. Р. Щайнер: "От едната страна виждаме онези хора, които са приели за свой идеал да медитират с кръстосани крака като някоя от статуите на Буда; с атрофирани и без помощни нозе, но с набъбнали глави, те искат да проникнат в мистичните бездни на съществуванието. От друга страна виждаме типичните представители на европейското човечество, които просто не разбират с каква убийствена бързина сноват от една кантора в друга, от един бизнес в друг; толкова активни са те в своите крака, че създават впечатлението: главата, която носят на раменете си, е практически съвсем излишна, защото тя просто не участвува в това, което те вършат. Пред нас са двата крайни полюса на съвременното човечество: самотните мечтатели със затворени очи, които не умеят да различават дори своите собствени действия, и онези, които просто не се нуждаят от очи, понеже краката им са здраво впримчени в дебелите въжета, с които те влачат своя товар, а товарът - това всъщност е параграф номер Х или Y."
  12. Аз живея и работя в Казанлък (но не предлагам терапия, само психологични консултации) и не съм чувал за практикуващ терапевт в града; д-р И. Димитров не беше ли психиатър? Стара Загора е по-добрият избор.
  13. Стелиян Славов

    Моля за насока

    Здравейте SteveJobs, Не успях да разбера от разказа, дали сте посещавали психолог или психотерапевт, и дали се чувствате добре информиран за същността на психотерапевтичната работа и подкрепа? Конкретен отговор може да откриете чрез психотерапевтична работа и оттам да изградите стратегии за справяне и трансформация на проблемите ви. Най-общо казано всички проблеми, започват, когато човек спре да живее своя собствен живот и прекъсне здравословната връзка с вътрешния си Аз, както и със собствените си висини, където съществуват висши ценности, ресурси и енергии. П.С. Конфликта психиатри-психолози, за който споменавате е само на популярно его-ниво - добрите специалисти, отдавна са интегрирали медицинските и психологични науки в служба на човека. Мисля, че точно един такъв добър специалист ще ви помогне да заживеете спокойно. Потърсете някой с професия "психолог-психотерапевт" или "психиатър-психотерапевт", щом имате усещане за човечността у другите, бързо ще откриете такъв, подходящ за вас.
  14. Здравейте, Не бива винаги преживяванията, свързани с елементи и състояния от свръхсъзнателното ниво в психиката да се диагностицират като някаква патология. Понякога висшите състояния на съзнанието (озарението, усещане за единство с космоса, видения и пр.) са си чист материал, идващ от различните психични нива (индивидуални и колективни), към който не бива да се подхожда ограничено и да се тълкува като болестен за личността. Съветвам ви да потърсите трансперсонален психотерапевт (най-общо казано), с когото да изследвате наново симптомите, личната си биография и пътищата за постигане на вътрешен мир. Как сте с английския език?
  15. @Skatebg12 - Stefan Grekov го е казал повече от правилно!
  16. Стелиян Славов

    Хипохондрия

    Ето няколко насочващи въпроса, на които ако можете да отговорите подробно и логично (без парадокси), страховете ви не ще присъстват. - Каква в действителност съм аз? По-добра ли съм, отколкото си мисля, или по-лоша? - Живея ли Своя Собствен Живот? Спрямо моя собствен ритъм, природа, потребности, дарби; вървя ли по своя път; - Открила ли съм отговори за себе си за вечните теми от живота - смъртта, божественото, злото, любовта, добродетелите и пр.? - Какви са основните принципи, по които ръководя ежедневието си? От какъв характер са те - материален, духовен, социален? "Ако те накарам да назовеш нещата, които обичаш, колко време ще ти отнеме, за да назовеш себе си ?" ~ Мевляна Руми
  17. Здравейте, мъдро е че правите стъпка в посока по-голямо лично осъзнаване! Фактът, че сте способна да разкажете ситуацията от 3-то лице (въпреки, че сте майката на детето) е прекрасен, защото по този начин ставате способна да погледнете ролята на майка отстрани и да подобрите поведенията си спрямо детето, с което ще разрешите по-голямата част от проблема. Вярно е, че ако детето расте в нездравословна среда, това се отразява не само в психиката, но и в тялото му. Ако търсите и литература по темата, препоръчвам това четиво - линк. Можете също да потърсите във вашия град "Център за обществена подкрепа". Би трябвало там да работи екип от няколко специалисти в сферите на социалното подпомагане и психогическото консултиране. Успех!
  18. Техниките наистина са само един инструмент. Реалното освобождаване се постига чрез трансформация на дадените енергии, които ПА носи в себе си като ресурс. Те могат да бъдат и често са свързани с посланията на ПА, които са: "Животът и нещата от света не ти принадлежат, пусни контрола на егото си". "Ти си обикновен човек, колкото и да се смяташ за уникален". "Научи се да почиташ нещо по-висше от себе си" "Твоето съзнание не е твоят мозък." "Твоето интелектуално ниво може и да е по-високо от това на останалите, но това не означава абсолютно нищо." "Само пътят на сърцето помирява поривите на главата и слабините." "Обратното на страха не е властта, а любовта."
  19. Стелиян Славов

    Обида на работното място

    Привет! Не виждам нищо манипулативно... Само открито търсене и честно сърце. Дори е похвално, че човек се опитва да открие нови вътрешни хоризонти, от една обикновена случка - каквато е тази с обидата. Повечето хора инфантилно ще подминат чувствата си и даже ще скрият от себе си, че са се почувствали по даден неприятен начин, камо ли да започнат да се самоанализират. Мисля, че Slunchevi.luchi се опитва да разбере защо се е почувствала обидена. От подобно търсене могат да се появят няколко теми. - За ниската/високата и реалната самоценка - самочувствието - Кой се обижда? Кой роля играя в ситуация и кое в мен се чувства така? Аз само тази роля ли съм? - Защо не приех с хумор коментара, а се "жегнах"? Успех в откриването на нови вътрешни истини - те ни правят свободни в света на оковите.
  20. Здравейте, при вас се е задействал механизмът на "страх от самия Страх". Виктор Франкъл дава много добро описание на това, както и методи за справяне. По-важното, обаче е, че си задавате въпроси и искате да разберете в дълбочина състоянието си - това е чудесно и е правилният път. По-голямото осъзнаване води до по-голяма интеграция, а оттам и до спокойствие, приемане и съ-знание с дадените състояния. Мисля, че хуманистично, екзистенциално или трансперсонално ориентиран колега ще ви помогне да разрешите въпроса за Смъртта. Вие сте се сблъскали с един от големите въпроси на битието, които животът изпраща на всеки един човек. И от отговорите, които ще откриете в тази посока зависи изхода от тези състояния. Искате ли да се опитаме да открием заедно: - Защо се страхуваме от смъртта? - Може ли да разберем ролята на смъртта в живота ни? На какво ни учи? Какво полезно може да ни даде? - Защо някои хора продължават напред след среща със Смъртта, а други потъват с години в отчаяние? - Какво изобщо представлява смъртта? Кое от нас умира? „Осъзнаеш ли, че всичко се променя, няма да се вкопчваш в нищо. Ако смъртта не те плаши, ще можеш да постигнеш всичко.“ Лао Дзъ
  21. Здравейте, Хаповете са често предпочитан начин за деформиране на био-химичните процеси с надеждата, че оттам ще се подобрят и психичните. За жалост те не са панацения, нито пък могат да повлиият фундаментално на психиката и съзнанието. Вие страдате, защото страда и вашата душа, а не само тялото ви. Щом сте се опитали да ги спрете, навярно разбирате това. Напълно подкрепям колегите, които ви препоръчват психотерапия - това наистина е единствения стабилен и здравословен начин (понякога в комбинация с медикаменти и работа съвместно с психиатър) да си възвърнете своето физическо и психично здраве. Между другото паник атаките не е задължително да са свързани с патология, те се срещат и при хора, в чиито живот липсват смисъл, посока и вяра. Ако позволите да претълкувам значението на хипоходрията = страх, че съм болен от нещо, можем да кажем, че това е свързано с фундаменталния ни вроден страх от смъртта. Почти всеки човек е малко или много бивш или бъдещ хипохондрик, защото всеки е загрижен за собственото си здраве. Хипохондрик се става, когато сте прекално загрижена - както казвате, че сте в случая. Но, моля ви, помислете внимателно: Процесите на смъртта и разграждането (нали това ще рече болест?), или трансформацията са във всеки един от нас. Помислете - смъртта като процес болест ли е? Болест ли, че вашето физическо тяло един ден ще се разгради на други елементи, които ще се завърнат обратно в земната пръст? Нека повдигнем въпроса глобално и помислим кое е по-голямата болест - тази на духа или на тялото? Обърнете се към психотерапевт и в пъти по-бързо ще се измъкнете от състоянията. Факта, че пишете тук е много добра крачка в тази посока - поздравления! П.С. Препоръчвам ви да прочетете книгата "Болестта като път" от Торвалд Детлефсен и Д-р Рюдигер Далке.
  22. Поради тези неща: и още много други външни поведения, в теб са се установили елементи, които спъват развитието ти, фиксират те в определен модел, правят те ригиден. Страданието (тревожности, паник атаки и т.н.) всъщност е път към свобода, изход от заробващата те действителност, метод за себепознание. Ще ти бъде много трудно да се справиш сам, защото въздействието на родителите ти върху теб е много по-силно, отколкото си мислиш. Не само твоите - всички родители имат определяща роля за душевното здраве на децата си. Пътищата са два - единият е да не проявиш воля и да се лъкатушиш дълго време между различни състояния. Другият - да проявиш воля, да вземеш в ръце собственото си развитие, да станеш режисьор и творец на живота си. Процесът към най-просто е от три стъпки - осъзнаване, интегриране, трансформиране. Да приемем, че имаш някаква болка, породена от незадоволена потребност "от подкрепа и любов", например: 1. Осъзнаване - Кое е породило тази болка? Как се проявява в живота ми? Къде мога да я открия? 2. Интегриране - Къде да я сложа в живота си, така че да ми помогне да стана по-добър, по-любящ и по-човечен? 3. Трансформиране - Как тя да ми служи? Как от слабост да се превърне в сила? Как аз да стана "подкрепа и обич" за другите и себе си? Добрата новина е, че ти се дава възможност да израстнеш - но не само интелектуално (този растеж е мимолетен и недостатъчен), а преди всичко емоционално - по пътя на сърцето. Лошата е, че "Дори и да изберем да не избираме, ние пак избираме" Успех!
  23. Успя ли да откриеш Психотерапевт? (антидепресантите само ще потиснат временно симптомите, но няма да дадат изход от ситуацията!)
  24. Здравей, Поздравления за смелостта да споделиш открито грижите си в търсене на подкрепа. Струва ми се, че не си попаднал на точните за теб специалисти, щом толкова време не си успял да прегърнеш страха и да го трансформираш в смелост и вътрешен съюзник. Невролози и психиатри не мисля, че са ти необходими. С добър психолог/терапевт, който ти дава упражнения и те предизвиква да откриеш себе си, ще се справиш значително бързо и лесно. Изразяваш се така сякаш сам се занимаваш с този проблем. Има ли родители, роднини, приятели, край теб, които го разбират и те подкрепят - помагат ти да се свържеш със специалист, дават ти любов и съчувствие? Има ли училищен психолог в училището където учиш? В момента тълкуваш паник атаките като свързани с училището, но имай предвид, че на втори план те може да са свързани с житейски и емоционален проблем, който се прехвърля в големите очаквания към училището. Мисля, че ролята (присъстваща или отсъстваща) на родителите ти тук има нещо общо с това. Но нека оставим настрана възрастните, те си имат свой живот - а в твоя има ли значими хора около теб - добри приятели, гадже? Защо отдаваш толкова голяма важност на училището? Нима то ще определи "светлото ти бъдеще"? Свободен човек ли желаеш да бъдеш или роб на системата и матрицата? Много е вероятно да е настъпил дисонанс между потребностите на физическата ти възраст и психичната (вкл. очакванията, които възрастните имат към теб). Изказа ти в текста върви доста интелектуално за сметка на обикновената тинейджърска спонтанност и емоционалност. Та ти си на 16! Къде са купоните, момичетата, сексът, среднощното скитане по улиците, шумният смях и непринуденост, младежкия идеализъм?! Кога за последно си се чувствал свободен? Може да си потърсиш добър психолог, с който да работите върху твоя идентичност, емоционални болки, черти на характера и мироглед - там лежи основата на Твоя Собствен Живот.
  25. "Нормалната" жена също има много гласове в главата си, защото в нея живеят не една, а много личности (само че не са автономни) - съпругата/любимата, майката, дъщерята (на родителите си), работещата, .... Да погледнем за миг някои примери за често срещани страхове и копнежи на всяка една от тези по-малки личности: 1. Любимата: Страх - "Ами ако някой ден остана сама и няма кой да ме обича." Копнеж - "Толкова много желая да прекарам живота си с човек, даващ ми спокойствие и утеха" 2. Майката: Страх - "Животът ми ще стане безмислен и пуст, ако нещо се случи с детето ми" Копнеж - "Колко много желая детето ми да се превърне в добър, достоен човек" 3.Дъщерята: Страх - "Не искам да се отчуждавам от семейството си/да бъда отхвърлена от него" Копнеж - "Ако можеше близките ми да ме познават по-добре/да ме подкрепят безусловно" Могат да се изредят още десетки образи, които живеят във всеки един човек. И всеки един говори със свой собствен глас.. Ти наистина ли смяташ, че си единна, цялостна и завършена като личност/индивид/душевност? Отговори си искрено на въпросите: - Знам ли наистина какво означава да си нормален или луд? - До колко съм осъзната за това, което ми се случва около и вътре в мен? - Познавам ли наистина себе си? П.С. Опитай вместо "защо" (впускайки се в безкрайната върволица на причинно-следствените връзки) да попиташ себе си "какво е това", "каква съм аз", "коя съм аз", оставайки в настоящето, тук и сега, пред себе си. "Навътре гледай, защото душата е ключ към Вселената - и не виждаш ли в себе си, вън от себе си не можеш видя!"
×